иппу – (10. 00 ч. – четни номера; от 12. 00 ч нечетни номера) Поправителна сесия 19. 12. 2007

Това е предпоставка за създаването на нови учения – Калвинизъм. Основател е Жан Калвин (1509 – 1564 г). Най-важната му идея е тази за абсолютната предопределеност на човешката съдба. Съдбата на всеки човек е определена от Бог. В същото време човек не знае каква е тази съдба, за това Калвин учи на активна позитивна дейност. Той има в предвид, че и в двата случая активната проява на позитивни действия ще помогне на човека. Той се разпространява много в Франция, Холандия, Шотландия.

Католическата църква не остава пасивна и всички действия, които тя предприема за ограничаването на реформацията се приемат като контрареформация Между 1545 – 63 г. се свиква “Тридентски събор”, който формира една програма за борба с реформацията. Като основно учение тук се утвърждава това на Тома Аквински, а основно оръжие т.нар. обществото на “Исус”, който става монашески орган на Йезуитите . С папската була, с която се утвърждава устава на ордена е наречен “Боен отряд на войнстващите за църквата”.

Йезуитите успяват в някои държави да възстановят католицизма.

В своето учени за държавата Боден много следва Аристотел. Основното ядро на държавата се смята семейството. Държавата е съвкупност от семейства а не от отделни лица. За разлика от Аристотел, Боден не е привърженик на робството, за това е за постепенната отмяна на родството и на близки до него обществени отношения. Първостепенно значение Боден придава на формата на държавата, той отхвърля разпространеното мнение на Аристотел, че държавите са правилни и неправилни, защото според него тази оценка – правилен/неправилен е изцяло субективна. Той смята, че правилния подход е да се прецени на кого принадлежи суверенитета, за това той отхвърля разпространеното мнение, че смесената (аристокрация, демокрация, монархия) форма на държавата е най-добрия вариант на управление. Той казва, че няма как властта да е поделена на 3 част, винаги някой елемент доминира. Който притежава властта да приема закони, той притежава реалната власт на държавата.

Боден смята, че здравината на държавата зависи от различните природни и исторически факти на един народ и една държава. Към демокрацията Боден се отнася отрицателно, той смята, че демократичната държава има прекалено много власти и прекалено много закони, а общото дело, като цяло е в упадък. Той отъждествява народ с тълпата и го нарича многоглва лишен от разсъдък власт. Той не одобрява и аристократичната власт, той казва: сред аристократите са много малко умните хора, в резултат на което управлява глупавото малцинство от тях. Боден смята, че в една голяма държава аристократичната форма на управление не е подходяща.

За най-подходяща форма той счита монархията. Монарха управлява също така естествено, както и Бог управлява вселената. Той се позовава най-вече на историческия опит за да достигне до този извод. Боден утвърждава, че особено за големите държави монархията е особено необходима. В монархията са обезпечени енергичността във властта с компетентността Боден оспорва мнението, че монархията трябва да е избирателна. В периода на изборите са неизбежни раздори и неразбирателства.

Боде счита за най-добра държавна форма е кралската монархия, където властта принадлежи изцяло на краля. За това той нарича Генералните щати мъдри. Боден засяга въпроса за т.нар. сложни държави: 2 вида – такива, които се основават на равенство (Швейцария, която обединява различни кантони, всеки от който запазва своя суверенитет); такива, които се основават на принципа на неравенството (Единната Германска държава, която се основава на толкова неравностойни една на себе си структури, където не може да се говори за равенство)

ПОЛИТИКО ПРАВНИТЕ ИДЕИ НА РАННИЯ СОЦИАЛИЗЪМ. ТОМАС МОР И ТОМАЗО КАМПАНЕЛА.

Съществуват и народни събрания, които избират по-голямата част от другите длъжностни лица и изслушва отчетите им.

Утопийците живеят дружно, никой не внушава страх, съществува 6 часов работен ден, съществува широка веротърпимост, забранено е да се възбужда религиозен фанатизъм, допуска се и присъствието на атеисти, но те не могат да защитават своите вярвания публично и да заемат държавни длъжностни.

Новите и твърде оригинални са разсъжденията на Мор за правото. Той твърди, че юристи са практически всички, тъй като няма частна собственост, престъпност и т.н. Проблемите с наказанията също са решени доста оригинално – Мор протестира против използването на смъртното наказание за кражба, престъпниците не трябва да се наказват по друг начин освен на осъждане на обществена работа (наподобява робството, но то не е пожизнено и не е наследствено). Той смята, че робите трябва да са приковани със златни вериги (за да чувстват ненавист към този метал), те се занимават със най-неприятните работи в Утопия. Към войните Мор се отнася рязко отрицателно, той пише, че утопийците силно се гнусят от войната като зверско деяние.

Тази книга за времето си е много странна, дори е стига до там, че известния крал Хенрих 8ми много харесва Томас Мор и го назначава на редица държавни длъжности, дори и като лорд-канцлер, но когато папата отказва да санкционира последния развод на Хенрих 8ми се стига до там, че английския крал се обявява за глава на англиганската църква, Томас Мор се противопоставя и е обявен в държавна измама и е екзекутиран. Парадокса е, че в момента Томас Мор е канонизиран от католическата църква.

Томазо (1568 – 1639 г). По време на неговия живот политическата ситуация в Италия е много специфична, не стига че територията е раздробена на множество феодални държавици, а и в южна Италия има испанско господство. Кампанела участва в едно въстание срещу испанците и е хвърлен в затвора за 27 години. Там пиши “Градът на слънцето” от 1623 г. В него също има една измислена държава, намираща се остров. Там живее народ, който води философски начин на живот. В Града на слънцето няма частна собственост, всички се трудят според своите природни дадености Една съществена разлика между Кампанела и Мор е това, че производствена единица при Кампанела е отделната бригада, а не семейството. Той рязко осъжда робството и престъпниците не се осъждат на обществена работа. Едновременно с това, в сравнение с Утопи във възгледите на Кампанела доминират уравновиловъчния принцип. Целия живот на гражданите е щателно регламентиран, те носят еднакви дрехи, получават еднаква храна и то единствено в обществени столови. Той смята, че в едно общество, където няма частна собственост въпреки това ще се запази държавата, но тя много сериозно се различава от всичко описано до сега за държавата. Предстои управлението в града на слънцето, основано на 3 принципа:

- Главна задача са организация на гражданите, на производството и разпределението на материалните блага.

- Изключителното управление на държавата е дадено на учените

- Сериозно участие на народа в управлението на държавата.

Длъжностните лица са всъщност учени и експерти в определени области на знанието и изкуството. На чело на града стои управител, наречен Слънце (всестранно образован човек, разбиращ от всички науки и занаяти). Той има 3ма помощници, съответно обозначени като: Сила (завежда военното дело), Мъдрост (развитието на науките), Любов (за производствените дейности и за раждането на децата). По надолу в йерархията има други експерти, които ръководят по – частни сектори: животновъда, скотовъда, поета, астронома и др. Властта на тези лица се опира на уважение и доброволно подчинение, те се разпореждат, решават спорове, възпитават и поучават.

Два пъти в месеца се свиква събрание на гражданите, които са навършили определена възраст, това събрание се нарича Голям съвет и на него се изказва за това какви слабости гражданите виждат в държавното управление и в обществения живот на държавата. Способа по който се назначават длъжностните лица е следният: предложения могат да правят длъжностните лица, които познават много добре кой какво може да прави, но не ги избира големия съвет а една колегия, която задължително включва главния управител и неговите помощници и други длъжностни лица (експерти по съответната дейност). Големият съвет няма право да назначава, но има право да смъква от длъжност, да уволнява длъжностните лица. Съществуват и т.нер. жреци, които не са в точния смисъл на думата религиозни лица, но те се занимават с въпроси като: кога да се жъне, историята на града, водната астрология. Съществуват и правосъдието и наказанията, но законите са малко и достатъчно ясни. Правосъдието се осъществява в храм, на чиито стени са изписани законите. Липсва частна собственост, за това споровете са предимно за гражданската чест и достойнство, като процеса е явен, устен и бърз. За доказване на определена теза е било необходимо 5 свидетели да се изкажат.

УЧЕНИЕТО НА ГРОЦИЙ ЗА ПРАВОТ И ДЪРЖАВАТА

Източник на естественото право е човешкия разум, в който е заложен стремеж към спокойно и толерантно общуване на човека с другите хора. Сред някои от основните елементи на естественото право той отнася: въздържане от посегателство към чуждо имущество, задължението да се спазват обещанията, компенсирането на евентуалните вреди които сме нанесли и пр.

Установеното по полеви път право, което се дели на човешко и божествено право, трябва да съответства на предписанията на естественото право. В неговите трудове не рядко се уповава на божиите закони, но да не противоречат на естествените. За това и човешкото и божието право трябва да съответстват на естественото право.

Съгласно Гроций в далечното минало е съществувало едно естествено право на нещата, когато не е имало държава. Еволюцията обаче принуждава хората да сключат един своеобразен договор, който всъщност представлява държавата. Той смята, че държавата е един вид съглашение между хората. Хората са обединени в държава не по божията воля, а доброволно, след като са се убедили, че така ще живеят по-добре. Тази теза стои в основата на теорията на Гроций за държавата. След него всички започват от тази теория нагоре, че държавата възниква като вид договореност между хората.

Признак на държавата е Върховната власт, към атрибутите на която Гроций до голяма степен повтаря Боден. В смисъл, че функции на върховната власт са издаване на законите, правосъдието, назначаването на длъжностни лица и др.

По нататък Гроций се натъква на въпроса кой е носител на върховната власт и на въпроси за формата на управление. Изводите на Гроций в това отношение са твърде умерени и смята, че всяка една съществуваща форма на управление е в следствие на договореностите между хората. Те избират формата на управление и след като е избрана тя не може да бъде променяна. Той като цяло счита всяка съществуваща форма на управление за правомерна и отхвърля правото на гражданите да се съпротивляват предписанията на властта, били те и несправедливи. Той внася и някои специфични изключения:

• 
  той смята, че може да измени формата на управление, ако е посочено в обществения договор.
  
• 
  Гроций смята, че при някои особени обстоятелства народа има право да разтрогне договора и да преобразува държавата, т.е. смята, че има крайни случаи в които управниците на държавата заплашват своите поданици.