Интервюта Как се казваш?



Дата18.12.2018
Размер18.22 Kb.
Интервюта


1. Как се казваш? 
Слави Тодоров
2. Къде учиш?
Грьонинген, Холандия.
3. Университет и специалност?
University of Groningen, International Business (Международен бизнес)

4. Разкажи малко за града, в който живееш?
Градът, в който живея и уча, се казва Грьонинген, намира се в северната част на Холандия и е сравнително голям. Официално населението на града е 200 000 души, но всъщност сме малко повече, защото голяма част от живущите наоколо, включително немци, идват в града само когато имат работа в университета. Животът тук, както почти навсякъде в Холандия, не е много евтин за българските стандарти, особено тази година - средната цена за едномесечен наем надхвърля 400 евро. Грубо казано, цените на хранителните продукти са като в България, само че в евро, дори в редица големи супермаркети някои неща са по-евтини.
5. Доволен ли си от университета?
Абсолютно, няма нещо, от което да мога да се оплача. Иновативният начин на преподаване допринася за бързото усвояване на материала. Разбира се, трябва да се учи редовно и почти постоянно, но това е разбираемо, защото университетът е на 59 място в света за 2017 година и изпитващите се стремят да поддържат възможно най-добра репутация. В Холандия има два типа университети – Research Universities и Universities of Applied Sciences, които всъщност са като Hochschule-тата в Германия. Моят университет е research, учи се много теория на високо академично ниво и се провеждат проучвания постоянно. Целта на този вид университети е буквално да те направят учен в сферата, в която си решил да се развиваш. Води се, че първата година е най-трудна и голяма част от студентите отпадат. На този етап, три месеца преди края на първата академична година, може би около 30% от випуска ни няма да успеят да продължат.

6. Нощен живот и забавления като цяло?
Нощният живот тук е повече от развит, дискотеките, клубовете и баровете са препълнени абсолютно всяка вечер, което много ме изненада. Без значение, кой ден от седмицата е, ако вечер минете през центъра на града, ще видите безброй много студенти. Интересното е, че почти навсякъде се чува английска реч, именно защото броят на международните студенти е много голям и смея да твърдя, че тук е трудно да се чувстваш изолиран и самотен.
7. Има ли расизъм към българите?
Истината е, че хората тук, особено холандците, са много мили, учтиви и отзивчиви. Трудно те допускат до себе си, особено ако си от източна Европа, но докажеш ли се – получаваш тяхното доверие и уважение. Лично към мен, никога не е била проявявана каквато и да е било форма на расизъм.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница