Интеграционни процеси в Европа. Европейско икономическо пространство и икономическа интеграция



Дата13.01.2018
Размер132.81 Kb.
#45170


Интеграционни процеси в Европа. Европейско икономическо пространство и икономическа интеграция

Съдържание:



  • Същност на интеграцията.

  • Видове интеграция.

  • Форми и динамика на икономическата интеграция.

  • Фази на икономическата интеграция.

  • Полза от икономическата интеграция.

  • Рамка на интеграцията.

  • Етапи и условия на интеграцията.

  • Основни подходи за изследване на европейската интеграция.

  • Политика на Европейския съюз.

  • Ефекти от интеграцията.

Едно от най-показателните явления за нарастващата взаимозависимост е появата и развитието на регионалните икономически блокове. Тя приема наименованието „икономическа интеграция“. Терминът „интеграция“ идва от латински (integratio) и в буквален превод означава обединяване. На отделни места в учебниците и справочната литература той се тълкува по-широко и определено- с икономически нюанс. По-специално икономическата интеграция се разглежда като форма на обединяване на отделни суверенни държави с цел стимулиране на тяхното взаимодействие на базата на утвърдени общо демократични принципи на международните отношения. От своя страна обединяването на държавите може да приеме различни форми, от типа на: междудържавни обединения, междудържавни икономически съюзи, икономически блокове и др. Обединяването е подчинено на предварително определени цели. Икономическата интеграция възниква, когато две или повече държави предприемат осъществяване на политика, в резултат на която стават силно взаимозависими в стопанско и политическо отношение. Казано с други думи, терминът „икономическа интеграция“ се използва за характеризиране на различни сфери на международните икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия. В по-специфичен аспект икономическата интеграция се отнася до премахването на дискриминационните бариери в търговията между определен брой страни и установяването на елементи на сътрудничество между тях. Нека обобщим, че икономическата интеграция е процес на постепенна отмяна на ограниченията в търговията и останалите икономически дейности на резиденти от различни държави.

Бива два типа – симетрична (диаметрална) и несиметрична. В съвременната икономическа теория се употребяват също така термините „регионална икономическа интеграция“ и „субрегионална икономическа интеграция“. Техният произход също е от латински (regionalis localis). Регионалната икономическа интеграция винаги е била разглеждана като процес на всеобхватно и дълбоко срастване на икономиките поне на няколко държави, намиращи се в непосредствена близост. При нейните конкретни форми на проява най-отчетливо се забелязва отстъпване на суверенитет срещу получаване на допълнителна сигурност с външни ресурси. При равни други условия развитието на интеграцията зависи и от наличието на други области на сближаване между интегриращите се държави, като етническа, езикова, културна, религиозна и др. Субрегионалната икономическа интеграция (известна още като „локална“) се разглежда като обединяване на териториални единици от различни държави с общи граници. Като правило това са по-слабо развити райони, широко разпространени във всички части на Европа. При определени неблагоприятни обстоятелства именно техният периферен характер ги поставя в много по-неизгодна позиция в сравнение с тези, намиращи се в центъра. В този факт трябва да се търсят и мотивите за обединяването им.

Може да разграничим няколко форми и динамика на икономическата интеграция. Такава е зоната за свободна търговия – страните членки премахват всички търговски бариери между тях, но запазват собствена политика по отношение на трети страни. Съществува и интеграция чрез митнически съюз, при която страните членки не само премахват всички търговски бариери между тях, но осъществяват и съвместна външнотърговска политика и прилагат обща митническа тарифа спрямо трети страни. Създава се единен пазар – митнически съюз, който обхваща свободното движение на работна сила, услуги и капитали, а също и валутната интеграция. Изгражда се икономически валутен съюз – единен пазар с пълно обединяване на паричната и фискалната политика.

Икономическата интеграция може да бъде положителна и отрицателна. Положителна се отбелязва при създаването или изменението на средства и институции, а отрицателната се отнася до премахването на бариерите в търговията между страните – членки на на интеграционната зона.

В теоретичен аспект се забелязват няколко основни фази на икономическата интеграция. Първата фаза е на взаимодействие – при нея просперитетът на икономиката започва да зависи все повече от процесите, които се развиват в икономиките на другите страни. Във втората фаза се наблюдава процесът взаимозависимост – икономическият просперитет е зависим до такава степен, че ако някоя държава вземе решение да осигури предимства за своите национални предприятия за сметка на чуждестранните, това може да доведе до търговски загуби за едните и за другите. При третата фаза обикновено се получава интеграция, при която се изгражда определена обща политика или се взема конкретно регулаторно решение, с което се формализира общността на интересите.

Потенциалните ползи от икономическата интеграция могат да бъдат на равнище зона за свободна търговия и митнически съюз. Наблюдават се следните основни резултати: нарастване на ефективността на производството благодарение на увеличената специализация, съответно увеличаване равнищата на производство в резултат на по-добрата експлоатация на икономиите от мащаба, осъществени поради нарасналия размер на пазара. То е свързано с подобрената международна пазарна позиция поради по-добрите условия за търговия. Тя води до промени в ефективността като резултат от конкуренцията между фирмите, както и до промени в стойността и качеството на производствените фактори поради технологични промени. При по-напреднала икономическа интеграция се наблюдават следните резултати: намаляване на разходите в резултат от координиране на паричната и фискалната политика, както и постигане на по-добри макроикономически показатели вследствие на обединяването на усулията на държавите участнички.

Много често се въвежда съответната икономическа рамка на интеграцията. Тя може да бъде разглеждана като сбор от правила и принципи за осъществяване на съответни обществено-икономически функции, в допълнение към основните икономически правила и задължения. Основните елементи на икономическата рамка се определят като ръководни принципи, формиращи естеството на желания икономически ред. Те стават водещи с нарастване на амбициите за интеграция, в съответствие с етапите на интеграцията – свързани са с основните икономически свободи и въвеждането на обща политика. Съблюдаващите определените цели (могат да бъдат икономически, политически и културни) имат съответните икономически правомощия. Те се предоставят на интеграционната общност и може да бъдат изброени подробно в договор или да се посочат най-общо. Това са общи институции на интеграционната общност – законодателни, изпълнителни и съдебни.

Така например европейската интеграция минава през различни етапи, както следва:


  1. Преференциални търговски съглашения, при които участниците в тях намаляват ограниченията на търговията помежду си, но поддържат високо равнище на производство.

  2. Свободна търговска зона – участниците в нея премахват всички ограничения помежду си. Всеки установява самостоятелен митнически режим спрямо трети страни.

  3. Изграждане на митнически съюз, при който се премахват всички търговски ограничения за взаимната търговия. Съюзът изпълнява обща митническа политика спрямо трети страни.

  4. Общ пазар – участниците се договарят за свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила, т.е. на всички производствени фактори. Горепосочените етапи на интеграция се различават по степента, в която са премахнати търговските ограничения между участниците. Всичките са самостоятелни, ползват собствена монетарна и фискална политика, имат свои икономически цели и избират свой подход за борба с инфлацията и безработицата.

  5. Монетарен съюз – хармонизира се монетарната и фискалната политика на страните участници.

  6. Създава се сметна палата със седалище в Люксембург.

  7. Европейска инвестиционна банка – финансира основните институции и подпомага равномерното развитие на страните – членки на ЕС.

  8. Европейски съвет – той е висша институция, към която министрите се обръщат по въпроси, който другите институции не са в състояние да решат.

  9. Икономически и социален комитет – намира се в Брюксел и е консултативен орган.

Постепенно в условията на интеграция европейската икономическа общност (ЕИО) прераства в Европейски съюз (ЕС), като организира икономиките на страните членки така, че те да функционират като икономика на една страна. През юни 1993 г. в Копенхаген са приети критериите и условията за приемане на новите страни членки. Кандидатите за членство трябва да отговарят на следните условия:

  1. Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, създаване на правова държава. Спазване на човешките права, зачитане и защита на малцинствата.

  2. Икономически критерии – наличие на действаща пазарна икономика, както и способност на страните да се справят с конкурентния натиск и пазарните сили вътре в самия Европейски съюз.

  3. Правни критерии.

Нека да обобщим, че фактически европейска интеграция е процесът на политическа, юридическа, икономическа (а в някои случаи – обществена и културна) интеграция на европейските държави, в това число и на държави, намиращи се частично в Европа. В днешно време европейската интеграция се постига главно чрез Европейския съюз и Съвета на Европа. В исторически план европейската интеграция е процес на взаимодействие между социалните и политическите институции на държавите в Европа.

След Втората световна война процесите на интеграция стимулират създаването на непозната дотогава в политическата история на света политическа система – Европейския съюз. Първоначално процесът на европейска интеграция се разглежда като ефективно средство за преодоляване на войната в Европа и установяване на мир след края на Втората световна война. Наред с това европейската интеграция се разглежда като възможност за преодоляване на икономическата криза след края на войната.

В геоикономическата теория съществуват няколко подхода за изследване на европейската интеграция – междуправителствен, федералистки, институционален, функционалистки и др. В средата на 90-те години на ХХ в. се появяват и някои нови подходи за изследване на интеграционните процеси – Европа на променливата геометрия и Европа на концентричните кръгове. В политическата наука се оформя самостоятелна област на изследвания – европейски изследвания. Като научна област европейските изследвания включват анализ и изследване на политическите и икономическите теории за интеграционните процеси, политическите институции на интеграцията, методите на вземане на политически решения в Европейския съюз, политическите отношения, методите за политически лобизъм, формирането на общи политики на Съюза, политическите и икономическите интеграционни процеси, както и редица други проблеми от правен и икономически характер. В този смисъл европейската интеграция се обособ ява в края на ХХ в. като самостоятелен клон на политическите изследвания – европейски изследвания.

Европейското икономическо пространство (ЕИП) обединява 27-те страни – членки на ЕС, и трите страни – членки на ЕИП и на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), в единен вътрешен пазар, управляван от едни и същи основни правила. Те целят да осигуряват свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора в рамките на ЕИП, в отворена и конкурентна среда – понятие, познато като „четирите свободи“. Целта на Споразумението за ЕИП, както е посочено в чл. 1, е да „насърчава непрекъснато и хармонично засилване на търговските и икономическите отношения между страните по споразумението, … като се предвижда създаването на еднородо Европейско икономическо пространство“. Споразумението за ЕИП осигурява равноправни условия за фирмите в целия вътрешен пазар чрез правилата за конкуренция и държавни помощи. То съдържа също така и хоризонтални разпоредби, отнасящи се до четирите свободи, както и сътрудничество извън тях, в т. нар. „странични области“. Те засягат следните сфери: научноизследователска дейност и технологично развитие, информационни услуги, образование, обучение и проблеми на младежта, заетост, предприятия и предприемачество, гражданска защита. Сътрудничеството се осъществява чрез различни съвместни дейности, като например участие в ЕИП на страните от ЕАСТ (Европейска асоциация за свободна търговия – включва страни, които не са членки на ЕС) в програмите на ЕС. Важно е да се спомене, че споразумението за ЕИП не засяга следните сфери от политиката на ЕС: обща селскостопанска и обща рибна политика (независимо, че то съдържа разпоредби относно различни аспекти на търговията със селскостопански и рибни продукти); митнически съюз; обща търговска политика; обща външна политика и политика на сигурност; правосъдие и вътрешни работи (макар че Исландия и Норвегия са част от Шенгенското пространство); икономически и валутен съюз (ИВС).

От основаването на организацията ЕАСТ през 1960 г. Европейската общност винаги е била нейният най-важен търговски партньор. През 1972 г. Отделни страни – членки на ЕАСТ, подписват споразумения за свободна търговия с Европейската икономическа общност, с цел премахване на митата по вноса на промишлени стоки. До 1977 г. целта е повече или по-малко постигната. В средата на 80-те години Европейската комисия стартира амбициозния си проект за напълно интегриран Вътрешен пазар. Началото на този план е поставено с Единния европейски акт, подписан през 1986 г. През 1984 г. страните от ЕАСТ и Европейската общност приемат декларация за съвместно изграждане на динамично Европейско икономическо пространство, която изрежда възможните начини за сътрудничество, по-специално в областта на търговията със стоки.

Страните – членки на ЕАСТ, признават политическата решимост на страните от ЕС да изградят окончателно вътрешния пазар прието е оформянето му да стане до 1 януари 1993г. Между 1984 г. и 1989 г. се достига до премахване на пречките пред търговията, която дотогава се осъществява при разглеждане на всеки случай поотделно. За страните от ЕАСТ и ЕО обаче се оказва все по-трудно да работят в ситуация, при която отделни области са били определени като области за сътрудничество, а други – не. Започва да се възприема визията за по-общо споразумение за отваряне на границите.

Европейският съюз успява да разработи свои общи политики във всички области на обществения живот. Богатият опит на ЕС в разработването и осъществяването на общи политики се превърна в основно средство в преследването на целите, които стоят пред тази интеграционна общност.

Ще разгледаме общата външнотърговска политика, разработена от наднационалните институции, влиянието на единния пазар , функциониращ в ЕС. От началото на 90-те години отношенията между Европейския съюз и страните от Централна и и Източна Европа получиха нови измерения.

Целенасочената търговска политика на ЕС доведе до обособяването на няколко групи държави, които получиха различни преференции в търговско икономическите си отношения с Европейския съюз. В приоритетите на общата търговска политика специално място е отредено на Австралия и Нова Зеландия, някои средиземноморски, африкански, азиатски и латиноамерикански страни. По силата на договора от 1 януари 1994 г. между Европейския съюз и страните от ЕАСТ бе създадено т. нар. Европейско икономическо пространство или Европейска икономическа зона, която може да бъде отворена и за други страни. По това споразумение между двете интеграционни общности бе създадена зона за свободна търговия с промишлени стоки. Специално място във външнотърговската политика на Европейския съюз имат отношенията със САЩ и Канада. Като най-голям търговски партньор на ЕС се приема САЩ, а, от друга страна, във външнотърговската политика на Канада са поставени на първо място са поставени отношенията с Европейския съюз. Залегнали в търговската политика на европейския съюз са и отношенията с другите европейски страни. При анализ на ситуацията се вижда, че политиката на Европейския съюз е тясно свързана с въпросите за разширяването му, с тенденция да се възроди лидерската роля на Европа в световното развитие. Тази цел за световно развитие налага разширяване на търговската политика. Също така се отделя специално внимание на някои държави от Азия.

Разработвайки стратегии, ЕС обхваща въпросите на търговията, инвестициите, промишленото сътрудничество, научните изследвания и технологиите. Разширяването на отношенията на ЕС с редица развиващи се страни налага специална търговска политика.

Разгледан като една от най-динамично развиващите се икономически сили в света, ЕС прилага обща селскостопанска политика, която е най-успешната досега от всички общи политики, осигуряваща изхранването на населението в съответствие с най-високите стандарти. Тя превръща ЕС в първостепенен фактор на международния пазар на селскостопански стоки и във водещ лидер в най-съвременния сектор на международната търговия.

Търговската политика на ЕС се основава върху еднообразни принципи относно тарифните промени, сключването на тарифни и търговски споразумения, уеднаквяването на мерките за либерализация и др.

Това налагане на обща търговска политика означава за държавите членки, че те не могат да прилагат и провеждат самостоятелна търговска политика, нито да водят преговори и да сключват търговски споразумения.

Изгражданата от Европейската организация сложна мрежа от многостранни споразумения с търговските си партньори води до доброто развитие на икономическото, финансовото и техническото сътрудничество. Принципът за свобода на търговията е залегнал в основата на търговските отношения на ЕО с партньорите от целия свят.

Накратко – политическата организация на Европейския съюз се оформя от следните структури и механизми: институционен механизъм, Съвет, Комитет 113, Антидъмпингов комитет и Европейска комисия.

Обобщено – основните елементи на търговската политика на Европейския съюз са:обща митническа политика, общ вносен режим и защитни мерки, инструменти за търговска защита и общ експортен режим. Развитието на интеграцията в ЕС го превърна в първостепенна икономическа сила в света и в началото на ХХІ в. Той има голям дял в световната търговия.

Икономическите ефекти от интеграцията се изразяват в това, че след падане на ограниченията в търговията между държавите - участнички в интеграционната общност, се повишава производителността на техните национални стопанства, а икономическият климат във всяка от държавите става значително по-благоприятен. Движението на стоки и услуги обаче е ограничено по отношение на трети страни, нечленуващи в общността. Тъй като вносът от държавите – членки на Съюза, се третира по-благоприятно спрямо в сравнение с произхождащия от трети страни, може да се очаква, че търговията между държавите – членки ще нарасне в сравнение с по скъпата търговия със страни извън Съюза. Този ефект се измерва чрез уеднаквения ефект на търговията, т.е. това е ефект на благосъстоянието.

Факторите, които влияят върху създаването и отклонението на търговия, са разходите за производство в страна – членка и в такава, която все още не е в Съюза, както и еластичността на търсене и предлагане в страната вносител. Ако еластичността е по-висока, се появява по-висок ефект на създаване на търговия.

Динамичният ефект се изразява в усъвършенстване на разпределението и усвояването на ресурси, подобряване на организацията на производството и инвестиционни разходи в нови технологии. Той се изразява с намаляването на търговските ограничения: отраслите, които преди това са били под протекционистична защита, трябва да могат да отговарят на по-високата конкуренция главно чрез технологично обновление. Фирмите, които не успеят да направят това, освобождават ресурси за по-конкурентноспособните отрасли и в крайна сметка това води до повишаване ефективността на използваните ресурси, следователно – и до увеличаване на икономическото благосъстояние.

Използвана литература:



  • Геоикономика и регионално развитие – Соня Докова, Камен Петров




Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница