Искат да ни направят партийна слугиня

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА с Валери Димитров за смисъла от съществуването на върховния одит

- Сметната палата и в момента е колективна. Ръководството се състои от трима души - председател и двама заместник-председатели. Тя не е едноличен орган и това бе потвърдено и с единодушно решение на Конституционния съд от 2011 г. Смятам, че при голяма деветчленна колегия моделът ще се превърне наистина в колективно безотговорен и при приемане на докладите ще се сключват междупартийни сделки. Предпоставка за тази опасност е премахването на високите професионални изисквания за ръководството на Сметната палата. Освен това се отстраняват шефовете на дирекции като ръководители в одитния процес и се заместват с членове на колегията. Директорите имат минимум 7 години професионален стаж, свързан с одита, те разполагат и със сертификати за одитори. Същото важи и за заместник-председателите. В законопроекта обаче се предлага изключително опасната идея да се премахне изпитът за одитори.

- Категорично! Отпадането на тези изисквания е много опасно, защото рязко ще снижи професионализма в Сметната палата. Така ще се създаде възможност да се направят голям брой шуробаджанашки и партийни назначения на професионално непригодни хора. Ако одиторите и ръководителите не са задължени да бъдат професионалисти, то тогава какво ще бъде качеството на одитите в тази деветчленна колегия? Каква ще бъде гаранцията, че проверките не само на публичните средства, които идват от българския данъкоплатец, но и на европейските средства ще са качествени? Това е изключително сериозен проблем и нека вносителите дадат отговор пред обществото защо предлагат отпадането на тези професионални изисквания. Защото мотивите звучат непрофесионално и демагогски. Особено нелепо е да се твърди, че именно високите професионални изисквания в сегашния закон са довели до изоставянето от Сметната палата на основната Ӝ функция - анализ на публичния сектор чрез извършване на одити на изпълнението, и институцията се е ориентирала към извършване на инспекционен контрол и финансов одит. Подобно твърдение не подлежи на коментар - това е истински логически шедьовър.

- Не. Поканих ги на публичен разговор, за да защитя с професионални аргументи своя законопроект, засега обаче нямам отговор. Искам да подчертая, че с отпадането на високите професионални изисквания ще се получи така, че ръководители на одитния процес ще може да стават бракоразводни адвокати, началници на складове и домакини с икономическо образование и с достатъчен общ непрофесионален стаж. Вносителите на закона дължат на обществото отговори на съществени въпроси - за кого се пише този закон, какви хора трябва да влязат в Сметната палата. Не се ли прави всичко точно за определени хора, които не отговарят на сегашните изисквания.

- Традиционно изискване е да не може да влизат в палатата хора, работили в изпълнителната власт, тъй като тя е обект на одит от наша страна. Сега в законопроекта се добавя изискването да не са работили в законодателната власт. Това е въпрос на преценка. Много по-важно е защо се сваля професионалният гард на Сметната палата. Все едно професионалната дейност на пилот на самолет или на сърдечен хирург да бъде поверена в ръцете съответно на инженер и на общопрактикуващ лекар. Това е абсолютно недопустимо.

- Политически натиск върху мен от страна на НДСВ (б.р. - Димитров беше депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание. През април 2005 г. е избран за председател на палатата предложен от същата партия) не е имало и мога да кажа, че никога не съм прокарвал партийни интереси на НДСВ. Не мога да знам обаче как е било при другите колеги. При обсъждането и приемането на някои доклади обаче се проявиха определени политически пристрастия. Някои колеги се чувстваха по-скоро като пратеници на определени партийни централи, а не толкова като част от професионална общност. И това е порочното на модела на партийните квоти. С реформата от 2011 г. този порок беше преодолян. Сега пак се прави опит за депрофесионализация на Сметната палата и превръщането й в партийна слугиня. Това е истината.

- В мотивите има твърдения за неефективност, които будят недоумение и насмешка - например, че Сметната палата е загърбила одита върху харченето на бюджетни пари. Това категорично не е вярно, защото за тези три години бяха направени над 60 одита на изпълнението по мащабни теми с огромен ресурс и голям обществен отзвук. Ще ви дам само няколко примера. Сред тях е одитът за бюджетния процес, който установи лоши практики и до голяма степен повлия и на някои разпоредби на Закона за публичните финанси, който беше приет през 2013 г. Одитът за електронното правителство пък показа пълен провал. Установихме, че 107 млн. лв. са изразходвани за електронно правителство без никакъв резултат, вероятно сумата трябва да бъде завишена неколкократно - между 300 и 500 млн. При проверката за реализацията на висшистите на пазара на труда също видяхме изразходване на средства без особен резултат. Други примери са енергийните одити - на „Топлофикация“ и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Те показаха изключително нелицеприятна картина за регулаторната практика на ДКЕВР и начина, по който се управляват активите в публичните сектори.

- Ние диагностицираме сериозни проблеми. Изпълнителната власт все пак предприема някакви мерки, защото даваме препоръки. Но когато става дума за мащабна реформа, както е например при електронното управление, трябва желание. Ние сме парламентарна Сметна палата и предлагаме на парламента мерки. Ние сме като камбаната, която звъни - ето вижте, има проблем. Но трябва да ни чуят. Народните представители трябва да бъдат ангажирани с мисията за добро управление. За съжаление, нашите доклади не се разглеждат в специализираните комисии към парламента, както това се случва в някои европейски държави. Така беше и при предишните правителства - всъщност това е дълголетна лоша традиция на българския парламент.

- Да. Затова искам да обърна внимание и на факта, че с проекта се премахва възможността за административното наказване, което три години е упражнявано. Практиката ми в налагането на глоби за нарушения на Закона за обществените поръчки през тези години ме убеди, че това е сериозен инструмент за въздействие. Имаше ефект, след като бяха наказани четирима министри от предишния кабинет и няколко заместник-министри. Има глобени и кметове, ректори, ръководители на други институции - например НОИ, НЗОК. Открихме много недостатъци и нарушения, наложихме доста наказания. Сред последните примери са трима заместник-министри в МВР, които са били отговорни за обществените поръчки. В МВР има огромен брой търгове за доставки на всякакво оборудване, дрехи, оръжие и др. Няма престъпления, но има нарушения. Административните ни наказания пък спрямо кметовете бяха коментирани от левицата некоректно - че не сме глобявали кметове на ГЕРБ. Това не е вярно и се доказва с цифри. Наказаните кметове на ГЕРБ са 41, на БСП - 11, и ДПС - 18.

- Ежегодно Сметната палата събира между 40 и 60 хил. лева от наказателни постановления. Но това са тези, които са минали през всички етапи, потвърдени са от съда и вече са платени. Знаете, че съдебните процедури отнемат много време. Част от наказателните постановления се отменят от съда.

- Сметната палата не е агенция за анализи и прогнози. Нашите анализи са на основата на извършени одитни доклади. Ако разгледате последните два годишни отчета за дейността на Сметната палата, ще видите, че в тях има обобщени изводи не само по сектори, а и по принципни проблеми в областта на публичния сектор. Защото ние правим одити, които са много мащабни, с огромен обем публични ресурси. Така че да се твърди, че това не е правено, е несериозно.

- Не, за съжаление. Ще ви дам пример - още през 2008 г. изпратихме нашия доклад за Агенция „Пътна инфраструктура“ в прокуратурата, т.нар. казус „Батко и Братко“. Изпратихме го там, защото видяхме данни за престъпление и за конфликт на интереси. Приключиха ли нещата? Още няма съдебно решение и това казва всичко. Това се случи през 2008-а, сега сме 2014-а.