Интервю на мартин петров със р., Шумен, 5, 6, 10. 2010 Г
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И: А Вие как го преживявахте това
- И: Аз си поглеждам отвреме навреме диктофона, да видя дали записва.
- И: Има такива теории, да.
- И: Напълно, напълно, напълно понятен е.
- И: Да, да, това е огромна работа!
- И: Спомням си я тая история за този... Р: За Матросов. И: Да. Матросов ли се казваше.
- И: Но човекът е спасил доста животи в София по тоя начин.
- И: А тази агресия, за която разказвате, тоест нали този бойкот, който описахте в това село, в кравефермата, нали, все пак, и аз не знам, това е някаква злоба такава, някаква... откъде идва това
- И: А след това промените да речем вече...
| ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ СЪС Р., ШУМЕН,
5, 6, 7. 10. 2010 Г. Р: Доколкото разбирам началото, което е интересно е възродителния процес. За съжаление нямам особени спомени от това, тъй като на практика не съм вземал участие в него. Тогава бях още твърде млад, може би и твърде наивен, ощо взето вярвах в официалната версия, че виждаш ли тези хора са потомци на българи, която между другото смятам че и досега може да битува и едва ли официално може да се опровергае. В днешно време мога да кажа, че, пък мисля че и тогава съм мислел, че човек е такъв, какъвто мисли, че е. Това важи и за македонците - наши други братя, които не щат да се признаят, че са българи. Изобщо никой няма да се пише българин, докато ние сме такива. Каквите сме сега. Навремето в Германия бутнаха стената, за да се обединяват. Само че я бутнаха източногерманците, за да станат като западногерманците, а не западногерманците да станат като източногерманците. И затова когато видя някакъв наплив от хора, които идват да стават българи не заради някакви привилегии с паспорти, безвизови преминавания и така нататък, тогава вече ще знам, че да си българин е гордост. Засега да си българин е мъка. Тъ да се върна към тогава. Значи тогава това беше официалната версия, че хората са били такива и така нататък. Разбира се който мислеше, можеше да стигне до някакви прозрения, сега хубаво, човек като си сменя името, беше създадена някаква организация, поне в Шумен – там, където аз съм бил да не бъде насилствено или поне да не изглежда насилствено. По-скоро беше поредната кампания, сега как са се чувствали хората, които са били преименувани, предполагам, че не им е било особено приятно. За пръв път се замислих във един момент, когато дойде един колега, който там работеше и вика "Бе, хубаво, мен ме преименуваха така, ама защо - вика - преименуват и баща ми, който почина преди там n брой години!" И този въпрос увисна с една така доста страшна сила - добре какво правим тогава, значи аз си сменям доброволно от Хасан да стана Христо, но този, който е починал, той не може доброволно да си смени името и както и да е, да не се пиша на дисидент. Въпроса си висеше, но хората общо взето в голямото си болшинство го бяха приели. Между другото и преди това голяма част от тях не мога да каже, че се българееха, но във всички случаи, така, поне прякорите, ако не и някои традиции и обичаи, но поне прякорите им биваха така, че да не се разбира турското им, как да кажа, потекло, но мисля, че в нашия край никога не е имало деление на хората на българи и турци, но това е нормално, те са живели винаги като съседи и опитите да се развали съседството са бивали поне засега неуспешни, въпреки че бих казал и двете страни са правили такива опити. Защо, значи самия този акт, толкова мога да разкажа за въстановителния, възродителния процес, не е имало някакви ексцесии, не е имало нещо, някой насила да, тоест аз не съм бил свидетел, да повторя - аз не съм бил свидетел на такива неща. И хората си продължиха да живеят постарому, тъй като тогава самата система беше такава - ако ни бяха казали ние да се прекръстим със руски имена, щяхме да се прекръстим или със, нали тогаз американски нямаше да ни дадат, но със някакви или китайски, ако бяха дошли китайците, сигурно щяхме да се прекръстим. За това работеше ограмна машина, която не трябва да се подценява, значи 800 000 партийни членове, за които партията каквото каже, това е истина от последна инстанция, не страните, това е, партията, ако каже: "Това не е пепелник, ами е диктофон.", ние казваме: "Диктофон!" и ще си прказваме пред пепелника, макар че той нищо няма да запише. Всички значи те имат семейства, освен тях казионни организации един билюк имаше хора, които и там също...първо работеха и второ биваха, как да кажа, сегашния термин е облъчвани, но по-скоро биваха агитирани, биваха убеждавани, че това е вярно, това е правилно, така както се прави, това е така или иначе. Изобщо тогава много от нещата, понеже нямаше базата за сравнение, се приемаха... така като чиста монета, че са така. Така че не смятам, че е било голяма трагедия за болшинството от турците. Разбира се чисто в индивидуален план мога да си представя нали, и на мен, ако ми сменят името и особено ако ми сменят презимето и фамилията, че нали вътре в себе си бих се бунтувал. От тая гледна точка сега винаги възниква въпроса за съпротивата, за атентатите и така нататък. Не мога нищо да кажа затова защото всичко е въпрос на гледна точка. От едната гледна точка всеки, който се бори за справедливата кауза, доказва, че има право да убива невинни. Нали тава всяка една революция започва по един такъв начин, и нашите националноосвободителни борби са свързани с такива и първия пример на отвлечен кораб нали е този на кораба Радецки. (смеят се) И сега може би в уроците в турските учебници за османската империя това да се дава като пример за тероризъм. Слава богу тогава не е имало нали никой пострадал. И: То е. Р: Ами как да кажа... "то е" зависи от целите от идеалите, от това какво преследваш. Само по себе си от гледна точка на тия, които загиват, това е безспорна едно престъпление. Но така че как да кажа чисто така остава може би за философите да го обясняват, дори не толкова на историците, тъй като историята я пишат победителите. Тя винаги е удобна на тях. Нали още от дравността и досега. Отвреме на враме я пренаписват. В момента виждаме как се пренаписва част от историята. Примерно Втората световна война. Понеже ми е интересно и гледам пък и много така от една страна знаех старата история, съветската, съветския поглед върху историята. Сега нещата изглежда че едва ли не там са били някакви съпътстващи сражения, Сталинградската битка е била съпътстващо сражение на спасяването на редник Раян в Ардените. Тъ както и да е, това е значи за първия така бих го нарекъл конфликт и сблъсък. Аз мисля, че нещата, ако нямаше някакви външни промени, нямаше... нямаше да имат някакъв отглас. Ако възродителния процес е бил 20 години по-рано, сега просто нямаше да има хора със турски имена, но за него време беше вече... не това бяха методите и средствата, с които можеше да се извършва една такава дейност. Тоест това беше една така сталинска репресия във един период, който вече беше друг. Така или иначе основното, основното не е възродителния процес, пак казвам: ако беше станал 50-те години, щеше да е минало и заминало. Основното, което според мене стана, не само у нас, и във света, това беше перестройката на Горбачов, която започна може би с едни цели, доведе до други - не знам, това вече по-големите историци ще се произнасят и възможността така или иначе много от нещата да си казват с истинските им имена, много от нещата да се проследят техните корени и да се види, че от тоз корен е избуял бурен, а не добро семе. И на тази основа според мене могат... и самото разклащане на тоталитарната система вследствие на това и вследствие, разбира се, на икономическите проблеми - някъде от края на 80-те години вече стана абсолютно ясно, че социализма на практика не се движи напред. Имах dejd vu. Един единствен път през живота си 89-та година, случайно може би, но... бях в Москва... излизайки от един подлез... усетих, че съм във 50-те години - така бяха облечени московчани, такъв израз имаха, такъв беше самия как да кажа характер на постройката и на, на това, което имаше. Не знам защо, сега може бе в предния ми живот да съм бил руснак и да съм живял там (смеят се) преди да се родя, но не съм бил във нали, във онези години няма как да съм бил чисто физически. Иначе аз казах - четях много, всичко, което излизаше, да го наречем дисидентско, по-различно във съветския печат, щот имаше официална преса - Правда, Комсомолская правда и т.н. и имаше... И: Огоньок? Р: Вестник “Московские новости”, списанието “Огоньок”, списанието “Новый мир”, където се пишеха другите неща, от които тук имаше ограничение кой как може да се абонира и да си ги купи, всъщност не знам даже дали се продаваха така легално. От гледна точка на абонамента не съм имал проблем, щото все пак аз бях някъде, да кажем, в средния ешелон на властта, като директор имах тези възможности да, просто моето седалище беше хотел Мадара, пощата е така в непосредствена близаст и с директора на пощата си пиехме кафето сутрин (смеят се) и както и да е, въпроса е че нещата, аз поне първо знам добре руски, имам интерес към руската и съветската исто, по-скоро към съветската, руската така по-странично и действително във всеки случай това го усетих чисто физически - докато изляза на булеварда просто мислех, че ще изляза и ще видя там камионетки от 50-те години. Сега го казвам за втори или трети път, мисля, че съвсем откровено, но това показва, аз понеже обичам да говоря така малко със образи и със алегори, това ми е работата, поне в момента, действително икономически нашата система беше останала там, на 50-те години, на Москви, айде на 60-те да кажем - Москвичите, които са пренесени от Германия заводите след войната и върха на постижението беше Вазовските, тези, Волжките заводи ВАЗ, купени 63-та, 4-та година от Италия. Това бяха единствените коли и всъщност се редяхме за коли от 63-та година и чакахме по 15 години докато там отдавна вече бяха забравили как изглеждат тези модели. Исмятам, че така е било и във всички други области с изключение на военната промишленост и космонавтиката, където се поддържаше съветския строй, защото в края на краищата ние сме, цялата наша история е следствие от това какво става в Съветския съюз, тука, ако някой се бие в гърдите, че нещо е променил или че е предвиждал по-рано... Поне моето мнание е, че просто е един барон Мюнхаузен. Тъ значи в този период започна едно... така една ориентация към въвеждане на някакви пазарни елементи, към възможност малко повече да се общува със света. Хората вече започнаха да правят известни сравнения, да виждат какво е, що е и нещата просто назряваха. И: А Вие как го преживявахте това? Р: Кое? И: В смисъл... тези промени нали някакси за Вас лично какво означаваха? Смущаваше ли Ви, обнадеждаваше ли Ви? Какво очаквахте, как го преживявахте? Р: Очаквахме една модернизация на социализма и един социализъм с ново лице, което 68-ма е било, поне така сега се приказва, нямам, от 68-ма година са ми много далечни спомените, аз бях тогава ученик и само си спомням нали че по радиото казваха как са влезли нашите войски и как ги посрещнали със, като освободители пък сега се оказа, че може би не е било съвсем така. За там не мога да говоря, но след това нали, четейки за това, не мога да кажа доколко действително са се борили за такъв социализъм с друго лице. По принцип значи такива като мене хора, които искаха промяна, виждаха, че първо тези, които управляват са генерически стари, трябва да дойде ново поколение. Второ са умствено стари - трябва да дойдат хора със нови виждания и нови разбирания нали така, както беше в Съветския съюз - покрай Горбачов започнаха да се появяват някакви имена. За съжаление - мое - може би не за другите, цялата тази работа беше оставена на едни... интелектуалци, кото разказаха как трябва да бъде, но практическата работа я оставиха на едни, които просто решиха да обърнат социализма в капитализъм и да се възползват от него. Вместо да потърсят един нов път, тъй като капитализмът си има свои недостатъци, Чърчил е казал... няма значение, няма да изнасям лекции. Въпросът е, че там някъде беше момента, в който трябваше явно да се търси някакъв нов път на социализма. Само че беше по-лесно да се разруши и някой да започне да прави собствения си капитализъм, което видяхме успешно направено. Както и да е, тогава имаше ентусиазъм, имаше хора, които искаха да променят нещата, имаше хора, които искаха да останат нещата по старому, в самата партия имаше две сили, които противоборстваха – младите и старите, да ги наречем така. И: Аз четох във вестника за едни, там декември 89-та, януари 90-та едни прекъснати заседания на окръжния комитет, някакви караници, пак след това изчаквания, след това освобождават този... Филю Чакъров ли се казваше. Р: Ами, мога да кажа, не беше окръжен, то вече беше общински комитет, тъй като 87-ма година, значи у нас само се правеха някакви, така, как да го нарека, нещо, което уж е реформа, пък всъщност не е никаква реформа, опити, показни такива, по стар образец, бяха направени области, Шумен стана Варненска област и т.н. Имаше ред, как да кажа, глупости! Затуй сега много често студентите като почнем да говорим, те казват: "Кога беше по-добре - тогава или сега?" и аз казвам: "Просто беше различно, не можем да кажем по-добре или по-зле." Зависи от гледната точка. Защото сега някои, много хора живеят със спомените за еди-какво си, което е било по-добро, от по-възрастните, младите те не живеят с никакви спомени, когато им обясниш с две-три думи как е имало опашка за салам и че не си можел да пътуваш в чужбина когато си поискаш, казват: "А, тoгaва беше зле!", но когато им кажеш, че тогава нямаше престъпност, нямаше безработица, всеки можеше да си, еди-какво си и еди-кво си да направи, казват: "А, бе то не е било толкова зле." Просто седи въпроса, който... как да кажа, основен, какво печелиш, като губиш и какво губиш, като печелиш. И пак зависи от това дали, кой как гледа пепелника. И: Аз си поглеждам отвреме навреме диктофона, да видя дали записва. Р: Тъ, тъй или иначе нещата обаче дойдоха отгоре. И мога да кажа с няколко думи само за голямата екскурзия, голямата екскурзия според мене беше абсолютно инспирирана отвън... не мога да кажа от кого отвън, във всички случаи бяха подготвени. И: Има такива теории, да. Р: Ами не, то не може да, то не е теория, то е нещо, което е даденост, няма как да е различно... защото това са едни мирни, тихи хора, които, ако не им кажеш как да го направят, не могат да се качат на автобуса и да идат до съседното село... хората, които живеят на село, турците, полуграмотни, политически неориентирани, слушат този, който е силният – едно време партийния секретар, ходжата, сега – лидера на ДПС. и те нямат във себе си потенциала да направят това нещо. Значи някой беше подкокоросал, използвам тоя израз, не знам понятен ли е... провокирал. И: Напълно, напълно, напълно понятен е. Р: Провокирал ги. Да. Значи по това време вече бях директор, масово изведнъж всички решиха да тръгват да пътуват. Чиста психоза! Сега като казах "някои", не казвам, че това е било турци, естествено може би и турци, може би и някакви външни вътрешни сили... Както и да е, при мен в предприятието имаше 89 души, турци, само двама не заминаха. Всеки един идваше да си подава молба лично при мене и всеки един съм го уговарял да не напуска, защото те напускаха работа, продаваха си къщите, продаваха си недвижимото имущество, а някъде го и зарязваха и го заменяха за моторни превозни средства, за някакви елементарни такива преносими, движими вещи - перални, хладилници и така нататък, нали по-скоро може би за такива, каквито са се търсели в Турция, сега като се замислям, мотори с кош, резачки, дрелки такива имаше съветски доста, на доста ниска цена, електроинструменти, както и да е. И всеки един съм го уговарял да не напуска, да не заминава, да си вземе отпуска, да отиде да види и да се върне. Моето разбиране тогава беше такова. Масовото напускане на толкова много хора доведе до огромни проблеми в нашия край в икономиката, сътресения в икономически, в социален и във всякакъв план. Свидетел съм как отидохме в една кравеферма в едно село тук на 40 километра... кравите мучат, нехранени, теленцата умиращи, едни умрели, други умиращи от глад, а на центъра седят... нашите хора върху каси бира, играят карти, шляпат картите и си вадят изпод себе си бирата и си пият... бойкот и сабогаж и, честно казано, в тоз момент, ако имаше там един от тез, когато видях теленцата, ако имах един автомат, щях да го застрелям без много да ми мигне окото. Каквото и да значи това! Едни такива, други прояви имаше – демонстративен бойкот! Там започнахме да гледаме, можете да си представите – бармани и сервитьори отидоха да гледат крави. В едно друго село не достига... тютюневият блок, тютюнът вече порастнал, трябва да се бере, няма кой да го бере, цялото предприятие и изобщо на всички предприятия, на останалите българи от тези предприятия бяха зачислени всички тези стопански дейности, които там трябваше да се извършват и криво-ляво се справихме... по-скоро криво. (засмиват се) Ами все пак можете да си представите... И: Да, да, това е огромна работа! Р: ... да го свършат, но времето беше такова, че трябваше да го правиш. Нали, героизма обикновено е необходим там, където преди това е имало някаква простотия, някой, който не си е свършил работата, нали, ако не е заповядана глупава атака, няма да се наложи да се хвърляш в амбразурата на... гърдите на амбразурата, че и тогава имаше... И: Спомням си я тая история за този... Р: За Матросов. И: Да. Матросов ли се казваше. Р: Ми, не само Матросов, стотици са били такива, щото то нямаш избор, особено пък ако си ранен, единствения начин е да отидеш да запушиш, поне другите да не убият. Между другото в нашата история имаме, айде не е това, имаме един, който е свалил американец, български летец със таран, нали със собствения си самолет, което сега не е много лицеприятно, той и по-рано го скривахме това нещо, щото той беше царски летец, от старата... И: Но човекът е спасил доста животи в София по тоя начин. Р: Е, така може да си твърди. То е същата работа като тероризма – ако така го разгледаш, може би е спасил, но ако е свалил бомбардиравача тогава, когато той се е отеглял вече и си е бил хвърлил бомбите, може би нищо не е спасил. Това е част от войната, във войната не можем да търсим философия, не можем да търсим кой е прав и кой е крив, там се сблъскват две страни и това е - ако ти не убиеш, другия ще те убие. Въпроса е, че той вече е бил на практика убит, той е щял да пада и това е някакво вътрешно решение - "ако ще отида, да отиде и друг", а там 6 или колко 8 души са били мисля в летящите крепости, за техните роднини това е един... нали еди-кво си, както и да е, отидохме настрани. Тъ мисълта ми е има в този период, обаче добрите отношения не се помрачиха, сега, като във всички съседски отношения, има периоди на, как да кажа, обтягания или (засмива се) постопляния. Общо взето българите поцнаха да гледат покъщината на тия, които заминаха – част от тях се върнаха още следващите един-два месеца, една част останаха и се върнаха 90-та година, една част изобщо останаха. Сега – някои се пооблажиха, вземаха имоти, пък не ги върнаха, вземаха добитъка, пък си го пресвоиха, всъщност не си го присвоиха, просто, нали, оня му каза: "Ей ти тука, гледай ми кравите!", две кравички, той си ги взема и стават негови. Сега проблемното беше там, където си бяха продали в бързината апартаментите и след това се върнха и си искат къщите и след 89-та година, след 90-та година ДПС бяха силни – изкараха закони, че трябва да се върнат такива жилища и хора, които ги бяха придобили изведнъж се оказаха на улицата. Тъ това казвам – има различна гледна точка за всяко нещо – ако намерите някой, който тъй са го изхвърлили от жилището им, той ще разкаже други неща. Но така или иначе това беше според мене една голяма заблуда на хората, че там като отидат, ще живеят много добре. Една част отидоха, който бяха по-пазарно ориентирани, които имаха някаква квалификация и специалност, която там можеша да им осигури добър живот според мене си намериха място и си живеят добре. Аз бях някъде във 90 и... 5-та, 6-та година, ще ви излъжа точно, 4-5 години след това бях във Турция във един квартал в един квартал само бежанци... нали, мога тъй да ги нарека, изселници, те там изселници им казват всъщност, там улиците са така: Шумен, Търговище, Разград - носталгията си ги яде отвътре и самите те разказват нали... който е бил лекар, който е бил монтьор, който е бил водопроводчик, той бързо там влиза във тяхната среда и почва да се реализира по някакъв начин и става успешен. Един от моите водопроводчици от хотела, той тука беше полуграмотен, той пак си остана полуграмотен, се върна 7-8 години по-късно като собственик на 5-6 жилища, да ги наречем кооперации, но, нали, големи жилищни блокове, които дава под наем. Просто отначало почва със занаята си, след това влиза там в комбина с един друг и тъй нататък – оказал се е предприемчив – нещо, което тогава не се учеше, пък и сега като се учи – пак, то или го имаш, или го нямаш. И както и да е де, така или иначе обаче аз мисля, че от цялото може да кажем, че хората не се разделиха, не се противопоставиха... продължаваха да си живеят, със различни изключения, нали, някакси... приемайки го като "И туй ше мине." Така че това е виждането ми за възродителния процес... И: А тази агресия, за която разказвате, тоест нали този бойкот, който описахте в това село, в кравефермата, нали, все пак, и аз не знам, това е някаква злоба такава, някаква... откъде идва това? Р: Ами как да го кажа, може би като някаква моментна реакция, по-нататък в това село не ходих, не мога да кажа как е било. Във другите села, където брахме тютюна, отначало бяхме по същия начин посрещнати, в края на прибирането на тютюна вече хората бяха доволни, че сме свършили тяхната работа и накрая дадоха банкет, заколиха агне и нещата си бяха, хората си влязоха там в контакти тез, които беряха със тези, които, там имаше все пак някои, които, имаше тракторист имаше някъде, където се караше, няколко човека там работеха, а другите просто ги нямаше, те, те бяха на екскурзия. Когато взеха да се връщат, един по един взеха да се връщат, те сами дойдоха там да се включват във това тяхното, друго не могат да правят. Аз затова казвам – те са такива, кат се върне, няма да продължи да седи във кръчмата. Тогава бяха подпалени от някого, това е. И то бяха младите, те възрастните предполагам, че като мене ги е боляло за теленцата и за туй, но във всяко нещо младите са движещата сила - като им казано: "Там ще отиваме! отиваме във майката Турция." Стадното чувство е много страшно. И: Мхм. Р: Тъ както и да е, де. По-различна гледна точка, естествено. Предполагам, че не е било, не предполагам, наясно съм, че хич не е било добре да съм на тяхното място, не мога да си обясня защо обаче така повсеместно, всички, всъщност мога да си обясня - има хора, които не отидоха - натиска беше страхотен. Имах един готвач, дойде и каза: - Аз няма да замина. Oбаче жената със децата заминават и ми каза: - Ще се разведем. Викам: - Аз не мога да те посъветвам, мога да ти кажа само да отидеш с тях и да се върнеш - все пак това ти е семейството! Аз винаги съм се стремял да, да разбирам другата страна, да разбера, че той вижда надписа на пепелника... И както и да е, той не замина, но натискът беше стахотен, по всички линии – баща му замина, жена му с децата замина и предполагам, че имаше някаква организация освен, нали, няма как толкова хора да бъдат подбудени да заминат бързо, изоставяйки всичко, при едно природно бедствие не биха заминали така – някой би останал все пак да, както се казва да оплаква там остатъците от дома си и от туй, което е съградил. Тъ вече тука е въпрос на изследване на психологията как стана тъй, първо на историята тези корени, те не знам дали някой се занимава с тях, как са и що са, за мене още не е, всъщност не са представлявали някакъв интерес да навлизам в повече, аз си имам моята представа, но пак казвам всички тези неща, за които говаря, те бяха... околната среда, в която аз съм живял и трябваше така да направя, че хората, с които работя да си вършат работата, всеки божи ден да се обслужват туристите, защото цялото лято, едните си заминават – няма кой да готви, няма кой да сервира, обаче хората, които си отиват на морето това не ги интересува – трябва да ги храниш, трябва ва ги поиш, трябва да им чистиш стаите и моята задача е била това нещо да не се усети и освен това да свърша и тяхната – да гледам кравите и тютюна и мисля, че така, така са, така бяха нещата. Затова казвам, значи, ако говорим кое е най-важното, най-важното за всеки един си е лично - някой се оженил, друг му се родили деца, не дай Боже някой, нали, да е починал. За човека най-важното е това, което него го засяга, разбира се, ако той е засегнат пряко, сега това са неща, които моето семейство не са го засягали, те са вървели като на един филм – ако не бяха станали може по-добре, може би по-зле, нещо друго щеше да стане. И: А след това промените да речем вече... Р: Имаше един период, в който пристигаха примерно бесарабски българи или всякакви други там някъде. А! Във тези години, тоест във това лято бяха дакарали за пръв път според мен комбайнери и разни други такива още от съветско време, дойде работна сила и явно беше предпочитано да дойдат такива с български корен, с български език за пръв път дойдоха. Тъ мисълта ми беше, може би щяха да дакарат от Казахстан или от Бесарабия тука българи и щяхме с тях да се справим. Така. За промените. Сега доколко целия този процес е бил катализатор на промените – не знам. Говоря за държавата, във Шумен... мисля че не е имало някаква съпротива, имаше няколко турци с възстановени имена, които бяха така на определени постове във различне институции, това беше част от политиката - да се покаже как тука при нас могат тези и онези, те не заминаха, не си смениха имената, но според мене това е по-скоро въпрос на личен избор. Тъ както и да е. След това дойде десети ноември... за нас общо взето беше изненада, макар че, как да кажа, това нещо витаеше във въздуха, всички го очаквахме, бих казал мечтаехме и в същото време ни се струваше, че не може да стане никога... Лично за мене е свързано най-вече със ето един друг акцент (засмива се) на трети ноември е открит хотел “Шумен”. Аз три години, 86-та година станах директор и до трети ноември 89-та година това ми беше отделно от посрещане и изпращане и отделно от гледане на крави и това, трябваше да се построи хотела, само по себе си едно геройство в мирно време в края на оня период, в който нямаше, общо взето вече много от нещата ги нямаше, трябваше да ги издействаш по един или друг начин, "да ти пуснат" това или онова. Аз без да се правя на някакъв герой, тука много хора участваха в строителството, тогавашния председател на общинския съвет Йовчо Николов, не знам там в списъка има ли го на тези, с които се срещате, той би могъл да разкаже, той от едно по-нагоре ниво от мене, но с него бяхме създали така една добра организация нали към трети ноември вече, а трябваше да дойде, във тоз период трябваше да дойде дипломатическият корпус. Още личат, нали, следите от... Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|