Интервю на галина георгиева с руси русев, димитровград, 03. 10. 2012 г



Дата23.10.2018
Размер129.92 Kb.
#94476
ИНТЕРВЮ НА ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА С РУСИ РУСЕВ, ДИМИТРОВГРАД, 03. 10. 2012 г.

[Руси Русев, на 65 год., бивш партиен работник, сега охранител в банка]
Интервюиращ (И) Галина Георгиева

Респондент (Р) Руси Русев


И: Първо вие как се казвате?
Р: Руси Русев се казвам.
И: И с какво се занимавате.
Р: Ами работя в тази банка, охранител съм.
И: А по време на социализма, каква беше вашата работа?
Р: Ами доста професии съм сменил, значи бил съм и комсомолски работник, бил съм и партиен работник, бил съм и съветски работник, бил съм и икономически работник, тоест на икономическия фронт, така че доста неща съм сменил. Бил съм и … започнал съм си кариерата като обикновен работник, като шлосер, завършил съм механотехника. Животът ми е минал горе-долу през всички етапи на развитие.
И: А по време на прехода с какво се занимавахте, там 89-та година – 90-те?
Р: Ами значи, преходът ме завари, тоест смяната на властта или как да го наречем, тоест 89-та година ме завари като председател на комисията по промишленост, търговия, транспорт и съобщения в общината. Това беше последната ми позиция от онова време.
И: И какво правехте, тази комисия с какво се занимаваше?
Р: Ами, тази комисия основно отговаряше за развитието на транспорта, на съобщенията, на услугите, на търговията и на промишлеността на територията на общината.
И: Като се смени режима, продължи ли да съществува?
Р: Ами не, след смяната на режима се върнаха към стария модел- кмет и двама заместници. Значи тази система беше въведена от Тодор Живков през 86-7-ма година по подобие на онова, което той черпеше изключително много от Западна Германия за отваряне на съветската власт към хората.
И: Какво се промени в града със смяната на режима? Усети ли се веднага че нещо е различно?
Р: Ами, сега вижте, значи как да ви кажа, вие ме питате една тема, която е изключително сложна.
И: Каквото искате да разкажете.

Р: Ами значи, какво искам да разкажа, значи това е проблемът, болката и страданието на малките градове. Значи аз съм в Димитровград от 57-ма година, когато съм бил на десетина годинки, като постоянно, а преди това през 53-та няколко месеца на Вулкан съм живял и след това сме се върнали на село. Най-голямата ми болка е, че този град пред очите ми се разви и израсна и сега пред очите ми гасне. Пак казвам, може би това е голямата болка на малките градове. Това беше един град с развита промишленост тежка и лека в последните години, изключително развито селско стопанство, а сега се превърна в един застаряващ град, без… с изключение на Химкомбината, без никаква промишленост, в един град, който от ден на ден, от година на година, младите хора изчезват и то не без основание, защото няма къде наистина да работят. Може би това е болката на малките градове, но освен болка, не можем да подминем и факта, че това е и основно в резултат на слабата работа на, как да кажа, на партизанщината на този 23-годишен вече преход. В Димитровград не можа да се опази нищо, онова което работеше, не само че то отмря, ами и не се създаде нищо. Ето това е грешката на всяко управление след 89-та, говоря за общински управления, не създадоха една структура, която да привлича, да задържа младите хора. Имайте предвид, че нашият град имаше много и научно-техническа и художествено-творческа интелигенция, значи ние в Химическия комбинат имахме институт, имахме бази за развитие във Вулкан, в Полиестерния комбинат, имахме и един водещ театър, имахме 3-4 дома на културата, имахме едни от най-добрите групи на художници, на поети- всичко това вече го няма. Един застаряващ град. Вижте, вземете само един пример, значи преди няколко месеца се оттегли от нашия град Техномаркет. Преди него, преди една година се оттегли и друг голям хасковски магазин за бяла и черна техника и сега в Димитровград няма такъв магазин. Кой купува електроника, бяла и черна техника, ами младите хора, тези които създават семейство. За да закрият магазина- две неща са в основата, първо няма ги младите хора и второ, тези които са останали, нямат пари за техника. Ето това е.


И: Къде са тези млади хора?
Р: Ами основно мисля че са в чужбина.
И: Кога напуснаха града?
Р: В продължение на всичките 23 години напущат града. И аз имам две деца, и мойте деца ги няма.

И: А това само на липсата на работа ли се дължи?


Р: На липсата на работа основно, на липсата на всякакви перспективи.
И: Добре, а какво стана с всичките тези заводи?

Р: Да, всички тези заводи си заминаха, в резултата на „отличната” приватизация, защото то си беше чисто заграбване, в резултат на това, че в нашия град, всички минали през нашия град, в този преход, управленци не се погрижиха един инвеститор сериозен да дойде в нашия град. Полиестерният комбинат, един нов комбинат, с японска техника, останали са едни голи страни, разграбиха всичко. В него работеха над 2000 души: млади хора, жени, инженери, там се обучаваха хората в Япония. Нищо няма! Вулкан и той си отиде, преди една година спряха пещите, единствено работят две мелници. Мините си отидоха, останалите предприятия, които бяха, едно по едно вървят със затихващи функции. В Химическият комбинат, където работеха над 3500 души, сега са около 2 000 и това е, друго производство няма. Няма къде млад човек да започне работа. Имахме два техникума- един химически и един минен. Осигуряваха кадри, сега ги няма и тях. Имайте предвид, че нашия град беше люлката на химията, ние давахме кадри и на Девня, и на Враца, и на Стара Загора и сега сме в това положение. Бяхме младежки град, бяхме най-озеленения град в България, парковете си стоят, горе-долу се подържат, но младите хора ги няма. Това ни е най-голямата болка. Няма млади хора, града застарява.


И: Като повечето малки градчета.
Р: Да и аз мисля, че в основата е това, но мога да ви кажа че има и малки градчета, където в резултата на по-голяма далновидност на общинските ръководства след промените, така успяха да запазят доста неща, основно производствата. Не може да се живее с търговия, ето българина и димитровградчанина свикнаха на това, смятаха, че търговията е тази, която дава всичко. Няма как да стане, няма как да живееш само от преразпределение, ако не създаваш и този град, според мене се крепи само на високите пенсии, които все още се вземат, в резултат на това че и във Вулкан, и в МАСБАС, и в Хим. комбината имаше много кадри, които се пенсионираха като първа категория и сега вземат тавана на пенсиите. Това е и причината да има големите вериги, хранителните, но ако ги обиколите и тях ще видите, тя просто си отива покупателната способност. Иначе средната работна заплата е 350 – 400 лв., едно младо семейство как да... Това е за съжаление.
И: А какво се случи в ТКЗС-тата?
Р: Ами какво се случи ли? Знаете ли, значи разграбиха ги. Вижте, не бях ходил в Румъния повече от 30 години и от онова, което слушах за Румъния по радио, телевизия, преса, така представяха Румъния като една страна, която е доста зад нас. Това е абсолютно грешна представа, те са много пред нас. Разбира се, Трансилвания, това е без значение. Те не разрушиха, като нас кооперациите си, било то селскостопански, било то трудовопроизводителни, в Румъния работят. Кому трябваше да връщат земята в реални граници? Нашто АПК, беше едно от най-добрите АПК-ата в цялата страна, ний имахме елитни стада в Черноколево, всичко това се разграби, изколи, изнесе. Бях свидетел, просто ми е неудобно да го кажа, но колеха и елитни крави и вадеха още малки теленца, беше пълно безобразие. Ами ето вижте, на територията на консервената фабрика сега се намират 2-3 големи магазина. Най–плодородната част на Тракия, където се отглеждаха най-хубавите чушки и се правеше най-добрата лютеница, защото и Първомайската фабрика вземаше от нас чушки, ния я унищожихме и фалирахме за да построим там сега хранителни магазини, на големи европейски вериги. И какво имаме сега, ами няма зеленчукопроизводство, идете на пазара и вижте.
И: А върнатите земи не се ли обработват в момента?
Р: Ами да, имайте предвид че над 60 % земята на АПК Димитровград, беше поливна земя, тук имаше едно от най-хубавото поливно земеделие. Нищо няма сега! И при тези суши, като нямам поливно, какво да е, как да растат зеленчуци?
И: Добре, а 89-та като започнаха промените, вие имахте ли някакво усещане че ще се променят нещата към по-добро?
Р: Ами, да имах. Значи, нормално е човек, когато е израснал в една система и особено когато е бил общественик, е нормално да изпитва болка към нея и нейното разрушаване. В същото време е съвсем нормално и човек да има и очакване, да има и надежда. За съжаление, всичко това рухна. не можеш да гледаш, когато пред очите ти нещо се гради и съзижда, да се руши. Това е мойта болка, защото този град израстна и се руши пред очите ми, а беше младежки град, беше град, в който като дойдат мой приятели, и не само и минат по неговите улици, когато се разходят из парковете, те остават възхитени. Този град кипеше и от млади кора, и от ентусиазъм, кипеше и от култура. Тук идваха едни от най-добрите театрални трупи, защото тук наистина те намираха живец. Този град живееше, през година се провеждаха Биенале на българския театрален плакат, през година се провеждаха празниците на поезията на П. Пенев. Пак ви казвам, четири културни дома, които бъкаха от състави художествени, имаше къде младите хора да творят, сега няма.
И: Нямаше ли някое правителство, от прехода до наши дни, което да ви вдъхна някаква надежда?
Р: Ще бъда пределно откровен, за мен нито едно не изпълни онова, което обещаваше. Разбира се, имаше правителства, които бяха по-добри от другите, но нито едно. Преходът за мен, в България е един от най-неудачният вариант, който може, който направиха всички останали страни. Най-неудачният вариант е в България, ние за това сме най-зле.
И: А защо е най-неудачен, заради това че всичко се разсипа ли?
Р: Ами да, дива приватизация.
И: Мислите ли, че имаше корупция в приватизацията?
Р: Корупцията дойде след това. Вижте кво стана, значи аз лично, нямам нищо против приватизацията, защото това е пътя за да се смени системата. Къде отидоха работещите предприятия, отидоха в ръцете на хора, които си нямаха хабер. Затова и повечето предприятия отидоха на кино, нарязаха ги на скраб, това е ней- лесния начин.
И: А тия хора случайни ли бяха?
Р: Не, не бяха случайни, тя от там тръгна корупцията.
И: А като влязохме в ЕС, очаквахте ли нещo положително да се случи?
Р: А как да ви кажа, според мен тогава беше късно. Не, кой знае с какви очаквания не съм бил, не. Откровено казано, знаете ли има една поговорка, която съм я чувал от баба си : „Богатия на бедния не вярва.” Ние влязохме, като най бедната страна, какво да ни вярват и за какво да ни вярват?
И: Мислите ли, че за в бъдеще нещо ще се промени? Оптимист ли сте?
Р: Някакъв оптимизъм е останал в мен, но как да ви кажа. Значи, не се ли намерят политици, които да заковат няколко приоритета, с които и да се развива тази държавица, нищо няма да стане.
И: Има ли такива политици в момента?
Р: Не, много малко. Трудно ми е да ви кажа кои са, може да ви прозвучи крайно, но според мен, ново поколение трябва да влезе. Ново, необременено поколение, значи поколението, родено след 80-та. Това поколение, вече е жизнено поколение, ако то влезе, мисля че надежда още има. Не влезе ли ще се превърнем в не знам какво. Вие младите трябва да мислите повече и не само да мислите, като че ли младите, за сега поне, търсят по-лесния път, а той е да избягаш навън, по-трудният е да останеш тук и от тук да се бориш, да промениш нещата. Иначе, ако продължи това, младите да излизат навън, трудно ша стане.
И: А вие казахте, че сте били съветски работник, това какво означава, че сте работили в Съюза ли?
Р: Не, не, имам предвид в съвета, казах комсомолски, партиен, съветски и в промишлеността и то в машиностроенето, едно хубаво предприятие Климатекс, Клокотница беше тогава, което и сега работи, но с една пета или шеста от капацитета си. Предприятие за климатична и пречиствателна техника.
И: Добре, тогава през социализма по-добре ли живееха хората, по-добре ли се чувствахте?
Р: Ами, как да ви кажа, значи вижте, крайните оценки, винаги са грешни оценки. Значи, имаше и хубави неща, имаше и лоши. Това във всеки един строй го има и не бива човек да бъде черноглед във всичко. Към добрите неща, бихме могли да причислим спокойствие, сигурност; към лошите неща – възпирането на растежа на младите хора, възпирането свободата на словото и на печата, но лично аз нямам носталгия, по-скоро имам притеснения за времето, в което живеем. Отричаме всичко това, което е било и в същото време, отричат го хора, които най-много са се възползвали. Значи спокойствието и сигурността бяха едни категории. Значи всяка система изграждаше свои морални ценности и онази система, лоша или добра, имаше морални ценности. Добре, сега сменихме системата, онези ценности си отидоха, ама тая система не се опитва да гради нови ценности. Единственото нещо, което като фетиш се издигна, са парите. Нищо против няма, вярно че в крайна сметка те решават всичко, но да ги издигнеш чак, не го приемам.
И: Добре, а кои бяха лошите неща тогава?
Р: Значи, кое не се приемаше от хората, въпреки че в последните години се даде възможност, контролираше се израстването на можещите хора, нямаше я свободната инициатива, с Указ 56 така се сложи началото на тази свободна инициатива. И така, свободата, донякъде на словото беше заглушена, въпреки че последните години и там се дадоха възможности. Значи, всички тези неща дразнеха, но в същото време имаше неща, които пък.... тази сигурност, която беше и създаваше едно усещане, че рано или късно всичко ще си дойде. Това приспиваше малко хората и това ги караше, не чак до там да бъдат инициативни, да разчитат предимно на себе си, разчиташе се на държавата. Една система, която създаде, толкова материални блага за 45 години, че 23 години грабим от тях и още не сме ги ограбили. Значи, не е била толкова лоша. 23 години грабим, защото погледнете, че нищо не сме създали. Изчезна ентусиазъм и всичко, а Димитровград е създаден с ентусиазъм.
И: А като започнаха промените през 89-та, вие как разбрахте че нещо се случва, вестници, телевизия съобщаваха ли за промените?
Р: Да, спомням си тогава, формираха се кръгли маси и това- онова.
И: А вие участвали ли сте в някой от тези митинги например?
Р: Не!
И: То тук имало ли е такива митинги?
Р: Да, имаше. Значи за мен, нещата тръгнаха на зле, защото се спречкаха 2 групи хора. Вижте кои формираха СДС, значи в СДС, първите години, влезаха всички, онези, които по един или друг начин, бивши комунисти, които не бяха удовлетворени от своето израстване, комсомолска, партийна или държавна йерархия. Те оглавиха СДС и започнаха боричкания, които продължават и в днешно време.
И: Нещо положително не направиха ли СДС?

Р: Определено не, освен, значи положителното е приватизацията, дивата приватизация, но тя закъсня изключително много и как се направи нали – най-напред се съсипа предприятието и тогава се приватизира, за да може да се приватизира за жълти стотинки. Вижте, във всички други соц страни кога стана приватизацията – 5-6-7 години преди това. Вярно е, че СДС я извърши приватизацията и Иван Костов, трябваше да се извърши, то иначе нямаше как да се върви напред, но се извърши след като се разграби, това е болката.


И: Тоест, всичко е можело да се случи по по-правилен начин?
Р: Ами да, както се случи в другите страни.
И: А какво мислите за това, че тогава България скъса взаимоотношенията си с Русия?
Р: Вижте, крайните неща, никой път не са верни, всяко крайно нещо е грешно. Не може славянски народи, как да кажа, понеже познавам така повече историята, повече от вас, понеже сте млад човек, не може да се заканваш, че ще съдиш един човек и после да искаш помощ. Няма как да стане и не бива да става. Сега пък другата крайност Щатите- през 9 морета в 10-то, няма как да стане, какво ша ни направят Щатите, нищо не могат да ни помогнат и те, ако ние не си помогнем.
И: А сега управлението на Бойко Борисов, как ви се струва? Подкрепяте ли го?
Р: Не, определено не. Нищо съществено не прави, освен да надува балона, съсипа дребния и среден бизнес. България е страна на олигарсите, това е и това управление работи за тях.
И: Много хора го обвиняват, че копира Тодор Живков, че е понаучил това-онова?
Р: Да, бил му е бодигард, опитва се да го копира, но това не значи още нищо. Не случи България на държавници, на политици пък въобще.
И: Добре, а Царят като дойде, нямахте ли някаква надежда?
Р: Не, вижте и за царят да ви кажа. Какво направи царят, дойде и си взема, даже което не беше негово. Защо го казвам, вижте пак в Румъния, значи бяхме в двореца, и те като нас са си избрали германец. Великолепен дворец, 4 часа чакахме за да го разгледаме. Защо те успяха да не го върнат този дворец, да го платят на наследниците и да го превърнат в една атракция и да печелят от нея, а ние трябваше да върнем на царя и което не е било негово. Дивите румънци, нямате си на представа как печелят от историческите си забележителности. А, ще се върна на Б. Борисов, нещо което ми харесва, това е че последната 1 или 2 години се обърнаха с лице към културно-историческото минало. Далече съм от тези неща, но ми прави впечатление, че започнаха да отделят средства и внимание, на тези неща. За средства не знам колко, но поне като внимание, като реклама- да.
И: Тука, нещо за града направили ли са?
Р: Не, какво да направят, сигурно знаете, ние сме прочут град, Сашо Диков непрекъснато пита какво става с нашта Калинка, Б. Борисов мълчи. Неприятна история, прочухме са с няква глупост.
И: Филмът ли?
Р: Не, не за нашият кмет, дали има диплома за висше образование или няма. Това е скандала, вадим си кирливите ризи и ги разнасяме. Този скандал се пренася и в общинския съвет, знаете, като има разделение, не може да се формира нищо. И града ни е такъв за съжаление- разделен на две, ГЕРБ от една страна и от другата СДС във всякакви конфигурации и донякъде прикрепено БСП.
И: И това разделение имаше ли го през социализма, хората по-единни ли бяха?
Р: Ами да, доста по-единни бяха, по-задружно живееха, имаше изградени някои ценности, на уважение, на почит към по-възрастните, сега да сте видяли нещо подобно. За това ви казах, добре хубаво нова система, ама не гради морални ценности, освен парите, друга ценност не гради. Въпреки че всички бяхме относително бедни, в никакъв случай не искам да кажа абсолютно, нямаше хора които да ровят по кофите, даже и в София. Бях, синът ми живее там в Борово, всяка година ходя там за десетина дена, да си нагледам внучетата и ставам рано да пия кафе и гледам хора – интелигентни по 5-6 души на кофите. Не говоря за малцинствени групи, това никак не ми хареса. Българският народ е болен народ, тази несигурност води до стресови състояния, а те отключват всички болести.
И: Тази несигурност по време на промените ли се появи?
Р: Да, тогава, когато знаеш че утре ще останеш без работа, когато вземеш кредит и не можеш да го върнеш, когато знаеш че детето ти иска да учи, но няма как да го осигуриш, когато имаш болен в семейството и не може да получи адекватна медицинска помощ, всички тези неща водят до стрес. Негативизмът, отворете вестниците, е завладял цялата ни страна. Млади хора слагат край на живота си, защо? Аз не си спомням, вярно че през социализма имаше такива заглушавания, но аз съм имал възможност 5-6 години, поне за Димитровград да познавам обстановката от бюлетина на полицията, щото сутрин го получавахме. Е, нямаше такива самоубийства, глупости. Народът ни е изкрейзил и никой не обръща внимание. Лошото е, че мозъците изтичат от България и ние не правим нищо за да ги върнем. Понеже ме питахте за Царят, не приемам неговото управление, но той се опита поне да върне младите хора. Върнаха се наистина и Василев и това, друг е въпроса какво те направиха. Не се ли вземете в ръце младите хора, нищо няма да стане. Тези политици, трябва да си отидат, а те доброволно няма да си отидат. Ако не ги притискате постоянно, няма как да се случи.
И: Да се надяваме че ще се оправят нещата.
Р: Ами в крайна сметка човек винаги живее с надеждата.
Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница