Инвестиционна Политика на Доброволен Пенсионен Фонд „Доверие” 2006 г



Дата16.06.2017
Размер188.4 Kb.
#23724
Инвестиционна Политика
на

Доброволен Пенсионен Фонд

Доверие”



2006 г.

СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.

I. ЦЕЛ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА 2

II. ИНВЕСТИЦИОННИ ЦЕЛИ И ОГРАНИЧЕНИЯ 3

III. ПАЗАРНИ УСЛОВИЯ 8

IV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА АКТИВИТЕ 14

V. ИНВЕСТИЦИОННА СТРАТЕГИЯ НА ДОБРОВОЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД „ДОВЕРИЕ” 15

VI. Оценка на риска 16

VII. ОТЧИТАНЕ НА ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ 17



I. ЦЕЛ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА

Инвестиционната политика представя цялостната структура на инвестиционните действия на пенсионно осигурителна компания „Доверие”, вземайки в предвид управлението на Доброволен пенсионен фонд „Доверие”. Това има за цел да упътва и да наложи инвестиционна дисциплина върху ръководството и служителите на компанията, които са отговорни за прилагането на тази политика. Сложността на управлението на портфейла на пенсионния фонд увеличава необходимостта от разработването на добре дефинирана и ефективна инвестиционна политика, която отчетливо описва инвестиционните цели и ограничения.

Този документ подлежи на изменения и не е постоянен. Тъй като условията на финансовите пазари и нормативната уредба в България продължават да се развиват, то този документ ще продължава да се приспособява към тези промени. Инвестиционните цели и политика могат да бъдат преразглеждани при настъпване на съществени промени в очакванията за средносрочното и дългосрочното развитие на финансовите пазари, характеристиката на участниците във фонда по отношение на пол и възраст, толерантността им към риск и изискваната доходност

II. ИНВЕСТИЦИОННИ ЦЕЛИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

Допълнителното пенсионно осигуряване е процес на натрупване на средства от:



  • пенсионно осигурителни вноски по време на активната кариера на работниците/служителите, и

  • доходността от инвестициите на активите на пенсионния фонд

с цел получаване на допълнително пенсионно осигуряване след пенсиониране.


Колкото по-дълъг е периода на осигуряване, толкова по-важна е доходността от инвестицията в активи.

Според Кодекса за Социално Осигуряване фондовете за допълнително пенсионно осигуряване попадат в класа на фондовете с определени месечни вноски. Това означава, че инвестиционния риск се поема от индивидуалните участници и поне на теория участниците трябва сами за себе си да вземат решения за инвестиционната си политика.

Икономическата мисия на пенсионния фонд е да постигне инвестиционните цели на членовете на фондовете, отчитайки всички съответни ограничения.
Инвестиционни Цели
Изисквания за доходност:

Инвестиционната политика, която Доброволен пенсионен фонд „Доверие” следва, има за цел съхранение на средствата по индивидуалните партиди на осигурените лица и заедно с това съществено реално увеличаване на средствата на осигурените лица и пенсионерите в дългосрочен план, чрез постигане на оптимална доходност от инвестициите при съответното ниво на риск


Толериране на риска:

Вземайки предвид развиващите се финансови пазари в страната и капиталовия пазар по-специално, Фондът постига инвестиционните си цели като следва относително консервативна инвестиционна политика при зададено умерено до умерено високо ниво на риск.


Инвестиционни ограничения
Времеви хоризонт: Времевият хоризонт на пенсионния фонд е сравнително дълъг – над 20 години.
Изисквания за ликвидност:

Дългосрочния характер на спестяванията за допълнителното пенсионно осигуряване, увеличаващият се брой на осигурените във фонда лица и сравнително ниският брой на настоящи пенсионери водят до по-високи входящи парични потоци във фонда в сравнение с изходящите такива и ниско текущо ниво на ликвидните нужди. Въпреки това, нивото на ликвидност на активите на фонда е от значение от инвестиционна гледна точка – създаващо възможността за адекватно и бързо отреагиране на значителни промени, настъпващи в инвестиционната среда.



Данъчен режим ( съображения/фактори):

Инвестиционната възвращаемост на пенсионните фондове не се облага с корпоративен данък и разпределената доходност между клиентите не подлежи на подоходно облагане.


Регулаторни и правни фактори:

С промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) публикувани ДВ бр.17 / 24.02.2006 г. отпаднаха изцяло изискванията за минимален относителен дял за ценните книжа, издадени или гарантирани от държавата. Бяха въведени общи ограничения за акции и права на дружества със специална инвестиционна цел в размер на 10 на сто, както и общо ограничение за обезпечени корпоративни облигации, които в шестмесечен срок ще бъдат регистирани за търговия на регулиран пазар на ценни книжа отново в размер на 10 на сто от активите. Разрешеният относителен дял общо на инвестициите в инвестиционни имоти общо остава непроменен - до 10 на сто от активите на фонда.

До влизане в сила на промените в КСО публикувани в началото на 2006 г. при осъществяването на инвестиционната дейност на доброволния фонд се прилага инвестиционната политика за 2005 г.
Съгласно действащите разпоредби на КСО активите на пенсионния фонд могат да бъдат инвестирани единствено в:

1.Дългови ценни книжа;

а) ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, задълженията, по които съставляват държавен или държавногарантиран дълг;

б) дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от:

- държави – членки или техни централни банки;

- държави, посочени в Наредба № 29 от 12.07.2006 г. на КФН или от техни централни банки;

- Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка.

2.акции на публични дружества:

а) извън посочените по т. 3 и 9, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, както и в права по § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗППЦК;

б) приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави - членки и включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа;

в) приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в Наредба № 29 от 12.07.2006 г. на КФН и включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа.

3.Акции на дружество със специална инвестиционна цел, лицензирано по реда на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и в права по § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗППЦК, издадени при увеличаване на капитала на дружеството;

4.Общински ценни книжа:

а) общински ценни книжа, издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг;

б) дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави – членки;

в) квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в Наредба № 29 от 12.07.2006 г. на КФН.

5.Банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност:

а) на територията на Република България;

б) съгласно законодателството на държава - членка или на държава, посочена в Наредба № 29 от 12.07.2006 г. на КФН;

като инвестициите в банкови депозити в една банка не могат да превишават 5 на сто от активите на фонда.

6.Ипотечни облигации, издадени съгласно Закона за ипотечните облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;

7.Корпоративни облигации:

а) корпоративни облигации, извън посочените в т. 6, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;

б) дългови ценни книжа извън посочените в т. 4, б. "б" и т. 1, б. "б", приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави – членки;

в) квалифицирани дългови ценни книжа извън посочените в т. 4, б. "в" и т. 1, б. "б", приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в Наредба № 29 от 12.07.2006 г. на КФН.

8.Обезпечени корпоративни облигации, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да бъдат регистрирани за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в срок не по-дълъг от 6 месеца от издаването им и за които е предвидено да бъдат прилагани съответно разпоредбите на ЗППЦК относно довереника на облигационерите и обезпечаване на публична емисия облигации;

9.Акции и/или дялове:

а) издадени от колективни инвестиционни схеми по реда на ЗППЦК;

б) на колективна инвестиционна схема, която инвестира само в ценни книжа и депозити по т. 1 – 8 и чието седалище или седалището на управляващото я дружество се намира в държава - членка, съответно в държава, посочена в Наредба № 29 от 12.07.2006 г. на КФН.

10.Инвестиционни имоти в Република България и в държава – членка, като не се допуска ползването на инвестиционните имоти, собственост на доброволния пенсионен фонд, за нуждите на пенсионноосигурителното дружество и на свързаните с него лица.


В недвижими имоти могат да бъдат инвестирани не повече от 10% от активите на доброволния пенсионен фонд, но оползотворяването им за нуждите на пенсионното дружество и трети страни няма да бъде допуснато. Не повече от 5% от активите на доброволния пенсионен фонд могат да бъдат инвестирани в един недвижим имот.

Пенсионното дружество или свързаните лица не могат да придобиват ценни книжа или инвестиционен имот, който е притежание на управляван от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване.

Доброволният пенсионен фонд не може да придобива повече от 7 на сто от акциите на един емитент или да придобива участие, чрез което самостоятелно или заедно с управляваните от пенсионноосигурителното дружество фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган или по друг начин да упражняват решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на емитента.

Пенсионноосигурителното дружество и доброволният пенсионен фонд не могат да придобиват акции, издадени от един емитент.

Не повече от 5 на сто от активите на доброволния пенсионен фонд могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент, при което не повече от 10 на сто от активите могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент и свързани с него лица. Ограничението не се отнася за инвестициите в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата.

Не повече от 5% от активите на доброволния пенсионен фонд могат да бъдат инвестирани в банкови депозити в една банка.

Не повече от 10% от активите на доброволния пенсионен фонд могат да бъдат инвестирани в Акционерни Дружества със Специална Инвестиционна Цел (АДСИЦ).

До 10% от активите на доброволния пенсионен фонд могат да бъдат инвестирани в обезпечени корпоративни облигации, за които е поет ангажимент за листване на регулиран пазар до 6 месеца от емитирането им.

Пенсионноосигурителното дружество може да сключва от името и за сметка на доброволния пенсионен фонд репо сделки и обратни репо сделки с ценни книжа общо в размер до 5 на сто от активите на фонда, определени към края на работния ден, предхождащ датата на сключване на последната репо сделка или на последната обратна репо сделка.

Не повече от 30 на сто от активите на доброволния пенсионен фонд могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев или евро.

До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Пенсионното дружество може да инвестира не повече от 20% от активите на доброволния пенсионен фонд в чуждестранни ценни книжа

При условия, изисквания и ограничения, определени с Наредба № 34 от 04.10.2006г. на КФН с цел намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на доброволния пенсионен фонд, пенсионноосигурителното дружество може да сключва сделки, които предвиждат отлагане на изпълнението на задълженията по тях за определена бъдеща дата или срок, както следва: сделки с фючърси, сделки с опции, форуърдни валутни договори и лихвени суапови сделки


Таблицата по-долу обобщава основните ограничения:



Вид Актив

Доброволен фонд

Ипотечни облигации




Корпоративни облигации




Общински облигации




Акции




Недвижимо имущество

до 10%

Банкови депозити




Корпоративни облигации с ангажимент за регистриране на регулиран пазар

до 10%

Репо сделки

до 5%

Взаимни фондове




Чуждестранни инвестиции

до 20%

АДСИЦ

до 10%

Инвестиционните ограничения са обобщени и представени в Приложение 1.



III. ПАЗАРНИ УСЛОВИЯ





  1. 1 Държавни Ценни Книжа

Доходността на общинските облигации в Еврозоната продължи да пада през първите три тримесечия на годината. Макроикономическата обстановка беше слаба и нямаше никакви индикации за промени в политиката на ЕЦБ за лихвените равнища. През последното тримесечие икономиката започна да показва признаци на възстановяване – по-висок растеж, по-висока инфлация и нарастващи бизнес активност и потребителска увереност. Това измести инвеститорския интерес към пазара на корпоративни книжа и акции. Появиха се спекулации относно това, че ЕЦБ ще започне да затяга политиката си. Доходността до падежа започна постепенно да се покачва. Пазарните участници започнаха да оценяват покачване в лихвените нива от поне 25 б.т. до края на 2005. На 01 Декември 2005г ЕЦБ повиши лихвените нива до 2.25 в резултат на което кривата на доходността се измести нагоре. След позитивните и високите съотношения между българския дълг и държавния дълг на страните в Еврозоната доходността до падежа на българските държавни ценни книжа почти паралелно се измести. Българските държавни ценни книжа бяха облагодетелствани през годината в резултат на редица повишения на кредитния рейтинг даден от Moody’s и S&P, което от своя страна стегна кредитния спред до 45 б.т.








Фиксираният купон на държавните облигации, както вътрешния така и външния дълг са силно корелирани и се движат аналогично на съответните бенчмаркове, което означава, че външните са особено волатилни. Графиката по-долу изобразява кривата на доходността на българските книжа:

ЗУНК облигациите с плаващ купон деноминирани в долари и евро се търгуват на вторичния извънборсов пазар. Като инструменти с плаващ купон, те представляват ефективни хеджове срещу лихвените повишения, но ЗУНК облигациите в момента имат ниска доходност до падежа. Освен това ЗУНК облигациите се търгуват около тяхната номинална стойност, поради което от тези инвестиции няма капиталови печалби.


III. 2 Ипотечни, общински и корпоративни облигации
Пазарът на ипотечни, общински и корпоративни облигации е значително по-малко развит в сравнение с пазара на държавни ценни книжа. До скоро най-добре развитият пазар беше този на ипотечни облигации, но за 2005г. има само четири издадени ипотечни емисии (две емисии на Инвестбанк и по една на Алианц и Пощенска банка). В допълнение три емисии от корпоративни банкови облигации бяха емитирани в големи количества – емитенти бяха Пощенска банка, Обединена Българска Банка и Българо-Американска Кредитна Банка.

Пазарът на корпоративни и общински облигации за 2005г. показва ръст, като от началото на годината бяха емитирани общо 32 емисии корпоративни облигации в общ размер на 230 мил. евро и 5 емисии общински облигации в общ размер на над 13.5 мил. евро. Също така беше емитирана емисия 10-годишни общински облигации на Община Стара Загора.



Въпреки ръста на емисиите на нови корпоративни и общински облигации към днешна дата, нарастващото търсене на ипотечни, общински и корпоративни облигации от страна на институционални и частни инвеститори е довело до значително нарастване на доходността до падежа на съществуващите емисии както и на доходността до падежа на предложените на пазара нови емисии.


III.3 Акции
Резултатите на компаниите регистрирани на Българската Фондова Борсата-София АД към 31.12.2005г. показват значително покачване на цените на акциите си. За периода 31.12.2005г.–31.12.2006г. индексът SOFIX нарасна с 32.02%. Политическата нестабилност, създадена след изборите проведени през средата на годината, доведе до спад в цените на повечето компании и респективно на индексите на фондовата борса. Въпреки това до голяма степен тази корекция беше преодоляна през август и септември и българските акции приключиха годината до голяма степен на положителна територия. От началото на годината тютюневите компании изоставаха на фона на цялостната обстановка като резултат от провалилата се сделка по приватизирането им.


III. 6 Недвижимо имущество
Този пазар имаше голям ръст през изминалата година, но все още предлага много атрактивни възможности за инвестиции. Инвестициите могат да се осъществят или директно или чрез АДСИЦ. Броя на АДСИЦ на пазара се е увеличил значително през годината и в съответствие с очакваните атрактивни доходи, инвестициите в АДСИЦ могат да повишат доходността на портфейлите.
III. 7 Чуждестранни инвестиции
Чуждестранните инвестиции могат да бъдат използвани с цел хеджиране на различни видове рискове и особено на лихвения риск. Като се има в предвид лихвената обстановка и очаквания за по-нататъшни покачвания на лихвите както в Еврозоната, така и в САЩ, чуждестранните инвестиции могат да предоставят ефективни лихвени хеджове за портфейлите на пенсионните фондове. Освен това инвестициите в структурирани продукти вързани към акции и лихвени нива могат да доведат до значително увеличение на доходността на портфейлите.

III. 8 Банкови депозити
Дългосрочните банкови депозити (от 1 до 3 години) могат да предложат атрактивни нива на доходност. Краткосрочните депозити могат да бъдат използвани за по-ефективно управление на свободните парични средства.
Очакваната доходност по инструменти е показана в таблицата по-долу:


IV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА АКТИВИТЕ

Ниските лихвени нива и неатрактивните нива на доходност на държавните ценни книжа, както и нарасналия риск от изменения в доходността, ни навеждат до заключението, че те трябва да бъдат с ниско тегло в портфейла на фонда. Ние бихме предпочели инструменти с плаващ купон. Най-атрактивните видове активи са Недвижимо имущество, Акции, Чуждестранни Инвестиции и Корпоративни Облигации.

Позициите на чуждестранни валути деноминирани в долари трябва да бъдат на 100% хеджирани. Възможностите включват удължени хеджови операции достигащи до 100% от нетната позиция деноминирана в долари, възползващи се от очакваната девалвация на американския долар и/или участие в FX пазари. Тези средства ще бъдат използвани, за да се повиши доходността на портфейла, когато се очакват големи раздвижвания в лихвените равнища. Максималното участие на FX пазари трябва да бъде не повече от 2.5% от портфейла.

V. ИНВЕСТИЦИОННА СТРАТЕГИЯ НА ДОБРОВОЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД „ДОВЕРИЕ”

Портфейлните стратегии могат да се класифицират като пасивни стратегии или като активни стратегии. Действителна пасивна портфейлна стратегия (indexing) е неприложима на българския капиталов пазар най-малкото, защото понастоящем не съществуват пазарни индекси (освен SOFIX и BG40). Фактът, че капиталовите пазари в България все още се развиват, предлагайки ограничена прозрачност и ликвидност, води до по-ниска пазарна ефективност и до необходимостта от активна стратегия за управление на всички портфейли.

Инвестиционният портфейл на Доброволен пенсионен фонд „Доверие” ще бъде структуриран в съответствие с правните устави и инвестиционните ограничения.

Ограниченията за 2006г. са изложени по-долу:





VI. Оценка на риска


Определянето на общия риск на цялостния портфейл в един развиващ се пазар с недостатъчно исторически данни не е лесна задача. Разделяме портфейла на 3 основни части и даваме 3 стойности на риска:

  1. Същинската част на портфейлите на пенсионните фондове е съставена от облигации. Подходящата мерна единица за риска на пазара на облигации е модифицираната дюрация.

Запазвайки корпоративните, ипотечните и общинските облигации в одобрените от Инвестиционния комитет граници, ще успеем да установим контрол върху кредитния риск.

  1. Рискът за частта на портфейла съставен от акции се измерва от ежедневната променливост на ценните на индексът SOFIX на Българската Фондова Борса-София за период от 2 години. Стандартното годишно отклонение на ежедневната доходност на SOFIX за последните 2 години е в размер на 17.08%.

  2. Рискът на пазара на недвижими имущества се измерва, като се използва наличната информация по тримесечия на индекса REMI за последните 2 години. Стандартна годишна девиация е в размер на 6.24%.


VII. ОТЧИТАНЕ НА ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ


Общата доходност на фондовите ще бъде ежедневно изчислявана и разделена на два основни компонента:


  • Постигнати резултати от нормалния инвестиционен портфейл

  • Постигнати резултати от имплементацията на инвестиционната стратегия

Първият компонент представлява нивото на възвращаемост от осъществената пасивна комбинация от активи. Вторият компонент представлява разликата между действителната доходност на фондовете и възвращаемостта от изпълнената пасивна комбинация от активи.



ПРИЛОЖЕНИЕ 1


I. Чуждестранни ценни книжа:

І.1. Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от:

a) държави-членки на Европейския съюз, или от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство или техни централни банки;

б) държави, посочени в наредба на комисията, или от техни централни банки;

c) Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка.



І.2. Ценни книжа, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави-членки на ЕС, или други държави – страни по Споразумението за ЕИП:

а) дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини;

б) дългови ценни книжа, извън посочените в буква “а” и т. І.1;

в) акции, включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа;



І.3. Ценни книжа, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в наредба на комисията:

а) квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини (“Квалифицирани дългови ценни книжа” са дългови ценни книжа с инвестиционен кредитен рейтинг,

присъден от международно призната рейтингова агенция);

б) квалифицирани дългови ценни книжа, извън посочените в буква “а” и т. І.1;



в) акции, включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа;

І.4. Акции и/или дялове на колективна инвестиционна схема, която инвестира само в ценни книжа и депозити по т. 1-10 от таблицата и чието седалище или седалището на

управляващото я дружество се намира в държава-членка на ЕС, или в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, съответно в държава, посочена в наредба на КФН

І.5. Банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност съгласно законодателството на държава-членка на Европейския

съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на държава, посочена в наредба на комисията;

І.6. Инвестиционни имоти в страната, в държава-членка на Европейския съюз или в друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.

ІІ. До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не

повече от 15 на сто от активите на ППФ и УПФ, съответно не повече от 20 на сто от активите на ДПФ, в ценни книжа по І.1.-І.4.

Разпоредбиге за І.5.-І.6. се прилага от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

III. Не повече от 20% от активите на ППФ и УПФ могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев и евро. За ДПФ - 30%.

В едногодишен срок от влизането в сила на този закон, но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския

съюз, пенсионоосигурителните дружества са длъжни да приведат дейността си в съответствие с него и да представят необходимите документи в КФН.

Изискването за кредитен рейтинг за банковите депозити влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския

съюз и се прилага за сключени договори за банкови депозити след тази дата.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница