Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух

ИНСТРУКЦИЯ

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. 
   Наредба №8 от 1999 г. за норми за озон в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46/1999 г.);
   
2. 
   Наредба №9 от 1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр.46/1999 г.);
   
3. 
   Наредба №14 от 1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88/1997 г.).
   

(2) Границите на районите за оценка и управление на КАВ, за които се разработват програмите, се определят предварително от директорите на съответната РИОСВ, на чиято територия те са разположени, съгласувано със съответните общински органи и органите на Министерство на здравеопазването, и се утвърждават от министъра на околната среда и водите, в съответствие с чл.3 на Наредба 7.

Чл. 3. (1) Компетентни органи по смисъла на тази инструкция са:

1. 
   за извършваната оценка на КАВ от Националната система за наблюдение и контрол - Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) на Министерството на околната среда и водите (МОСВ);
   
2. 
   за извършваната оценка от местните системи за наблюдение и контрол – общинските органи и/или Регионалните инспекции по хигиена и епидемиология (РИХЕ) на Министерство на здравеопазването (МЗ), и/или Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българска академия на науките;
   
3. 
   за разработването и приемането на програмите за намаляване на емисиите и достигане на нормите за вредни вещества в атмосферния въздух (наричани по-нататък програми за управление на КАВ) – общинските органи, на чиято територия са регистрирани превишения на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух, съгласувано със съответната РИОСВ, заинтересованите физически и юридически лица, и екологични организации или движения;
   
4. 
   за изпълнението на програмите за управление на КАВ – кмета на съответната община, съвместно със заинтересованите физически и/или юридически лица; В случаите по чл.3, ал.2 на Наредба 7, когато е налице обединяване на териториите на две или повече общини в един район за оценка и управление на КАВ, за разработването на програмите отговорят съвместно кметовете на общините, чиято територия попада в обхвата на дадения район;
   
5. 
   за контрола по изпълнението на програмите за управление на КАВ – общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ.
   

Чл. 4. Срокът за разработване на програмите за управление на КАВ е в съответствие с чл. 31, ал. 3 от Наредба № 7.

Чл. 5. За районите, в които е налице превишаване на установените норми за повече от един замърсител се разработват комплексни програми за управление на КАВ, осигуряващи достигането на установените норми за всеки отделен замърсител, в съответствие с чл. 31, ал. 3 на Наредба № 7.

Глава втора

РЕД И УСЛОВИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ

(2) Програмният съвет по ал. 1 включва представители на:

1. 
   общинските органи и техните специализирани служби и/или отдели, вкл. от различните общини в обхвата на дадения район за оценка и управление на КАВ;
   
2. 
   съответните РИОСВ, РИХЕ и/или регионални инспекции по труда;
   
3. 
   заинтересованите физически и юридически лица, и екологични организации или движения;
   
4. 
   други организации или институти с опит в областта на оценката и управлението на КАВ (например, НИМХ).
   

1. 
   формулира задание за разработване на програмите за управление на КАВ, което включва:
   

б) списък или копия на наличната информация за състоянието на КАВ, въз основа на която е взето решение за необходимостта от разработване на програмите.

2. 
   определя времевата рамка (2005г., 2010г. и/или др.) за краткосрочните, средносрочните и дългосрочните перспективи;
   
3. 
   координира разработването на програмите;
   
4. 
   обсъжда и дава предложения по предварителните и окончателния вариант на програмите;
   
5. 
   осъществява периодичен контрол върху изпълнението на програмите;
   
6. 
   при необходимост, предлага мерки за срочно и навременно изпълнение на програмите.
   

1. 
   набиране на наличната информация, отнасяща се до процеса на оценка и управление на КАВ;
   
2. 
   проучване и анализ на пълнотата на наличната информация по т.1;
   
3. 
   при необходимост, набиране и анализ на необходимата допълнителна информация, отнасяща се до оценката и управлението на КАВ;
   
4. 
   комплексна оценка на КАВ в дадения район за оценка и управление, за който се разработват програмите;
   
5. 
   анализ на причините за превишаване на нормите за КАВ;
   
6. 
   анализ на вече планираните и/или прилагани мерки за подобряване на КАВ;
   
7. 
   формулиране на мерки и/или проекти за подобряване на КАВ в краткосрочна перспектива;
   
8. 
   формулиране на мерки и/или проекти за подобряване на КАВ в средносрочна и дългосрочна перспектива;
   
9. 
   изготвяне на предварителен вариант на програмите за КАВ и съгласуване със съответната РИОСВ, заинтересованите лица и екологични организации или движения;
   
10. 
    изготвяне на окончателен вариант на програмите за КАВ.
    

1. 
   наличните данни за нивата на замърсителите, за които е установено превишаване на съответните норми, в атмосферния въздух над района за оценка и управление, за който се разработва програмата;
   
2. 
   наличните данни за нивата на съответните замърсители в не по-малко един отдалечен, регионален и/или градски фонов пункт за мониторинг, съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.3 и 4 на Наредба 7, който е представителен за фоновото качество на въздуха в района;
   
3. 
   резултатите от представителни измервания и/или други методи за оценка на КАВ, в съответствие с чл. 9 на Наредба №7;
   
4. 
   резултатите от измерванията на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижните източници (точкови, линейни, площни и/или неорганизирани), чието местоположение е в района, включително и данни за техните параметри и тези на изпускащите им устройства;
   
5. 
   резултатите от измерванията на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижните източници (точкови, линейни, площни и/или неорганизирани, включително и данни за техните параметри и тези на изпускащите им устройства), чието местоположение е извън района, но имат отношение към КАВ в него;
   
6. 
   резултатите от инвентаризации на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижните източници (точкови, линейни, площни и/или неорганизирани), включително и данни за техните параметри и тези на изпускащите им устройства, които имат отношение към КАВ в района, в т.ч. описание на използваната категоризация на източниците и съответстващите на нея емисионни фактори;
   
7. 
   данни за използваните средства и методи за измерване, вкл. за вземане на проби, лабораторен анализ, обработка на данните и осигуряване качеството на измерванията (калибриране на средствата за измерване и т.н.);
   
8. 
   данни за метеорологичното състояние на района, включително: скорост и посока на вятъра, температура на околния въздух, влажност на околния въздух, атмосферно налягане, температурната инверсия и/или височината на слоя на смесване и слънчевата радиация;
   
9. 
   характеристиките на автомобилния парк и данни за интензитета на движението на МПС (подвижни източници) по големите градски магистрали, включително брой, гъстотата/натовареност на трафика в рамките на населените места и главните извънградски магистрали, среден пробег по вид превозни средства;
   
10. 
    данни за консумацията на горива по видове, вкл. моторни, както и тенденциите и прогнозите за нейното изменение;
    
11. 
    данни за тенденциите в изменението на КАВ за период не по-малък от 5 години и прогнозите за неговото развитие (за целевите 2005, 2010 или др. години);
    
12. 
    данни за тенденциите в изменението на емисиите за период не по-малък от 5 години и прогнозите за тяхното развитие (за съответните целеви години).
    

(3) Източници за информацията по ал. 1 т.т. 4, 5 и 6, извън посочените по ал. 2, са констативните протоколи и протоколите за анализ на резултатите от контролните или собствените измервания на емисиите (извършвани от РИОСВ или други акредитирани за целта лаборатории), а така също – годишните инвентаризационни карти на ИАОС, използвани за набиране, обработка и съхранение на информация за големите неподвижни източници на емисии.

Чл. 9. Проучването, анализът и оценката по чл. 7, т. 2 се извършва с оглед формулиране на изводи за КАВ и оценка на пълнотата и съответствието на събраната информация с:

1. установените нормативни изисквания за точност, представителност и достоверност на измерванията за определяне нивата на замърсителите (в атмосферния въздух) и на емисиите;

2. изискванията към методите и средствата за измерване и вземане на проби, вкл. за осигуряване и контрол на качеството на измерванията;

3. моделирането на дисперсията на емисиите (нивата на замърсителите);

4. наличните резултати от измерванията на нивата на замърсителите.

Чл. 10.(1) Въз основа на анализа по чл.9, при констатирана необходимост, се набира допълнителна информация, по чл.7, т.3, включително за извършване на инвентаризация, изчисляване (балансово определяне) на емисиите и моделиране на нивата на замърсителите.

(2) Допълнителната информация по ал.1 се събира чрез въпросници, съобразно вида и параметрите на източниците на емисии (точкови, линейни, площни или неорганизирани), и използваната методика за моделиране дисперсията на емисиите. Примерни въпросници за набиране на необходимата допълнителна информация са посочени в Приложението към тази инструкция.

(3) Допълнителната информация относно характеристиките на автомобилния парк (категории МПС и групирането им по възраст, използвано гориво, мощност на двигателя и емисиите на вредни вещества в отработилите газове с оглед определянето на подходящите за всяка група емисионни коефициенти /или фактори/) и данните за интензитета на движението по чл.8, ал.1 т.9 се набират чрез подходящи за целта въпросници според използваната методика за моделиране дисперсията на емисиите.

(4) Необходимата допълнителна информация може да бъде набрана и чрез допълнителни измервания на КАВ и/или на емисиите от подвижни и неподвижни източници. Допълнителните измервания на КАВ се извършват с мобилни станции за мониторинг по специално разработени за целта представителни програми, в съответствие с инструкцията за извършване на предварителна оценка на КАВ по чл.9, ал.2 на Наредба 7.

Чл. 11.(1) Анализът и оценката на допълнителната информация по чл. 7, т. 3 обхваща:

1. инвентаризацията на емисиите на вредни вещества (по отделни източници и замърсители), които са в състояние да окажат въздействие върху КАВ в района;

2. изчисляването на емисиите, включително и прогнозните, по метода на балансовото определяне на емисиите, в съответствие с утвърдената със Заповед №РД 299 от 16.06.2000 г. на Министъра на околната среда и водите Методика за изчисляване на емисиите на вредни вещества (Бюлетин на МОСВ №16 от юни 2000г.);

3. моделирането на дисперсията на замърсителите, вкл. прогнозните нива за съответните целеви години;

(2) При моделиране дисперсията на замърсителите съгласно ал.1, т.3, освен методиката по чл.11, ал.3 ЗЧАВ (публикувана в бр.7/8 за 1998г. на Бюлетин “Строителство и архитуктура” на МРРБ) могат да бъдат използвани и други подходящи методики, утвърдени в световната практика и/или включени в списъка на методиките, които могат да намерят приложение при извършване на оценка на въздействие върху атмосферния въздух (списък на последните е посочен на стр.23 от Справочник на МОСВ на съществуващи методики за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда).

Чл. 12.(1) Комплексната оценка на КАВ по чл.7, т.4 се извършва чрез сравнение на резултатите от анализите на информацията по чл.9 и чл.11.

(2) Резултатите от оценката по ал. 1 включват:

1. 
   локализация и картиране на нивата на съответните вредни вещества – определяне на контурите на зоните, засегнати от наднормено замърсяване;
   
2. 
   описание на района, включително топография, климат, обхват на замърсяването (км²) и население, експонирано на наднорменото замърсяване;
   
3. 
   характеристика на източниците на замърсяване, включително и такива от други райони;
   
4. 
   характеристика на КАВ (по възможност, за не по-малко от пет предходни години, за наблюдаваната година и прогнозни);
   
5. 
   влияния от други райони върху състоянието на КАВ;
   
6. 
   определяне на годишните нива на емисиите (т/год.) и техните масови потоци (кг/час или гр/сек.) - по източници и отделни замърсители, в рамките на последните;
   
7. 
   подробно описание на факторите и/или източниците, които водят до превишаване на установените норми за КАВ.
   

1. 
   идентификация на причините, включително и трансграничен пренос (образуване, причини за преноса);
   
2. 
   възможни мерки за подобряване на КАВ чрез ограничаване на емисиите от големи точкови източници: въвеждане на чисти технологии (най-добри налични производствени методи), мерки за повишаване на енергийната ефективност и/или аварийна безопасност, замяна на използваните суровини и материали, нови пречиствателни съоръжения (или модернизиране на действащите такива), разрешителните режими за експлоатация на обектите с източници на емисии, в т.ч. на процедурата по ОВОС;
   
3. 
   възможни мерки за подобряване на КАВ чрез ограничаване на емисиите от площни или неорганизирани източници: проучване на потенциалните мерки за ограничаване на емисиите в областта на битовото отопление, замяната на използваните горива, или подобряване качеството на използваните горива, мерки за повишаване на енергийната ефективност;
   
4. 
   възможни мерки за подобряване на КАВ от подвижни или линейни източници: проучване на потенциалните мерки за ограничаване на емисиите от отработилите газове на МПС чрез организиране и регулиране на движението на автомобилния транспорт (оптимизиране и управление на трафика), електрификация или газификация на градския транспорт (вкл. таксиметровите услуги), подобряване качеството на моторните горива, други икономически и технически мерки.
   

1. 
   проучване и анализ на мерките, прилагани по линия на местни, регионални, национални, международни програми;
   
2. 
   оценка на ефекта, постигнат чрез мерките по т. 1: степен на пречистване, еколого-икономически анализ “разходи-ползи”.
   

1. 
   формулиране и избор на подходящи мерки за предотвратяване и/или ограничаване на замърсяването, при отчитане на съответните инвестиционни и експлоатационни разходи за тяхното внедряване;
   
2. 
   подреждане по приоритет на отделните мерки, според очакваното подобряване на КАВ и експозицията на отделните групи от населението и финансов анализ на всяка от тях;
   
3. 
   разработване на сценарии за развитие на КАВ в периода до 2005, 2008 и/или 2010г., в зависимост от нормативно установените на основание чл. 6 ЗЧАВ срокове за достигане и поддържане на нормите за нивата на отделните замърсители;
   
4. 
   оценка на възможното развитие на КАВ въз основа на сценариите по т. 2, включително еколого-икономически анализ “разходи-ползи”;
   
5. 
   разработване на план за действие, включително отговорни лица и/или институции, срокове (краен и междинни), стойност, възможни начини за финансиране;
   
6. 
   разработване на критерии за контрол по изпълнението на програмата за КАВ.
   

(3) Контролът на мерките, по които не се разработват проекти се извършва до момента на тяхното крайно изпълнение.

Чл. 16.(1) Разработването на проектите на програмите за КАВ по чл. 7, т. 9 се извършва в съответствие с изискванията на Приложение 5 към чл. 32, ал. 2 на Наредба 7.

Чл. 17.(1) Проектите на програмите за КАВ по чл. 16 се обсъждат с представители на обществеността, съгласно разпоредбите на чл. 36 на Наредба № 7.

(2) По направените бележки и предложения, произтичащи от обсъждането по ал. 1 се правят анализи и обобщения.

Чл. 18.(1) Разработването на окончателния вариант на програмите за КАВ по чл. 7, т. 10 се извършва като се отразят резултатите от анализите и обобщенията по чл. 17, ал. 2.

Чл. 19.(1) За разработването на програмите за КАВ и при спазване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, РИОСВ извършат следното:

1. 
   предоставят на общинските власти наличната информация по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 7, 11, 12;
   
2. 
   предоставят на общинските власти информацията по чл. 8, ал. 1, т. 6 и т. 8 при наличност на такава или указват възможните източници/начини за нейното набиране (Доклади за ОВОС, Климатични справочници, проучвания и др.);
   
3. 
   предоставят на общинските власти (върху електронен носител) методиките по чл.11, ал.1 т.т.2 и 3;
   
4. 
   при необходимост, извършват допълнителни измервания на КАВ или на емисии по чл. 10, ал. 4 и предоставят на общинските власти данните от тях;
   
5. 
   при необходимост съдействат за предоставяне на общинските власти на информация по чл.8, ал.1 т.т.9 и 10, и чл.12, ал.2 т.5;
   
6. 
   участват във всички обсъждания в хода на подготовката на програмите за КАВ, както и в тяхното приемане;
   
7. 
   участват в осъществявания контрол по изпълнението на програмите за КАВ.
   

(3) Изпълнителната агенция по околна среда дава методически указания и оказва необходимото съдействие на РИОСВ, във връзка с изпълнението на техните задължения по предходните алинеи.

Чл. 20. При разработване на програмите за управление на КАВ или на отделни части от тях, могат да се привличат компетентни и с опит в подобен род дейности юридически и/или физически лица.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. термините “точков източник”, “площен източник” и “линеен източник” са определени в утвърдената със Заповед №РД 299 от 16.06.2000 г. на Министъра на околната среда и водите Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух.

§. 3. Инструкцията се издава на основание § 5 от допълнителните разпоредби на ЗЧАВ и § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (обн. ДВ, бр. 45 от 1999 г.).

§. 4. Контролът за спазването на тази инструкция се осъществява от министъра на околната среда и водите.

§. 5. Методически указания във връзка с разработването и/или прилагането на програмите за управление на КАВ, в частта им отнасяща се до оценката на КАВ, дава изпълнителния директор на ИАОС.