Инструкции за scid II: Гранично личностово разстройство Запознаване със scid II: Гранично личностово разстройство

• 
  Както при всички инструменти така и при този, трябва да се запознаете добре със структурата му, преди да го използвате с пациент.
  
• 
  SCID II не е много сложен, но със сигурност изисква обучение и упражнения, преди да се използва.
  
• 
  За да го прилагате правилно, трябва да притежавате разбиране за разстройствата от първа и втора ос на DSM IV.
  
• 
  Интервюиращият трябва да бъде запознат с критериите на DSM IV и да притежава добри вербални умения.
  
• 
  Прочетете всички въпроси, критерии и инструкции внимателно, след което се уверете, че разбирате добре логиката на въпросите.
  
• 
  Прочетете въпросите на глас, за да започнете да ги изговаряте естествено.
  
• 
  Въпросите трябва да бъдат задавани, така както са формулирани.
  
• 
  След тази подготовка трябва да приложите MINI на член на вашето семейство, колега или приятел, поне два пъти.
  
• 
  Тъй като и други професионалисти използват MINI в настоящия проект, използвайте възможността да го упражните заедно, за да бъдете сигурни, че процесът на задаване на въпроси и кодиране на резултата е сходен в цялата група.
  
• 
  Използвайте видеозаписа, за да кодирате резултата заедно с всички интервюиращи. След това проверете разликите и ги обсъдете.
  
• 
  Когато се колебаете, отбележете „Да”. Следващите въпроси ще ви донесат допълнителна информация.
  
• 
  Очакваме обратна връзка след изпробване на инструмента във вашата група.
  
• 
  Използвайте този екипен форум за въпроси и обсъждане на трудности.
  

Всички айтеми се кодират с „?”, „1”, „2” или „3”.

Да се използва единствено, когато наистина не разполагате с достатъчно информация, за да кодирате критерия. По-късно айтемът може да бъде кодиран след консултация с други информанти (семейство, колеги, приятели).

Липсваща Симптомът, описан в критерия, очевидно не е наличен.

Погрешна Събраната информация не покрива критерия (например, наличен е само 1 от 3 необходими симптома).
2= подгранична информация

Критерият е почти покрит, но все пак не изцяло (например, съществуват проблеми в настоящо взаимоотношение, но не и в предишни, или пък характеровата черта е налична, но не достатъчно изразена, за да причини ограничения или страдание.

Гранична Критерият е почти покрит (например, изследваното лице разпознава характеровата черта и дава ясни примери), или е изцяло покрит (например, изследваното лице дава няколко ясни примера в различни контексти).

Вярна Критерият е покрит.

Кога се кодира с „3”?

В SCID II се кодират айтемите, а не отговорите на въпросите. Често пациентът отговаря с „Да” на определен въпрос, но интервюиращият трябва да кодира „1” или „2” след задаване на допълнителни въпроси и използване на собствената си клинична преценка. „3” може да се кодира само, когато пациентът е дал убедителни, разнообразни и детайлни примери, или поведението му по време на интервюто и информацията, получена от други източници, дават основание да се заключи, че изискванията за кодиране на „3” са покрити.

Кодирането на „3” има специфични указания за всеки айтем.

Кодът „3” трябва да покрие т.нар. три „П”-та:

• 
  Патология: извън обхвата на нормалното отклонение.
  
• 
  Постоянство: често присъствие в период от поне 5 години, започнал в ранната зрялост.
  
• 
  (все)Проникване: явно присъствие в няколко различни ситуации (работа, у дома и др.) или поне в няколко връзки.
  

В повечето случаи един номериран въпрос от SCID II съответства на един критерий от DSM IV. Някои критерии обаче са по-трудни за измерване в контекста на едно интервю. Те се изследват с няколко номерирани въпроса, насочени към различни аспекти на критерия. В тези случаи интервюиращият трябва да зададе необходимите въпроси, с цел събиране на достатъчно информация, за да се кодира айтема с „3”. Например, съществуват три въпроса за кодиране на четвъртия критерий за гранично личностово разстройство (импулсивност). Ако изследваното лице предостави достатъчно убедителни данни при първите два въпроса, останалите въпроси не трябва да бъдат задавани. Ако изследваното лице даде отрицателен отговор на първия въпрос (или не е способно да даде достатъчно добри примери), тогава останалите въпроси трябва да бъдат зададени. Когато и тези въпроси не предоставят ясна информация, интервюиращият може да зададе други допълнителни въпроси.