Диагнозата се поставя въз основа на критериите от Ротердамския консенсус

• 
  Биологичен и/или клиничен хиперандрогенизъм
  
• 
  Хронична ановулация
  
• 
  Поликистични яйчници ( ≥ 12 фоликула във всеки яйчник с размер 2-9 mm)
  
• 
  Изключване на други нарушения
  

При синдрома на поликистичните яйчници е повишено серумното ниво на общия тестостерон, на свободната фракция на тестостерона (в най- висок % от случаите) и/или серумното ниво на ДХЕАС.

В последно време за определяне на яйчниковия резерв и за мониториране на лечението като по-добър метод от ултразвувото изследване на яйчниците се наложи определянето на серумното ниво на антимюлеровия хормон (АМХ).

От жените със синдрома:

• 
  40 -70% са с наднормено тегло или със затлъстяване,
  
• 
  75% отговарят на критериите за резистентност към инсулина,
  
• 
  Метаболитен синдром се наблюдава у 62% от жените със СПКЯ и затлъстяване.
  

• 
  ендометриума
  
• 
  гърдата
  
• 
  Яйчниците
  

• 
  захарен диабет тип 2
  
• 
  метаболитен синдром
  
• 
  сърдечно-съдови заболявания
  

• 
  овладяване на симптомите
  
• 
  предпазване от потенциалните усложнения
  
• 
  преодоляване на ановулацията, съответно на инфертилитета
  

• 
  Орални контрацептиви
  
• 
  Антиандрогени
  
• 
  Clomiphene citrate
  
• 
  Рекомбинантен ФСХ
  
• 
  Дългодействащи агонисти на GnRH
  
• 
  5α-редуктазни инхибитори (Finasteride)
  

Лечението с последните три средства следва да се извършва в екип или само от гинеколог.

Diane 35 (антиандроген с естрогенна компонента)

Лечението се извършва по схема.

Използват се в случаите, когато на пациентката не предстои бременност.

Лечението има благоприятен ефект върху регулоране на цикъла и по отношение на хиперандрогенията – хирзутизъм, акне.

Кломифен цитрат: (Clomid, Clostylbegyt), табл. 50 мг

Започва се с 25 – 50 мг дневно за 5 дни, при липса на успех дозата се покачва на 100, евентуално на 150 мг дн.

С това лечение се цели да се стимулира овулацията, съответно забременяването.

Ефектът върху хиперандрогенните прояви е несигурен и ограничен.

В последните години това лечение се наложи като първостепенно поради водещия патогенетичен фактор на инсулинова нечувствителност.

Може да се назначава и на момичета след навършване на 13 години.

Лечението с метформин спомага за:

• 
  преодоляване на хиперинсулинизма и стероидната дисфункция
  
• 
  регулиране на овулацията и повишаване на фертилитетния потенциал
  

cimetidine, ranitidine, digoxin, amiloride, quinidine, triamterene,

trimethoprim, vancomycin, йодсъдържащи контрастни вещества

Мониторирането се извършва чрез:

• 
  ултразвуково проследяване на фоликуларния растеж
  
• 
  ултразвуково определяне на дебелината на ендометриума
  
• 
  определяне на серумното ниво на АМХ
  
• 
  определяне на серумното ниво на общия тестостерон (ев. и на свободната фракция на тестостерона)
  

Намаление или отпадане на една от функциите на на тестисите - ендокринната (хормоналната) или екзокринната (сперматогенната), или на двете заедно. Хипогонадизмът може да възникне при увреждане на самите тестиси (първичен или хипогонадотропен хипогонадизъм) или при засягане на регулиращото действие на хипофизата, съотв. хипоталамуса (вторичен или хипогонадотропен хипогонадизъм).

• 
  Тестикуларна хипофункция Е 29.1
  
• 
  Синдром на Клайнфелтър Q 98.0
  
• 
  Хипофункция на тестисите след медицински процедури Е 89.5
  
• 
  Хипогонадизмът може да съпътства и:
  
• 
  Хипопитуитаризъм Е23.0
  
• 
  Хипоталамична дисфункция Е 23.3
  
• 
  Метаболитен синдром Е 66.8
  
• 
  Диабет 2 тип Е 11.4
  

• 
  клинични признаци за отпадане на тестикуларната хормонална секреция ,
  
• 
  ниски нива на общия тестостерон в кръвния серум.
  

При стойности на общия тестостерон над 12 nmol/l не се налага заместващо хормонално лечение.

Когато нивото на общия тестостерон е трайно под 8 nmol/l е необходимо извършването на хормонална субституция, която при липса на показания в повечето случаи е пожизнена.

При серумно тестостероново ниво между тези две стойности (8 – 12 nmol/l) заместване с тестостерон се предприема според наличните симптоми и при понижена свободна фракция на тестостерона.

• 
  Omnadren 250 mg, amp. i.m., производител Ciech Polfa, Pharmaceutical Works Jelfa S.A.;
  
• 
  Nebido 1000 mg/4 ml amp.i.m., производител Bayer Pharma;
  
• 
  AndroGel – gel 50 mg x 30 sachets, производител Besins International, маркетира се от Solvay Pharma
  

Предизвикване и поддържане на вторичните полови признаци и сексуалната функция, укрепване и поддържане на костната минерална плътност.

Серумното ниво на тестостерона в хода на заместващото лечение следва да се поддържа около средата на нормата за млади здрави мъже.

Чрез хормонално заместване с тестостерон не е възможно подобряване на репродуктивната функция (сперматогенезата). За възстановяването и поддържането й (по правило при хипогонадотропния хипогонадизъм) се прилага друго хормонално лечение.

• 
  карцином на простатната жлеза,
  
• 
  карцином на glandula mammae,
  
• 
  свръхчувствителност към тестостерон.
  

• 
  еритроцитоза и хипервискозитет,
  
• 
  нетретирана сънна апнея,
  
• 
  изразена доброкачествена простатна хиперплазия,
  
• 
  некомпенсирана тежка сърдечна недостатъчност.
  

• 
  омазняване на кожата и акне,
  
• 
  оплешивяване от мъжки тип,
  
• 
  покачване на хематокрита (обикновено при по-възрастни мъже),
  
• 
  гинекомастия,
  
• 
  потискане на сперматогенезата,
  
• 
  предизвикване или утежняване на сънна апнея
  

• 
  клинично – поддържане на мъжкия хабитус,
  
• 
  серумно ниво на общия тестостерон – в края на първите три месеца след включване на лечение и след това по преценка ежегодно;
  
• 
  хематорит и PSA – преди и на всеки три месеца през първата година след започване на лечението и след това – веднъж годишно;
  
• 
  ректално туширане – преди и на третия месец от включване на лечението, след това според възрастта на пациента и указанията за скрининг на простатен карцином.
  

• 
  тестостерон не се дава или хормоналното заместване с тестостерон се прекратява и
  
• 
  преминава се към инжектиране на ФСХ (Puregon, Gonal F) или човешки менопаузален хормон (Merional) + човешки хорингонадотропин (Pregnyl) .
  

• 
  размери на тестисите
  
• 
  серумен тестостерон
  
• 
  спермограма
  

Ефектът от гонадотропното лечение не е така сигурен и приложението му е спорно.

През 2010 год. работна група към Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) изготви национален консенсус за поведение при МС, който предлага следните критерии:

√ Повишена обиколка на талията à за мъже ≥ 94 cm, за жени ≥ 80 cm

√ Повишени нива на триглицеридите à ≥ 1.7 mmol/l или прием на медикаменти за повишени триглицериди;

√ Намалени нива на HDL-холестерола à по-малко от 1.0 mmol/l за мъже, по-малко от 1.3 mmol/l за жени или прием на медикаменти за намалено ниво на HDL-холестерола;

√ Повишено артериално налягане à систолно ≥ 130 mmHg и/или диастолно ≥ 85 mmHg, или прием на антихипертензивни медикаменти при анамнеза за хипертония;

√ Повишена плазмена глюкоза на гладно à ≥ 5.6 mmol/l или прием на медикаменти за хипергликемия.

Според КБИМС се изисква наличието на поне 3 от горепосочените критерии за да се приеме наличие на метаболитен синдром.

Задължителните диагностични процедури при пациенти с един или няколко от компонентите на метаболитния синдром трябва да включват:

1. 
   Физикален преглед: измерване на ръст, тегло, обиколка на талията; изчисляване на ИТМ и HOMA индекс.
   
2. 
   Лабораторни показатели: СУЕ, ПКК, кръвна захар на гладно, ОГТТ с изследване на инсулинови нива /по преценка/, липиден профил (TChol, LDL, HDL, TG), креатинин, пикочна киселина, трансаминази (ASAT, ALAT); електролити (K,Na); обща урина
   

Основните принципи на лечението на пациентите с метаболитен синдром включват:

1. 
   Немедикаментозно повлияване / режим, диета, физическа активност
   
2. 
   Медикаментозна терапия
   

За оценка на ефекта от лечението са въведени таргетни нива за всеки един от компонентите на МС.

Удобен за клиничната практика е предложения от КБИМС тристъпален алгоритъм на поведение:

Препоръчва се да се определи глобалния 10-годишен риск за поява на коронарна болест на сърцето или сърдечно-съдово заболяване при пациентите с метаболитни нарушения.

Според експертната група на БИМС SCORE е най-точната система за оценка на риска в Европейската популация, като е и най-лесна за широко приложение. Поради това КБИМС препоръчва нейното използване.

За българските пациенти с МС следва да се възприемат следните стойности за оценка на риска:

• 
  много висок (10-годишен риск за смърт > 15%), клинично изявена атеросклеротична болест /преживяни коронарни инциденти или и метаболитен синдром
  
• 
  висок риск (10-годишен риск 10-15%), диагностицирана коронарна болест или захарен диабет
  
• 
  умерен риск (5-10%) и поне 2 големи рискови фактора
  

Съобразно определения риск при пациентите с метаболитни нарушения следва да се въздейства активно върху конкретните рискови фактори.

Конкретните мерки включват: понижение на телесното тегло, повишена физическа активност, промяна на хранителните навици, антиатерогенна хипокалорийна диета, отказ от тютюнопушене.

Медикаментозното лечение се налага като следващ етап при пациентите, при които промяната в начина на живот е невъзможна или неефективна.

Патофизиологичното лечение на МС се свежда до патофизиологично лечение на отделните компоненти, които го формират.

1. Медикаментозно лечение на дислипидемията

Интензивността на терапията се определя от абсолютния 10-годишен риск за развитие на ССЗ. Прицелните нива на липидните стойности по време на терапията зависят от оценката на риска.

• 
  при умерен риск цел на терапията е да се постигнaт нива на LDL- С < 3.4 mmol/l, а на не-HDL-С < 4.1 mmol/l.
  

• 
  при високорискови болни прицелните нива са <2.5 mmol/l за LDL-ch и <3.4 mmol/l за не-HDL-С.
  

• 
  при много висок риск прицелните нива за LDL-С се понижават под 2.0 mmol/l.
  

• 
  Atorvastatin (Atoris, Sortis, Torvacard, Tulip и др.)- филм табл. 10, 20 и 40 mg; начална доза- 10 мг; максимална доза – 80 мг
  
• 
  Fluvastatin (Lescol) – табл. 40 и 80 mg (XL); начална доза 20-40 мг; максимална доза – 80 мг
  
• 
  Lovastatin (Holetar, Lipopres)- табл. 20 и 40 mg; начална доза 10-20 мг; максимална доза – 80 мг
  
• 
  Pravastatin (Lipostat) табл. 10 и 20 mg; начална доза 10 мг; максимална доза – 40 мг
  
• 
  Simvastatin (Zocor, Vazilip, Simvacor, Simvacard и др.) - филм табл. 10, 20, 40 и 80 mg; начална доза 20 мг; макс. доза – 80 мг
  
• 
  Rosuvastatin (Crestor, Rosucard)- филм табл. 5,10,20,40 mg; начална доза 5-10 мг; максимална доза – 40 мг
  

- Повишаване на чернодробни ензими (трансаминази) в кръвта се наблюдава при 1-2% от пациентите на статинова терапия и е обикновено обратимо. Спиране на статините се налага само при трикратно увеличени стойности на чернодробните трансаминази.

• 
  Fenobibrate : препарати:
  

Fenofibrate NIHFI капс. 200 мг; дневна доза: 1 капсула

Lipanthyl 200M; Lypanthyl Supra – tabl. modified release 160 mg) - дн. доза: 1 капс

• 
  Gemfibrozil (Ipolipid)- капс. 300, табл.600 mg; дневна доза: 900 – 1200 мг разпределена в 2 приема преди хранене.
  

• 
  Ciprofibrate (Lipanor)- капс. 100 mg; дневна доза – 100 мг
  

Индикации: фибратите са средство на избор за лечение на хиперлипидемия с увеличение предимно на триглицеридите.

- повишаване на чернодробни ензими (трансаминази) в кръвта. Препоръчително е преди започване и по време на лечението с фибрати да се проследяват периодично трансаминазите.

- Увеличават риска от миопатия и рабдомиолиза при комбинирано лечение със статини. Самостоятелното им приложение не носи риск.

- Потенцират образуване на жлъчни камъни.

Niaspan таблетки с удължено освобождаване 375 mg , 500 mg, 750 mg, 1000 mg

Схема за достигане на оптималната терапевтична доза: постепенно покачване на дозата до препоръчителната дневна доза 1000 мг; Максимална доза – 2г

Механизъм на действие на никотиновата киселина
Осъществява антилипемичното си действие на 2 нива: 1. инхибира липолизата в мастните клетки; 2. потиска синтезата и естерификацията на мастни киселини в черния дроб.

Резултат: Никотиновата киселина намалява значително нивото на триглицеридите и умерено нивото на LDL, като повишава нивото на HDL (до 35%)

Индикации: смесена хиперлипидемия и особено при ниски нива на HDL.

Допълнителни благоприятни ефекти: антитромботичен ефект

Странични ефекти на никотиновата киселина: флъш-синдром , главоболие, световъртеж, стомашно-чревни оплаквания, хиперурикемия, хипергликемия, чернодробни увреждания и др.

Контраиндикации: свръхчувствителност към никотинова к-на; чернодробна дисфункция, язвена болест, бременност и кърмене.

Специално внимание: при пациенти с подагра и захарен диабет

1.4. Йонообменни смоли (жлъчни секвестранти)

Препарати и дози:

Cholestyramine – 4-16 g/дневно