Инструменти за екологичен мениджмънт на пристанищни райони


Системи за управление на околната среда (СУОС)



страница3/4
Дата09.01.2017
Размер456.57 Kb.
#12360
1   2   3   4

3. Системи за управление на околната среда (СУОС)

3.1. Необходимост от управление на околната среда


Пристанищата трябва да бъдат в съответствие с националните политики за развитие на крайбрежните зони, съответните закони и разпоредби относно стандартите, регулиращи качеството на компонентите на околната среда, като например за води, флора и фауна, обезвреждане на отпадъците, боравене и обработване на товари и др. За да се спазят всички тези изисквания, то за пристанищните власти е задължително да обърнат внимание на екологичните аспекти от тяхната дейност. Най-индикативният инструмент за това са именно системите за управление на околната среда.

3.2. Процедурата за управление на околната среда


Системите за управление на околната среда са средство за идентифициране и решаване на проблеми, което предоставя на организациите (пристанищата) метод за систематично управление на техните екологични дейности, продукти и услуги, както и помага да изпълнят техните екологични задължения и цели US EPA, 2003.

Повечето СУОС са изградени на т.нар. цикъл „Планиране, Изпълнение, Проверка, Действия” с цел непрекъснато подобряване. Този модел на планиране, приложение, преглед на процеса и действия, който една организация (пристанище) предприема, се нарича цикъл на Deming (Фиг. 2).



Фиг. 2: Цикъл на Deming, като основен елемент от процеса за управление на околната среда.

US EPA, 2003
В стандарта за СУОС, тези стъпки са обяснени под формата на осем основни стъпки от цикъла на управление на околната среда: първоначален одит на околната среда, дефиниране на политиката по околната среда, създаване на програма за околната среда, прилагане на тази програма, обучение и комуникации, одитиране и преглед на СУОС.

3.2.1. Първоначален екологичен одит


Идентифицирането на екологичните аспекти е първата стъпка от СУОС. Под екологични аспекти се разбира всяка дейност, продукт или услуга, които биха въздействали върху околната среда. Компанията е задължена да създаде и поддържа процедура за идентифициране и разбиране на всички законови и други изисквания, които са свързани с тези екологични аспекти.

Първоначалният екологичен одит също така съдържа и предварителен преглед на вече съществуващите СУОС и анализира силните и слабите страни.



3.2.2. Политика по околната среда


Втората стъпка в процеса на изграждане на СУОС е дефиниране на политика по околната среда - ангажиментите на пристанищните власти, насочени към подобряване на околната среда. Тази политика служи за основа на СУОС и предоставя унифицирана версия на екологичните насоки на цялата пристанищна организация. Тази политика служи и като рамка за полагане на качествени и количествени екологични цели и ще бъде използвана в процесите на планиране и изпълнение. Пример за такава политика е даден в Квадрат 4.

3.2.3. Планиране


По време на фазата на планиране, следва да бъде формулиран план за прилагане на политиката в действие. Тази фаза включва екологични аспекти, законови и други изисквания, качествени и количествени цели и екологична програма Pataki and Crotty, 2002. За да се осигури ефективност, тази програма следва да възлага отговорности и да определя времева рамка за достигане на количествените цели, свързани с екологичните показатели. Програмата трябва да бъде редовно преразглеждана и да бъде интегрирана с другите управленски планове, стратегии и наличен бюджет.


Квадрат 4: Пример за политика по околната среда NIOT, 2000
Пристанищните власти се ангажират да:

  • Разработват проекти по начини, които прилагат устойчива употреба на морската екосистема и да проектират всички инфраструктурни обекти по начини, които минимизират въздействията върху околната среда;

  • Минимизират всички значителни необратими въздействия върху околната среда чрез изготвяне и прилагане на изчерпателни планове за екологичен мениджмънт;

  • Разработват индикатори за екологичните показатели, както и включване на статистика за тези индикатори в годишните доклади, предавани на компетентните органи;

  • Провеждат дейностите по поддръжка и ремонт по начини, които позволяват спазване на екологичните разпоредби, предотвратяват замърсявания, намаляват образуваните отпадъци и възстановяват и рециклират материалите, за които това е възможно;

  • Поддържат зоната по начин, който запазва наличната флора и природна естетика;

  • Включват и комуникират с обществените групи по въпроси относно взаимното споделяне и използване на общи екологични ресурси;

  • Разширяват и разпространяват съответстващо екологично образование и обучение за всички заети в проекта;

  • Подкрепят прилагането на процедурите за управление на околната среда от техните под-изпълнители.






3.2.4. Прилагане


Фазата на прилагане обхваща разпределяне на ресурсите и отговорностите. Тя включва и елементи като факта, че заетите следва да са мотивирани, обучени и способни да носят техните екологични отговорности. Следва да бъдат установени процеси на вътрешни и външни комуникации по темите на околната среда. Също така документацията, свързана със СУОС, трябва да бъде организирана по начин, указващ ясните й източници. Операциите и дейностите трябва да бъдат идентифицирани, планирани и управлявани в съответствие с политиките и поставените цели. Потенциалните опасности и аварии следва да бъдат предварително преценени и да се разработят процедури, с цел избягването им и реагиране в случай на настъпването им.
3.2.5. Обучение

Всеки член на пристанищната компания трябва да бъде запознат с важността на съответствието с екологичната политика и процедури. Трябва да бъдат изяснени значителните екологични въздействия, свързани с изпълнението на задачите на заетите в сферата. Те следва да осъзнават своите дейности и отговорности, произтичащи от СУОС, както и да се наблегне на информираността относно последиците от неизпълнението им.

Реални курсове за обучение трябва да се провеждат, за да може всички членове на персонала да осъзнаят голямото значение на СУОС. В зависимост от конкретните задачи на персонала, курсовете за обучение могат да бъдат с управленска или техническа насоченост.

3.2.6. Комуникации

Вътрешната комуникация или комуникации между различните функционални нива на пристанището е толкова важна, колкото и външната комуникация. Последната отразява общуването с местното население, властите и обществото като цяло. Външната комуникация се изразява в годишни доклади за информиране на заинтересованите страни и организации и чрез посещения и дни на отворени врати за местното население. Медиите чрез прес. конференции могат да информират обществото за екологичните показатели на пристанището.


3.2.7. Одитинг

По време на прилагане на СУОС следва да се прави оценка на изпълнението й. Това включва дейности на мониторинг и проследяване на екологичните показатели. Проблемите трябва да бъдат идентифицирани и коригирани, а документацията относно СУОС да бъде добре организирана и класифицирана. Периодично трябва да бъде потвърждавано изпълнението на СУОС.


3.2.8. Преглед на управлението

За да се гарантира успех и продължаващи процеси на подобрения са необходими редовни прегледи на създадената СУОС. Този преглед на мениджмънта цели да оцени и оптимизира ефективността на СУОС.

Фазата на преглед на управлението е последна от управленския цикъл. След нея започва ново повторение (цикъл) на продължаващо подобрение
3.3. Примери за СУОС

Системата за екологично управление и одит (СЕУО) се прилага в Европейския съюз и в други страни от компании, които имат важни търговки връзки с компании от ЕС. Това доброволно средство за управление на околната среда бе въведено в ЕС чрез Наредба на Съвета No.1836/93 Council Regulation No 1836/93. Тази Наредба апелира Европейската Комисия да преразглежда схемите на СУОС през не повече от 5 години след влизането им в сила.

В светлината на опита, натрупан по време на прилагането на СУОС I, Комисията предложи СУОС II, приета през 2001 г. с Наредба No 761/2001 Regulation No 761/2001. Този документ цели да се даде признание на компаниите, които са учредили свои програми за действия, посветени на опазване на околната среда и продължително подобряване на параметрите на околната среда Heinelt and Smith, 2003.
Таблица 3. Разлики между СЕУО и ISO данни, базирани на официалния сайт на ЕС.


Фамилия стандарти ISO

СУОС (EMAS)

Международни от 1996 г.

Отнасят се за ЕС от 1993 г.

За цялата компания или за една площадка

Регистриране за всяка отделна площадка

Препоръчва се първоначален преглед

Първоначалният преглед е задължителен

Налична е само екологична политика

Докладът по околна среда е достъпен за обществеността

Изисква се одит, но методите не са указани

Указана е методологията за одит




Активно участие на заетите служители

През 1996, Международната Организация по Стандартизация (International Standards Organization - ISO) въведе стандарта ISO 14001 през 1996 г. Този стандарт има същата генерална цел като СУОС, а именно да подпомогне доброто управление на околната среда. Но тази цел се постига по различи начини. Различията между СУОС и стандартите ISO са изброени в Таблица 3.


3.4. Прилагането на СУОС в пристанища

3.4.1. Въведение


През 1995 г. Европейската Организация на морските пристанища (European Sea Port Organisation - ESPO) дефинира „Екологичен код на поведение” ESPO Environmental Code of Practice, 2003. Това беше началната точка за формулирането и прилагането на екологична политика в пристанищата. Беше забелязано, че са разработени много конкретни решения на специфичните проблеми. Все пак, достъпът до тези знания и опит е бил много ограничен. Поради това беше замислен проекта „Еко информация” (“Eco-information project”) и изпълнен през периода 1997 - 1999год. Над 25 Европейски пристанища участваха в него, а така също имаше подкрепа и от университети и експерти-еколози. Основната цел бе подпомагане на комуникацията между мениджърите на пристанища в различните страни и обмен на практични решения на екологичните проблеми. Проектът бе фокусиран върху разработване на практически средства за анализ на приоритетите за околната среда, споделяне на опит и трансфер на най-добрите практики, както и прилагане на финансово-ефективни решения при съответните локални условия. Чрез тези дейности може да се избегне извършването на двойна работа и пристанищата биха спестили време и енергия. Eco-information in European ports, 1999.

Като следствие от този проект, Европейската Комисия финансира проекта „Проучване на еко-пристанищата” (“Ecoports Research project”). Този проект започна през 2002 г. и ще бъде завършен през 2005 г. Той подкрепя пристанищния сектор в по-нататъшното развитие и прилагане на техники за управление на околната среда, а така също предоставя на ЕС данни за саморегулаторни инструменти за екологичната политика. Основната цел на проекта е да подобри екологичните показатели на пристанищата чрез:



  • Разработване на система в реално време (on-line система) за управление на околна среда и натрупване на информация;

  • Прилагане на унифициран подход за управление на околната среда чрез обучителни програми;

  • Обхваща над 150 Европейски пристанища и терминали в „мрежа пристанища и околна среда”;

  • Предоставя трансфер на ноу-хау и решения за адекватното преодоляване на екологичните проблеми.



3.4.2. Резултати от проектите „Еко информация” и „Еко пристанища”


Предоставеният форум за комуникации бе един от най-важните фактори за успех на тези проекти. Беше показано, че пристанища с различни характеристики (размер, организация, местоположение) могат активно и доброволно да общуват и да си сътрудничат. Конкуренцията не представлява пречка за комуникациите в сферата на управлението на околната среда. Практическата приложимост на резултатите от проекта, относно управлението на околната среда и за постигане на финансова ефективност, се показва от нарастващия брой пристанища, които желаят да участват. Проектът „Еко информация” бе един катализатор, който провокира нови дейности сред участващите пристанища.

По време на проектите бяха разработени: Метод за само-диагностика, База данни, Методологично ръководство, Система за управление на околната среда, Система за поддържане на решенията, Система за преразглеждане на Системата за управление на околната среда в пристанища (СПУОСП) и уеб сайт.


(a) Метод за само-диагностика (МСД)

Методът за само-диагностика бе първото усилие на Европейско ниво да се унифицират и стандартизират методите за преглед на състоянието на околната среда за промишлени пристанища. Това е едно средство за мониторинг, което се състои от лесно разбираеми въпросници, които обхващат всички аспекти на околната среда, значими за пристанищата и районите на пристанищните градове SDM, 2003. Крайният анализ предлага на пристанищните власти ясна картина на силните и слаби страни на прилаганите екологични практики за управление и вероятния обхват на подобрението им. Методът бе развит, за да се предостави средство на пристанищните власти да преразглеждат периодично техните функции и състоянието на екологичните показатели на организацията им. МСД улеснява прилагането, по един незадължителен начин, на основните изисквания на ISO 14001 или СУОС, както и подкрепя установяването на система за екологично докладване.

В рамките на времетраенето на проекта, този метод беше изпратен до повече от 100 пристанища в Европа. Над 32 от тях отговориха на въпросниците. Чрез тези отговори се създаде списък от най-важните екологични теми за пристанищата, които са изброени в Таблица 4. Важно откритие е, че драгирането и обезвреждане на драгажните маси (отпадъци) е с основен приоритет, а на второ място са здравеопазването и безопасността на заетите в сферата.
Таблица 4: Десетте най-важните екологични задачи за 32 Европейски пристанища. 1999 Eco-information in European ports.


1.

Драгиране и обезвреждане на отпадъците

2.

Здравеопазване и безопасност

3.

Отпадъци и управление на отпадъците

4.

Качество на водите

5.

Развитие на пристанището

6.

Прах

7.

Шум

8.

Качество на въздуха

9.

Замърсяване на почвите

10.

Увеличаване на транспортния трафик

Този резултат може да бъде сравнен с резултатите от екологично допитване (чрез въпросник), проведено от Европейската организация на морските пристанища (European Sea Port Organisation ESPO) през 1996 г., в което са отговорили 281 пристанища от 15 страни. Едно важно наблюдение е, че висшите управленски нива придават все по-голям приоритет на въпросите на околната среда в техните програми. Напредъкът (в %) в екологичното управление на пристанищата е даден в Таблица 5.


Таблица 5: Напредък в екологичното управление на пристанищата (1996-1999) ESPO Environmental Committee Report, 1996 and ECO-information SDM Responses and Analysis, 1999.


Провеждане на мониторинг на околната среда

+ 13%

Наличие на План за опазване на околната среда

+ 17%

Участие на обществеността и заинтересованите страни и организации

+ 17%

Назначаване на персонал, зает с въпросите на околната среда

+ 18%

Стимулиране на вътрешната и външна екологична осведоменост

+ 45%

Резултатите, предоставени от пристанищата, отговорили на въпросниците показват, че пристанищните власти имат различни мотиви, поради които отделят време на въпросите на околната среда. Най-често срещаните отговори са изброени в Квадрат 5.





Квадрат 5: Мотиви, поради които пристанищните власти отделят внимание на

управлението на околната среда Eco-information
Национално / Европейско законодателство;

Имидж на пристанището / Маркетингови ползи;

Екологични преимущества на пристанището / национална или локална политика;

Здравеопазване и безопасност на работещите / Обществено здравеопазване;

Развитие на пристанището / Финансови причини;

Оплаквания от местната общност / Правителствени организации;

Опазване на природата / Защитени райони.




(б) База данни

В рамките на проекта беше създадена и on-line база данни, която съдържа следните теми:



  • Законодателство в сферата на околната среда;

  • Връзки към релевантни проучвания;

  • Кратки описания на екологични решения. Основен източник на тези решения са отговорите на попълнените „Формуляри относно видове решения”, предоставени от самите пристанища. Тези формуляри бяха дадени за попълване в определен формат, който включва: вид на екологичния проблем, начина по който е преодолян, ефективност, възможни алтернативи, ползи/разходи, както и лице за контакти, което би предоставило по-детайлна информация;

  • По-детайлни описания на екологични проекти ще бъдат добавени като описания за всеки конкретен случай.

Целта на създаването на тази „Еко - база данни” беше улесняване обмена на информация и фокусиране върху екологичните решения, а не върху екологичните проблеми.


(в) Методологично ръководство

Методологичното ръководство подпомага пристанищните власти при определянето на екологичните въздействия върху околната среда, породени от конкретни пристанищни дейности. Ръководството е базирано на задълбоченото изучаване на два конкретни случая в два пристанищни града: – Генуа - Италия и Марсилия - Франция. И в двете пристанища са анализирани много подробно вида, размера и рисковете породени от голям брой екологични ситуации, също така са отчетени възможностите за мониторинг на тези аспекти и връзките им със заобикалящите ги обекти.

Полученото Методологично ръководство е разделено на работни страници и информационни страници. Работните страници съдържат практическа информация относно конкретни и ясни теми, например боядисване на кораби или драгажни работи в пристанищните зони. Информационните страници съдържат общи насоки за начина, по които пристанището би могло да развие своите екологични дейности, за да е в по-добро съответствие с околната среда.


(г) Системи за управление на околната среда (СУОС)

Екипът на проекта „Еко пристанища” работи по разработването на Системи за управление и одит на околната среда за пристанищни райони. Основни сфери, фокусиращи вниманието в тези системи са взаимовръзките между общността, живееща в пристанищната зона; пристанищните власти, промишлените компании на територията на пристанището и компаниите, експлоатиращи терминалите. Специфичен обучителен модул може да предостави обща информация за прилагането на тази схема. Целта е да се въведат общоприети критерии за приложението на СУОС в Европейските пристанища.

За доразвиването на тази схема следва да се изпълнят следните задачи:


  • Най-детайлен и качествено изготвен преглед на наличните най-добри екологични практики в пристанищата на Европа;

  • Търсене на общо приложима схема;

  • Тестване и валидиране на приетите СУОС;

  • Преглед на системата и изготвяне на кратък доклад.


(д) Системи за вземане на решения (СВР)

Проектът „Еко-пристанища” работи за създаване на СВР, с което се цели да се подкрепят мениджърите при вземане на решения по екологични проблеми. Като база за това е направено детайлно изследване на екологичните проблеми, които биха могли да възникнат по време на пристанищните дейности. Описани са потенциалните решения на тези проблеми. Системата предлага преглед на потенциалните ефекти и решения, като се започне от пристанищните операции, инфраструктурен план или настоящ екологичен проблем.

Системи за вземане на решения използват също и анализ на риска, основан на технологиите за оценка на възможните въздействия върху околната среда, като следствия от пристанищните операции. Вж. също част 3.
(е) Система за преразглеждане на Системата за управление на околната среда в пристанища - СПУОСП

Системата за преразглеждане на Системата за управление на околната среда в пристанища е предназначена да подпомогне пристанищните власти да внедрят препоръките, описани в Прегледа на околната среда - ESPO ESPO Environmental Review, 2001. Пристанищата следва да изпълнят следното:



  • Да подготвят политика по околната среда, която е достъпна за широката общественост, да развият техните стратегии, както и методите за реализиране на стратегиите;

  • Редовно да преразглеждат планове си, като вземат под внимание законодателните и други видове промени;

  • Да съставят годишен доклад по околната среда, който е достъпен за обществото;

  • Да вземат необходимите мерки за извършване на мониторинг, необходим за направа на оценка на постигнатия екологичен прогрес;

  • Да създадат известен брой подходящи екологични индикатори, целящи измерване на прогреса;

  • Да се консултират по адекватен начин с местната общественост относно пристанищната екологична програма.

Тази Система определя стандарт от добри практики относно преразглеждането и докладването на значими аспекти от екологичното управление на пристанищата. Може да се счита като първа стъпка от една многофазова програма за прилагането на СУОС. Пристанищата, които биха желали да вървят към прилагане на системи като ISO 14001 и СЕУО (EMAS), могат да постигнат прогрес чрез прилагането на горе-цитираната система.

Системата също включва и възможност за сертифициране или верифициране от независим одитор PERS, 2002a.

От фондация „Еко-пристанища” е създадена Книгата относно Системата за преразглеждане на системата за управление на околната среда в пристанища, която се състои от 7 глави. Всяка глава има следните части: (1) въведение, описващо целите на специфичната глава, (2) спецификации как да се попълни специфичната глава, (3) придружаващо ръководство, (4) пример и/или формат за улесняване на попълването.

Заглавията на главите с кратко описание са дадени в Таблица 6.
Таблица 6: Съдържание на книгата СПУОСП PERS, 2002b .


Глава

Заглавие

Съдържание

1

Профил/общи данни/ за пристанището

Обща информация относно законовия статус, географски характеристики и търговски дейности

2

Доклад относно политиката по околна среда

Намеренията на пристанищните власти относно екологичните показатели на пристанището и рамката за действие в тази връзка

3

Регистър на екологичните аспекти и законовите изисквания, както и индикатори на изпълнение

Документирани доказателства относно екологичните аспекти, въздействия и съответстващото законодателство

4

Документирани отговорности и ресурси, свързани с околната среда

Идентифициране на ключов персонал и структура на организацията

5

Преглед на съответствието със законовите изисквания и политики

Преглед на законовото съответствие и формулиране на план за действие

6

Екологични доклади

Изисквания за изработване на годишен доклад

7

Избрани примери на най-добри практики

Успешни управленски възможности или решения на екологични предизвикателства


(ж) Еко-уеб страница в интернет

Екологичната уеб страница (www.ecoports.be) предлага възможности на пристанищата да търсят информация, да обменят информация и да влизат във връзка с експерти от различни пристанища. Тази страница съдържа информация за контакти с пристанищата, участвали в проекта, последните новини относно „Еко-мрежата” (Eco-network), информация по екологични теми и разработки в сферата на екологичното управление на пристанищните райони.


4. Анализ на риска


Каталог: www systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance Course 5 -> Lekcii Course 5 -> Lekcii Course 5 HTML
Lekcii Course 5 HTML -> 1. Кои са решаващите фактори за формиране на черноморската флора и фауна?
Lekcii Course 5 HTML -> Здраве и безопасност в пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Цонка Консулова
Lekcii Course 5 HTML -> Планиране в екологията и реновация на пристанищата в България
Lekcii Course 5 HTML -> Програма за опазване и възстановяване на околната среда 2002 2005 г. Бургас, май 2002 г. Въведение
Lekcii Course 5 HTML -> Ролята на проекта арена в Глобалната Система за Наблюдение на океана и приносът му за пристанищата като крайни потребители на оперативна океанографска информация
Lekcii Course 5 HTML -> Българско и международно право за екологичен мениджмънт на пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Състояние на околната среда на пристанище варна
Lekcii Course 5 HTML -> IX. план за действие атмосферен въздух
Lekcii Course 5 HTML -> Биография име : коста тончев донев народност : Българин


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница