Инвестиции и риск: Двойната грешка


Инвестиции и риск: Двойната грешка



страница2/4
Дата09.04.2018
Размер417.62 Kb.
#65227
1   2   3   4




Инвестиции и риск: Двойната грешка


Велико Димитров
През последните дни правителството и държавната администрация май вкараха два гола във вратата на българската икономика. Първият е приемането на мерки като повишаването на тока, въвеждането на нови акцизи и планиране на увеличение на заплати на бюджетни служители, които по своята същност са строго преразпределителни и дискриминират по-голямата част от обществото за сметка на много малка група хора. Това логично, както сме писали многократно досега не е правилно нито от морална (не е справедливо само някои от нас да повишават благосъстоянието си, без да е ясно дали точно те го заслужават най-много), нито от икономическа гледна точка. Второто е вярно, тъй като приетите мерки само отдалечават икономиката от някаква по-висока точка на ефективност според модела на Парето3. Това, че моделът е теоретичен, не означава, че при всяка възможност трябва да се създава по-ниска ефективност.

Вторият (авто-) гол са всички вторични негативни ефекти върху икономиката. Един от тях е например много вероятният бъдещ спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в абсолютен обем или рязко понижение на темпа им на нарастване от последните години – 2003 г.-почти 53%; 2004 г.- над 14%4. Това намаляване ще дойде по две линии:



  1. Правителството не иска да приватизира Булгартабак, Булгаргаз и др. под предлог, че трябва да се преструктурират и т.н.. През последните две - три години около 50% от ПЧИ се появяват благодарение на сключени приватизационни договори. Ако не се раздържавява (има още много какво – не би трябвало да е проблем) преките чуждестранни инвестиции ще спаднат с приблизително ½.

  2. Инвестициите на “зелено” също най-вероятно ще спаднат, защото за разлика от други хора финансовите и инвестиционните мениджъри си дават сметка за:

    • Норма на възвръщаемост – тя намалява с нарастване на дирижираната неефективност. Още повече, че алтернативната привлекателност на България в регионален план намалява5. Поскъпването на електроенергията е ясен сигнал за това.

    • Риск (общо) – с неговото покачване правителството може да се хлъзне по плоскостта на изкушението да регулира и регулира. Политическият и свързаният с него икономически риск винаги съществува в по-малка или по-голяма степен – сегашното увеличение на държавните разходи може да резултира в бъдеще към увеличение на някои данъци.

Подобни мотиви могат да стоят и в основата на световния доклад за инвестициите в частта му за България, представен вчера от постоянния координатор на ООН Нийл Буне. Според него темпът на нарастване на инвестициите в България няма да се запази на същото ниво, както през последните години.

Инвестициите са важни дотолкова, доколкото са един от трите* основни източника на по-висока производителност, т.е. на по-високи доходи.

Тяхното съзнателно или несъзнателно ограничаване не може да се оцени положително.


* Подобряване на организацията, уменията на служителите, инвестиции (нови технологии, лицензии...)








Свободна търговия и толерантност

Случаят Швейцария
Виктория Кързън Прайс, Женевски университет

Регионална среща на Обществото “Мон Пелерин”, Исландия 21 - 24.08.2005

Заседание посветено на тема Свобода в малките страни
Малките западни държави обикновено са богати. Основното изключение доскоро беше Ирландия, но това бе поправено от ирландците по изумителен начин за краткия период от 20 години – доказвайки, че чрез смислена политика могат да се постигнат чудеса.

Главната причина за богатството на малките държави е това, че те търгуват повече отколкото по-големите. Може би си мислите, че това е само въпрос на геоикономическо разположение. Това обаче не е така. Всяка една страна има политика по отношение на външната търговия, а протекционизмът е широко разпространен (сред малките страни е известен примерът с Нова Зеландия и Ирландия преди 1980 г.). Броят малки, богати държави днес е само останка от тези, които са съществували преди политическото обединение на Обединеното Кралство, Франция, Германия и Италия. Всъщност само тези малки държави устояват на любовната прегръдка на агресивните си съседи, тъй като са достатъчно богати, за да се защитят. Някои страни като Австрия (след 1918 г.), Белгия или Люксембург често са били завладявани и запазват независимостта си единствено, благодарение на чист късмет. Много други страни обаче изчезват през периода 17-ти - 20-ти век: Шотландия, Уелс, Бавария, Саксония, Бретан, Нормандия, Бургундия, Савоя, Каталония, Сиена, Флоренция... списъкът е безкраен. Но Швейцария, Холандия и северните страни оцеляват. Възможно е географското им положение да е помогнало, но те също така са и значими търговци, достатъчно богати да съберат силни армии и флоти при необходимост. Ето защо може да се твърди, че свободната търговия е била част от историята на тяхното политическо оцеляване.

Швейцария е дори по-любопитен случай. За кратко е била завладяна от Наполеон (а кой не е бил), но от друга страна е успяла да запази независимостта си от далеч по-големите и съседи. Причините са добре известни, а сред тях и фактът, че великите сили не са могли да предоставят на някоя измежду тях контрола над алпийските проходи, тъй като това би могло да навреди на останалите. Така те отрано се съгласяват да признаят неутралитета на Швейцария. Все пак бих желала да посоча няколко интересни поуки, които могат да се извлекат от примера на тази малка държава.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница