Инструкция мерки, които следва да се предприемат при превишаване на алармените концентрации на атмосферните замърсители



Дата09.04.2018
Размер162.49 Kb.



ИНСТРУКЦИЯ

Мерки, които следва да се предприемат при превишаване на алармените концентрации на атмосферните замърсители
       Министерството на околната среда и водите е утвърдило "Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове и показатели". При установено превишаване на алармения праг на серен диоксид или азотен диоксид на съответните ведомства, организации и средства за масово осведомяване се изпраща информация, съдържаща следните данни:

  • дата и час на регистриране на превишението на пределно допустимата норма;

  • прогноза относно очакваното изменение в нивото на замърсяване, причини за превишаването на пределно допустимите норми, засегнати географски области и времетраене на инцидента;

  • чувствителни групи от населението;

  • предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от засегнатите чувствителни групи от населението.

Алармен праг

Нивото на концентрация на даден атмосферен замърсител, при което съществува риск за здравето на хората при кратковременна експозиция, при което трябва да се предприемат спешни мерки се определя като алармен праг. Определени са следните алармени прагове:



  • Алармен праг за серен диоксид: 350 mg/m3, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km2 или целия район или агломерация;

  • Алармен праг за азотен диоксид: 400 mg/m3 измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация;

  • Алармен праг за озон: 360 mg/m3, определени като средна стойност за период от един час (средночасова стойност).

При епизоди, в които се превишават алармените прагове следва да се предприемат следните мерки:

  • да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Ако са наложителни, се препоръчва те да се извършат рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;

  • учителите трябва да отменят физкултурни занимания като бягане, футбол, баскетбол, или друг спорт на открито със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения или в класните стаи;

  • да продължи престоя вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;

  • да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;

  • да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, където отпадните газове от транспорта са масивни, както и присъствие в работни помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества;

  • да се ограничават дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;

  • болни от коронарна болест трябва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;

  • конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечно-съдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.


Замърсители на атмосферния въздух - източници и влияние върху човешкото здраве*
СЕРЕН ДИОКСИД

Източници

Серният диоксид спада към групата на серните оксиди (SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание. Основен антропогенен източник на серен диоксид е изгарянето на природни горива (ТЕЦ, битови източници). Металургията и химическата промишленост също са източник на замърсяване със серен диоксид. SO2 и NОx са основни компоненти на "киселите дъждове".



Влияние върху човешкото здраве

Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система.

При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към серен диоксид, но особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетава с влиянието на праха.
Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се отдели действието на серния диоксид от това на праха, с което се свързва също повишената честота на хоспитализации и смърт. Хора с астма са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид, отколкото здравите. Децата с астма са особено чувствителни, а експозицията на серен диоксид може да доведе до възпалителни белодробни заболявания.

Законодателство

С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999г.) са определени ПДК за серен диоксид. Въведените ПДК целят предпазване от вредния ефект на серния диоксид. Възприетите норми за серен диоксид са следните:

- средночасова ПДК (за 1-часова експозиция) - 350 mkg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 125 mkg/m3;

- алармен праг - 350 mkg/m3, измерени през 3 последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km2 или целия район или агломерация независимо от това, коя от указаните територии е най-малка.

При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя.


АЗОТЕН ДИОКСИД

Източници

Азотният диоксид се образува при горивни процеси. Основни източници са моторните превозни средства (МПС), топлоелектрическите централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия, тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствие на летливи органични съединения в атмосферния въздух азотният диоксид взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител - озон.



Влияние върху човешкото здраве

Азотният диоксид навлиза в човешкия организъм чрез дишането. По-голяма част от азотния диоксид се абсорбира в организма, а значителна част от него може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължително въздействие на концентрации над ПДК може да причини структурни промени в белия дроб. Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху дихателните функции. Неблагоприятно се повлияват хронично болните с респираторни инфекции, а особено чувствителни към повишаване нивото на азотния диоксид са болните от белодробна астма.

