Инвестиции и риск: Двойната грешка
Изтегляне 417.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Любовта към свободата не е достатъчна
- Доброволна, договорна държава
- Пряка демокрация
Малко от историятаПо някое време през 12-ти век (никои не знае точната дата)6, неколцина смели мъже от планината прокарват мост над алпийското дефиле на река Ройс. Така те превръщат една глуха долина (позната под романтичното “Тру Дури”) в главен търговски маршрут, водещ към прохода Сен Готар. Жителите на забравената долина скоро забогатяват от таксите, събирани за преминаване по моста, от хубавите хотели, които са построени за уморените пътници, и от това, че те самите стават търговци между Северна и Южна Европа. Какво става с новото им богатство? С него те “купуват своята свобода”. Това са феодални времена, така че веднъж платената на тогавашния император Фредерик II цена (точната сума не е известна), означава и освобождение от властта на местния феодален владетел, някои си Рудолф Хабсбургски (неговите наследници по-късно сами стават императори). Тези хора получават правото сами да избират съдиите си, да решават делата си и да не зависят от никого, освен от самия император. По времето, когато наследниците на Рудолф осъзнават, че малка богата и стратегически важна група хора от планината са се освободили от феодална власт, и изпращат армии, за да възвърнат властта си над тях, трите първи кантона на Швейцарската Конфедерация вече притежават достатъчна военна мощ и любов към свободата, за да отхвърлят нападенията. Любовта към свободата не е достатъчнаТози епизод ни показва нещо. През 12-13-ти век забогатяват много региони, откупвайки свободата си по описания начин, но съвсем малък брой успяват да я запазят – местни разбойници скоро завладяват голяма част от тях - императорът е далеч и е зает с други битки (главно срещу папата). Урите не са имали монопол върху любовта към свободата, но благодарение на богатството, придобито чрез търговия, те успяват да държат агресорите настрана, привличайки наемници и военна техника. Фактът, че тези обикновени хора от планината са харесвали свободата (иначе защо да я купуват?), както и успехът на тяхното начинание, подтикват все повече и повече заселници от съседни и по-отдалечени долини да се присъединят към тях.. Любовта към свободата се оказва заразителна и широко разпространена. Основаването на Швейцария датира от 1292 г., когато трите планински общности (Ури, Швиц и Унтървалден) правят тържествена тайна клетва да отстояват заедно свободата си от Хабсбургите или, от когото и да било друг. Този начален пакт между трите общности прераства във все по-силен и широк военен съюз. Да се поддържа независимостта от Хабсбургите е основната задача през следващите столетия. Постоянните битки създават вътрешните връзки в интересния, възникнал с времето сбор от северняци, южняци, немци, французи, италианци, романи, католици, протестанти, планински селяни и търговци. Тази разхлабена конфедерална структура от около двайсет отделни и напълно суверени общности издържа до 1848 г. Всеки път, когато вътрешни конфликти заплашват да разпокъсат съюза, предоставяйки възможност на Прусия, Франция и Австро - Унгарската империя да присвоят отделните части, желанието им да бъдат свободни от всякакво чуждо господство все пак запазва съюза. Любовта към свободата е общата нишка, която надминава всякакви етнически, езикови, религиозни и географски различия. Доброволна, договорна държаваМога ли да кажа, че Швейцария, наред със САЩ е една от малкото наистина договорни държави, създавани някога? Повечето от другите са сътворени чрез завладяване и подчинение. Швейцария е създадена чрез доброволни споразумения, подкрепени от малки суверени общности, наистина не в рамките на едно заседание, както това е случаят във Филаделфия, а постепенно за период от около 800 години. И тя оцелява - не лошо постижение, имайки предвид, че е обкръжена от едни от най-агресивните национални държави, познати на историята. Ето защо за мен не представлява изненада това, че Швейцария не се присъедини към ЕС, чийто основатели (наследствени врагове, въпреки езиковата и културна родственост с определени части на страната) са Франция и Германия... Пряка демокрацияДруг аспект на свободната и доброволна природа на швейцарската държава е системата на пряка демокрация. Бих казала, че тук може би има сходство с Исландия, имайки предвид, че и тя е избягала от съдбата на завладените народи. До колкото знам обаче швейцарците са доста уникални. Тук е налице прекрасният пример за институция, която се е разраснала, благодарение на това, че допринася за успеха на хората, които са я възприели. Трите първоначални кантона не са нищо друго освен високи планински долини, в които суровият климат е наложил дисциплиниращи и напредничави стратегии за оцеляване. Освен всичко това, лишено от смисъл е било и отглеждането на добитък на самостоятелни, парчета земя. Земята там е трябвало да бъде обработвана колективно, без място за грешки. Така всички способни мъже са взимали заедно важните решения и демокрацията “на открито” се е родила. Любопитно! Не е имало феодален владетел, понеже е бил далеч във Виена или в А-ла-Шапел, нито пък местен разбойнически главатар, защото може би тези планински пастири биха му прерязали гърлото през нощта... При всяка възможност новината се разпространявала бързо и новоприсъединилите се към първоначалните три кантона, изискват да бъдат част от тази невероятна институция, спасявайки се от принудата на феодалния владетел и давайки реален израз на любовта си към свободата. В крайна сметка водачите е можело да вземат и друго решение – да се присъединят например към съседните крале, херцози или принцове, винаги стремящи се към увеличаване на владенията си. Но те решават вместо това да се присъединят към странния съюз Швейцария и откриват, че пряката демокрация е част от сделката. През 1848 г., когато независимите общности решават да обявят своя суверенитет и след кратка гражданска война се споразумяват да създадат федерална държава, пряката демокрация се разпространява над почти всички членове на съюза. След 1848 г. дори и този въпрос подлежи на референдум и одобрение от страна на хората. По този начин обявяването на суверенитет не предполага подчинение на някаква по-висшестояща власт, след като и този въпрос остава в компетенциите на “хората”. И това не е мит. И до ден днешен швейцарците постоянно гласуват по всякакви въпроси на общинско, кантонално и федерално ниво. Гласуванията често са противоречиви – последната пролет например кантон Женева гласува а) да не се увеличават данъците, б) да не се намаляват помощите за безработни и в) да се направи промяна в конституцията за въвеждане на изискване за балансиран бюджет. Това влудява политиците, тъй като гласоподавателите всъщност казваха да се “намали заетостта в обществения сектор”. Не случайно съществува широко разпространено движение сред политическата класа, и от двете края на спектъра, което желае да ограничи правото за обявяване на референдум, да увеличи минималния брой нужни подписи и да намали времето за събирането им, и всичко това в името на “ефективността”. До сега преобладаващата част от “хората”, както може да се предположи, отхвърлят тези идеи. Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 417.62 Kb. Сподели с приятели:
|