Инструменти за екологичен мениджмънт на пристанищни райони

4.1. Нужда от анализ на риска

Анализът на екологичния риск предоставя информация, необходима за вземане на решения. Анализът на риска (АР) помага да се идентифицират съществуващите проблеми, да се сравнят риска и планираните дейности, да се начертаят приоритети за бъдещи проучвания, а също така е и научна база за регулаторни действия Nath et al., 1998. Чрез АР се гарантира сигурността и безопасността на пристанищата.

Докато качественият анализ на риска е крайно необходим за всяко пристанище, било то товарно или пътнически терминал, то количественият анализ е задължителен при наличие и боравене с опасни вещества и товари. Такъв анализ се предприема с цел подпомагане на пристанищните власти да определят необходимите действия да подобряване на безопасността на корабоплаването и да се преодолеят предвидимите въздействия от потенциален инцидент.
4.2. Процедура

Компонентите на рамката, разглеждаща анализа на риска са илюстрирани на Фиг.3.

Фиг. 3: Рамка за анализ на риска Nath et al.(глава 8), 1998.

По време на “оценка на експозицията” се определя експозицията спрямо въпросния опасен агент (вещество). Процесът включва измервания и предвиждания за движението, съдбата и трансформациите му в околната среда.

Фазата “характеризиране на риска” включва описване на вида и размера на риска, вкл. присъщата степен на неопределеност. Рискът може да бъде определен като произведение на вероятността за възникване на едно опасно явление умножена по размера на резултантните вредни последици Nicholson et al., 2003. Информациите, получени от предходните фази следва да бъдат предоставени и обсъдени с органите, вземащи решения по екологичните въпроси.

В крайната фаза на процедурата “управление на риска”, следва да се вземат решения дали оцененият вече риск трябва да бъде управляван и какви средства са необходими за това.

Първият важен фактор, който трябва да бъде оценен при анализа на риска за едно пристанище е интензивността на трафика. Определянето му включва важни компоненти като оценка на броя кораби, посещаващи пристанището, техния вид, размер, конструктивно изпълнение Nicholson et al., 2003.

Втората стъпка е да се проучат характеристиките на опасните вещества, обслужвани в пристанището. Опасните вещества са материали, които при определени условия могат до доведат до пожари, експлозии или корозия. Те могат да бъдат токсични, реактивоспособни или радиоактивни.

Независимо от приетите, с отлично качество, “кодове на добра практика за проектиране и операции на съоръжения и съхранение”, има различни по размер и опасност аварии и нещастни случай. Поради това, пристанищните съоръжения трябва да бъдат проверявани за експлоатационна готовност, както и да се разработят различни сценарии в случай на инциденти. “Най-лошият сценарий” обхваща например катастрофална авария на натоварен танкер поради сблъсък, хвърляне на котва или друга дейност, която би довела до изпускане на целия товар. “Сценарият на най-вероятните загуби” е този, който е основан на инженерни преценки относно загубите, т.е. представя събития, които биха се случили поради проблеми на дизайна, операциите и при поддръжката. Пример за такъв сценарии е когато има течове от тръбопроводи, неизправност на машини за разтоварване, разкъсване на стена на резервоар, проблем в обезопасителните клапани и препълване на резервоари. Квадрат 6 дава пример за риска, свързан с товаро-разтоварни дейности.

Друг аспект на анализа на риска в пристанищата е анализът на честотата на възникване и вероятностите. За определяне на вероятността на възникване на един инцидент, се използват средни статистически данни относно боря на сблъсъците, хвърлянията на котва, течове от тръбопроводите и др. Това позволява да се оцени колко често е възниквал един инцидент в миналото. Данните от минали периоди следва да бъдат интерпретирани внимателно, защото в настоящето може да има различни критерии за измервания и проектиране

Квадрат 6: Рискове, свързани с товаро-разтоварни дейности По време на извършване на товаро-разтоварни дейности, има динамични взаимодействия между товара, персонала и използваното оборудване, от което се пораждат потенциални опасни ситуации, които биха могли да доведат до нещастен случай. Основните фактори, влияещи върху тези потенциални ситуации са: вид на товара, неправилни действия на персонала, инструменти, времето за реакция и вид на наличните системи за безопасност. Идентифицираният сценарии трябва да бъде анализиран при всички видове метеорологични условия.

Най-критичната стъпка при анализа на риска е определяне на последствията от един инцидент. Относително лесно е да се започне от залагане на най-големите възможни изпускания на замърсители, например пълна неизправност на морския съд и пълно и незабавно изливане на товара му в околната среда. По-реалистичните сценарии, касаещи обема на изпусканите замърсители, могат да бъдат направени на база математически модели и инженерни оценки.

При анализа, могат да бъдат отчетени следните променливи:

• 
  Качество, размер и времетраене на разлива;
  
• 
  Параметри на разпространението като скорост и посока на вятъра, стабилност на метеорологичните условия;
  
• 
  Параметри на самозапалване, като източник на самозапалване, местоположение и сила;
  
• 
  Енергийното ниво, водещо до експлозивни последици;
  
• 
  Въздействия на изпусканията върху хората, частната собственост и/или околната среда.
  

Квадрат 7 дава пример за управление на риска в случаи на изпускане на опасни вещества.

Council Regulation (EEC) No 1836/93 of 29 June 1993 allowing voluntary participation by companies in the industrial sector in Community eco-management and audit scheme, Official Journal of the European Communities, L 168.

Directive 2001/42/EC of the European parliament and the Council of 27 June 2001.

Directive 2003/35/EC of the European parliament and the Council of 26 May 2003, Official Journal of the European Union, L 156/17, 2003.

Eco-information in European ports. Sharing knowledge towards environmental self-regulation in the port-city area. Ecoports Foundation, 1999.

Espo Environmental Code of Practice. European Sea Ports Organization. May 2003.

Espo Environmental Review. European Sea Ports Organisation. 2001.

EC, European Communities, Guidance on EIA, EIS Review, Office for official publications of the European Union, June 2001.

EC, European Communities, Guidance on EIA, Scoping, Office for official publications of the European Union, June 2001.

EC, European Communities, Guidance on EIA, Screening, Office for official publications of the European Union, June 2001.

Heinelt, H. and Smith, R., Sustainable innovation and participation governance. A cross-national study of the EU Eco-Management and Audit scheme, Ashgate Publishing Company, USA, 2003.

Johannesburg Summit 2002. United Nations Department of Economic and Social Affairs. Division for Sustainable Development.

Nath, B., Hens, L., Compton, P., Devuyst, D., Environmental Management in practice. Volume 1. Instruments for environmental management., Routledge, London, 1998.

National Institute of Ocean Technology (NIOT), Manual for Environmental Impact Assessment of Ports and Harbours, for the department of Ocean Development under the integrated Coastal and Marine Area management Program, Chennai, 2000.

Nicholson, B.L., Perakis, A.N., Bulkley, J.W., Environmental assessment, Sea born Petrochemical Spill Analysis Whithin the United States, 1992-1999, Environmentla Management, Vol 31, No 4, 2003.

Official website of the European Union. http://europa.eu.int/comm/environment/emas

Pataki, G.E. and Crotty, E.M., Understanding and implementing an Environmental Management System. A step-by-step guide for small and medium sized organisations, New York State Department of Environmental Conservation. Pollution Prevention Unit, 2002.

PERS Port Environmental Review System. Introduction, specification and guidelines. Ecoports Foundation. 2002a.

PERS Port Environmental Review System. A methodology for implementing the recommendations of the ESPO Environmental Review. Ecoports Foundation. 2002b.

Petts J., Handbook of Environmental Impact Assessment. Volume 1 Environmental Impact Assessment: process, methods and potential., Blackwell science LTD, Oxford, 1999.

Regulation (EC) No 761/2001 of the European Parliament and the Council of 19 March 2001 allowing voluntary participation by organisations in a community eco-management and audit scheme (EMAS). Official Journal of the European Communities, L 114.

SDM Self Diagnosis Method. Strategic analysis questionnaire for the (environmental) port manager. Ecoports Foundation. Version 2.0 (15-06-2003).

Thriving Canal Zone, Province of East-Flanders, study group “surrounding areas”, Ghent, Belgium, 2001.

US EPA U.S. Environmental protection Agency, Environmental Management Systems, 2003.