Интернет общуването-бабини деветини, начин на живот или просто нещо полезно



Дата15.07.2017
Размер45.58 Kb.
Явор Денчев, випуск 2007, Брой 3, година 9

Интернет общуването-бабини деветини, начин на живот или просто нещо полезно
“Living in a strange situation of too much talk and no communication…” Наистина светът около и в нас е изпълнен с всякакви странни неща като започнем от това защо всяка сутрин съседката си изтърсва чаршафите, точно когато минавам под балкона й и се стигне до проблема кога общуването излезе от своето естествено амплоа и се превърна в просто говорене в името на самото говорене. Не че и другата крайност не съществува - животните например се справят отлично в общуването си и без да говорят по между си. При хората обаче е прието да се говори за възвишени идеали и цели, които придават нови аспекти на общуването. Така се стига и до въпроса до колко тъй популярното интернет общуване е реално, до колко то е полезно или вредно и до каква степен нас ни интересува всичко това.

Първият въпрос, който изниква в съзнанието е какво е това общуване, при което „не можеш да пипнеш и да артиса”. Ами това е един вид интелектуално общуване на безопасно разстояние (друг е въпросът до колко се набляга на интелекта). Всъщност всичко зависи от самия човек. Той определя какъв тип разговор ще се води, може да избира с какви хора да си пише (приятели или напълно непознати) и същевременно да преценява рисковете, както във всяка сфера от реалния живот. Виртуалният свят крие своите неминуеми рискове, но като в повечето неща около нас, има и много положителни страни. Нека не започваме лов на вещици, яхнали клавиатури, но и да не забравяме, че нищо не може да замени истинския човек (- макар и подходящо за реч на канибал).

Като се замисли човек, навсякъде около нас ни дебнат рискове и едва ли ще се намери статистика за интернет общуването, която да е по-ужасяваща от това, което чуваме всяка сутрин по новините. А говорейки за статистики, една такава показва, че при виртуалното общуване най-често употребяван е e-mail-ът, следван от ICQ, IRC и дискусионните форуми. Е-мейлът може би е най-безопасният начин, обаче не е толкова интересен като останалите, при които отговорът идва веднага, т.е. прилича на реално общуване. А сега е възможно и говорене и използване на камера в реално време, което добавя още плюсове към този тип. Странно защо не обвиняваме телефоните, че съсипват нормалното общуване. Пък и БТК е по-скъп от интернета! GSMите пък са още по-скъпи и е доказано, че вредят на здравето. При интернет общуването не съществуват географски граници и човек може да говори с всеки по всяко време. Хората могат да поддържат връзка с близки, с които иначе комуникацията е ограничена заради географските разстояния, а също и заради финикийските знаци.

Много хора твърдят, че интернет общуването е нещо, без което не можем, т.е. полезно и необходимо като електричеството. Всъщност и без едното и без другото можем, въпросът е – искаме ли? До колко този тип общуване се е превърнал в начин на живот? Някои хора губят мярката и сякаш всяка минута, прекарана далеч от PC-то и ICQ-то е време на ужасяваща самота и безсмислие, а когато човек стане твърде зависим от нещо, това означава, че е назрял сериозен проблем, който ще се задълбочава, ако не се вземат мерки. Наистина, вярно е, че интернетът е увеличил общуването стотици хиляди пъти, но до колко това общуване е стойностно зависи от хората. Този тип общуване е сближило хиляди непознати и познати, тъй като интернетът позволява да си винаги в контакт с хората. Но свойствата на този технически елемент не трябва да стават оправдание да не се виждаме с тези, на които държим, за да не се получи така, че въпреки възможността винаги да общуваш с хората, да се отдалечаваш от тях. Общуване-отчуждаване - звучи парадоксално, но и възможно. Казват, че това е общуване като всяко друго, само дето тук може да си лепнете някой прелестен вирус, с който да си комуникирате, докато смъртта ви раздели - или на вируса, или на компютъра Ви.

Наистина е много по-лесно да се казват неща в е-майл или по ICQ вместо очи в очи, но в крайна сметка “we should face reality”. Да вземеш е-майла на човека, когото харесваш звучи добре - начало на опознаването, но не всичко става от вкъщи. Пламъкът на любовта трябва да се подпалва на живо. Пък и не само той...

А говорейки за улеснението при изказа, съм длъжен да спомена какви арени на отприщената реч могат да се сформират в интернет. Докато някои ползват тази комуникация за полезни цели, обсъждайки важни теми във форумите, за да обменят стойностна информация, голяма част от участниците в това общуване дават свобода на подтискани емоции и комплекси, изразявайки се по изключително „книжовен и възпитан начин”. Един приятел редовно получава своята порция кореспонденция по е-мейла, с която обогатява своя речник откъм синоними за определени части от отделителната система, родословието и дейности за продължаването на рода.

Друг аспект е съкратеното общуване (използването на много съкращения за улеснение при писането) и латинизацията. И все пак някой се намери да измисли следното съкращение: IHABACNRWTSF – I hate abbreviations because I can never remember what they stand for. А сега си представете красотата на езика, озвучена по този начин: „Кво,еми нъзъ,ае,хуу.Бъръбъ,ааа,пълъсъ...” А циганите говорели странно...Естествено, вижте го и в този вид:” Kvo,emi nz,ae,huu.brb,aaa,pls…” Тази азбука е по-разбираема, нали? Някои му казват улеснение, други шлиокавица... „от руйни тонове какъв разкош/какъв размах и изразитост жива” Да, някои наистина много живописно се изразяват. Това е езикът на мама и на татка...въпреки, че в повечето случаи се набляга на мама-та!

Други, още по-фрапантни случаи на свободия в общуването в интернет е смяната на личността. Някои го правят просто на шега, представяйки се за някой друг, наблюдавайки реакциите на хората, които познават. Но с това може да се злоупотребява, защото интернетът е достъпен за огромна маса хора и проблемът опира отново до човешката природа. Ще ви разкажа една действителна случка. Мой приятел се регистрира в сайт за запознанства просто за забавление след работния ден. Там се „запознал” с една българка, която живеела в момента в Азербайджан. Постепенно, когато доверието между тях нараснало тя споделила, че много иска да се върне в България, но не и достигат пари и единственият начин да й пратят бил по интернет. (И тук работата започва да изпуска миризливи субстанции.) Моят приятел надушил нещо и започнал да се преструва – казал, че ще й даде пари и че ще и намери работа тук. При проверка на IP-то обаче, се оказало, че адресът на съответната жена е тукашен - някъде в Банкя. А на всичкото отгоре след няколко дни двамата се засекли в едно софийско заведение. А някой бе казал, че чрез интернет тези, на които се опитваш да се натресеш, не могат да се оправдаят, че не са си вкъщи. Рисковете трябва да се оглеждат внимателно преди да се пристъпва към действиe. Единственото успокоение е, че все още никой не е забременял по интернет. (но да не давам идеи)



И в края на краищата нека гледаме положително на нещата. Интернет общуването е подходящо за всякакви възрасти, но трябва да се съобразяваме с етикета за годност,т .е. с мярката при ползване. И за да завърша с нещо положително – човек, който дълго време седи пред компютъра никога няма да умре от глад - все ще се намери нещо по клавиатурата и между бутоните, което да свърши работа. Живейте, обичайте се, ползвайте интернет!
Парцал4е

(или никът на Явор Денчев 11г в ICQ)


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница