Интервю на мартин петров с тодор мухтаров, кърджали, 06. 2012 Г



страница1/3
Дата23.08.2017
Размер377.52 Kb.
#28615
  1   2   3
ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ С ТОДОР МУХТАРОВ, КЪРДЖАЛИ, 06. 2012 Г.

Р: Така, ами, сега, разбра, че бях спортния редактор на вестника, 34 години в местния, областния вестник – Нов живот. Не знам дали...

И: А той преди как се казваше? Четох няколко броя, да, четох няколко броя.

Р: В съботния брой, в съботния това е вчерашния брой е тая будала съм аз. Да. И един по-стар брой с фейлетони: „Шарена гайда, писана.” Може да ги вземеш, ако искаш да разбереш що за чешит съм, гледай и ще разбереш. Моето мнение, и тук ще разбереш моето мнение.

И: Аз съм много благодарен, но да не Ви лишавам от вестници от вашата колекция. Вие имате ли си други броеве?

Р: Имам.


И: А, добре.

Р: Имам, имам, аз вземах. Та, тука ми мина трудовия живот. Иначе съм родопчанин.

И: Тоест?

Р: От смолянския край, там съм, там съм родом – село Петково на 20 километра от Смолян, но до 7-годишна възраст съм бил там, учил съм само един месец вПетково. След това баща ми ни заведе в Джебел, на 23 километра от тука е Джебел. Баща ми беше абаджия там. Там завърших училище, прогимназия, гимназия – тука в Кърджали, служих във Варна в поделението на морски войски и след службата тука вече се установих. Да. Така че косата ми е побеляла тука, в Родопите. Всяко лято си ходя и в родното село, ей сега към края на месеца заминавам. Но, ще започнем, защото да не протакаме много. Така. Ще започна... за да разбереш, нали ми разреши на „ти?”

И: Да, да, да, разбира се, разбира се.

Р: Така (не се разбира) стана ясно какво стана... с първия митинг на Доган. Митинга беше в Чорбаджийско. Присъствах като служебно лице. Три пъти повтори Доган: „раждайте!” Това да не е негов девиз? Девиза „Раждайте!” беше издигнат преди четирисе и четирисе и пет години в Косово. Там клъвнаха, отзоваха се на призива – няма косовец с по-малко от 5-6 деца. Целта бе постигната. Обосноваха се като отдекна република. Тука хората не клъвнаха на това (не се разбира) турците. Сега има един друг, един девиз, негласен – „Купувайте!” Страшен интерс към земеделска земя, апартаменти, вилни зони. Да. Това е другия начин да бъде обоснована тука отдавна планираната турска република, автономна. Наскоро имаше в един от вестниците дори в турски учебници картата направо е усвоила тука тези родопи до западните Родопи чак. Да. Това е много, много тревожно. И е една задкулисна програма, която трудно може да се долови след като нямаме Държавна сигурност. Не случайно, Мартинчо, беше опетнена Държавна сигурност – България трябваше да стане разграден двор, за да могат тука свободно да си развяват байряка и външни, и наши мафиоти и интересчии. Аз дори съм писал и по този въпрос – защо сложихме в един списък доносници, мръсници, клеветници? Клеветници! Аз съм пострадал. Когато бяхме в Джебел заради клевети, баща ми го изкараха народен враг и ни изселиха от Джебел. Бяхме изселени в село Чурек. Това е добре да го знаеш също, за да, да, да не ме изкараш червен буклук, че защитавам комунистите, да. Така че и аз съм от пострадалите, но от пострадалите, които... прощават. Тука искаха да ме направят шеф на, председател на клуба на репресираните, беше дошъл Неврокопския (не се разбира) викам:



  • Какво ще правим?

  • Ами, ние тези мръсници ще им потърсим сметка, тяхната мамка! - и т.н.

Викам:

  • Господин Николов, бих станал председател на клуба на репресираните само при едно условие – че няма други, пострадали като мен.

Да, прошка! Иначе злото ново зло ражда – не бива да се отмъщава. Много от моите приятели, които също се писаха репресирани, не можаха да ми простят за това, не можаха да ми простят за туй, че прощавам. Това е моя позиция. Ти с какво си?

И: Мастичка.

Р: А?

И: Мастичка.



Р: А така!

И: Наздраве!

Р: (не се разбира) Така. Но да се върнем към Доган!

И: А този митинг на Доган кога беше, 90-та година?

Р: В село Чорбаджийско първия му митинг в окръга беше...

И: 90-та?

Р: Чорбаджийско към границата.

И: По кое време? 90-та година?

Р: След като образуваха ДПС, една или две години беше след, една година май, да, след като ДПС-то беше... Второ нещо, на което той акцентува: „Нас ни лъжеха, че сме сме потомци на... Тази политика за история ще продължи. Да не вярвате! Чакайте истинската история! Всичко това, което досега са ви говорили е чиста лъжа. Ще получите, за да знаете, че нямате нищо общо, никакъв корен нямате български.” Тука Доган се излъга. В кое се излъга? Той мислеше, че ще продължи тази политика на вношение, то не е внушение, обучение на тва хората да знаят, че те наистина са потомци излямизирани български. Моето лично мнение, че потомци на потурчени българи допотурчват днес България. Това ми е болката, голяма болка. Мерсия Макдермот сигурно Ви е позната?

И: Мхм.


Р: А?

И: Да, да, да.

Р: Английска историчка, която казва, имаше... Ама и аз ще си запаля!

И: ако искате, заповядайте, вземете си от тези!

Р: Когато съм развълнуван, това ми е първата цигара и...

И: На мен ми е втората. Ами, ей сега.

Р: Тука затворено помещение ли е?

И: Не, не може да се пуши тука, няма никакъв проблем. Не виждам пепелник, но ще донесат. Може да се пуши, пуши се.

Р: Да, Мерсия Макдермот казва така... тя беше гост и на Кеворк Кеворкян във Всяка неделя. Свидетел ли си на това предаване? На колко години си?

И: Ами, сега ще направя 30.

Р: Е, ти го помниш това предаване.

И: Като малък го помня, да, но бях малък, бях малък и не ми беше много интересно.

Р: Тя беше веднъж гост на... Та, тя каза така: „Аз потвърждавам думите на Митхад Паша – няма тука останали българи.” След освобождението на България тея, които са били истинските турци през глава са бягали от България, за да не им потърси някой сметка за кланетата, за золумлуците, които са правили. Останали са тия, които все още са имали българското съзнание. И някаква памет, предавана от преди. И след 10-ти ноември Мерсия Макдермот публикува един материал във вестник работническо дело, не знам дали беше станал, може и Дума, в тоя преход, когато, да, като видя какво става тука, пише: „Не познавам друга нация, която така нихилистично да се отнася към историята си. Хиляди документи има, които доказват българския произход на тези хора. Защо ги наричате „български граждани с турски произход?” Тя се е възмутила от Лондон! И обвинява нашите историци: „Защо не боравите с тези документи?Хиляди документи. Защо оставихте Турция да преписва и фалшифицира историята?”

Така, да се върнем, пак от Доган ще почна. Значи това беше второто, от което очакваше той, че ще продължи да се вношава на тея хора, не да се вношава, да се обучават, че, да знаят историята си. Но наистина млъкнаха нашите историци и, както казва Макдермот: „Не познавам друга нация, която така нихилистично да се отнася. Защо ги предадохте тези хора на чуждо влияние?” Да, тя,тя отрича Възродителния процес – не по този начин, трябваше десетилетия просветна дейност, за да се убедят в тази истина.

И: А защо не този, защо не по този начин?

Р: Ами, не биваше на зорлем да ги (не се разбира), да. А моето мнение – нямаше нужда изобщо от насилие, ако бяхме разрешили на тези хора да си сменят сами имената, щяха да ги сменят сами, доброволно. Те така бяха се приобщили към нас, към българите. Сядали сме заедно на маса, като братя сме живели. И сега сядаме на маса, но старите – младите сядат вече на отделни маси – българи, турци. Младите взеха да се гледат вече на криво, да се закачат, което може да ни доведе и беля.

Другото от речта на Доган: „Вие сте с турски произход, трябва да се гоедеете, че сте турци, Турция е най-великата, най-могъщата, най-уважаваната държава в света, с най-умните хора, най-почтените хора, най-(не се разбира) хора!” Всичко, което може да се прибави към „най”, е турчин. Защо говори той 15 ми нути поне? Да им вдъхне кураж, да вдигнат главите горе, да се гордеят наистина, че са турци. И това предсказание, не беше предсказание, а обещание: „Ще прочетете истинската история.”, каза. Тази история сега се носи от джоб на джоб – изрезки от турски вестници, турски брошури, турска фалшификация на историята – нямало е кланета, имало е доброволно приемане на вярата, да. Срещах преди 10-ина години един председател на ТКЗС в село Безводно – Абдул Рахман, от тия, Рахман, както и да е, стари познати сме, вика:


  • Мухтаре, аз си хвърлих партийния билет.

  • Защо, бе, Абдул Рахмане?

  • Моята партия ме е лъгала, бе.

  • Какво те лъга твоята партия?

  • Че съм бил от български корен и аз – вика – повярвах. – Викам:

  • Сега не вярваш ли?

И като почна да ми мъкне от джобовете – листовки. Да, брошурки. И тези листовки НЕЛЕГАЛНО се разнасят сега от джоб на джоб, прииначава се историята. Ти си свидетел на тоя опит да се отрече Баташкото клане. Нали в немски вестник, да, в немски вестник се опита една, наша и то, българка, да отрече. Една година преди това във френски вестник друга беше отрекла „Време разделно”: „Какви са тия кървища, какви са тия брадви, нищо подобно не е имало!” Добре, че Антон Дончев, автора на „Време разделно”, скочи. И други историци. И за Баташкото клане скочиха историците, но опипват почвата, обработват и световната общественост. Да. Не знам дали си прочел, препоръчвам ти да препрочетеш някой от пътеписите на чужденци, които са минавали по нашите земи в най-страшните години – 15-ти, 16-ти, 17-ти век и описват в книгите си това, което са видели с очите си. Ще цитирам само един немски пътешественик – Стефан Герлах. През 15-тия век минал през нашите земи, с очите си видял и дръвника, и брадвата, и разчекването на хора – живи! – между два коня, набиването им с кол, всичко това, което ние видяхме той го видял и ги нарича ВАРВАРИ! Срам и позор за човечеството! Има ли по-голям документ от това? От това, което очевидеца е видял. С очите си. Но жалко, жалко, че не умеят нашите държавници, политици, историци да боравят с тези документи.

И: А как се, как се...

Р: Моля?

И: Как се случваше тук самия възродителен процес? Насил...

Р: Как се чувстваше?

И: Случваше, как се случваше самия Вузродителен процес? Насилствено...

Р: Да, свидетел съм.

И: Вие казахте, Вие казахте, че някои от тях...

Р: Няма нищо общо с филма на Татяна Вайсберг... Технология на злото. Моето мнение – една част, малка, имаше, да, се съпротивляваше, имаше съпротива, но много малка част, друга малка част приеха с радост и черпиха, голямата част, болшинството се подчини. Те бяха много лоялни граждани – щом държавата е казал, да! И, да ти цитирам един приятел от Крумовград: „Тошко, олекна ми на душата, бе! Досега все съм стоял на куфара – турци ли ше бъдем, тука ли ше бъдем. Ай да бъдем една нация, бе! Помирих се – тука ше бъдем, българи ше бъдем и това е!” Още един пример, от Ардино, нашия кореспондент Георги Дамянов, учител в Ардино, ми го разказа: един отива доброволно, къде ще, пепелник няма ли...

И: Еми, май няма.

Р: Ти да не го хвърли долу?

И: Не, тука го оставих фаса.

Р: Та, отива един при секретаря на, при секретаря на общината, Христо Филипов:


  • Другарю Филипов, искам да бъда с българско име, аз съм чел много материали, ние сме си с български корен, защо ще носим турски имена!

Христо Филипов му казва:

  • Няма – вика - не може – вика - и други има мераклии, не може, не дават!

Отива при партийния секретар на Ардино, първи секретар Марко Пачев:

  • Другарю Пачев, ходих при Филип Димитров, тъй, тъй, тъй, тъй, тъй.

  • Защо ще го сменяш?

  • Абе, ние сме българи! – вика

  • Ще се подчиняваш, ти си член на партията, длъжен си да се подчиниш. Не може.

Не дава. Когато идват Възродителния процес и отиват при него да му сменят зорлем името, казва:

  • Не, аз насила няма да си променя името. Когато исках доброволно да си го променя, вие не ми разрешихте.

Изкараха го (не се разбира) и го изпратиха в Белене. Готов българин!

И с мен лично, добре е с факти да говорим, нали?

И: Да.

Р: Бях на работа, спортен редак, дойде Джемил Мустафов, борец, европейски шампион, майстор на спорта:



  • Другарю Мухтаров, разбрах, че сте съученик и приятел на Делчо Янев. – който беше секретар на Окръжния съвет – Абе, ходих – вика – при него, исках да си сменя името, не ми даде.

  • Защо, бе, Джемил искаш да си смениш името?

  • Абе, дай да сме една нация, бе!

Отидох при Делчо. Наистина приятели и съученици. Делчо ми каза”

  • Да не е само Джемил! Знаеш ли колко хора са идвали да си сменят имената? Нашите будали горе – той „будали” ги нарече – не използваха!

Да, това желание на хората, така че нямаше нужда десетилетия просветна дейност – десетина души да бяха сменили, те като овце щяха да си (смее се), сменят имената.

И друго да ти кажа, много силен факт – никога в окръга не е имало такова голямо строителство на къщи както след Възродителния процес. Пет-шест години тези хора бяха с български имена. През тези 5-6 години общините не смогваха да дават парцели за строителство на къщи. Да. Много показателен също факт – значи хората се примириха, чак след пет години дойде протеста, чак след пет години. Организиран отвън, от външни сили и най-голямата сила – братята, новите наши братушки от Вашингтон. Това е техен план, както беше писал и Хайтов в една публикация: „България в момента е обект на никому непознат досега метод за рзсипия на една държава, за разделение на народа на една държавата, за разсипия на образованието1” Най-напред разсипията на България ще почне от разсипия на образованието. Кому трябваше да се тупаме по гърдите, че мсе втората по интелект нация след еврейската? Абе кой ще остави малка България с умен, интелигентен народ? На новите чорбаджии на севта им трябва рая – неука, покорна, за да бъде изпълнен девиза „Прост народ – слаба държава.” Думите на Хайтов се сбъднаха, но кой, кой да го послуша Хайтов. Хайтов и той като мене страшно много се вълнуваше и, както каза неговата дъщеря беше моя колежка в смолянския вестник, се бяхме видяли след смъртта и ми каза: „Болна България разболя татко!” (не се разбира) Вика: „Няма ш си представа колко тревожно приемаше татко събитията, които станаха след 10-ти ноември в нашата страна.” Да.



Пак за Възродителния процес – преди повече от 10 години обажда ми се главния редактор Иван Бунков: „Мухтаре, тука е Бюлент, кореспондент на вестник Милет, иска да отиде до Могилино.” До паметника - чешма на загиналото момиче, Тюркян, Тюркян чешма се казва тя. Във филма на Татяна Вайсберг, където се спомена и нейното име – куршуми са вадили от тялото на туй детенце. „Може ли такива зверщини да се вършат в 20-ия век!” С такова възмущение говореше (не се разбира) филма. Каква е истината? Викам: „Иване, тръгвам.” Но ние с Бюлент се познаваме, защото той беше тяхния областен кореспондент от Одрин. Дошъл с една кола и с един фотограф. Пък аз разбирам турски, любопитно ми беше да видя един турски кореспондент какво ще рапитва хората. Събра се на селото, 20-ина, 30 души се събраха около чешмата, разбраха, че има кореспондент на Милент, като почнаха:

  • Ние не искахме български имена, ние отидохме в Чорбаджийско да се съпротивляваме! - Това става пет години след, като започна организацията вече на протестите. – Обаче дойде целия полк от Панчура, спя ни, по три... хъ, патрондаши, стреляха с Калашников, за да ни разпилеят.

Бюлент (не се разбира) – опитен журналист:

  • Добре! Е, как така – цял полк, сума ти патрони стреля, а само една жертва?

Добре, че между тях имаше един по-възрастен и по-мъдър:

  • Аркадашлар (не се разбира) да кажем истината, сега хората са дошли тука, да чуят истината. Не, бе, те не стреляха в нас, стреляха във въздуха, за да ни уплашат.

Следващия въпрос на Бюлент:

  • Добре, майката на раменете си ли държеше детето, за да я засегнат куршумите?

Гледат се, чудят се какво да кажат и пак този мъдрец, то не толкоз мъдър, но честен човек:

  • Не, бе, виж кво стана: още с първия изстерл, ний бяхме – вика - пуснали напред да вървят жените и децата, майката, която държеше бебето – „бебето” – нямало е една годинка – като побегна и падна върху детето, спъна се и падна върху детето.

Жертва е на Възродителния процес, но едно е при нещастен случай – да паднеш върху детето и да го убиеш, друго е да вадиш куршуми от дете, срещу което е стреляно. Да, и по тоя повод също Мерсия Макдермот беше казала: „Няма друга нация, която така да се самоунижава!” И този филм го показаха на цял свят – какви мръсници сме! Да, да, какви безчовечни хора е имало едно време, да убиеш ти детенце! Така. Нататък разговора стана още по-интересен. Разказвам ти го с подробности, защото е много показателен. Бюлент пожела да влезем в някоя къща, да отидем и до друго село, ходихме освен в Могилене, в Чичево, във Веслец, Бенковски. Изумени от това, което видяха – нямаше село с неасвалтиран път, без здравен дом, без училище, без детска градина, без цехче, някое цехче, в което работеха хората. Като влезнаха вътре в къщите – обзаведени по-добре от нас. Наистина тоя район беше най-богатия, защото там се произвеждаше и най-добрия тютюн. Хората с ръцете си си издигнаха къщите. Деветдесет на сто от жилищния фонд... на два ката къщи си построиха. На въпроса на, оттук е много интересен разговора на Бюлент:

  • Абе, като Ви гледам добре сте живяли, бе. Защо искахте да дойдете в Турция?

Тука започна откровения разговор.

  • Никой не е искал, това беше едно организирано чрез заплашвания изселване. Който не дойде, да си му мисли. Който не тръгне, да си му мисли.

И: Заплашване от страна на кого? Кой ги заплашва?

Р: Заплашване от... някакви репресии. Много хора бяха заплашвани, не само там, че нещо лошо ще им се случи, който не се подчини.

И: А кой, кой ги заплашва с репресии?

Р: Тяхни си емисари. Тяхни емисари.



  • Обещаха ни, нали – турция, Юкзал едва ви чака, за всички ще има работа, квартири безплатни и т.н. Какво – вика – стана. Юруш тръгнаха – вика – хората. След един месец на Капъкале паднаха - да... кажи го бе!

И: Бариерите.

Р: Бариерите. И кво стана? Трагедия – на кого майка му там, на кого брата му там, разделиха ни. Да. С тая лъжа, че за всички ще има хляб. И с тая заплаха, от която всички се уплашихме. Че нещо наистина ще ни се случи.

Да. И тяхното заключение:


  • Живеехме много добре. Като братя. Хляб имаше за всички. Изучихме си децата без пари, лекувахме се безплатно. Вижте какви къщи си построихме! Тютюн, сядахме, листо непродадено нямаше. Много добре. И с имената бяхме свикнали. Ис имената бяхме свикнали.

Когато тръгваха, един чука на прозореца на колата:

  • Аркадашлар, ефендилер (фраза на турски) бир газета.

Сега да ти го преведа на български: моли ги да изпратят един вестник, да видим ще пишете ли това, което ви казах. Съмнява се дали ще пишат това, което те са казали откровено, което призна.

На връщане с Бюлент говорим, Бюлент вика:



  • Бе, очакваше ли тоя раговор?

  • Не, бе, абе ние съвсем друга истина знаем.

  • Повярва ли им на хората?

  • Е, как няма да им повярвам – викам - на хората! Ще пишеш ли?

  • Длужен съм да пиша.

Сега, дали им изпрати вестник, дали писа, какво е писал – не знам. Но аз като се върнах написах три страници дикато ми е всичко прясно в главата. На машинка. Аз и сега си боравя с машинка. Докато ми е прясно. Вечерта до 12 часа съм писал. Сутринта станах и скъсах писаното. Смятах да го публикувам. Викам: „Дядо Тодоре, ти какво правиш, бе? Ти знаеш каква бела ще си довлечеш на това?” Защо го скъсах? Само 24 часа след като бъде публикуван моя материал това население ще бъде мобилизирано, няма да намеря човек, който да каже: „Да, това казах.”, „Да, така беше.” Не знам и Бюлент какво е писал във вестника. Друго беше, ако си носех (не се чува). От това по-голяма защита няма.

И: Да.


Р: Кой може да ме обори? Уплаших се. Това става в окръга. Попаднаха под влияние на националисти турски, на турско влияние, на... И тези хора са много... ще кажа думата – прости. Простодушни, хайде, простодушни, по-мека дума и много лесни за манипулиране и много мобилизирани чрез вярата – това, което им кажат да го правят, се прави в името на Аллаха, в името на господа, тяхния господ, в името на тяхното добро. Затова трудно след това ще намериш. Половината ми приятели са турци. С много от тях говорихме за Възродителния процес. Всички го отрекоха като метод, но не бяха толкова ядосани. Ядоса ги това, че по тоя начин се постъпи.

Така, сега, кое е опасното за окръга...

И: КАто казвате, извинявайте, че Ви прекъсвам...

Р: Аз ще довър, да свърша и тогава ти, ако имаш допълнителни въпроси. Аз кат се пенсионирах, главния редактор Бунков вика: „Ндей мързелува, вземи да пишеш нещо!” И си бях измислил една рубрика „Зрелостници от училището на живота.” Направих 21 интервюта с хората, на които тук им мина трудовия живот. Целия си живот са го (не се разбира). Но си подбрах хора мъдри, хора, които има какво да ми кажат. И с уговорката – никаква политика, ще говорим за живота – на какво ги е научил, как са дошли, какво са работили, в името на какво са рабитили, да. Един от събеседниците ми, много мога да цитирам, но ще цитирам само бай Момчил Кирев, беше кмет на Гледка. Гледка беше една от големите общини, сега е квартал на Кърджали.

И: Да, да, ей тука, знам.

Р: А, така, квартал на Кърджали. На въпроса ми „Бай Момчиле, кое те притеснява най-много?” – „ДПС. Ще ни развали комшолъка.” Понеже бяхме на кафенце, у тях на кафе, мухабета. Викам:



  • Ако Доган дойде сега, ще го почерпиш ли кафенце?

  • Не ща да го видя, ако ще да е свети Доган. Знаеш ли – вика – Тошко, какво нъ чака от това ДПС?

Мъдър човек. И действително той, бай Момчил даде пример, вика:

  • Аз съм комшия с един турчин, един плет ни дели. И той имаше внучка, и моята внучка от детската градина докато завършат училище под ръчичка до училището, под ръчичка и кат са върнат. Кат сестрички. Разделиха се – вика – децата. Някой – вика – им внуши на тия деца да не общуват с българи.

Да, това е също задкулисна (не се разбира), която не се знае, не се знае от другите. Дори не се знае и от хора, които тука не са имали възможност като мен да беседват и занаята ми даде възможност да познавам много хора, да общувам с много хора. Да. Да, та това беше неговото, когато, въпросите са много, разговора ми е така: „Среща с номенклатурчик.” Той беше наистина номенклатура – и на ТКЗС-те беше председател, и на общината. Викам:

  • Бай Момчиле, би ли станал сега кмет?

  • Кво да правя? Да си клатя краката ли? Десет години не съм си взимал отпуската, за да можем – вика – това, което ни даваше държавата да го оползотворим като пари. Нямаше (не се разбира). Към Гледка бяха 12 села и махали, нямаше село и махала, където да не се строи нещо: чешма ли ще е , път ли ще прокараме, водопровод ли ще прокараме, училище ли ще строим, здравна служба ли ще строим. Десет години не можах да си взема отпуска от работа. С шфьора, Илийката – вика – сме ходили да разтоварваме вагони с тухли, керемиди, с цимент, строителен материал – няма кой, всичко на работа! Какъв кмет мога да бъда – вика – сега?

Говореше за това – какво строителство е (не се разбира). И друго, което, не само той: толкова много пари имаха общините, наказваха кметове, които не могат да си усвояват. Милиони връщаха. Имаше такъв случай, крумовградско ли беше или... (не се разбира) един кмет – тарикат. За него да кажат от някое село, друго село слагат два пръста, два пръста асвалт, на два пласта, само и само да. От Държавн контрол го бяха набарали, глобиха го, дадоха ми и протокол и аз направих едно фейлетонче. С какви пари е разполагала държавата – два пласта асвалт да слагаш, сега да нямаш пари дупка да запушиш на пътя. Дупка до дупка! Това стана с България, не само с (не се разбира). Държавата беше богата. Защо богата? Държавата произвеждаше, държавата плащаше. Няма значение дали цигари ще купиш, дали ракоийка, дали сол, дали брашно, дали някакво – държавата го произвежда, държавата слага парите на едно място – държавната каса. И сега се произвеждат и цигари, и хляб – всичко, но влиза всичко в частния джоб, парите са едни и същи. Консумацията даже може да е по-голяма сега, щото стоки колкот, стоките, м пари. Това, което е хубаво сега пък на новото, нали, сега заредени магазините – от пиле мляко. Но аз в един моите анекдоти бях писал, вика: „Откакто в магазините има от пиле мляко и от крави не може да се купи.” Да. Очи – пълни, ръце – празни. Другото притеснително за нас, кърджалийци, за района – турската икономика настъпва, завладя пазарите. Във вътрешността по не се чувства. Осемдесет на сто от стоките са турски. Осемдесет на сто! И магазините 80 на сто. Това ДПС между другото и затова бе създадено – икономически да помогне на Турция, не толкоз политическото му влияние, колкото икономическата намеса. Свободно сега идват тука турски бизнесмени, пазара е пълен с турски стоки и тук и таме, където има българско, обиколил ли си пазара? Доматите са български! Или пък обувките, магазина за обувки – обувките са български. И пълен, да, най-големия провал наш, български, национален – че загубихме руските пазари, съветските пазари. Турция десет пъти увеличи стокооборота с Русия и бившите съветски републики. Ние не само не си запазихме руските, намалихме. Друг пазар не ни трябва. Преди няколко години на мой баджанак зета беше в Узбекистан, Казахстан, той към някаква фирма работеше. Ми се обажда от... Узбекистан беше май:

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница