Интервю с проф. Д-р. Арх. Стефан попов 10. 02. 2008 за професионалния архитектурен вестник „Арх и Арт борса”
Изтегляне 85.57 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво е онова което в чисто човешки план би накарало такива хора все пак да се захванат с преподавателска работа
- А мнението на студентите
- Към архитектурния факултет има и втора специалност „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения” така наречените инженер-архитекти. Те също изучават архитектура. Какво става с тази специалност
- Каква беше Вашата роля в този конфликт
- И в заключение какво бихте желали да кажете
ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р. АРХ. СТЕФАН ПОПОВ 10.02.2008 за професионалния архитектурен вестник „Арх и Арт борса” ВЪПРОС: Какво стана, че се стигна до този конфликт и напускане на Международната архитектурна академия и 9 привлечени от нея преподавателите по архитектурно проектиране от архитектурния факултет на ВСУ „Любен Каравелов”?
и накрая
За да проработи правилно и качествено цялата тази деликатна конструкция и да се получат качествени резултати е необходимо наличието на всички тези елементи едновременно. В плюс е необходимо и правилно умело и деликатно насочващо пряко ръководство на целия този сложен организъм от човек, който знае какво иска да постигне и как точно може то да се постигне. Всичко това Висшето строително училище Любен Каравелов получи наготово от Международната академия по архитектура с нейните дългогодишни изследвания и натрупан опит в това отношение. В плюс ВСУ получи наготово от МАА и „Know How” как цялата тази система да заработи перфектно. И тя действително заработи перфектно. Както вече беше казано, всички тези елементи като сбор са абсолютно важни за постигане на успех. Но има един от тях който при нашите условия е най-труден за подсигуряване и това е ЧОВЕШКИЯТ ФАКТОР. Това е намирането на подходящи преподаватели, които със своите умения, подготовка и желание да съставят сърцето на целия този процес. Архитектурното проектиране може да се учи само от хора, които сами са добри проектанти. Без наличието на такива хора и то в необходимото количество, качество и идеализъм, целият този деликатен процес е обречен на провал. Струва ми се, че точно тук Ръководството на ВСУ пропусна да види разковничето на успеха и да оцени това, което с много идеализъм и много знания и специфични умения му се предлагаше на готово. При пазарната икономика в действие, това е най-трудната част от това уравнение. Смея да твърдя, че при строителния бум който преживяваме и при ниските заплати в образованието това е най-трудно преодолимия момент. Тук е нужен и много идеализъм от страна на хората, които в противоречие със своите лични интереси да се захванат с преподавателска работа. ВЪПРОС
Какво е онова което в чисто човешки план би накарало такива хора все пак да се захванат с преподавателска работа? Това са единствено обективно постигнати високи резултати от работата със студентите и поне морално признание за своята апостолска работа. За истинско заплащане на този специфичен и висококвалифициран труд изобщо не може да се говори. И точно тук ми се струва, че ръководството на ВСУ се провали. За администриращото ръководство на ВСУ преподаването на архитектура очевидно не се отличава от преподаването на математика – нещо което има алгоритъм недвусмислен ясен краен резултат. Преподавателите по архитектурно проектиране автоматично бяха причислени към най-нисшата прослойка в академичната йерархия - „асистенти”, една стъпка над чистачките в училището. Хора които са последните бурми в образователната машина и които най-лесно могат за бъдат заменени с кой да е друг. На тях се гледаше просто като на пионки, които само трябва да слушат „мъдрите” указания идващи „отгоре” от инженерния академичен състав и да изпълняват. Тяхното мнение за учебния процес нямаше никакво значение. Изпуснато беше да се види, че това именно са стълбовете на които се крепи практическото провеждане на качественото образование на специалността „архитектура”. Изпуснато беше да се види, че такива изявени специалисти не се намират под път и на път, а трябваше специално да бъдат молени по чисто идеалистични причини да дойдат да преподават. Че това което те правят е във възможностите на много малко на брой специалисти. Че това именно е ключовият момент за качествено образование. ВЪПРОС
А мнението на студентите? За Ръководството на ВСУ се оказа, че няма никакво значение и мнението на „арогантните, невежи и невъзпитани” студенти. Те „не разбират” от нищо, включително и това кой преподава добре и кой не. Завишените обективни критерии за контрол на качество предложени от МАА, които днес ВСУ не желае да преподпише, очевидно не са по вкуса на някои фаворизирани преподаватели във ВСУ. Хора получаващи 36% одобрение при анонимните студентски допитвания, хора които не могат да преподават добре дори собствения си учебен предмет, не само се търпят, но се назначават за Декани и Ръководители на катедри. Такива са хората на които Ръководството на ВСУ гласува доверие. А във същото време оценките на студентите за качествата преподавателите привлечени във ВСУ от МАА са направо възторжени. До къде ще се стигне по този начин, не е трудно за никой да се досети.Така не се върви напред. Така не се прави качествено образование. Така не се привличат качествени преподаватели. Така не се поддържа идеализма и ентусиазма нито на преподавателите, нито на студентите, толкова необходими при сегашните условия. Така се обезсмисля напълно и желанието, и възможностите за принос на Международната академия по архитектура като институция. Това обезсмисля усилията на всички идеалисти в тази игра. Очевидно тънкостите в обучението по архитектура убягват напълно на Ръководството на ВСУ. Едновременното подаване на заявления за напускане по свое лично убеждение на 9 елитни преподаватели и то по архитектурно проектиране (основната дисциплина по специалността) не е нещо което може да се пренебрегне с лека ръка. То трябваше да послужи поне за сигнал за ръководството на ВСУ, че нещата тотално не вървят на добре. Уви! Искам да припомня още веднъж, че създаването на новия архитектурен факултет не е самостоятелна инициатива на Висшето строително училище “Любен Каравелов” София. Тази инициатива включваше и усилията на Международната академия по архитектура, на Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите в България. Много ще бъдат измамените надежди. Към това число можем да приобщим и измамените надежди на студентите и техните родители. Съвсем очевидно е, че Ръководството на ВСУ твърде самонадеяно си мисли, че ще успее да запази качеството на обучение и без методическото ръководство на МАА и без помощта и съветите, КАБ и САБ и опитните архитекти. ВЪПРОС: Към архитектурния факултет има и втора специалност „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения” така наречените инженер-архитекти. Те също изучават архитектура. Какво става с тази специалност? Необяснимото поведение на Ръководството на ВСУ ми се ми се струва, че има още една друга скрита причина и тя именно е обучението по новата хибридната специалност за инженер-архитектите, появяваща се за първи път като специалност в нашата практика. През 2007г. от Международната академия по архитектура беше поискано мнение по този въпрос. След подробно запознаване с учебния план и реалните постижения на студентите инженер-архитекти, беше установено че има големи пропуски в учебния план на тази специалност и се налага неговото основно преработване. Налага си и изясняването на нейните цели и задачи, а може би дори и изобщо нуждата от такава специалност. Вместо тази констатация обаче да се приеме като добронамерен вътрешен високо професионален сигнал и съвет за бързото коригиране на учебния план на тази специалност, Ръководството на ВСУ се почувства обидено. Вместо да се разбере, че успехите на специалността „архитектура” се дължат именно на добрия учебен план и организация на учебния процес, и добрите преподаватели по архитектура, и това да послужи за пример за организация и на специалността на инженер-архитектите, се стигна до обратния ефект – дайте да ги научим тия архитекти много да не знаят !! Това е един малко известен факт и за Камарата на архитектите, и за Съюза на архитектите. Уменията на инженер-архитектите в момента в областта на архитектурното проектиране са на нивото на строителен техникум. И това се дължи в основата си на лошия учебен план. Точно за това и „постиженията” на студентите от тази специалност не се афишират на никакви общи изложби във ВСУ, а още по-малко извън него. Онова което е още по-малко известно на КАБ и САБ е намерението на ръководството на ВСУ, тези хора, с тези си знания и умения и двугодишно допълнително обучение да бъдат обявени за пълноправни архитекти и да получат дипломи за архитекти. Това е факт който и САБ и КАБ е крайно важно да научат и да вземат своето ясно становище. ВЪПРОС: Каква беше Вашата роля в този конфликт? Мисля че направих всичко възможно за да не се стигне до тази развръзка. Една цяла година се мъчех по всички възможни начини и средства да обясня колко всички ще изгубят, ако не се разберат и не препотвърдят принципите на качественото обучение по архитектура. Това е конфликт в който няма победители. Всички губят! Когато обаче срещаш стена от неразбиране, надменност и самонадеяност, когато нарочно или не, поради безразличие или самоуверена некомпетентност се пречи на качеството на архитектурно обучение в неговите най-невралгични точки, компромисите стават безпредметни. Когато ти пречат да дадеш най-доброто от себе си, качественият преподавателски труд се обезсмисля. ВЪПРОС: И в заключение какво бихте желали да кажете? Жалко за едно образование, което в нашите смутни времена тръгна с блестящ летящ старт и с високи успехи видяни и признати от всички, освен от Ръководството на Висшето строително училище. Студент на годината за 2007 е студент от трети курс на ВСУ. Какво повече би могло да се желае като доказателство, че нещата с архитектурното образование във ВСУ вървеха много добре? Въпреки огромните усилия, търпение, отстъпки и желание за разбиране от страна на Международната академия по архитектура, на безкрайните дебати за преподтвърждаването на документите на базата на които беше акредитиран архитектурния факултет от Националната агенция за оценка и акредитация, Ръководството на ВСУ не пожела дори да потвърди старите договорености от 2002 г. за методическото ръководство на архитектурния факултет. Не мога да допусна, че това е невежествена самонадеяност или случайност. ВСУ явно разиграваше сценарий, за да не се подпише изобщо този договорът. Защо – не знам. Жал ми е само за изпуснатите възможности и за студентите. Тези прелестни млади умни и интелигентни хора не заслужаваха това. Публични защити на студентите по архитектура от ВСУ през февруари т.г. в САБ показват наново високите постижения от работата на елитния преподавателския екип на МАА през миналия семестър. А утре? проф.д-р.арх. Стефан Попов Директор обучителни програми към МАА 10.02.2008 Каталог: pueron -> news news -> Белградски юридически факултет теомира Десислава Петкова Докторантка в свубит news -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания news -> България и Лисабонската стратегия news -> България и Лисабонската стратегия news -> Българо-Немска Конференция „България и Лисабонската стратегия Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера” news -> Академична несправедливост news -> Инвестициите като начин за управление на качеството при производството на лекарствените средства – опита на Китай news -> България и Лисабонската стратегия news -> Академичната автономия демокрация или тоталитаризъм news -> Книга трета, Нягол Манолов, Издателство темто, София 2007/ Представя ирион, 23. 08. 2008 г Изтегляне 85.57 Kb. Сподели с приятели:
|