- Протоколи за контрол на VOIP

- Протоколи за контрол на VOIP

Първата е контрол на устройствата. Протоколите от тази област са приложими в ситуации, при които функцията на интелигентност (или контрол), се откъсва от функцията на средата (или данните) в мрежата. Ключовия атрибут на този интерфейс е естеството на взаимодействие от типа главен/подчинен. Главна е компонентата на интелигентността – тя има абсолютен контрол над всички дейности. Компонентата на средата е подчинена и изпълнява командите, които получава.

Втората област е “клиент” равнопоставен-към-равнопоставен (peer-to-peer). Протоколите от тази област се прилагат към интелигентни клиенти (потребителски агенти) изграждащи сесии (връзки) към други клиенти. Интелигентният клиент може да е компютър, PDA-устройство от следващо поколение, или IP-телефон. Въпреки, че интелигентните клиенти имат възможността да изграждат сесии директно с други клиенти, в много случаи клиента ще взаимодейства първо с мрежово базирано устройство (сървър). Аналогично услуги, като препращане на повикването, гласова поща,или конферентни мостове, могат да се предоставят в интелигентните клиенти, въпреки че те могат също така да се предоставят чрез мрежово-базирани сървъри.

Най-накрая съществува и концепцията интерфейсмрежа-до-мрежа, която е основна в услугите на ОКТМ (обществената комутируема телефонна мрежа). Без такъв специален интерфейс, много изисквания за регулиране и взаимодействие не могат да бъдат удовлетворени – или поне така, както сега са дефинирани. Като резултат, когато една IP-мрежа се използва за взаимовръзка на два потребителя на ОКТМ в среда, която е необходимо да съответства на съществуващите регулации, IP-мрежата трябва да предоставя специфичен интерфейс мрежа-до-мрежа. В дългосрочен аспект, с директното свързване на интелигентните клиенти към IP-мрежата, ролята на интерфейса мрежа-до-мрежа не е ясна.

1.Call Control Protocols:

1.1. H.323 – интелигентен протокол, обхващащ процеса на комуникация от край до край, който наследява ISDN стандартите. Счита се за “тежък”, в смисъл, че има много функции, опции и атрибути.

1.2. SIP (Session Initiation Protocol-протокол за иницииране на сесия) – интелигентен протокол, обхващащ процеса на комуникация от край до край, който произлиза от Data Session Management Base. Счита се за “лек” протокол, въпреки че в своето развитие като телефонен протокол, бързо натрупва “тежест”.

2. Media Gateway Control Protocol (MGCP – протокол за контрол и управление на шлюза за връзка с различни среди) и MeGaCo (H.248) – два практически идентични като предназначение и подобни по същност протоколи, които се използват от интелигентните управляващи устройства за контрол на неинтелигентни крайни устройства, във взаимоотношение на главен/подчинен (master/slave).

3. Real-Time Transport Protocol (RTP) – той осигурява цялостни мрежови транспортни функции, подходящи за приложения, прехвърлящи данни в реално време – например аудио или видео.

4. Signalling System 7 (SS7) – SS 7 е протокол използван за разделяне на носещия контрол (полезния товар на телефонното повикване), от контрола и управлението на сигнализацията в мрежа с AIN (Advanced Intelligent Network – интелигентна мрежа с усъвършенствана архитектура). Мрежата на SS7, транспортира контролни и управляващи сигнали и друга информация между SSP (Service Switching Points – точки за комутация на услугите) и SCP (Service Control Points – точки за контрол и управление на услугите).
Протоколът за контрол и управление на шлюза за връзка с различни среди (MGCP), е създаден от Inrernational SoftSwitch Consortium (Международен консорциум за софтуерни комутатори). Началото на този консорциум бе поставено от компаниите “Level 3” (чрез обединението с “Xcom”) и “Telcordia”. В средата на 1998г. “Level 3” разработи протокол, наречен Интернет протокол за контрол и управление не устройствата – Internet Protocol Device Control (IPDC). По същото време, “Telcordia” създадоха протокол, наречен Протокол за прост контрол и управление на шлюз – Simple Gateway Control Protocol (SGCP). Тези два протокола IPDC и SGCP, бяха обединени в MGCP от IETF (инженерна група по проблемите в Интернет).

MGCP бе обединен с трети нов протокол – протокол за контрол и управление на устройствата свързани със средата Media Device Control Protocol – MDCP, разработен от “Lucent Technologies”. Този нов подобрен протокол е MeGaCo (известен също и като Н.248.

Протоколът MeGaCo е добре позициониран за доставяне на своя набор от услуги, за домашните и бизнес потребители и включва, както основни, така и минимален брой усъвършенствани услуги. Неговата сила е в оперативността. Той предполага, че клиентите могат да предлагат много опростени ОКТМ операции. Не се изисква интелигентен клиент като компютър или телефон. Протоколът MeGaCo предполага, че интелигентността на мрежата е централизирана в селищните централи. Той може да замести модела на пазач на шлюза (gatekeeper) на Н.323, използван в много от изпитанията на VOIP. MeGaCo поглъща комплектността на ОКТМ в края на мрежата на доставчика на услуги, като контролира много шлюзове в една крайна IPкрайна централа.

Например, потребителите запазват сегашните си телефони или УАТЦ и се свързват към мрежа от следващо поколение или интегриран комутатор. Тези комутатори поддържат преобразуване на глас в данни и осъществяват връзката към стандартно оборудване с комутация на каналите от местоположението на ведомството. Интегрираният комутатор преобразува повикванията базирани на конутация на каналите в IP базирани повиквания и използва MGCP за сигнализацията или за изграждане на връзката през IP-средата.

Мотивите за създаване на стандартизиран протокол за контрол на устройствата е да се предоставят позитивните атрибути на централизираната архитектура за контрол и управление (такива като мащабируемост, висока степен на надеждност), като едновременно с това да позволи съвместната работа на оборудването от повече производители. Протоколът MeGaCo е ключът за незабавното постигане на тези цели при изграждане на VOIP-мрежа. Някои индустриални форуми (като International Softswitch Consortium - ICP) възприеха временно междинни версии на протокола (като например MGCP 1.5 или SGCP), очаквайки успешното завършване на MeGaCo. Сега е ясно, че това може да е временна мярка и че широкото приложение на протокола, ще бъде бързо възприет, защото има няколко пред междинните протоколи. Той е проектиран за среда с изграждане на логически връзки като мултиплексиране с времеделение (TDM) и АТМ, както и за среда без изграждане на логически връзки, каквато е IP. Това прави протокола приложим в много по-широк кръг от шлюзове на средата. MeGaCo е проектиран също така да поддържа и шлюзове, чиито размери варират от хиляди портове, до шлюз с един порт, какъвто е един IP-телефон.

Понастоящем това което правим днес по телефона вкъщи е всичко, което можем да получим. Но след като гиганта AT&T започна да навлиза в кабелния бизнес, вероятно ще видим този модел да се развива от предоставянето на прости услуги за домашни потребители, към предоставянето на по-надеждни усъвършенствани услуги, използващи версия на SIP или нов протокол за усъвършенствани услуги. Това ще позволи например да съчетаем разговорите с разпознаване на речта и електронна поща за унифицирани съобщения, задавайки селективно пропускане или препращане на повикванията, или пък повикванията да ни следват по различните устройства, като клетъчен телефон, домашен телефон, служебен телефон или пейджър.

SIP е в началния етап на тестване и пилотни изпитания, и е подходящ за предоставяне както на глас, така и на нови услуги. Някои от тези ключови характеристики включват мобилност, нови за персонален идентификационен номер (PIN), IP-базирани частни виртуални мрежи (VPN), виртуални УАТЦ, заобикаляне на ОКТМ, частни номерационни планове, УАТЦ услуги и потребителски контрол от край-до-край. SIP е проектиран да интегрира гласа на IP-инфраструктурата. Той позволява разделянето на мрежовата база и на слоевете за създаване на услуги.

Тук трябва да направим сравнение между SIP и Н.323. Н.323 е всеобхватна спецификация, която е се отнася до група протоколи, често разглеждана просто като Н.323. Оригиналната Н.323 спецификация е разработена с цел да позволи видеоконференции по локалните мрежи (LAN). Протоколът е разработен да позволи на интелигентните клиенти да изграждат връзки с други интелигентни клиенти. Допълнения на протокола предоставят на пазача на шлюза (gatekeeper), възможност да следи трафика по локалната мрежа и да осъществява повиквания само при достатъчен капацитет. Пазачът може също така за по-големите мрежи, да предостави и функция “разделителна способност за адреси”. По-следващи версии на Н.323 включват модел на пазач на шлюз с маршрутизиране, в което пазачът на шлюза трябва активно да участва в изграждането на връзките и в предоставянето на услуги при дадено повикване.

И двата протокола SIP и Н.323 имат своите защитници, и двата са създадени с цел да отговарят на VOIP. И двата протокола имат своите силни и слаби страни поне както сега са дефинирани. Ключовото предимство на Н.323 е, че понастоящем протоколът съществува от няколко години. Вече е налице и Версия 2, като работата по Версия 3 е в напреднала фаза. Тъй като Н.323 е разработен от ITU, то в протокола е отделено значително място за дефинирането на допълнителните гласови услуги. Много гласови услуги вече са специфирани в протокола. Въпреки това съществуват и някои пропуски, което забавя разработването на продукти с Н.323, оравейки трудно написването и тестването на кода. Това обяснява и по-широкото използване на SIP.

SIP е разработен за изграждане на сесии между Интернет “хостове”. Както в случая с Интернет-трафика, тези сесии са изцяло на базата на равнопоставен-до-равнопоставен. Протоколът дефинира специализирани SIP-сървъри за услуги, но те са пожелателни. Съществуват SIP-сървъри за регистрация, SIP-сървъри за пренасочване и SIP-сървъри за услуги. SIP протоколът е проектиран да поддържа модел на услугите, в който те са изцяло разпределени. Те могат да се установяват в терминалите на потребителите в SIP-сървъри и в коя да е комбинация от двете.

SIP е различен от Н.323 в много отношения. SIP се базира до голяма степен на Интернет протоколите като НТТР, предоставя много повече директни пътища за интеграция на услугите за глас и данни. При него по-лесно се добавят възможности за нови услуги, без да възникват проблеми за взаимодействието. Проблем остава липсата на интерфейс мрежа-до-мрежа. Той се разработва като при внедряване на мрежа се използват взаимодопълващитеб се SIP и MeGaCo, за да се отговори бързо на този проблем. Това взаимно допълване на SIP и MeGaCo ще позволи внедряване на мрежи, които могат веднага да предоставят регулаторно съответствие за ОКТМ-до-ОКТМ взаимосвързване, като в същото време осигуряват инфраструктура, поддържаща еволюцията на разпределен модел на услуги базиран на SIP.

Моделът на инелигентния клиент е много подходящ за бизнес комуникации и за потребители от малки офиси. Този модел предполага, че в предприятието, клиента ще може да поддържа усъвършенстваните услуги. Това ще се осъществява от телефон, който ще има вграден SIP, или шлюз за усъвършенствани услуги (Enhanced Services Gateway – ESG), който може да замени маршрутизатори, УАТЦ, или LAN комутатори с вграден SIP. Връзките със селищната централа могат да са коя и да е IP базирана магистрала за данни, поддържаща необходимите изисквания за качество на обслужването (QoS) и за класове услуги (CoS).

За да се поддържа новата среда за услуги,може да се наложи малка или значителна промяна в телефонната среда. На едно ниско ниво, потребителите могат да изберат дали да запазят сегашнара си УАТЦ и да имат вграден шлюз за усъвършенствани услуги ESG, който транслира традиционната телефонна сигнализация в SIP базирана сигнализация, по телефоните поддържащи SIP и да работо по стандартни Етернет-тип кабели.

SIP-базираната мрежа може да изглежда като IP Centrex услуга с много примамливи характеристики, комбиниращи потребителските компютри и телефон по общ набор протоколи и може да се поддържа от мрежата на телефонните оператори, или пък да я заобикаля изцяло.

Предоставянето на усъвършенствани услуги обаче е по-лесно да бъде казано, отколкото реализирано. В повечето мрежи, създаването на нова услуга означава модифициране или подмяна на централи,които са в експлоатация, и на устройства за достъп с нови пакетно-базирани алтернативи, което е скъп и донякъде бавен процес. За да се превърне една услуга в печеливша, мрежовите оператори трябва да са в състояние да внедряват нови услуги, без дори да докосват мрежовата база. Това означава изграждане на отворена, назависима от производителите архитектура и поддържането й с подходящите протоколи какъто е SIP. Потребителите ще са в състояние да се възползват от предимствата на новите гласови услуги, предоставяни от доставчиците и да навлязат в услуги предоставяни от друг доставчик, с технологии подобни на Java аплетите.

За да заработи този нов модел, усъвършенстваните услуги трябва да са независими от базисната мрежова технология. Конвергенцията на комутацията на каналите и пакетната комутация, предоставя една нова възможност за изграждане на дружелюбни по отношение на услугите обществени мрежи. При наличието на подходяща архитектура, производителите на оборудване, мрежовите оператори, както и други разработчици, ще са в състояние да създават и внедряват усъвършенствани услуги, не само бързо, но и ефективно по отношение на разходите. В крайна сметка, стойността ще замени цената, като база за конкуренцията в очите на потребителите.