Инсулинови препарати, инжектиране и обучение



страница4/9
Дата07.05.2017
Размер1.23 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ФАРМАКОТЕРАПИЯ НА ОСТЕОПОРОЗАТА


Определение на остеопорозата (National Institutes of Health 2001) - костно увреждане, характеризиращо се с нарушена здравина на костите, предразполагащо индивида към повишен риск от фрактури. Здравината на костите отразява съчетанието на две основни характеристики: костна плътност и качество на костната тъкан.

Поставяне на диагноза


При постменопаузални жени и мъже на възраст над 50 години диагноза

„остеопороза” се поставя при наличие на:

- костна минерална плътност (КМП) на лумбални прешлени, общо бедро (total hip) или бедрена шийка (femoral neck) с Т-скор ≤ -2.5 стандартни отклонения (измерена с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия, DXA);

Или


  • Предшестваща фрактура на прешлени или проксимален фемур спед нискоенергийна травма

Съмнителните за остеопороза лица подлежат на оценка на фрактурния риск въз основа на рисковите фактори и измерената КМП, например с програмата FRAX.

Цели на лечението:


  1. Намаляване честотата на новите фрактури;

  2. Намаляване на свързаната с фрактуритe болестност;

  3. Повлияване на рисковите фактори – основно КМП и падания;


Принципи на лечението:


  1. Съобразен начин на живот с основна цел намаляване на паданията

  2. Здравословно хранене – достатъчен прием с храната на калций витамин D и белтъци; при недостатъчен прием – добавяне на медикаменти, съдържащи калций и витамин D

  3. Медикаментозно лечение – антирезорбтивни, кост-изграждащи и медикаменти с двойно действие

Калций и витамин D. За всички пациенти с остеопороза се препоръчва минимален дневен прием на 1000 mg калций, 800 UI витамин D и 1 g/kg телесно тегло белтък (съчетано от храната и с добавки). При определени подгрупи – с недостатъчност или дефицит на витамин D, дневната му доза може да се увеличи – до 2000-3000 UI или повече дневно съобразно препоръките на американското ендокринологично общество.



Антирезорбтивни средства

Бифосфонати. Прилагат се 4 бифосфонати – Alendronate (табл. 70 mg 1 път седмично), Risedronate (табл. 35 mg 1 път седмично), Ibandronate (табл. 150 mg 1 път месечно или 1 ампула 3 mg интравенозно на всеки 3 месеца), Zolendronate (1 ампула 5 mg интравенозно 1 път годишно). Те потискат костната резорбция чрез влиянието си върху остеокластите и понижават вертебрални и невертебралния фрактурен риск. Всички те (без Ibandronate) понижават и риска от счупвания на бедрената шийка. Основните им нежелани странични действия са стомашно-чревни (чести), грипоподобни симптоми, болки по костите, изостряне на евентуален дефицит на калций и витамин D (нечести), атипични костни фрактури и остеонекроза на челюстта (редки).

Моноклонално антитяло срещу RANK-лиганда. Denosumab (амп. 60 mg) се прилага в доза 60 mg подкожно на всеки 6 месеца. Понижава фрактурния риск на всички места. Най-важни нежелани странични действия са незначимо увеличена честота на дихателните инфекции и целулит, екзема (много редки).

Селективни модулатори на естрогеновия рецептор. Прилагат се Raloxifene (табл. 60 mg, ежедневен прием) и Bazedoxifene (табл. 20 mg, ежедневен прием). Понижават риска от прешленни фрактури и във високорискови подгрупи пациенти и риска от невертебрални фрактури. Raloxifene понижава риска и от инвазивен карцином на гърдата. Нежелани странични действия – топли вълни (чести), венозни тромбози (много редки).


Медикаменти с двойно действие


Стронциев ранелат. Прилага се като прахче (2 g) за ежедневна употреба. Понижава фрактурния риск на всички места. Основни нежелани странични действия – стомашно-чревен дискомфорт (често), венозни тромбози (много рядко) и еозинофилия със системни симптоми (много рядко). Прилага се като резервно средство при невъзможност за приложение на други средства при лица без анамнеза за сърдечно-съдови заболявания, неконтролирана хипертония или риск за тромбози.

Кост -изграждащи средства


Терипаратид. Прилага се подкожно ежедневно. Понижава вертебралния и невертебралния фрактурен риск. Препоръчва се основно при комбинация от множествени прешленни фрактури и много ниска КМП. Срок на лечение: 24 месеца

Други средства


1-Алфа Д3. Използва се при лечение на постменопаузална остеопороза в доза 1-3 мкг дневно като замества или се добавя към конвенционалния холекалциферол. Може да предизвика хиперкалциемия, поради което лечението трябва да се контролира със серумните и уринни концентрации на калций.

Хормонално-заместително лечение. Прилага се само при жени непосредствено след менопаузата (ако е настъпила преди 50-годишна възраст) и то когато остеопорозата се съчетава с изразена климактерична симптоматика. Предпочитат се пластири (главно при самостоятелно приложение на естрогени). Понижават фрактурния риск на всички места, както и риска от карцином на колона. При дълготрайно приложение повишават риска от карцином на гърдата, тромбоемболии, инсулти и сърдечно-съдови инциденти.

Практически указания за медикаментозно повлияване на фрактурния риск


Лечението на остеопороза се индивидуализира съобразно профила на конкретния пациент и неговия фрактурен риск.

За понижаване на риска от прешленни фрактури при жени:



За понижаване на риска от невертебрални фрактури при жени:

  • лечение на първи избор – Alendronate, Risedronate, Zolendronate, Denosumab,

  • резервни средства: Ibandronate, стронциев ранелат, хормонално-заместителна терапия

За понижаване на риска от бедрени фрактури при жени:

  • лечение на първи избор – Alendronate, Risedronate, Zolendronate, Denosumab

  • резервно средство:

За лечение на остеопороза и фрактури при мъже:

  • лечение на първи избор – Alendronate, Risedronate, Zolendronate, Denosumab

  • резервно средство – паратиреоиден хормон, стронциев ранелат

За лечение на гликокортикоид-индуцирана остеопороза:

  • лечение на първи избор - Zolendronate;

  • резервно средство – паратиреоиден хормон

За лечение на костна загуба, индуцирана от хормонална аблация при мъже и жени – Zolendronate, Denosumab

Ако целта е да се повлияе комплексно фрактурният риск като медикаменти на първи избор се препоръчват Alendronate, Risedronate, Zolendronate, Denosumab, а на втори избор – Ibandronate, паратиреоиден хормон, стронциев ранелат, хормонално-заместително лечение или селективни модулатори на естрогеновия рецептор.

Лечението продължава средно до 5 години, след което фрактурният риск се преоценява внимателно и се взема решение за по-нататъшно лечение. За да се изяви антифрактурният ефект е необходимо сътрудничеството на пациента – комплайънс и персистенс.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница