Интервю с д-р Златка Възелова, директор дирекция „Животновъдство“ в Министерство на земеделието и храните



Дата07.08.2018
Размер97.97 Kb.
Интервю с д-р Златка Възелова, директор дирекция „Животновъдство“ в Министерство на земеделието и храните

Какви са Вашите прогнози и намеренията на МЗХ за развитието на млечния сектор – млекопроизводство и млекопреработване през 2015 г?

На 31 март 2015 г. отпадат млечните квоти и в края на годината изтича дерогационният период за постигане на хигиенните стандарти на Европейската общност по отношение на суровото краве мляко. Това са двата основни маркера, касаещи млекопроизводството и млекопреработката през 2015 г. Усилията са насочени към възможно най-плавен преход към свободен пазар чрез писмени договорни отношения в сектора. Проектът на Наредба за договорните отношения е готов и премина през публично обсъждане, предстои приемането и обнародването му в Държавен вестник. Изготвят се и промени в Наредба №4 за опростяване на изискванията при категоризиране на фермите на по-малките производители при запазване на изискванията за постигнат стандарт за качества на произвежданата суровина.

Едновременно с това, Министерството на земеделието и храните полага усилия основната подмярка от новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020, подпомагаща процеса по преструктуриране и достигане на конкурентноспобност на фермите – инвестиционната, да бъде една от първите отворени за прием в началото на 2015 г.

Целта е с повишаване качеството на суровината , насока в нашата политика, да се постигане високо качество и безопасност на млечните продукти. Млекопреработвателната промишленост се развива спрямо изискванията на пазара, през последната година цените на млечните продукти в България не показват тенденция на намаляване. Конкурентоспособността на нашите млекопреработвателни предприятия трябва да се подобрява и да се търсят нови пазари, за което има мерки по новата Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., както и промоционални програми.



Предстои през април 2015 г. отпадане на млечните квоти. Секторът е притеснен, прогнозите са, че Европа ще ни „залее” с мляко. Какво предвижда МЗХ, за да предотврати това навлизане на евтино мляко от европейските страни?

След отпадане на млечните квоти, производството и предлагането на мляко ще продължи да се осъществява в условията на свободен пазар и надявам се на лоялна конкуренция. За да помогне на сектора да се ориентира към свободен пазар чрез саморегулация, планиране и ясни отношения между участниците във веригата, България въведе писмените договорни отношения между производителите и изкупвачите. Целта е да се повиши влиянието на производителите при водене на преговори за продажба на суровината, а чрез междубраншовите организации всички участници в сектора да търсят нови пазари, да подобряват качеството на продукцията и да въвеждат иновации за по-добра конкурентоспособност. Дейността на организациите на производителите и междубраншовите организации ще може да се подпомага по Програмата за развитие на селските райони.

Работим и за увеличаването на директни продажби на малки количества мляко и млечни продукти. Всеки фермер ще има възможност да продава определени количества мляко и млечни продукти директно в своята ферма или на определени за това допълнителни места. Тези стъпки ще дадат добър стимул за запазване на малките и средните ферми, особено в планинските райони.

В условията на свободен европейски пазар движението на мляко и млечни продукти в рамките на ЕС не може да се ограничи. Както другите европейски държави могат да търгуват продукцията си у нас, така и нашето мляко и млечни продукти може да се продават на целия европейски пазар. Основният фактор е конкурентноспособност на българските ферми и млекопреработватели и търсене на нови ниши и нови продукти, които да се предлагат на пазара. Работим в няколко направления за отваряне на нови пазари в страни извън Европейския съюз.



Млечният сектор е изправен пред трудното изпитание за оцеляване. Започват фалити както на фермери, така и на млекопреработвателни предприятия. Какви механизми ще бъдат приложени, за да се спре тази тенденция?

България и Румъния представиха общо искане за предприемане на допълнителни мерки за решаване на проблемите в млечния сектор, по време на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел тази седмица. Въпреки представените данни за спад на цените на млякото и млечните продукти Еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, заяви, че според него все още не говори за криза в сектора.

Заедно с Румъния поискахме да се приложат допълнителни мерки за подкрепа на сектора. Сред предложенията са:

•Въвеждане на временна извънредна помощ за производителите на краве мляко в целия Европейски съюз. Събраните такси за свръхпроизводство биха могли да се използват като източник на финансиране на тази помощ.

•Приемане на специфични мерки за планинските райони, върху които отпадането на квотната система ще се отрази негативно, насочени към насърчаване на операторите да изкупуват произведеното в тези райони мляко, като например съфинансиране на транспортните разходи със средства на ЕС.

•Въвеждане на схема за частно складиране на сирена с фиксирани квоти за държавите членки.

•Въвеждане на експортни субсидии за сирена, включително българските бяло саламурено сирене и кашкавал, при спазване на поетите международни ангажименти.

•Увеличаване на помощта за продуктите, включени в схемата „Училищно мляко”.

•Да се разреши прилагането на държавна помощ, аналогична на приложената през 2010 г., съгласно „Временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза”, чрез увеличаването на максималния размер на минималните помощи (de minimis).

Едновременно с това, България увеличава средствата за обвързаните с производството директни плащания както за сектор мляко, така и за месодайния сектор. Който прецени, че не може да инвестира и да остане на пазара на мляко, ще получи директни плащания и за преориентиране към месодайно животновъдство.

Работим по осигуряване на ползването на пасища и ливади в зависимост от нуждите на отделните ферми. Изготвили сме проект на промяна в ЗСПЗЗ, с която се дава силен приоритет на животновъдите при ползване на пасища от общински и държавен поземлен фонд.

Силно се насърчава и обединяването в организации на производителите. По новата Програма за развитие на селските райони е предвидено много по-високо ниво на подпомагане за така наречената колективна инвестиция, заявена от групи или организации на производители.



Ще има ли субсидии за литър произведено качествено мляко?

Директното подпомагане на животновъдството от 2015г. ще продължи да се прилага според броя на животните, тъй като европейските правила относно директните плащания не позволяват директно подпомагане на количеството произведено мляко.

По отношение подпомагането на млекопроизводителите през периода 2015-2020, са разработени и ще бъдат прилагани следните схеми за директни плащания:

1 Схема за обвързано подпомагане за млечни крави;

2 Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол;

3 Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки;

4 Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол;

5 Схема за обвързано подпомагане за биволи;



Какви мерки се предприемат, за да може сивият сектор в млечния сектор да излезе на светло, тъй като млекопреработвателите втора и трета категория са малки и дребни производители? Те не плащат данъци и се възползват от това, че няма ефективни проверки?

Все още се прикриват нарушителите в сектора. Ще имат ли воля МЗХ и контролните органи за извършване на повече проверки по спазването на правилата?

След поредното удължаване на периода на дерогация за фермите, които не отговарят на европейските критерии за производство на сурово краве мляко, а именно фермите от втора и трета група, Министерство на земеделието и храните предприе редица законодателни инициативи за облекчаване на високите изисквания към фермите. С особено внимание бяха заложени облекчени изисквания за фермите отглеждащи малък брой животни, които да бъдат в помощ при преструктурирането им. Този подход цели изкарването им от сивия сектор и по-лесно постигане на европейските критерии за производство на качествена суровина.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е компетентен орган, извършващ контрол и проследяемост на произведеното сурово мляко, на неговата преработка и производството на млечни продукти във всички млекопреработвателни предприятия, както и предлагането на млечни продукти в обектите за търговия и обществено хранене.

Честотата на официалния контрол в млекопреработвателните предприятия се извършва въз основа направената им оценка на риска.

Съгласно чл.16а от Закона за храните, производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните и хигиенни изисквания към храните на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията им. За всички констатирани несъответствия БАБХ е предприела необходимите действия.

Неотговарящо на критериите на Регламент (ЕО) №853/2004 сурово краве мляко се преработва в предприятията, включени в списъка на Решение за изпълнение на Комисията (2013/686/ЕО). Произведените от тях продукти могат да се реализират на национален пазар. Останалите млекопреработвателни предприятия в България преработват отговарящо сурово краве мляко, като произведените млечни продукти могат свободно да се търгуват в страните членки.



Ще бъде ли изпълнено искането на повечето млекопреработватели, и писмено изразената позиция на АМБ за редовното вземане на проби и оповестяването на имената и собствениците на конкретните нелоялни млекопреработвателни фирми?

БАБХ подкрепя предложението за съвместни действия с АМБ за установяване на некачествени или неправилно етикетирани млечни продукти на пазара, чрез вземане на проби. Компетентните органи са длъжни да прилагат пряко законодателството на Общността.

Съгласно чл.10 от Регламент (ЕО) № 178/2002, БАБХ е задължена да предоставя информация на обществото, когато са налице основания да се предполага, че дадена храна може да представлява риск за здравето на човека, в зависимост от естеството, сериозността и степента на риска за общественото здраве, като представя възможно най-пълно описание на храната, риска, който вероятно крие и мерките, които са предприети или ще бъдат предприети за предотвратяване, намаляване или отстраняването му.

Руското ембарго засегна пряко и косвено млечния сектор. Компенсации нямаше нито за животновъдите, занимаващи се с млечно говедовъдство, нито за млекопреработвателните предприятия. Ембаргото продължава . Как ще се намеси държавата, ще има ли подкрепа, както е практика в другите европейски държави ?

Действително, млечният сектор на ЕС като цяло е един от най-засегнатите от въведената в началото на м. август 2014 г. забрана за внос в Русия на определени селскостопански продукти от ЕС, САЩ, Норвегия, Канада и Австралия за срок от една година. Износът на млечни продукти за Русия представлява около 1,5% от общото производство на мляко в ЕС в млечен еквивалент, което формира съществен дял от общия износ на млечни продукти от Съюза. Най-засегнатите продукти са сирена и масло.

Прекият ефект от руското ембарго върху българския млечен сектор може да се определи като ограничен, тъй като през последните години износът на български млечни продукти за Русия е сравнително нисък, макар и с тенденция за нарастване. През 2013 г. износът на млечни продукти за Русия възлиза на 235 тона - изцяло сирена, което представлява малко под 1% от общия износ на сирена и едва 0,3% от производството на сирена в България за годината.

При въвеждане на забраната имаше опасения, че тя може да окаже косвено негативен ефект върху българския млечен сектор, поради пренасочване на част от продуктите, които другите държави-членки на ЕС няма да могат да реализират в Русия, към вътрешния пазар на Съюза, в т. ч. и към България. Неблагоприятно обстоятелство в случая е, че ембаргото съвпадна с период на увеличено предлагане на мляко както в ЕС, така и в световен мащаб. Така, то оказа допълнителен натиск за понижение на цените на млечните продукти в ЕС през последните няколко месеца, след рекордно високите нива, достигнати в началото на 2014 г.

Продължаваме да следим отблизо развитието на пазара на мляко и млечни продукти в страната и на европейския пазар като следствие от руското ембарго. На този етап обаче намираме основание България да иска специална финансова подкрепа за млечния сектор от Европейския съюз във връзка с преодоляването на пазарния стрес от отпадането на млечните квоти за кравето мляко. В същото време, очакваме и мерките, които се прилагат на европейско ниво, включително помощите за частно складиране на млечни продукти и увеличението на средствата за промоционални програми, да окажат въздействие и в България, дори и българските оператори да не се включат директно в тях.

На среща с министър Танева, АМБ постави въпроса за влизането на млечни продукти от европейските страни, които се преопаковат и се продават като български. Тази тенденция в търговската мрежа продължава. Това уронва престижа на нашите млекопроизводители и преработватели, на гражданите се предлагат млечни продукти „менте”. Какво беше предприето в тази насока?

Обектите за преопаковане на млечни продукти са длъжни да предоставят точна и неподвеждаща информация на потребителите. БАБХ извършва обстойна проверка на всеки конкретно подаден сигнал за търговски практики, които нарушават законодателството в областта на храните, включително и случаи при които при преопаковане на млечни продукти с произход други държави членки се представят за български.



Какво ще бъде направено от държавните институции, за да се стимулира пазара на млечни продукти.? Ще помогнат ли те за намиране на нови пазари и нови дестинации за реализиране на уникалните български млечни продукти?Ще подпомогне ли МЗХ млечния сектор с информационни кампании и други действия за повишаване културата на хранене и популяризиране на консумацията на български млечни продукти?

Европейската схема за промоция на земеделски продукти предвижда възможност за подаване на предложения на промоционални програми за промоция на мляко и млечни продукти на Вътрешния пазар на ЕС и в трети страни, като България също може да бъде целева държава в тези програми. До момента в млекопреработвателния сектор има най-много изпълнявани български промоционални програми по Европейската схема. През 2015г. предложенията за промоционални програми ще бъдат подавани веднъж годишно в МЗХ в срок до 28 февруари 2015г., като приема ще стартира на 15 януари 2015г. От 2016г. предложенията за промоционални програми ще се подават директно в ЕК.



През 2015 г. се навършват 110 години от откритието на Лактобацилус Булгарикус от д-р Стамен Григоров, за което чужденците казват че това е подаръкът на България за света. Ще се включат ли и по какъв начин държавните институции, в това число МЗХ в отбелязването на тази годишнина?

Най-добрата реклама на това наистина голямо откритие е търсенето на млечни продукти, произведени с традиционната българска закваска. Разбира се, Министерството на земеделието и храните ще се включи в отбелязване на годишнината и за популяризиране на употребата на Лактобацилус Булгарикус.
Каталог: language
language -> Българска камара на химическата промишленост
language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 6 – 13 април 2016 Г
language -> „ Новото при reach, clp, Споделяне на добри практики, Енергийна ефективност и зелена икономика”
language -> За 15 години вестник „мляко+
language -> Решение на 17-18 септември да бъде проведена национална конференция
language -> Онлайн платформа (EN)
language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 16 – 23 март 2016 Г
language -> Изложение «месомания 2016»
language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 23 – 30 март 2016 Г
language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 30 март – 6 април 2016 Г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница