Colestipol– 5-20 g/дневно
Colesevelman– 2.6-3.8 g/дневно
Механизъм на действие на йонообменните смоли: ускоряват метаболизма на липидите;
Приемат се перорално, но не се резорбират и остават в тънките черва, където се свързват с жлъчните киселини и образуват с тях комплекси, които не могат да бъдат резорбирани и се отделят с фекалиите.
Резултат: като краен резултат жлъчните секвестранти понижават нивото на LDL-холестерола в кръвта до 30%. При повечето пациенти се понижава незначително нивото на триглицериди в кръвта, но това не е задължителен ефект.
Имат слаб ефект върху HDL-холестерола.
Странични ефекти на йонообменните смоли: запек или диария, гадене, метеоризъм и флатуленция, коремни болки; намалят резорбцията на някои витамини (A, D, E, K, фолиева киселина), минерали (магнезий, цинк с др.)
2. Повлияване на инсулиновата резистентност
Инсулиновата резистентност е водещ патофизиологичен фактор за МС, поради което инсулиновите очувствители са основно средство за лечение на пациенти.
Препарати: Метформин – подобрява инсулиновата чувствителност без да предизвиква хипогликемия чрез:
-
намаляване на ексцесивната чернодробна глюконеогенеза
-
увеличаване на гликогеногенезата в черния дроб
-
стимулиране на глюкозното усвояване от мускулните клетки чрез инсулин-зависим механизъм (GLUT 4)
-
потискане на липолизата
Допълнителни благоприятни ефекти на метформин:
-
подобрява липидния профил,
-
води до редукция на телесното тегло,
-
увеличава фибринолитична активност,
-
намалява тромбоцитната агрегация
-
има благоприиятен ефект върху хипертонията.
Метформин (Glucophage, Siofor, Metfogamma)
Табл. 500 мг; 850 мг; 1000 мг
Начална доза: 2 - 3 пъти по 500 мг – започва ес с ниска доза поради честите нежелани реакции от гастро-интестиналния тракт, които се изявяват в началото на лечението и отзвучават в рамките на 1-2 седмици.
Постепенно дозата се повишава като оптималната доза се определя индивидуално.
Максимална доза: 3000 мг дневно
Продължителност на лечението е неограничена при липса на контраиндикации и системно проследяване. Лечението обикновено е продължително /години/; срокът се определя индивидуално
3. Антихипертензивна терапия
Артериалната хипертония при пациентите с метаболитен риск трябва да се лекува според съвременните препоръки и консенсуси (вж. Раздел Артериална хипертония)
При пациентите с МС се препоръчват прицелни стойности на артериалното налягане под 130/80 mmHg.
Умереното повишение на артериалното налягане може да бъде повлияно с промяна в стила на живот (редукция на телесното тегло, физическа активност, ограничаване на солта, алкохола и мазнините, повишен прием на плодове и зеленчуци).
При липса на достатъчен ефект е уместно прилагането на медикаменти.
АСЕ-инхибиторите са средства на първи избор при пациенти с МС, особено при лицата с въглехидратни нарушения и/или протеинурия
АТ1-рецепторни блокери са алтернатива на АСЕ-инхибиторите при изява на нежелани реакции в хода на лечението с тях
Диуретиците са средство на втори избор, като водеща е комбинацията АСЕ-инхибитор/АТ-1-блокер+диуретик при лечението на пациент
Предпочитани са по-новите препарати от групата на АСЕ инхибиторите поради допълнителните им благоприятни ефекти извън антихипертензивното действие
Препарати: Enalapril, Lisinopril, Benazepril, Quinapril, Trandorapril, Ramipril, Perindopril, Cilazapril, Fosinopril
Дозов режим: използват се в обичайните им дози, с изключение на случаите при пациенти със захарен диабет и нормотония, при които се включва ниска доза АСЕ инхибитор с цел ренопротекция.
4. Антиагрегантна терапия:
Пациентите с МС обикновено имат и повишени стойности на прокоагулационните фактори.
Профилактиката на протромботичното състояние изисква на първо място промяна в стила на живот и редукция на теглото.
При болни над 40 години и при пациенти с 10 – годишен риск над 10% и липса на контраиндикации КБИМС препоръчва приложение на ниски дози аспирин
Aspirin protect 100 mg вечер
Метаболитен синдром – проследяване
Скрининг за компонентите на МС (обиколка на талията, артериално налягане, липиден профил, кръвна захар на гладно) при пациентите с един или повече рискови фактори, без разгърнат МС - веднъж годишно.
При лица с предиабет (IFG/IGT) следва да бъдат изследвани за евентуална прогресия до клинично изразен ЗД2 също веднъж годишно - орален глюкозотолерантен тест.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
Определение
|
ИТМ, кг/м²
|
Поднормено тегло
|
<18.5
|
Нормално тегло
|
18.5-24.9
|
Наднормено тегло
|
25-29.9
|
Затлъстяване I ст
|
30.0-34.9
|
Затлъстяване II ст
|
35-39.9
|
Затлъстяване III ст
|
≥ 40
|
Висцерално затлъстяване - oбиколка на талия ≥94 см при мъже и ≥80 см при небременни жени (IDF, 2005).
Диагностичен и лечебен подход при затлъстяване
ИТМ, кг/м²
|
Талия, см
Мъже <94
Жени <80
|
Талия, см
Мъже ≥ 94
Жени ≥ 80
|
Придружаващи заболявания
|
25-29.9
|
ПНЖ
|
ПНЖ
|
ПНЖ ± Ф
|
30.0-34.9
|
ПНЖ
|
ПНЖ ± Ф
|
ПНЖ ± Ф
|
35-39.9
|
ПНЖ ± Ф
|
ПНЖ ± Ф
|
ПНЖ ± Ф ± Х
|
≥ 40
|
ПНЖ ± Ф ± Х
|
ПНЖ ± Ф ± Х
|
ПНЖ ± Ф ± Х
|
ПНЖ- Промяна в начина на живот /хранене, физическа активност/; Ф- Фармакотерапия;Х-хирургия
Orlistat /Xenical/
-
Инхибитор на стомашно-чревните липази, потиска хидролизирането на триглицеридите до свободни мастни киселини и моноглицериди
-
Показан за лечение на затлъстяване при пациенти с ИТМ ≥ 30 кг/мІ или пациенти с наднормено тегло и ИТМ ≥ 28 кг/мІ при съпровождащи рискови фактори
-
Използва се като допълнение към леко хипокалорична диета /с 30% калории от мазнини, богата на плодове и зеленчуци/. Дневният прием на масти, въглехидрати и белтъци да бъде разпределен в трите основни хранения
-
Лечението да се прекрати след 12 седмици ако пациентите не са успели да намалят теглото си с не по-малко от 5% в сравнение с изходното
-
Дозировка:120 мг непосредствено преди, по време или до 1 час след всяко основно хранене. Дози над 3х120 мг/дн нямат допълнителен благоприятен ефект
-
Между основните хранения да се избягва приема на храни, съдържащи мазнини
-
Ако се пропусне хранене или се приеме хранене, което не съдръжа мазнини, не е необходимо да се приема Ксеникал
-
Контраиндикации: хронична малабсорбция, холестаза, кърмене, свръхчувствителност
-
Странични ефекти: по-чести или спешни позиви за дефекация, отделяне на мазнини и мазни изпражнения /особено в началото на лечението и при консумиране на храна, богата на мазнини/; намалява резорбцията на масто разтворими витамини
Сподели с приятели: |