Установено е, че при кратковременна експозиция, най-ниската концентрация, при която се наблюдава ефект върху астматици (в течение на 1 час) е 560 mkg/m3, която служи като основа за определяне на допустимите граници за замърсяване на въздуха.

Законодателство

С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999 г.) са определени следните ПДК за азотен диоксид:

- средночасова ПДК (за 1-часова експозиция) - 200 mkg/m3;

- средногодишна ПДК (за 1-годишна експозиция) - 40 mkg/m3;

- алармен праг - 400 mkg/m3, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация.

При повишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя.


ОБЩ ПРАХ И ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ10)

Източници

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.

Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.

Влияние върху човешкото здраве

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 микрона - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.

Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mkg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от ( 30 - 150 mkg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.

Законодателство

С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999 г.) са приети ПДК за фини прахови частици. Въведените пределно допустими концентрации (ПДК) целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда.

Регламентирани са следните ПДК за фини прахови частици:

ПДК за фини прахови частици

-средноденонощна ПДК за ФПЧ10 (за 24 часа) - 50 mkg/m3;

- средногодишна ПДК за ФПЧ10 (за една календарна година) - 30 mkg/m3;

ПДК на общ суспендиран прах:

- максимално еднократна ПДК - 500 mkg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24 часа) - 250 mkg/m3;

- средногодишна ПДК (за една календарна година) - 150 mkg/m3.


СЕРОВОДОРОД

Източници

Сероводородът е широкоспектърен токсичен газ. Той е безцветен с неприятна миризма на развалени яйца. В природата големи количества се образуват при процеси на биологично разлагане.

По-голяма част от атмосферния сероводород е с естествен геотермален произход. Замърсяването на въздуха има и антропогенен характер. Основен източник е промишлеността - коксови пещи, производство на целулоза, изкуствени влакна, очистка на природен газ и нефтопродукти.

Влияние върху човешкото здраве

Контактът на човека с този газ се осъществява чрез дихателната система. Оскъдни са данните за възможното проникване чрез храносмилателния тракт. Абсорбира се в организма през белите дробове. В черния дроб и бъбреците се трансформира в тиосулфати и сулфати. Излъчва се чрез белия дроб, урината и фекалиите.

Здравните ефекти се изразяват в следното - при ниски концентрации дразни лигавиците и предизвиква конюктивит, а при високи концентрации са възможни сериозни поражения върху дихателните органи. Препоръчва се да се избягва дълготрайна експозиция при висока концентрация.

Установено е, че концентрациите на сероводорода, които предизвикват обонятелен дискомфорт са много по ниски от тези, които представляват здравен риск. За обонятелен праг се приемат концентрации на сероводород между 0,2 - 2,0 g/m3, но при концентрации над 7 g/m3 вече са налице по-сериозни оплаквания. Най-ниското ниво на краткотрайна експозиция, при което се появява неблагоприятен ефект върху организма, а именно дразнене на очите, е 15 - 30 mg/m3. По-сериозни увреждания на очите се наблюдават при 70 - 140 mg/m3. При много високи концентрации сероводородът може да увреди белия дроб (над 400 mg/m3). Продължителна експозиция на високи концентрации може да смути образуването на кръвния пигмент и да увреди централната нервна система. Приетата пределно допустима концентрация се обосновава на неговия сензорен ефект.



Законодателство

Нашето законодателство е възприело следните ПДК за сероводород в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максималноеднократна ПДК (60-минутна експозиция) - 0,005 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,003 mg/m3.


АМОНЯК

Източници

Амонякът е специфичен замърсител на атмосферния въздух. Той е безцветен газ с остра миризма. Основен източник на амоняк са химическата промишленост, хладилни инсталации и селско стопанство.



Влияние върху човешкото здраве

Амонякът причинява възпаление на кожата, очите, носа, гърлото и белия дроб. Течният амоняк, попаднал в очите в големи концентрации, предизвиква ослепяване.

За предпазване от отрицателното влияние на амоняка, се препоръчва да се избягва дълготрайна експозиция при висока концентрация.

Законодателство

Приети са следните концентрации за ПДК на амоняк в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (60-минутна експозиция) - 0,25 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,1 mg/m3.


ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

Източници

Въглеродният оксид e газ без цвят, без мирис, малко по-лек от въздуха, горящ газ. Представлява един от най-широко разпространените атмосферни замърсители, който се образува при непълното горене на въглеродсъдържащи материали.

Най-голям източник на СО е автомобилния транспорт - над 65 % от общото емитирано количество за страната.

Влияние върху човешкото здраве

Въглеродният оксид прониква в организма при вдишване. В кръвта се свързва с хемоглобина и образува карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна отколкото на оксихемоглобина. Вредното му въздействие произтича от нарушаване преноса на кислород до тъканите. Пренаталната експозиция води до увреждане на плода. Образуването на карбоксихемоглобин определя здравните ефекти на въглеродния оксид.

Образуваният карбоксихемоглобин води до хипоксия в тъканите и смущения в чувствителните на кислородния дефицит органи: сърце, мозък, кръвоносни съдове и формени елементи. Рискът за здравето се оценява на базата на образувания карбоксихемоглобин в организма, което зависи от концентрацията му във въздуха и продължителността на експозицията. При ниски концентрации на карбоксихемоглобин (под 10 %) се засилват симптомите при болни от стенокардия или се изявяват невроповеденчески ефекти.

Като безопасно ниво се определя 2,5 - 3,0 % карбоксихемоглобин, което е еквивалентно на 30-минутна експозиция на 60 mg/m3 или при 8-часова експозиция на 10 mg/m3. Това ниво се препоръчва за опазване здравето на населението. Болни от сърдечно-съдови заболявания са чувствителни към високи концентрации.



Законодателство

Нашето законодателство приема следните ПДК за въглероден оксид в атмосферния въздух (Наредба №14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (30-минутна експозиция) - 60,0 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 10,0 mg/m3.


ОЗОН

Източници

Озонът е газ, който се среща в горната част на атмосферата - 30-50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой, той може да има неблагоприятно въздействие.

Озонът е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Липсват антропогенни емисии във въздуха. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 mkg/m3, но могат да стигнат много по-високи стойности (напр. 120 mkg/m3).

Влияние върху човешкото здраве

Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания. Най-често на рисковото влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат астматични заболявания. Препоръчва се при съдържание на озон над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито.

Токсичното въздействие на озона се изразява в окисление на сулфхидприлните и амино- групите на ензимите, ко-ензимите, белтъците и пептидите. Окислява също ненаситените мастни киселини до мастни прекиси.

Токсичността на озона е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите при около 200 mkg/m3 озон, а при по-високи концентрации засягат белия дроб. Епидемиологични проучвания установяват белодробни увреждания при експозия на деца при концентрация 220 mkg/m3. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 - 340 mkg/m3.

Въз основа на наблюденията за здравните ефекти на озона, СЗО препоръчва допустима едночасова концентрация 150 - 200 mkg/m3, а за осемчасова експозиция - 100 - 120 mkg/m3.

Законодателство

Българското законодателство е регламентирало ПДК за озон в атмосферния въздух с Наредба № 8 (ДВ, бр. 46/1999 г.), а именно:

- праг за здравна защита, определена като средна стойност за 8 часа - 110 mkg/m3;

- праг за информиране на населението, определен като средна стойност за период от един час (средночасова стойност) - 180 mkg/m3;

- праг за предупреждаване на населението, определен като средна стойност за период от един час (средночасова стойност) - 360 mkg/m3, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация.
БЕНЗЕН (БЕНЗОЛ)

Източници

Бензенът е лека безцветна течност с характерна миризма, слабо разтворим във вода. Използва се предимно като суровина в химическата промишленост. В атмосферата се изхвърля с емисиите от моторните превозни средства и изпарение при работа с петрол (бензиностанции и рафинерии).



Влияние върху човешкото здраве

Бензенът се абсорбира в организма при вдишване. Много слабо прониква през кожата. В организма по-голямата част метаболира до фенол. Около 30 % се отделят от организма непроменен чрез издишвания въздух. Причинява ускорено сърцебиене, главоболие и оказва влияние върху имунната система.

Продължителна експозиция на токсични нива бензен уврежда костния мозък и води до панцитопения. Ранните прояви на токсичност са анемия, левкопения или тромбоцитопения. При тежки отравяния се развива апластична анемия. Бензенът е известен канцероген от група 1. Описани са много случаи на миелобластна и еритробластна левкeмия при професионална експозиция.

Данните за канцeрогенния ефект на бензена при хора са набрани предимно при професионална експозиция. Необходимо е да се избягва дълготрайна eкспозиция при висока концентрация.

Риск от заболяване от левкeмия при експозиция от 1 mkg/m3 бензен през целия живот, се определя на 4 - 10 -6. Не съществува безопасна концентрация.

Законодателство

Нашето законодателство приема ПДК за бензен в атмосферния въздух следните концентрации (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (30-минутна експозиция) - 0,01 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,01 mg/m3;

- средногодишна ПДК (за 1-годишна експозиция) - 0,01 mg/m3.
СТИРЕН (СТИРОЛ)

Източници

Стиренът е летлива безцветна течност, използвана за производство на полимери. Източници на замърсяване на въздуха са главно нефтохимическата промишленост и производството на пластмаси и смоли.



Влияние върху човешкото здраве

Стиренът прониква в организма при вдишване и в малка степен чрез кожата. Разпространява се бързо в организма и се натрупва основно в мастната тъкан. Предизвиква възпаление на очите, смущения в храносмилателната система и депресия. Метаболитите на стирена се елиминират с урината.

При професионална експозиция на стирен е наблюдавано дразнене на дихателните пътища и конюктивата. Въздействието върху централната нервна система се изразява в отпадналост, умора, главоболие, замаяност, което се наблюдава при концентрации на стирена над 200 mg/m3. Продължителна експозиция на стирен може да доведе до нарушение в ЕЕГ (електроенцефалограмата). Установено е, че обонятелния праг на стирена е 70 mkg/m3.

Данните за евентуален мутагенен и канцерогенен ефект при експозиция на стирен са ограничени и не са убедителни. Международната агенция по проучване на рака го класифицира като канцероген от група 3.

Прагът на токсично действие върху населението е приет на база на наблюдения върху хора експонирани на токсичното действие на стирена, при осигуряване на 10-кратен интервал на безопасност, като се приеме концентрацията 800 mkg/m3 (0.8 mg/m3) за 24-часова експозиция.

Законодателство

Нашето законодателство приема ПДК за стирен в атмосферния въздух следните концентрации (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (60-минутна експозиция) - 0,005 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,003 mg/m3.


ТОЛУЕН (TОЛУОЛ)

Източници

Tолуенът е летлива течност, слабо разтворима във вода. Главни източници са нефтопроизводството, коксовите пещи и производството на химични вещества (напр. стирен). Използва се широко като разтворител на бои, мастила, лепила, в козметиката и добавка към горива. Експозицията на толуен се осъществява основно чрез въздуха. Питейната вода и храната не са съществени източници на този замърсител.



Влияние върху човешкото здраве

При вдишване се абсорбират 40 - 60 % толуен. Той може да се абсорбира също и чрез кожата. В организма се разпределя в мастната тъкан, надбъбречните жлези, бъбреците, черния дроб и мозъка. Метаболира до бензоена киселина, която се свързва с глицин до хипурова киселина, която се екскретира с урината. Токсичните ефекти върху човека се основават на наблюдения при професионална експозиция.

Толуенът оказва най-съществен ефект върху централната нервна система. При малки концентрации се наблюдава умора, сънливост, депресия, главоболие и хрема. Настъпват промени в ЕЕГ (електроенцефалограмата). Наблюдава се дразнене на очите при по-високи концентрации. Липсват данни за канцерогенен ефект на толуена върху човека. Толуенът има праг на обоняние 1 mg/m3. Препоръчва се да се избягва дълготрайна експозиция при високи концентрации. Най-ниската концентрация, при която е наблюдаван ефект върху ЦНС и дразнене на лигавиците е 332 mg/m3. СЗО препоръчва праг на безопасност 50 mg/m3 за 24-часова експозиция. За допустима експозиция на населението в съответствие с прага на обоняние, СЗО препоръчва норма от 1 mg/m3 при 30-минутна експозиция.

Законодателство

Нашето законодателство приема следните ПДК за толуен в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (60-минутна експозиция) - 0,5 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,25 mg/m3.


ПОЛИАРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ (ПАВ)

Източници

Полиароматните (полицикличните) въглеводороди са голяма група органични съединения с две или повече бензолни ядра. Имат малка водоразтворимост, но голяма разтворимост в мазнини. Полиароматните въглеводороди се образуват в най-голяма степен при горивните процеси, главно при непълно горене на въглища и дизелово гориво. Съществуват няколкостотин ПАВ. Тези съединения се усвояват от организма главно чрез дихателната система, но могат да попаднат и чрез водата и храната. Най-добре е проучен канцерогенният ефект на 3-4-бензпирена (БаП) при инхалирането му, чийто съществен източник е и тютюневия дим.



Влияние върху човешкото здраве

Вдишаните ПАВ се абсорбират главно върху катранени частици и се елиминират чрез бронхиален клиранс. Слабо са проучени острият, подострият и хроничният ефект на ПАВ. Повече информация съществува за мутагенния и канцерогенния им ефект.

Не може да се определи безопасно ниво на ПАВ в атмосферния въздух, поради канцерогенното им действие. Препоръчвани са различни рискови нива, като е използван за индекс БаП (3-4-безпирен). Например в САЩ оценяват, че на 9 от 100 000 души, експонирани през целия си живот на 1 ng БаП са с риск да заболеят от белодробен рак.

Законодателство

Нашето законодателство определя ПДК за БаП в атмосферния въздух, като средноденонощната концентрация от 0,1 mkg/100m3 (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.).


ОЛОВО

Източници

Най-разпространените аерозоли на тежки метали, замърсяващи атмосферния въздух са оловните. Концентрациите им в атмосферния въздух варират в зависимост от броя и мощността на източниците - металургичните заводи и количеството на моторните превозни средства и вида на изгаряните бензини.



Влияние върху човешкото здраве

Оловото попада в човешкия организъм главно по респираторен път (20-60 %) и гастроинтестинален път (10 % при възрастни и около 40 - 50 % при децата).

Токсичните му ефекти се дължат на инактивирането на SH - групите или на конкурентно заместване на есенциални метални йони в молекулите на редица важни за организма ензими. По този начин много органи и системи се оказват уязвими към вредния ефект на оловото. Засягат се също и репродуктивните процеси.

При население, продължително експонирано на ниски концентрации оловни аерозоли се наблюдават нарушения преди всичко в хемоглобиновия синтез, еритропоезата, нервната система и повишаване на артериалното налягане. Оловото е кумулативна отрова с продължителен период на излъчване (от няколко дни до 25 години).



Законодателство

С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999 г.) е приета следната ПДК на оловни аерозоли в атмосферния въздух:



- средногодишна ПДК за оловни аерозоли (за една календарна година) - 0,5 mkg/m3.
* По информация от ИАОС.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница