Ирландското икономическо чудо

Евро

Димитър Чобанов

Миналата седмица Българската народна банка (БНБ) организира семинар на тема “Предизвикателствата пред БНБ по пътя към Европейската система от централни банки и Еврозоната”. По време на семинара бяха представени опита на френската, холандската и полската централни банки в процеса на европейска интеграция и приемането на еврото като официално средство за разплащане. По този повод и във връзка с актуалността на темата ще се опитаме накратко да представим процедурата и възможностите за по-бърза евроизация.

Официалната процедура по приемането на еврото преминава през няколко етапа и поради това съществува несигурност относно сроковете за това. Първото условие е България да стане член на Европейския съюз. Въпреки че в обществото е създадено усещането, че преговорите за членство скоро ще приключат и най-вероятната дата за присъединяване ще бъде 1 януари 2007 г., това все още не е сигурно.

Следващият етап е влизането в Европейския валутен механизъм 2 (ЕВМ2), който може да не започне непосредствено от датата на присъединяването към ЕС. От новоприетите членки на ЕС на 1 май тази година все още никоя не е влязла в ЕВМ2. Според информации от медиите Естония планира да стартира този етап в началото на месец юли. Всичко това ни подсказва, че вероятно ще има допълнително забавяне от няколко месеца, като в Гърция то е продължило над четири години, но с уточнението, че там икономическата ситуация е била неблагоприятна за започване на този етап.

България ще трябва да остане минимум две години в ЕВМ2. В продължение на този период ще трябва да бъдат изпълнени критериите от Маастрихт (виж табл. 1). Данните за 2003 г. ни показват, че България изпълнява тези изисквания (табл. 2). Все пак трябва да отбележим, че вероятно през 2004 г. критерият за инфлацията може и да не бъде изпълнен поради високите темпове на нарастване на цените в началото на годината, които достигнаха през април 6.1% спрямо същия месец на предходната година. Също така не е ясно изпълнението на лихвените критерии. Що се отнася до останалите – при тях ситуацията е доста по-предсказуема. Фискалната стабилност се гарантира от ниските или нулевите бюджетни дефицити през последните години, а нивото на публичния дълг се понижава. Валутният борд осигурява стабилност на валутния курс спрямо еврото, която е много по-висока отколкото са изискванията от споразумението в Маастрихт.

Какви са ползите от приемането на еврото като платежно средство в България?

Един много важен ефект е премахването на валутния риск спрямо еврото. С въвеждането на валутния борд този валутен риск до голяма степен беше намален, но той все още съществува. Доказателство за това са по-ниските лихви по депозитите в евро спрямо тези в лева, като спредът при по-дългосрочните достига над 3 процентни пункта. Аналогична е ситуацията и при кредитите, отпускани от банките.

Премахването на валутния риск елиминира възможността за възникване на валутна криза и намалява възможността за банкова криза. Това е много важно последствие за икономика като българската, тъй като е известно, че кризата от 1997 г. е една от най-големите в света, като разходите за нея се оценяват на над 40% от БВП.

Премахването на валутния риск естествено ще доведе до по-ниски лихви за цялата икономика. От друга страна ще се понижи и вариацията на лихвените проценти на междубанковия пазар. Всичко това ще осигури една по-добра база за инвестиции, които също ще нараснат поради по-ниските лихви, и съответно за по-висок икономически растеж (за Полша този ефект е оценен на минимум 0.2% допълнителен растеж на БВП годишно, а според нас за България той ще бъде значително по-голям).

Друго предимство от приемането на еврото като официално платежно средство са по-малките транзакционни разходи при външната търговия и туризма, което също ще засили икономическия растеж. Това ще даде възможност на фирмите да са по-ефективни и да реализират по-големи печалби от търговията в евро. Освен това ще насърчи туризма на гражданите от Еврозоната в България като улесни разплащанията.

Всички тези аргументи подкрепят тезата, че България трябва да приеме еврото колкото е възможно по-бързо. Както посочихме и по-горе обаче, официалният път за това ще отнеме поне пет години, а е възможно да възникнат и политически пречки пред това.

Какво е възможното решение? Това е евроизацията (приемане на еврото като официално средство за разплащане), но без да бъде съгласувана с Европейската централна банка. Тази евроизация може да бъде извършена чрез пускането на паралелно обращение на лева и еврото в българската икономика. Дори и в момента не е трудно за икономическите агенти да извършват транзакции в евро помежду си – ако и двете страни са съгласни за това държавата трудно може да им попречи. В България използването на лева като платежно средство се регламентира в Закона за БНБ, но не и в Конституцията, така че законодателните промени няма да са толкова трудни.

Основният проблем в момента за използването на еврото са финансовите отношенията с държавата – а именно - плащането на данъците. Ако бъде позволено на гражданите да си плащат данъците в евро, тогава те сами ще могат да избират коя валута да използват в зависимост от това коя им носи по-голяма полезност. По този начин изборът за приемане на еврото ще се реши на микроикономическо ниво и няма да са необходими други стъпки.

Паралелното обращение на еврото естествено ще доведе и до някои разходи за българската икономика. Например, това е приспособяването към новите условия на две валути при касови апарати, банкомати и т.н. Трябва да отбележим, че тези разходи ще бъдат направени независимо дали еврото ще бъде прието сега или след няколко години.

Други разходи от несъгласуваната евроизация, които изглеждат по-значителни, са породени от загубата на сеньораж (разликата между номинала на банкнотата и разходите за емисията и) за БНБ. При официалният процес Европейската централна банка (ЕЦБ) дава възможност на БНБ да емитира евро след присъединяването към Еврозоната. В момента отношението на ЕЦБ към неофициалната евроизация е ясно изразено и не подкрепя подобна политика. Ето защо можем да предположим, че поне в първите години на БНБ няма да бъде позволено да емитира евро. Това ще доведе до някои загуби, тъй като сеньоражът ще бъде печалба за ЕЦБ вместо за БНБ. Все пак тази загуба няма да бъде толкова голяма поради наличието на валутния борд, защото основната част от сеньоража по принцип – инфлационният данък - има много ниски стойности. Според наши изчисления, тъй като липсват официални данни за това, сеньоражът за 2003 г. е бил в размер на около 0.25% от БВП.

Друг недостатък на неофициалното приемане на еврото е невъзможността за българските представители да участват при взимането на решенията за паричната политика на ЕЦБ. Същественото тук е, че дори да бъде приета за член на Еврозоната, България няма да участва постоянно в този процес. Поради размера на българската икономика спрямо тези на страните от Еврозоната на България няма да бъде дадено постоянно място в Съвета на Европейската система от централни банки, а ще трябва да следва някакъв ротационен принцип на участие. Освен това решенията ще се вземат на база на развитието на цялата Еврозона и българският представител ще трябва да се съобразява с този факт при гласуването си. Следователно загубите за България от неучастие ще бъдат минимални.

Като обобщение на посочените аргументи можем да кажем, че според нас ползите от приемането на еврото значително ще надвишават разходите за това и по-бързото приемане на еврото ще бъде по-благоприятно за развитието на българската икономика.