Лаборант в Канада вероятно е заразен от вируса Ебола

Лаборант в Канада вероятно е заразен от вируса Ебола

Възможно е учен в канадска лаборатория за екзотични животински заболявания да е бил изложен на вируса Ебола, обявиха санитарните власти на Канада, цитирани от АФП.

Ученият забелязал, че защитният му комбинезон има разцепване по шева на излизане от обезопасено помещение с високо равнище на биологичен риск, където изследвал заразени с ебола прасета.

Инцидентът е станал в Националния център за изследване на екзотични животински болести към Националната лаборатория по микробиология в Уинипег, провинция Манитоба.

В центъра незабавно са въведени обезопасителни мерки и рискът за други хора е нисък, заяви директорът на Канадската агенция по инспекция на храните Джон Копс на пресконференция.

Ученият, чиято самоличност не се посочва, е бил инжектиран с експериментална ваксина против ебола, която е разработена в същата лаборатория и се е оказала ефикасна срещу епидемията в Западна Африка.

При тестове върху над 4000 души в Гвинея ваксината се е оказала ефикасна в 100 процента от случаите, сочат резултати от направеното през 2015 г. изследване.

Канадският учен е поставен под карантина и ще е под наблюдение в продължение на 21 дни.

Лекарите от пловдивския онкодиспансер разпитани от полицията

БНТ, Новини в 23:00 часа


Лекарите от пловдивския онкодиспансер, които бяха обвинени, че извършват ненужни операции, днес са били разпитани от полицията, научи БНТ. Както знаете, Медицинския одит установи нарушения при осем пациенти. Екип на БНТ се срещна с патолога, за който се твърди, че е поставил грешните диагнози. Министърът на здравеопазването Петър Москов вчера отне лекарските права на д-р Петко Маслев за две години.
Национални радиа

Интервю с Даниела Дариткова и Гинка Аврамова

БНР, До обед

Водещ: Обещах Ви в началото на „Хоризонт до обед”, че ще говорим за здраве и по-точно за парите за здраве. В проектобюджета на Здравната каса догодина са предвидени 248 млн. Лева повече спрямо тази година. Това съобщи за „Хоризонт” Ганка Аврамова, която е директор на Отдел „Бюджет и финанси” в Касата. Предвидено е увеличение с 11 на сто за дейностите при личните лекари, а за специалистите в диагностично-консултативните центрове – възможност за профилактика на злокачествените заболявания на 30-годишните жени. Още по темата от Гергана Хрисчева.

Репортер: През тази година в здравната система се натрупа преразход от средства за лекарства от около 150 млн. лева и 50 млн. лева от тях вече са дефицит в бюджета на Здравната каса, защото се взеха от резерва за догодина. Пари от болниците също се насочиха за лекарства. Междувременно, Здравната каса продължава да дължи на болниците над 60 млн. лева за надлимитна дейност от 2015. През следващата година няма резки промени в разпределението на парите на Касата в сравнение с тази година. Ганка Аврамова, директор на Отдел „Бюджет и финанси” в обществения фонд.

Ганка Аврамова: Чрез одобрения проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. се осигурява гарантиране на заплащането на пакета от здравноосигурителните дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване и се цели постигането на качествена съвременна медицинска и дентална помощ за пациентите, както и равнопоставен достъп до лечебните заведения.

Репортер: Парите за болнична помощ са разписани да стигнат за около 2 млн. хоспитализации и са предвидени 1,2 млн. Процедури в болнични условия. Гарантирани са лекарства за домашно лечение на 274 групи заболявания и на 585 злокачествени в болничната помощ. Очаква се догодина 1,5 млн. хора да получат лекарства, заплащани изцяло или частично от Касата. Изкъсо ще се следи отпускането на специалните и скъпоструващите лекарства, за които са предвидени почти 900 млн. лева.

Ганка Аврамова: Със средствата по закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. се предвижда обезпечаване ефективното функциониране на системата на задължителното здравно осигуряване. В хода на изпълнение на бюджета за 2017 г. при преговорите със съсловните организации (Българския лекарски съюз, Български зъболекарски съюз) по реда на закона за здравното осигуряване за национални рамкови договори се предвижда обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ да са в рамките на приетите параметри. Въвеждане на мерки, които повишават ефективността на контролната дейност и елиминират медицински необосновани или неизвършени дейности. Прилагане на превантивни действия с цел недопускане на нарушения и понижаване качеството на лечебната дейност. Механизми за заплащане за постигнато качество и резултати в дейността.

Репортер: Глътка въздух е обещаното увеличение в извънболничната помощ, поне на хартия засега. Личните лекари ще могат да харчат общо 200 млн. лева, което е с почти 20 млн. лева повече от тази година. В специализираната помощ са планирани допълнително 10 млн. лева, за медико-диагностична дейност увеличение с над 7 млн. лева. Проблемът е, че допълнителните средства ще увеличат сумите за капитацията, която лекарите получават за прегледите и диспансерно-наблюдаваните пациенти. Но това не е свързано с броя на направленията.

Ганка Аврамова: Значимостта на профилактиката намира израз в разширяване на обема и обхвата на профилактичните дейности, осъществявани от общопрактикуващите лекари и формирането на групи от лица с риск от развитие на социално-значими заболявания. Със средствата се предвижда увеличението на заплащането за капитация, профилактични дейности при възрастни и по диспансерно наблюдение на лица над 18 години с хронични заболявания, подлежащи на диспансеризация. В средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ се предвижда осигуряване извършването на профилактични акушеро-гинекологични прегледи за жени на 30-годишна с цел профилактика на злокачествено ново образувание на шийката на матката. По отношение на профилактичните прегледи на деца до 18 години, са прецизирани изискванията за периодичността на профилактичните прегледи, позволяващи оптимално планиране на дейностите по профилактика.

Репортер: В проекта на наредба за профилактичните прегледи се въвежда задължителен преглед при акушер-гинеколог и цитонамаска за всички жени на 30 години, защото след тази възраст нараства значително честотата на злокачествените образования. След този преглед наблюдението ще се провежда ежегодно, което ще позволи във времето да се постигне по-голям обхват на възрастовата категория над 30 години.

Водещ: И още едно мнение, а то е, че трябва да се усъвършенства структурата и качеството на оказваната медицинска помощ, така че повечето средства за здраве да бъдат оправдани. Думите са на Д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия. С нея разговаря Гергана Хрисчева.

Репортер: Може ли да се каже, че за догодина ще има повече пари за здравеопазване и дали това е добра новина, защото тези пари традиционно се увеличават.

Д-р Даниела Дариткова: Категорично цифрите говорят в полза на това, че парите за здравеопазване за следващата година ще са повече. Здравноосигурителните плащания са увеличени с 222 752 500 спрямо 2016 г. Повечето пари за здраве гарантират по-голямо спокойствие на хората, които потребяват здравни услуги. В същото време, паралелно с това, категорично трябва да се усъвършенства и структурата и качеството на оказваната медицинска помощ, но законът за бюджета дава малки възможности. Затова много важно е всички други закони, които се приемат, да бъдат в синхрон с тази заложена програма за повишаване ефективносттана българското здравеопазване. Парите, които ще се дадат в извънболничната помощ, са повече и това е стъпка напред в намерението да се укрепи тази помощ, за да се облекчи болничната помощ, която категорично е свръх натоварена в последните години и там имаме едно непрестанно увеличение на средствата за плащания. Общата схема на бюджета за здраве за следващата година гарантира една финансова рамка, която ще даде възможност започнатите реформи да бъдат доведени до ново съдържание.

Репортер: Коя е ключовата дума за бюджета на Касата догодина?

Д-р Даниела Дариткова: Финансова стабилност и укрепване на извънболничната помощ.

Репортер: Има ли сфери в бюджета на Касата или пера, които Ви притесняват? Това как непрекъснато се харчат повече пари на Здравната каса за лекарства, за нови молекули и не се изплаща надлимитна дейност на болниците и едновременно това е обвързано и със здравните плащания на здравно-осигурените. Често те биват карани да плащат неща, които са финансирани от Касата или се хоспитализират ненужно.

Д-р Даниела Дариткова: Има достатъчно агенции и административни органи, които следят за ненужните хоспитализации. Категорично това е отговорност на изпълнителите на медицинска помощ. Това, че ще има повече пари в извънболничната медицинска помощ, ще гарантира, че пациентите ще могат да се обработват, диагностицират и лекуват в извънболничната помощ. С лимитирането имаме проблеми. Там е необходима известна гъвкавост. Имаше предложение от сдруженията на болниците тези лимити да не са едномесечни, а да са тримесечни, за да може мениджърите на лечебните заведения да регулират плановия поток на пациенти и това е едно добро предложение. По отношение на медикаментите, които са сами в група, за тях притежателите на разрешителните за употреба договарят отстъпки с Националната здравноосигурителна каса. Това е много важният елемент на спестяването на средства за иновативни молекули без да се нарушава достъпът на пациентите и повече пациенти да се ползват от медикаментите, които Националната здравноосигурителна каса плаща.

Водещ: Парите за здраве. Д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в парламента, в интервю за „Хоризонт до обед”.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 412.69 Kb.

Сподели с приятели: