Интервю на галина георгиева с г. Р., Димитровград, 04. 10. 2012 г. [Г. Р. на 79 год, висше образование, паркостроител]
Изтегляне 156.45 Kb.
|
| ИНТЕРВЮ НА ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА С Г. Р., ДИМИТРОВГРАД, 04. 10. 2012 г.
[Г. Р. на 79 год, висше образование, паркостроител] Интервюиращ (И) Галина Георгиева Респондент (Р) - пожелал анонимност, Р: Аз съм от три прехода. И: Как така? Р: Първия на 9-ти септември, втория на 10-ти ноември, сега вече не знам, дано да няма вече друг. И: Аз разбрах, че вие сте направили парковете тука? Р: Да, аз тука съм си изкарала трудовия стаж. След завършване на Лесотехническия институт, тука бях изпратена по направление и тука останах. И: С какво точно се занимавахте? Р: Ами още от първия работен ден се занимавах с озеленяване, впрочем първата ми работа беше в производството на цветя и декоративни фиданки и храсти в разсадника и още същата година ми възложиха и строителството на централния парк Марица. И така карах някъде, впрочем, аз съм от 2-ри март 1953г. тука и някъде до към 60-тата година се занимавах с това, като на нас, на мен и моя екип, имах двама души техници, майстори, работници, беше възложено и зацветяването на обектите. Ние изработвахме обектите и после си ги осъществявахме с материала, който сме произвели. И когато започнахме залесителните работи в парка Марица, също, може би към 80% си беше от нашия разсадник и към 20% внос и така. След това вече преминах по всички обекти, с всичко, което се занимава озеленяването, водех се като главен специалист, със строителство, с поддържане и така до пенсиониране. Впрочем, аз се пенсионирах 83-та година, но след това работих още три години, като проектант пак по озеленяване и така навъртях 33 години. Като излезнах в пенсия, тогава вече други неща, имах внуче, помагах в отглеждането на децата, сега се занимавам вкъщи, с домакинство, с болести. Ами живота е това. И: През 89-та вие вече сте били пенсионер, направи ли ви някакво впечатление, нещо промени ли се тука с падането на режима? Какво за вас се промени? Р: Ами, аз след 89-та година, много време прекарвах при дъщеря ми, тя е в Казанлък и впечатлението е такова, че едно и интензивно строителство, каквото имаше в Димитровград, първите години за Димитровград се отделяха много средства, държавни средства нали. Имаше много пари и се стоеше, тогава строяхме по стопански начин, само се правеха финансови сметки, с които се теглеха пари от банката и са финансираха обектите. След това, някъде към 73-та година, се създаде едно предприятие „Благоустройствени строежи”, дотогава съществувахме към Градски народен съвет се казваше. След 73-та година се отдели строителството от градския съвет и тогава вече финансирането се пое от една организация имаше за изграждане на населените места и трябваше да има пълни документации - проектосметни документации, това се наложи. Тогава в Димитровград все още много се стоеше, защото нови квартали се създаваха и където се застрои високото строителство, веднага се правят и улиците и озеленяването и всичко, но проекти нямахме. Тогава, аз така оглавявах озеленяването, създадох едно, като дружество на озеленителите и ние привлякохме и други специалисти – геодезисти, ВиК, електро и ние приехме да си проектираме наште проекти, защото трябваше да се строят. И колко, 2-3 години съществуваше това дружество и после вече, понеже проектите чрез НТС ставаха, закри се тази дейност и дружеството се разтури, но вече бяхме влезли във връзка с някой проектантски организации, които имаха специалисти по озеленяване, до тогава нямаше специалисти по озеленяване. В Хасково се създаде такава група, в Пловдив, в София и ние сме работили почти с всички, но и средствата почнаха да намаляват. В 72-ра година, през месец юли, излезе едно решение на Политбюро тогава, за Благоустрояване и хигиенизиране на Димитровград. В него имаше много мероприятия, с които се задължаваха и тука големите предприятия – Химически комбинат, Вулкан, МАРБАС , ТЕЦ Марица 3 и некои по-малки, те ги задължаваха с известни благоустройствени и екологични, бих казала, в смисъл да са намали замърсяването на града. А за градския съвет се отпускаха по 500 000 лв., за ония пари, бяха много пари, за благоустройство. Това беше до 75-та година, след това, като продължение на това 256-то постановление, се казваше, излезе друго решение, с което пак се задължаваха некои организации с разни мероприятия, но вече нямаше така целенасочени пари, но тогава пък се създаде самооблагането и от самооблагането всички средства с тях се финансираха благоустройствените мероприятия, включително и озеленяването. И: А какво е това самооблагане? Р: Самооблагането е върху дохода, които има всеки работещ човек, един процент или един и половина, всяка година се гласуваше колко пари да се удържат и се внасяше в специална сметка и по тоя начин се набираха пари. От 78-ма година обаче се криха тия мероприятия, Градския съвет стана Общински народен съвет, защото към община Димитровград се придадоха още 17 села и мероприятия благоустрояване се прехвърли към, създадена е една организация БКС- благоустройство и комунално стопанство. То обедини освен мероприятия благоустрояване към Общинския съвет, а мероприятие озеленяване се занимаваше освен с уличното строителство и поддържане, с ВиК строителство и поддържане, и с поддържане електро. Когато премина към БКС, много се оскъпи финансирането на всички обекти, защото вече Общинския съвет даваше задание, за кои обекти и какво да се планира и БКС изпълняваше каквото е предвидено, но парите все повече намаляваха, но не само за озеленяването, но най-вече за озеленяването. Озеленяването се смяташе малко като такова мероприятие, където с него и без него, но все пак имаше. Различните кметове, различни погледи имаха към озеленяването. От 74-та година, към мен дадоха и опазване на природната среда и към БКС парите също са били, но вече по-скъпо струваше всичко. Почувства се така една стагнация, все пак за поддържането се отделяха пари, все пак нещо като го направиш, трябва да го поддържаш иначе то си загива. Това не всеки го осъзнава, зеленото строителство работи с живи организми и те умират, ако не полагаш грижи, това е като едно дете и така някой обекти се влошиха. След 10-ти ноември вече тая стагнация се почувства много остро, смениха се и други кадри, ние бехме един много голям инжинеро- технически колектив, но полека, който се пенсионира, не се назначава на негово място друг и така кадрите се намалиха и сега в момента аз не знам дали има некой специалист. Имаше един техникум в Пловдив, който Техникум по озеленяване, него го закриха, като откриха само една паралелка към Строителния техникум, но не са идвали кадри от тоя техникум, докато преди идваха, въпреки че всичко се научава в практиката. След така наречената промяна, стагнацията се почувства във всички направления, не само в озеленяването и вече нови обекти почти не се стояха, старите не се поддържаха, много от обектите почнаха да пустеят, парковата мебел почна да се руши и така продължи доста години. По това време, ние имахме и много монументално изкуство- паметници, фигури, бронзови, всичко изчезна. И от 2003-та година се почувства едно живване, тогава имаше един ланшафтен архитект, М. Запранова се казва, тя сега е в София, тя така беше инициативна, аз много я харесвах, обаче тя се измести в София. Това живване се състои повече в реконструкция на некой стари обекти и в поддръжка, но не такава, каквато е необходима, например поливката навсякъде се спря. Това паркче (срещу библиотеката) 2004-та го откриха, другото, ние го наричаме театрална градина, защото там по проект трябваше да е сградата на театъра и ние там направихме нещо, засадихме фиданки, облагороди се, жив плет се огради и така я нарекохме театрална градина, но така и не се построи този театър, та тая градина също се реконструира по план, аз много го харесвам. След това се направи и реконструкция на площада пред общинския съвет, а пък булеварда, който сега е пешеходна зона, преди беше по средата булевард, а от двете страни минаваха рейсове и в чест на 100 годишнината на Г. Димитров, се планира една реконструкция на булеварда и тя стана от 81-ва почна, до към 84-5 година, закриха се уличните платна и сега стана много хубаво. Преди 2 години, 2010 г. се направи една детска площадка. След реституцията, тази градина се реституира и там изградиха бензиностанция , хубаво стана, обаче аз много не го възприемам и там в тази част, която не е реституирана, направиха една детска площадка от Ротари клуб и много се посещава, гъмжи от деца и това е новото. Сега, в квартал „Славянски” и квартал „Хр. Ботев”, там се направиха някои, които си разкриха заведения и услуги и около тях си благоустроиха така малко. Това е новото иначе така нова квартална градина, няма построена. Димитровград на времето беше най-озеленен град и тука два пъти печели първо място по озеленяване, имаше една комисия, която обхожда градовете и класира, 74-та и 78-ма Димитровград го класираха на първо място по озеленяването и така получи прозвището „Град-градина”. През 2010-та мисля че беше, пак при един такъв преглед, пак го сложиха на първо или на второ място. Но кмета, който беше тогава, беше Стефан Димитров, той ме срещна веднъж и ми каза: Знаеш ли?, викам Знам, знам. и той вика; Благодарение на вашта дейност. И той поде, така чувства се едно подобрение, но има още много да се прави. В града има три парка, не знам дали ги знаете. И: Нямахме време да се разходим из всички. Р: Най-напред започна да се строи парка Марица от 54-та година, аз постъпих на 2-ри март и през есента ми възложиха строителството на парка и започнаха залесителните работи по план на Главпроект и тогава беше единствения парк в България, който е проектиран от специалисти и със всичките му части, с озеленяване, с пътна мрежа, с ВиК. Там се предвиждаха 3 езера, които се свързват с канал помежду си и се предвиждаше тия езера да се захранват от р. Марица, обаче нивото й спадна с повече от 10м и стана невъзможно, въпреки че се изкопа езерото, но няма от къде да се пълни и инж. Цолов дойде като консултант и той предложи с помпи да се изчерпва от Марица вода, обаче оказа се, че тия помпи се задръстват много бързо от листа и е невъзможно. Тогава той и аз даже се намесих, да се вземе вода от Добричка река и можеше течаща вода да се пълни езерото, обаче много скъпо съоръжение и така остана, сега езерото обрасна, стана като джунгла и така си остана. Тогава каквото се направи, но към 1985-6-та година, асфалтираха се алеите, площадките и това, то беше едно поле, имаше малко черници. Имаше една юбилейна алея, която се създаде с участието на побратимените градове на Димитровград, те са в Унгария, Полша, Италия ... общо 5, те участваха, когато се честваше 25 години от създаването на Димитровград и се засадиха едни смърчови дървета, това беше 72-ра година, сега са големи дървета. Тая година, чак тая година сложиха един знак там, да се знае защо са посадени, на 65-тата годишнина. Та парка, това е, след това нищо не е правено, а имаше плувен басейн с олимпийски размер и съблекалня към него, нищо не личи че е имало. Имаше детски сектор с детски басейн, той също е изчезнал. Сега се поддържа в централната част, която много са посещава. Първият парк, които се откри за посещаване е парка Никола Вапцаров, той се построи от Химкомбината, туй като граничи с квартала, в който бяха жилищата на Химкомбината, кв. Толбухин се казваше, сега е кв. Славянски. Той беше един много хубав парк и аз с мойте деца съм ходила всяка неделя, защото имаше детски кът, езеро, ресторант, люлки за големи хора, те още се ползват. Входа беше оформен много хубаво, има и зоокът, които сега се реконструира, детската площадка също се разшири, след това имаше голям фонтан с водна каскада и водни огледала със светлинни обекти, обаче от тая водна каскада вече няма нищо. Имаше лятно кино, аз за първи път там видях Лили Иванова и така съм го запомнила, след това да идвали и други, но и от него вече не личи къде е било. Тая водна каскада завършва с два фонтана, фонтаните още от наше време не работят, защото се напукаха, те не са правени по технологични изисквания и трите се напукаха и не задържат вода. После опитаха с епуксидна смола, но нищо не помага и се спряха. Езерото с ресторанта се поддържаше доста време и след промяната, но после се изостави , езерото е обрасло, от ресторанта нищо няма. Там се изгради и планетариума, той е със сеизмична станция, който работи и сега. Та парка Вапцаров, още 80-та година го зададохме за реконструкция с решение за тия водните ефекти как да са направят, обаче имаше един Любен Бошков, озеленител към Главпроект, той пое да го направи, но представи един проект, като се гледа тука му се направиха много забележки да се преработи и той обеща да го оправи, но замина за чужбина и проекта се замрази. Централният парк и него го дадохме за ново решение, защото се оказа че тия езера малко са неудачни, но и други неща имаше, които като неудачни просто и не се построиха, но и той така остана, с идеен проект. Направиха предложения за промяна, но така и не се стигна, дали парите са свършили, не знам. И третия парк, парка Пеньо Пенев, той си е един уникален парк за страната, обаче този парк, той се състои от четири част: централна част, източна каскада, западна каскада и детски сектор. Централната част, централна алея е фактически и източна каскада са направиха, но 69-та година и паметника тогава са направи на Пеньо Пенев, след неговата смърт, той се самоуби 59-та година и когат се честваше десетгодишнината се извадиха тленните му останки и се положиха там, направи се паметник с един обелиск и главата му 6м висока, а обелиска е 8м и има една плоча с надпис „Добро утро хора”, така се казва една от неговите стихосбирки. Та това беше завършено, след това се направи западна каскада и детски сектор. Знаете ли кво ша ви кажа, този който го строи, това което му идва от сърцето и ума как да го направи, никой проектант не може така да го направи и затова и западна каскада е малко по... защото пак по стопански начин е изграждано, без детайли, без сметки. Сметките са правеха тука, внасяха се в банката и се теглеха парите. След това, вече като почнеха да идват проекти като чели не можа да се създаде такава хубава среда. Пък детския сектор е на три нива, можеше да се оформи, да стане като приказка, а те се предвидиха такива детски съоръжения дето ги има навсякъде, можеше да стане нещо много по- оригинално, обаче по проект нема оригинално направено. Но и вече парите свършиха, направи се алеината мрежа и три беседки се направиха. Вече след 90-та година, в най-долната част са монтирани детски съоръжения, но независимо от всичко парка си остана уникален парк. Сега далече е от това което беше, езерата спряха да функционирах и започна растителност да навлиза в него, другите неща са рушат, водните лилии изчезнаха. Сега, от няколко години са пусна вода няколко езера, не във всички. То и преди имаше оборотен цикъл изграден, но ползваше се питейна вода, което идва много скъпо за общината и поема много голямо количество вода и се чувства в града и се направи проект за промишлено водоснабдяване и тоя проект се изгради вече от БКС. Строителната организация беше Строителни войски, имаше едно време, вече ги няма, те го построиха, направиха помпена станция , направиха се водопровода до горе, направи се водоема и от него трябваше да се поддържат парковете и всички обекти които са от южната страна на жп линията и имаше няколко промишлени предприятия, които също можеха да ползват от тая вода. Обаче, когато трябваше вече да се включи тая вода в мрежата, се замрази и така остана. Сега, миналата година ми разправя един, дали знам за тоя. Знам го, аз съм един от хората дето най-много настояваха, защото виждам, че за града иначе няма да има вода, ако се ползва само питейна вода. И той ми каза, че кладенците, помпените станции, всичко е разбито и заграбено и така. От тоя проект нищо не остана. Ние бяхме добър колектив специалисти, имало е противоречия между нас, обаче общо се действаше в една насока и добре се действаше, бехме всичко малко фантазьори, обаче фантазиите ни не можаха да се осъществят. Например бяхме проектирали водозапорни съоръжения на река Марица, защото тука жестоко се изчерпва пясъка на реката и тя падна с повече от 10м сега, тогава беше с повече от 6м паднала, с това се обезводняват кладенците, от които се черпеше питейната вода, обезводняват се парковете, основите на мостовете се разкриват и едно от нещата, които искахме да се постигне е да се ползва и за спорт Марица- с лодки, с такива неща. Това нещо се одобри. 72-ра година излезе едно77-мо решение, което задължаваше Окръжен народен съвет да проектира и да започне строителство на Водозапорни съоръжения, но то стигна само до някой геоложки проучвания и до там спряха, но понеже основите на мостовете наистина се откриват, от министерството на жп си укрепиха основите, направиха едно водосборно съоръжение. Едно друго, тука има едни Меричлерски извори, за тях казваха че са втори в Европа, след Карло Вивали, навремето цар Фердинанд е построил там една сграда, където е имало, те я наричат водоналивна, но имаше и една сграда с легла, към неква здравна служба, там имаше около 20 легла и хората се лекуваха, тя е малко алкална водата и лекуваха язви, гастрити, но после се спря, ХЕИ я забрани. След това, бутилираха там вода де, но не отговаряли хигиенните изисквания и ХЕИ забрани, след това за цистерни ползваха и това го спряха. И сега- нищо, водата не знам къде ходи, тя така си тече, което е престъпление според мене. И тука с една заместник председателка имаше Жонкова, измислихме да искаме да се направи тая вода до Димитровград да дойде и тука имаше един профилакториум на МАРБАС и до него да се доведе и тука вече да се ползва. И това не стана, то си беше само фантазия. Химкомбината пък при един генерален ремонт освободи много тръби, които не помня как се казваха и ние ги взехме с намерение да правим ледена пързалка в района на спортната зала- и това не стана. Тогава съм мислела, че ще станат, а сега си мисля че е било фантазия. Това е. И: А какво се случи тука със заводите? Р: Със заводите... между другото искам да ви кажа, че при изграждането на парковете много голяма помощ ни оказаха на нас заводите, всички заводи и другите предприятия. Имаше една програма 68 предприятия в града беха разпределени в кои паркове и направиха много, например Вулкан осигури чакъла за настилката почти на всички алеи и площади; МАРБАС осигури бордюри. Аз имам една книга, ако искате ще ви я предоставя, там са описани всички, сега не мога всичко да си спомня, много неща помня де, но в момента не ми идват на акъла. Някой път можете да прочетете някой неща, да видите какво се е мислило. парите така изведнъж свършиха, то не е изведнъж от 72-3 –та започнаха да намаляват и само на бюджета не става. Вие ще го разгледате, тука като се изкачат стълбите на парка П. Пенев имаше една скулптура на бригадир и бригадирка и надпис със зелени растения „Елате хиляди младежи„ обаче изчезна тая фигура, тоя надпис, така са се срасли буквите, че не се чете, трябва да се поддържа. Ей тоя нуфаролотеум, ходихме с един бай Яни, той беше по поддържане на улиците и аз бях ходила в Кърджали и там в едно малко водно басейнче, няколко корена лилии и казвам на колежката там да ми даде едно коренище и тя ми даде и го засадихме нали, приготвихме едни специални корита и там се засаждат . И тоя бай Яни като го видя и вика: „О, ма то има тука по река Мартинка колкото искаш”. Ми викам: Дай да отидем тогава и да вземем. И отидохме, с една каручка, щото то тогава още нямаше леки коли и наистина едни големи листа, обаче дълбоко и няма как и на едно по-такова място, той ме държи с едната ръка и аз успях да извадя няколко коренища, и ги засадихме, обаче се оказа че не са водни лилии, те със същите листа, цъфнаха едни жълтички – нуфаролотеум. После и водни лилии, да ви разправям то пък беше голяма работа. Ходихме в едно Попово има едно село и някой от наште работници каза, че в землището на Попово го има това растение в едно като блато и аз взимам една кола, от ОФ тогава ми дадоха една кола с няколко души работници и отиваме, и една техничка с нас и отиваме и шофьора го намери това место. Имахме едно момче, едно турче Мехмед, вързахме го с едно въже и го пуснахме в това блато, да не се удави и той навлезе и наскуба коренища и в едни чували ги сложи и в туй време идва един Горски, Полски с една пушка, „Кво прайте вий тука, кой ви разреши, как така?” И аз казвам „Ами ей така, ний не ги взимаме за продажба, ний прайм един парк в Димитровград и за там”, той вика „Хайде с мене в кметството”. И аз с него в кметството и му обяснявам каква съм, що съм и че искам тия водни лилии да ги засадим в парка и той се засмя и каза да си ходим. Такива спомени. Моят мъж и той работеше при нас, ний сме колеги. Вие сега кой курс сте? Мойта внучка е трета година полиграфия. И: Къде се учи това? Р: В Пловдив, а пък внука е по-голям от нея, той завърши Кинезотерапия в София, после и магистратура и сега започна работа, ама такава работа, не знам как се казва, каквото си изкара и го дели там с работодателя, на процент. Той също си има там разни мечти. Аз имам много да разказва, моя живот така се е свързал с Димитровград, спомени колкото искаш. И: Какво се случи със заводите, като дойдоха промените? Р: Ами, заводите след промяната, най- напред си работеха нормално, обаче изглежда вече, не знам аз не съм в течение, бях в пенсия, но след приватизацията Химкомбината се приватизира и се намали много производството. На моята сестра съпруга беше 11 години директор на Химкомбината, тогава имаха над 5 000 души работници, сега са 800 човека; МАРБАС се закри и той имаше към 5 000 души, те имаха много рудници тука, около Димитровград, правиха един рудник в Здравец и докато го откриха, го и закриха, сега няма и един човек; ДЦК Вулкан имаше към 2000 души, сега не съм сигурна, но към 300-400 човека и пред закриване; други имаше тука един ПЕК Полиестерна коприна, той са откри някъде 80-та ли, 82-ра ли, тия години, той се оборудва с японска техника на много високо ниво и започна работа, после го приватизира една турска фирма и тя го закри, сега има само пазач; ТЕЦ Марица-3 още функционира; консервения комбинат поемаше много работна рака от тези неквалифицирани кадри, много хора там работеха, сега няма никой, там се приватизира от някаква бизнесменка от Бургас и сега тя го продава, там разположиха Кауфланд. Не знам младите хора къде намират работа. И: Правилна ли беше тая приватизация? Р: Ами от къде да знам, не знам, за не съм в течение на тези въпроси. На сестра ми съпруга, моя зет, той някъде към 82-ра-3-та го изтеглиха в София, а тя остана тука да си работи и 90-та година вече заминаха цялото семейство и той получи удар на работното си място и почина на 56 години. Не съм имала така близки контакти, от които да разбера, не мога да ви кажа. И: А като започваха промените 89-та мислехте ли че нещо хубаво ще се случи, че към по-добро ще се променят нещата? Р: Ами всичките мислеха че ще идва по-хубаво време, ама аз не виждам по-хубаво да е станало. Може би щото аз съм си пенсионерка, с една малка пенсия, ний едвам закърпваме двата края с моя съпруг и той е инженер-озеленител, 36 години работа, аз- 33, мойта пенсия е 233, неговата е 240, с това караме. Имаме син, който не е добре, инвалид, той получава една инвалидна пенсия и това е, а дъщеря ни завърши медицина и се омъжи за нейн колега, той е от Видин ама отидоха в Казанлък, там са на работа от много години, от 91-ва година са в Казанлък. Не знам сега някой може да са по-доволни, които да били по-млади и са се насочили към бизнес, към нещо друго- курсове, преквалифицират се, обаче за мен, за нашто семейство специално е така, за храна горе- долу се оправяме, но за ремонти или нещо друго не остават пари. И: А мислите ли че ще се оправят нещата? Р: Всички така мислят, дано се оправят за децата, за внуците, дано се оправят. Аз за това ви казвам че съм в три, щото и преди 9-ти септември си спомням разни неща, аз бях гимназистка вече, спомням си много работи. Мойто семейство беше добре, после, ние сме 5 деца, секи си тръгна по своя път. Най-голямата ми сестра беше икономист, тя почина, аз съм втората, след мен имам брат, които е строителен инженер, след него имаме още 2 сестри, едната завърши агрономство, тя почина миналата година, а другата завърши Обогатяване на полезни изкопаеми, тя работеше в Химкомбината тука, по разпределение. Тя дойде тука, щото аз съм тука и настоявах, но понеже тука си кара стажа и я приеха тука, тук се запозна със съпруга и има две деца, сега са в София, баща им почина. Децата на сестрите ми, на брат ми са много добре, работят си. Вие от къде сте, аз съм от Сандански. И: Кога дойдехте в Димитровград? Р: Тука, на 24 години завърших, дипломирах се, обаче в деня, в които защитих дипломната си работа, съм припаднала, загубила съм съзнание и една жена лекарка ми е оказала първа помощ. Дали съм била гладна, дали съм била преуморена, не знам и отидох на другия ден да ме прегледа и каза ми, че е нещо сърдечно и ми даде една бележка, с която ме освободиха от, защото когато аз завърших имаше закон, че 100 дена след завършването трябва да отидеш по разпределение, къдет те прати Министерството, ако не отидеш, лишават те от правоспособност за 3 години и трябва да платиш и глоба, та тя ми даде един документ, с които ме освободиха от това. Ние с моя съпруг сме от един курс и като завършихме двамата смятахме, той не беше служил войник и като отслужи, двамата заедно да отидем някъде на работа. Обаче, него не го взеха веднага войник, а го взеха след 1 година и така стана че него го взеха казарма, а аз дойдох на работа тука, но служи съкратено, тогава се служеше 3 години, но той служи 1г и 4 м и като се уволни 54-та година, дойде тука да си почине, но там където живеехме, тогава живееше председателят на тогавашния градски съвет и една вечер се качи при нас и го пита него какви са му намеренията и му. Каза да почне работа в Съвета и той се чуди, чуди и се съгласи и почна работа. Аз забременях и като се роди детето, накъде, тука ни дадоха веднага квартира, жилище. Дойдоха от Казанлък двама души, той е от там, да го уговарят да почне там работа и той вика „Ами съпругата и тя трябва да работи? И на нея ша й намерим работа”, ама не казват каква. Аз казвам „Ами ние имаме малко бебе, трябва да имаме жилище”, но те казаха че в Казанлък сега няма и ми предложиха в околните села и аз казах на мъжа ми да си стоим тука и си останахме. После ни дадоха още по-широко жилище и си останахме тука, но и друго, като започнеш нещо искаш да видиш до къде ще стигне, увлякох се по строителството на парка Марица. Тука, докато беше сестра ми беше добре, сега се чувствам като дърво без корен, нямаме тука роднини. Което съм казала излишно вие ще го махнете. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 156.45 Kb. Сподели с приятели:
|