Интеркултурни измерения на гражданското образование



Дата14.12.2017
Размер133.55 Kb.
#36753


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ – ГР. ДОБРИЧ

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА: ИНТЕРКУЛТУРНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ




Дисциплина: Теоретични основи на гражданското образование




ОТНОШЕНИЕТО НА ГРАЖДАНСКОТО И ИНТЕРКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Отношението на гражданското и интеркултурното образование като понятия и образователни теории и практики може да се интерпретира по различен начин – и като равностойни и като съподчинени, и като независими. Тук е възприета тезата, че те са съподчинени и водещо и определящо отношенията им е гражданското образование. То е исторически първично и интеркултурността е само едно от измеренията на гражданските отношения, макар и от най-важните. От друга страна, в съвременни условия не е възможно да се формира пълноценен гражданин извън системата на интеркултурното образование (виж Иванов,И. Интеркултурно образование и гражданско образование – В.:Интеркултурна комуникация и гражданско общество, С., 1999.; Иванов,И. Интеркултурно образование. Цикъл лекции, Ш., 1999; Интеркултурно образование. Наръчник. Под ред. На Ал.Андонов и П.Макариев, С., 1996).

Основите, на които се базира общото между гражданското и интеркултурното образование са:


  • Международните документи;

  • Общите ценности;

  • Общите принципи;

  • Общи елементи на карикуулъма;

  • Екста- и паракарикуулъм;

  • Общи елементи в програмите;

  • Присъствие на интеркултурността в стандартите по гражданско образование;

  • Интеркултурни аспекти на гражданското образование в училище;

  • Гражданско образование за деца, невладеещи социалния език;

Интеркултурни аспекти на гражданското образование за възрастни Иванов, В. Въпроси на гражданското образование. Аксиос. Шумен, 2000, с. 101-105)

ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ


Обучението по гражданско образование у нас има дългогодишна история и традиции. Учебният предмет Гражданско учение присъства като задължителен в българското училище от 1894 г. до 1944 г. В увода на първия учебник под наименование Гражданско учение е записано, че "то ни учи какво трябва да знаем и правим, та да станем добри и полезни граждане. То ни разказва как е наредено нашето отечество, какви са законите, какви са ни правата и длъжностите и ни дава правило, сиреч посочва ни пътя, по който да вървим, ако искаме да отбегнем злото, а да достигнем доброто, което общото отечество дава на всеки свой гражданин." (Учебникъ по гражданско учение. Горен курсъ, година ІІ. Първо изд., Съст. Н. Станевъ. Пловдивъ, 1894.)

Днес обучението по гражданско образование се основава на Международната харта за правата на човека; Конвенцията на ООН за правата на детето; чл. 15, 16, 22 (2), 424 (3), т. 1 от Закона за народната просвета; чл. 9 и чл. 10 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование.

Европейските измерения на гражданското образование у нас са свързани и с Декларация и програма за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май, 1999 г. на сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Всички посочени по-горе документи са обединени от идеята за гражданското образование - да подготви младите хора за активно, компетентно и отговорно социално поведение чрез познаване, владеене и използване на човешките права и свободи.

Обучението по гражданско образование се основава на концепция, която обхваща философията, целите, съдържанието, Държавните образователни изисквания за учебно съдържание, учебните програми, учебниците и учебните помагала и методиката на преподаване. В нея се синтезират, от една страна националните традиции, а от друга - световният опит в областта на гражданското образование.

Според чл. 10 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и чл. 4 от Наредба № 2 от 18 май 2002 г. учебното съдържание се разпределя по учебни предмети в съответни културно-образователни области. Една от тези културно-образователни области е “Обществени науки, гражданско образование и религия.” Самото наименование и наличие на подобна културно-образователна област в българското училище говори за значимостта на гражданското образование за развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, като компетентна и свободна личност, познаваща своите права, отговорности и свободи и зачитаща правата на другите. Учебните предмети, изграждащи културно-образователната област “Обществени науки, гражданско образование и религия”, са подчинени на общите идеи за неотделимостта на гражданствеността от личността, за неотделимостта на формирането на гражданските нагласи и умения на младия човек от автономното и отговорно поведение и за основополагащата гражданска мисия на образованието.



ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ ИНТЕРКУЛТУРНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Целта на обучението по гражданското образование е да подпомага развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който:

  • е автономна, свободна личност, способна да поеме отговорност за себе си и за другите;

  • познава и отстоява своите права, свободи и отговорности;

  • съзнава духовното си единство с българския народ и с европейските народи;

  • има осъзнати отношения с държавата и обществото;

  • владее механизмите за конструктивно социално участие и промяна;

  • разбира мястото на България в глобалното развитие, общочовешките ценности и световната култура.

Конкретните задачи на гражданското образование са:

  • придобиване на знания за жизненоважни социални сфери (семейство, училище, работна среда, малка общност и др.)

  • изграждане на граждански нагласи и умения;

  • усвояване на общочовешки ценности и на законите на демократичната държава;

  • запознаване с устройството и дейността (структура и функции) на държавните и съюзните институции (българската държава и Европейския съюз), както и на гражданското общество;

  • ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят и създаване на отговорно поведение за участие в обществения живот.


ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ
Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование са утвърдени от министъра на образованието и науката и с Наредба № 2 са публикувани в Държавен вестник, бр. 48, от 18. 05. 2000 г.

Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование описват най-важните знания, умения и отношения, които учениците могат и трябва да имат в резултат на обощообразователната подготовка, при завършване на съответната степен или етап. Те са основа и ориентир за:



  • осъществяване на гражданско образование в обучението по учебните предмети от задължителната подготовка;

  • развитие и разширяване на гражданското образование в часовете за задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка, както и в различни форми на извънкласна и извънучилищна дейност;

  • планиране и определяне на тематично календарно разпределение на учебния материал от учителите, изучаван от І - до ХІІ клас;

  • осъществяване на необходимата подготовка и квалификация на учителите;

  • осъществяване на взаимодействие и сътрудничество на национално и международно равнище между МОН, РИО на МОН, училища, други държавни, правителствени и неправителствени организации в сферата на гражданското образование.

Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование обхващат обощообразователната подготовка на учениците от І до ХІІ клас и са композирани по степените и етапите на образованието.

Опирайки се на нашата и съобразявайки се със световната традиция Държавните образователни изисквания за учебно съдържание формулират гражданското образование като “интердисциплинарен елемент на общообразователната подготовка в училище”, обхващаща обучението на учениците от І до ХІІ клас. Съгласно чл. 15, т. 1 от Закона за народната просвета Държавните образователни изисквания в българското училище трябва да създадат условия за “изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, бит и религия”. Това означава, че възможности за реализиране на целите на гражданското образование у нас притежават - в една или друга степен - всички учебни предмети. Оттук, изискване на МОН е, учебните програми по всички предмети и обучението по тях да съдържат елементи на гражданското образование и да подпомагат реализирането на неговите цели.

Водеща роля за осъществяване на гражданското образование в училище (от І до ХІІ клас) имат учебните предмети от културно-образователната област “Обществени науки, гражданско образование и религия” - роден край, околен свят, човекът и обществото, история и цивилизация, география и икономика, психология и логика, етика и право, философия и свят и личност.

Подготовката на учениците в културно-образователната област "Обществени науки, гражданско образование и религия" в началния етап на основната степен на образование започва с учебните предмети Роден край и Околен свят, изучавани в І и ІІ клас. Учебните програми имат за цел да формират у учениците първоначални представи и понятия за природната и обществената среда и да положи основите на познавателни и комуникативни умения.

Учебният предмет Човекът и обществото има интегрален характер. С него завършва подготовката на учениците в културно-образователната област “Обществени науки, гражданско образование и религия” в началния етап на основната степен, т.е. І - ІV клас.

Учебният предмет География и икономика обезпечава Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование, свързани с политическата и стопанската организация на обществото, с изучаването на глобалните проблеми на съвременността, с политическата карта на света, с промените на съвременна Европа и Балканите и мястото на България в тях. В този аспект обучението по география и икономика дава възможност на учениците :



  • да се ориентират в съвременните политически, икономически и културни събития в света и България;

  • да участват активно в обществения живот на страната;

  • да прилагат усвоените знания и умения по география и икономика в стопанския, политическия и културния живот;

  • да придобият знания и умения за своята социална ориентация и реализация;

  • да разкриват взаимовръзките на природата с човешкото общество, като изразяват отношение към екологичните проблеми с оглед на устойчивото развитие;

  • да изразяват аргументирано лично становище и отговорна гражданска позиция, в резултат на задълбоченото изучаване на глобалните проблеми на съвременността.

Свързано с гражданското образование обучението по история и цивилизация има подчертана практическа насоченост и отговаря на мисията на образованието -да подготви личности с активна гражданска позиция и отговорно поведение в гражданското общество. От съществена важност е учениците да осъзнаят приоритетите в развитието на съвременна България в контекста на процесите на интегрирането и в Европейския съюз, както и ценностите, които са в основата на развитието на съвременна Европа: зачитане на човешките права, на етническата и културната идентичност и да проявяват толерантност към религиозната принадлежност.

На учениците се дава възможност да придобият знания за историята, структурата и дейността на Европейския съюз, за основните документи, защитаващи човешките права и свободи и интересите на малцинствата, за борба с расовата и религиозна нетърпимост.

Учебните предмети от цикъл "Философия" - психология и логика, етика и право и философия - обезпечават Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование, отнасящи се до обосноваването и развитието на идеята за съвместния социален живот, за мястото, значението и ролята на демокрацията, правовата държава, властта и държавните институции в него. Свързано с гражданското образование обучението по философия дава възможност на учениците да:


  • разграничават основните социални групи и общности и да коментират интересите и проблемите им;

  • обясняват ролята на езика, религията и традициите за социалната обвързаност и различията в обществото;

  • се ориентират в източниците на противоречия между етническите и религиозните общности;

  • определят мястото си и да проектират бъдещето си в икономическите отношения;

  • демонстрират готовност да защитават своите и на другите граждански права и отговорности.

Учебният предмет Свят и личност (ХІІ клас), с който завършва подготовката на учениците в културно-образователната област “Обществени науки, гражданско образование и религия”, е също интегративен - от 32 стандарта по гражданско образование за гимназиалната степен, той осигурява 13. Обучението по Свят и личност има подчертано практическа насоченост, която дава възможност на учениците се да прилагат наученото за себе си, за обществото и за света, да развиват уменията си за създаване на бъдеще, основано на зачитане на човешките права и уважение към институциите на демократичното общество.

Профилираната подготовка на учениците по свят и личност се осъществява по учебна програма “България в обединена Европа”. Учебната програма има за цел:



  • да задълбочи формираните знания, умения и отношения у учениците за себе си, обществото и света;

  • да подготви учениците за участие в обществения живот, за тяхната лична и професионална реализация, отговарящи на демократичните принципи и ценности на съвременния свят;

  • да даде възможност на учениците да създават и реализират различни проучвания, изследвания и проекти, включително и чрез извънучилищни дейности.

Профилираното обучение по Свят и личност допринася за формиране на самостоятелна позиция и аргументирана мотивация у учениците за лично участие в социалния живот в условия на културно многообразие и глобализация.

Като учебен предмет Религия се въвежда в българското училище през учебната 1997/1998 г. Обучението по Религия се провежда на български език и е с един час седмично.

Чрез обучението по Религия могат да се покрият следните Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование:


  • знае ролята на езика, религията и традициите за съхраняването и развитието на българския народ;

  • познава възникването на основните религии и влиянието им върху човешката цивилизация;

  • определя принадлежност към общност въз основа на езикови и религиозни особености;

  • установява различия в начините на живот, религиозните вярвания и разбиранията за ценностите в различните общества;

  • обяснява ролята на езика, религията и традициите за социалната обвързаност и различия в обществото.

За религиозната образованост на учениците спомага и модулът Световни религии, изучаван в ХІІ клас към профилираната подготовка по философия. В съдържателно отношение учебната програма по световни религии е необходим елемент от хуманитарното знание. Тя спомага както за изграждането на цялостна светогледна и ценностна ориентация у учениците, така и за формирането на тяхното самосъзнание и културна идентичност.

Обучението в модула Световни религии дава възможност на учениците да се запознаят с историческата поява и развитие на религиите като културен феномен, с многообразието на религиозния опит и науката за религията.

Целта на обучението в модула Световни религии е да даде възможност на учениците да:


  • придобият знания за традиционната Православна религия като усвоят определен начин на мислене и светоусещане, философия, ценности, морал, поведение и култура;

  • изградят своя светогледна и ценностна идентичност;

  • формират у себе си превантивни средства срещу инвазията на сектите, новите религиозни култове и деструктивните групи;

  • проявяват толерантност към другите християнски конфесии и инославни религии.

Проследявайки духовните предпоставки и условия за появата на светогледното, ценностно и културно многообразие и връзката му с религията и традициите обучението в модула Световни религии задължително се свързва с Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование.

Предметите от останалите културно-образователни области също имат значение за реализиране на целите на гражданското образование чрез възможностите на учебното съдържание по съответните предмети и чрез прилагането на неговите основни принципи - плурализъм и толерантност, зачитане на човешкото достойнство и равните, неотменими права на човека, практическа насоченост, личностно отношение, аргументираност и убедителност, творческо и критическо мислене, достъпност до основните постижения на световната култура и интердисциплинарност.

Гражданското образование не се изчерпва само с учебния процес по отделните предмети. В Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и учебните програми изрично е указана практическата насоченост на обучението. Тя изисква част от учебното време да бъде ангажирано с изследване и дейности извън класа и училището. На учителите се препоръчва да насочват учениците към самостоятелни дейности, в които:


  • да проучват различни видове социален опит;

  • да анализират официални документи от национално и световно значение, регламентиращи отношението на гражданите в обществото и неговите институции;

  • да осъществяват връзки с ръководните органи на националните и местните институции и да провеждат различни социални инициативи;

  • да участват в междукултурен диалог с представителите на различни етнически групи;

  • да провеждат теренни проучвания;

  • да разработват и осъществяват индивидуални и групови проекти.

Следователно гражданското образование обхваща живота на училищната общност и социалната среда, спомага за развитието на социалната култура и социализацията на учениците, за активно гражданско участие и демократизиране на обществото.


ПЕРСПЕКТИВИ ИНТЕРКУЛТУРНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ


МОН е инициатор на идеята за обсъждане на постижимостта на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование. До края на месец март, 2003 г. с колегията ще се проведе семинар, на който ще бъде дискутиран този въпрос.

Обсъжда се и възможността Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование да се декомпозират по класове и учебни предмети, изучавани от І до ХІІ клас. Това би конкретизирало и целенасочило работата на учителите.


ЛИТЕРАТУРА:
1. Декларация и програма за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета на 7 май, 1999 г. на сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

2. Държавните образователни изисквания за учебно съдържание, Държавен вестник, бр. 48, от 18. 05. 2000 г.

3. Закона за народната просвета

4. Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план

5. Иванов, И. Интеркултурнообразование и гражданско образование – В.: Интеркултурна комуникация и гражданско общество. С., 1999.

6. Иванов, И. Интеркултурно образование. Цикъл лекции, Шумен, 1999.

7. Иванов, Ив. Въпроси на гражданското образование. Шумен, 2000.

8. Интеркултурно образование. Наръчник. / Под ред. на Ал. Андонов и П. Макариев. С., 1996.

9. Конвенцията на ООН за правата на детето( С., 1993.

10. Наредба № 2 от 18 май 2002 г.

11. Учебникъ по гражданско учение. Горен курсъ, година ІІ. Първо изд., Съст. Н. Станевъ. Пловдивъ, 1894.

12. http://www.minedu.government.bg/gr_obr/gr_obr.htm



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница