Ирландското икономическо чудо



страница3/6
Дата12.03.2018
Размер399.55 Kb.
#62297
1   2   3   4   5   6

Конституцията на Европа



Новите членове на ЕС ще променят конституцията, писана от старите
Имате две крави. Европейската комисия решава коя директива да се прилага по повод доенето и храненето на кравите. Ако няма директива, комисията я измисля. След това тя ви плаща, за да не доите кравите, взима ги и двете, убива едната, дои другата и излива млякото в канавката След като това стане, трябва да попълните специални формуляри, за да отчете какво е станало с кравите”

[Стар виц, онагледяващ европейската демокрация]


Срещата на Шрьодер, Ширак и Блеър тази седмица имаше неизказан конституционен смисъл. Конкурентността и стопанските въпроси са само формален повод и опит да се хвърли прах в очите на публиката. Идеята за “министър” на икономиката, назначен от трите най-големи, е начин да се подсигури контрол върху процеси, които вероятно ще се развият след разширяването на съюза. Става дума за практически трудности в налагането на стопанската визия на проектодоговора за конституция на ЕС.
Изключително важно е да се предвидят тези процеси. Няколкото дебата по повод възможните конституционните промени вследствие на присъединяването към ЕС показаха, че в България господства едно странно настроение. А именно: взема се текст на съюза и съответен нему закон или конституционна разпоредба и се мисли как разпоредбите да бъдат преписани във втория. При това се изпускат две много важни обстоятелства: първо, че текстовете имат смисъл, и, второ, че те ще породят определено поведение.
Целта на тази статия е да опише някои възможни развития, свързани с проектодоговора за европейска конституция.
Изборът на новите членове
Конституционните разногласия по повод “как” се гласува са всъщност по повод това “какво” ще подлежи на гласуване. Новите членове обаче нямат свободата на избора да не приемат договора за конституция.
Избирателите в новите страни членки гласуваха и гласуват “за” членство в съюза, защото нямат друга алтернатива. Ако те биха казали или кажат “не” – съществува реална заплаха те да останат изолирани от един глобализиращ се свят, ограничени в своето пътуване и възможности да търсят по-добри перспективи за лична (и на своите наследници) реализация. Гласуването “за” е всъщност невъзможност да се гласува “не”. Заплахите от “не-присъединяване” – макар и не съвсем артикулирани – се оценяват от мнозинството като достатъчно тежък аргумент, мотивиращ поемането на ясните тежести на членството.
Освен това, избирателите от бившите комунистически страни търсят убежище от досадния доморасъл политически естаблишмънт и се надяват да го заменят с нещо друго, по приемливо.
Сегашния проектодоговор за нова конституция на съюза е писан без ясен, пряк и нарочен мандат от суверена. От него относително точно произтичат само привилегиите на централната администрация в Брюксел.

Центърът на обсъжданията

Разпределението на местата в институциите на съюза и начинът на взимане на решения са само поводът за разногласията. На практика това означава отказ от правото на вето и запазването му в някаква форма за относително големите “стари членове” на съюза.


Както стана дума, важно е какво ще се гласува.
На първо място, новата конституция ще установи нови цели и нови компетенции на съюза. За разлика от нормалните добре разработени конституции, комисията на ЕС не е ограничена, не определено точно какво може и какво не може да прави да прави правителството в Брюксел. Съюзът придобива нова компетентност, която също не е ограничена нито от неприкосновени права, нито от забрана от упражняване на неделегирани правомощия.

Дори ако се вземат примери от такива ограничения, опитът не е окуражават. Известно е, че поправка 10 (приета 1791) към конституцията на САЩ запазва за членовете всички прерогативи, които не са специално делегирани на съюза. През 1900 г. правителствата на отделните щати са извършвали 70% от държавните разходи, а това във Вашингтон – само 7 на сто от тях; днес федералното правителство харчи 70%, а щатските 7% (останалото е работа на общините).


Така наречената от новата конституция на ЕС “споделена компетентност” между центъра и страните-членки отваря широко вратата пред всяко намерение за централизация.
Без ограничения се утвърждава принципът, че "конституцията и законите, приети от институциите на ЕС в изпълнение на признатите им компетенции, имат приоритет пред законите на страните-членки”. И сега международните договори имат приоритет пред вътрешното законодателство на страните членки. От практическо гледище, с конституционния договор Брюксел получава много повече власт и законодателството на страните-членки е драстично ограничен.
Този суверенитет в редица присъединяващи се страни е създал или помогнал са се налучкат редица облаги за фирмите и гражданите в тези страни, които постепенно ще бъдат премахнати.

Новата компетентност на съюза

Съюзът става юридическа личност. По силата на принципите на международното право неговото законодателство престава да бъде насока (“директива”) за отделните страни-членки и става просто закон за тези страни. Разширяват се функциите на цялото особено в областта на:


а) външната политика и отбраната,

б) фискалната и икономическа политика,

в) правораздаването,

г) социалната политика.


От тези четири промени три са принципно нови области, а фискалната и стопанската политика са инструментът за прокарване на тежестта на цялото. В същото време предимствата на новите страни членки са най-вече в данъчната и социалната политика.
Тежестта на цялото се осъществява като "споделена компетентност" между съюза и страните-членки в следните основни области:
1) вътрешен пазар;

2) свобода, сигурност и правосъдие;

3) земеделие и риболов (без консервирането на морските биологични ресурси);

4) транспорт и общоевропейски пътно-транспортни мрежи;

5) енергетика;

6) социална политика;

7) икономическо, социално и териториално интегриране;

8) околна среда;



9) защита на потребителите и т.н.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница