Интерпретативно съчинение по разказа “Косачи”



Дата08.05.2018
Размер19.39 Kb.
#69080
Интерпретативно съчинение по разказа “Косачи”

Героите на разказа “Косачи” търсят щастието в мечтите, защото не го намират в реалността.

В разказа “Косачи” Елин Пелин противопоставя два коренно различни, но неразривно свързани свята – реалния и приказния. Като врата между тези две измерения е приказката на Благолажа. Лазо е този, които успява да премине от реалното тук и сега в света на своите лични чудновати, ама хубави мечти. Всъщност Лазо е един от най-ярките примери за Елин-Пелинов мечтател – той пренася бляна, мечтата си, от приказката на Благолажа в реалността.

Силата на приказното и мечтаното се доказва, чрез мотива за незавършеността.

Историята си Благолажа спира в сублимния момент, а края оставя на въображението на своите другари. Но Лазовото въображение е не просто въображение. То е силна романтичност, мечтателност и смелост да пренесе магическата сила на приказното в своя собствен, реален живот. Първоначално Лазо не иска да приеме, че мечтите и приказките са това, което крепи човек. Но неговата съпротива е бързо сломена .

Неслучайна е и приликата между царската дъщеря и Лазовата невеста Пенка. Това оприличаване подсказва за приказния развой на разказа. Думите на другарите му и вълшебната мечтателност на приказката не оставят Лазо да заспи. Той преоткрива, че в живота има и други ценности, освен тези за прехраната и труда. Неговата нежна, замечтана душа го кара да хукне да защитава любовта си.

Мечтателната същност на Лазо довършва приказката като я пренася в действителността.

В разказа “Косачи” , Елин Пелин показва, че освен своето трудолюбие, вяра и страдание човек има и друга страна – по-романтична, по-мечтателна. И точно тази страна прави хората по-хуманни, по-добри, по-истински хора.



В думите на Благолажа реалността и приказния свят са в своя най-жесток сблъсък. Мечтателите са принудени да живеят в реалността, но точно тя ги откъсва от човечното, приказките са тези, които ги връщат към него . Мечтите са описани като хубавото, истински човешкото, това по подразбиране означава, че реалността се възприема като противоположното. Четейки между редовете, откриваме същинския замисъл на Елин Пелин – да представи българския селянин, изтормозения, очукан от живота сиромах, със своята истинска природа – мечтателността . Героите не намират щастието в реалността, за това се обръщат към мечтите, към илюзорните приказки. Но за Лазо и те не са достатъчни и той се отдава на мечтателната си същност и сбъдва единствения си блян – да бъде с Пенка, да защити любовта.

През целия разказа природата е тъжна и тиха, но тя се променя еднакво с обитателите си. В началото е тъмна, изморена, сякаш от дългия път към Тракия. След незавършения край на приказката, след нападките срещу Лазо, тъмнината е уж все същата, но е различна. Тя рисува картините на въображението на Лазо.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница