Ирландското икономическо чудо
Минимална административна намеса
Изтегляне 399.55 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Гъвкав трудов пазар
- Чужди инвестиции
- Европейски фондове
- Вместо заключение – изводи за България
- ЕС и данъци
Минимална административна намесаМного важно за подобряване на бизнес средата в Ирландия е политиката на минимална административна намеса в икономиката. Залага се на институциите на пазара, а не на административен контрол и регулиране. По този начин намалява властта на бюрокрацията и се увеличава свободата на фирмите, което прави започването на бизнес в Ирландия привлекателно за много чужди компании и местни предприемачи. Страната е пример за най-добра европейска практика в отношенията на администрация с бизнеса и гражданите. В Ирландия, например, е много по-лесно, бързо и евтино да се открие нов бизнес в сравнение с много от европейските страни. В същото време е лесно и ефективно излизането от пазара – ако една компания фалира в Ирландия съдебната процедура ще завърши в рамките на няколко месеца, разходите по нея са минимални, докато процентът на изплатените задължения е от най-високите в света. Съдебната система също е ефективна – прилагането на договорите, например, отнема значително по-малко време и изисква много по-малко процедури при евентуално неизпълнение. Гъвкав трудов пазарСпоред Световната банка Ирландия има един от най-гъвкавите пазари на труд в ЕС. В същото време е лесно за чужденци да започнат работа в Ирландия заради либералната имиграционна политика. В резултат на това и на общата икономическа експанзия безработицата през 90-те години намалява от около 18% на около 4%. Същевременно значително се увеличава заетостта в икономиката. Докато в продължение на десетилетия много ирландци емигрират и населението на страната спада до 3 милиона, в резултат на бързия икономически растеж тази тенденция се обръща – емиграцията намалява, емигрантите започват да се завръщат в Ирландия, има приток и на чужденци, което води до увеличение на населението до 4 милиона. Това е показателно как бързото икономическо развитие може да се справи относително лесно дори със спада на населението. Чужди инвестицииЕдин от важните фактори за развитие са чуждите инвестиции. Според изследванията на тях се дължи почти половината от икономически растеж в Ирландия. Те осигуряват половината работни места в страната, произвеждат 2/3 от брутния вътрешен продукт и на тях се дължи почти 90% от износа на страната. Европейски фондовеИрландия и Гърция тръгват от една позиция през 80-те години. Гърция получава повече средства от фондовете на Европейския съюз от Ирландия, но въпреки това 15-20 години по-късно Гърция е на същото относително равнище в ЕС, докато Ирландия е значително по-напред. Следователно не е толкова важно колко пари получава една страна от европейските фондове, по-важно е каква е нейната вътрешна икономическа политика. Освен това е важно как и за какво се използват средствата от фондовете. Ирландия използва фондовете на ЕС главно за подобряване на инфраструктурата, образованието и човешките ресурси като при това корупцията и разхищаването на средства са минимални. На европейските фондове се дължи по-малката част от икономическия растеж в Ирландия - под 1/5 от него. Вместо заключение – изводи за БългарияКакто споменахме България е по-бедна от всички страни членки на ЕС, по-бедна е и от кандидатките Румъния и Хърватия. Преодоляването на това изоставане в кратки срокове изисква възприемането на политика на бързи реформи по примера на Ирландия. Необходимо е намаление на бюджетните служители и оптимизиране на бюджетните разходи от над 40% до около 30% от БВП. Това трябва да се съпровожда от значително намаление на облагането на печалбите и труда с данък върху печалбата и осигуровки – според изчисления на Института за пазарна икономика е възможно намаление на тези данъци до 10%. Задължително е либерализирането на монополните отрасли, премахване на неефективните регулации и излишна бюрократична намеса, като в същото време е необходимо ускоряване на съдебните процедури, намаляване на разходите по влизане и излизане от пазара и провеждане на реформи, водещи към по-гъвкав на пазара на труда. Би трябвало също така да се спомене, че ако не се промени начинът на използване на средствата от българските държавни структури, голяма част от парите от фондовете на ЕС просто ще изчезнат или ще се изразходват за неефективни дейности. Но дори и всичко да върви идеално, средствата от ЕС няма да окажат голямо влияние върху икономиката. Единствено бързи пропазарни реформи могат да променят осезаемо икономиката на България.
ЕС и данъци“Западният” възглед за намаляването на данъците на “Изток” Красен Станчев На два пъти през седмицата предложението за оплоскостяване и намаляване на данъците и т. нар. социални вноски до 10 на сто бе обявено за нещо като заговор за подобряване на повяхнал рейтинг. Всъщност замисълът е прост, подходът към данъците е принципен и подобни обсъждания и реформи протичат в повечето присъединяващи се към ЕС страни. Естествено те предизвикват и съгласие, и несъгласие в сегашните страни членки. Онези, които в България са против идеята за плоския данък, не се замислят на тези обстоятелства на дебата. Затова той им се вижда случаен и доморасъл, а цитатите от западни политици се подбират тенденциозно, за да излезе, че ЕС “не разрешава”. Мотиви за намаляването на данъците на Изток Те са доста общи, за всички присъединяващи се страни и се свеждат до следното: · Разликите в доходите и продукта на човек от населението в сравнение със страните членки са значителни и най-сигурният начин те да се заличат относително бързо, е да се увеличава разполагаемият доход в страните-кандидати за членство в ЕС; · Темповете на стопански растеж в тези страни спадат (включително поради рецесията в ЕС и разходите за присъединяване) и намаляването на преките данъци е един от малкото лостове, темповете да се задържат поне за известно време; · Очевидно е също, че с подобна политика се стимулират инвестициите – вътрешни и външни, и че еднаквото третиране на всички данъкоплатци и при по-ниски ставки е по-правилният подход от специалните мерки – данъчни и други - за привличането на инвестиции; · Оплоскостяването и намаляването на данъците е равносилно на тяхното опростяване и на подобряване на работата на администрацията, и в крайна сметка гаранция, че в цялата страна процедурите и разходите за работа с правителството се съкращават; · Ниските и плоски данъци “смазват” процеса на присъединяване: гражданите и фирмите виждат смисъл да останат или отидат в дадена страна, правителството намира извинение за наложените разходи по присъединяване и оправдание да поема по-малко задължения (спрямо съюза) в бъдеще; · Веднъж избегнали нещастията на централното планиране, страните от Нова Европа са по-свободолюбиви; дори политически левите им водачи нямат място за маневриране, не могат да променят насоката на реформите. Накъсо – присъединяващите се страни разбират, че при друга политика те ще бъдат обречени най-вече на загуби от присъединяването и по-дълго “догонване” на средните за съюза равнища на благосъстояние. Разбира се, данъчните реформи са необходимото, но не и единствено достатъчното средство за постигане на по-бърз растеж. Най-често успехът им зависи от това дали те са съчетани със защита на частната собственост, поддържане на законност и частно предлагане на бивши държавни услуги.
Същината на несъгласията с по-ниските данъци в новите страни членки на ЕС е в страха от промяна на статуквото. · Практически няма страна-членка, в която да не избуяват (и да не получават някаква правна форма) ксенофобски настроения, въпреки очевидните, доказани многократно с икономически изследвания, ползи от свободното движение на работна сила и изобщо, и особено в рамките на съюза. · Във Франция, Германия и Холандия изнасянето на производства на “Изток” се разглежда от водещите политици като “не съвсем патриотично”. · През декември м.г. Швеция и още пет страни-членки изпратиха писмо до Европейската комисия, заявявайки, че бюджетът на съюза следва да продължи да се формира от вноски не по-големи от 1 на сто от брутния национален доход. В основата на това писмо е предположението, че при сегашните критерии на преразпределение от центъра, субсидиите от Брюксел към новите по-бедни членки трябва да нараснат значително. · Че това няма да стане е ясно от поне пет-шест години (затова и Нова Европа потърси и намери вътрешните резерви за растеж в преките данъци). Макар и да не се говори открито, новите членки на практика не разчитат на субсидии. Допускайки, че такъв е случаят в Балтийските страни и че Швеция – като съседна страна – може да има известни “отговорности” спрямо тях, министър председателят социалист Першон нападна точно плоските данъци. В редица интервюта за местната преса и при посещението в Берлин (30 март т.г.) той с увлечение обясняваше, че страната му няма да финансира страни, в които онези, които печелят, плащат ниски данъци. Това очевидно невярно твърдение бе подкрепено и от немския му колега Шрьодер. · Консервативната опозиция в Швеция веднага обяви, че г-н Першон се бори за общоевропейски данъчен режим и обеща чрез някои свои видни представители (например Гюнар Хьокмарк) да се бори решително срещу тази кауза. · В Германия “Изток” и “Запад” са вътре в страната. Субсидиите към Източните провинции – 1,4 трилиона евро от 1990 насам – не променят съществено положението. Неотдавна, влизайки в спор със своя началник, министърът на транспорта Манфред Штолпе, предложи ниски данъци и заплати в тези пет провинции, за да се противодейства на ефектите от разширяването на съюза. Неговата схема, основана на доклад, поръчан от самото правителство, е по германски сложна и безсмислена: включва идеи за част от заплатите да се плащат от правителството, задължително участие на местни фирми в търгове за държавни поръчки, значителни данъчни кредити, по-дълга работна седмица, всичко това се нарича “иновационни райони” (според терминологията на министъра на икономиката Волфганг Клеменс) и др. под. Но общият знаменател е един ниски данъци и разходи за заплати. · И тук дебатът е разгорещен. Германската федерация на профсъюзите твърди, че тези идеи са опасни, защото, според Михаел Зомер, щяла “да катапултира страната в миналото”. Немските индустриалци пък твърдят, че ниските данъци са добра идея и ако нещо е добро, цялата страна може да бъде специална стопанска зона. А политическата опозиция, в лицето на Анджела Меркел – самата тя израснала в бившата ГДР, заявява, че данъчната конкуренция с новите страни членки е нещо нормално и дори трябва да се приветства. Министър.председателите на поне две (Тюрингия и Саксония-Анхалт, граничещи с Нова Европа) от петте Източни провинции замислят намаляване на данъците, за да привлекат чуждестранни инвестиции. · Европейската комисия и комисарят Ферхойген също не спят. От една страна той признава, че ЕС няма долна граница на преките данъци. От друга – той казва, че “няма да правим Източна Европа Хонг Конг”. Неговите примери за изравняване на данъчните ставки са в областта на косвените данъци. Българската провинциалност У нас противниците на плоския данък цитират само леви политици от ЕС. При това тези политици и експерти обичат да се наричат десни. Пресата упорито не обръща внимание на дебата за данъците в Европа. Когато споменава нещо, то е от посланията на Першон и Шрьодер, и само част от онова, което казва Ферхойген. Мнението на тези господа се схваща като началническо и окончателно. Правителството упорито не пресмята какво може да направи за реформа в предложената и опитаната от други страни реформа. Защо е това нежеление? Причините са няколко. Първо, замазват се възможностите за реформи преди избори и в името на популистки политики се жертва възможността за промяна с дългосрочни ползи. Второ, неравномерността на промените и несъразмерността на тежестите по двата преки данъка (корпоративен и за физическите лица) се създават стимули за корпоратизизиране на лични разходи и потребление и мътната вода на проверяващите им се отваря работа. Трето, онова, което плаши е предупреждението (като това на г-н Першон), че субсидиите ще бъдат по-малко. В момента ситуацията е крайно удобна: имитира се фискална дисциплина, но от ЕС се преразпределят извън бюджетно около 1,5-2% от БВП на година; това става за облагодетелстване на малцина, докато от намаляването на данъците печелят всички и ако то се случи, правителство ще има по-малко поводи да се прави на Дядо Коледа. Четвърто, при плоските данъци отношението на властта към гражданите е безпристрастно. Това е идеологически неприемливо и за десните, и за левите партии в България, които по навик убеждават, че се грижат за някого.
Други коментари по темата: Европейският съюз и ДДС Акцизите в ЕС Данъкът върху печалбата в Европа Отворено писмо на словашките данъкоплатци до г-н Шрьодер и г-н Персон Данъчна Европа По-ниски данъци, моля Данъчната и пенсионната реформа - възможности и предизвикателства в контекста на присъединяването към Европейския съюз Люлката на европейския данъчен бунт: Естония Март Лаар: Европа се огъва под тежестта на данъците и е свърхрегулирана. Новите страни-членки ще променят това положение Данъците в международно сравнение: България на фона на останалите страни от "Нова Европа" Плоският данък достига до Румъния Новите тирани на Европа Либертарианството на Европейската комисия или още веднъж за данъчното съревнование на страните членки
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 399.55 Kb. Сподели с приятели:
|