Истанбул "чудо за очите"

Истанбул пленява, омагьосва, вдъхновява като истинска красавица, която хипнотизира с излъчването си и не ти се иска да откъсваш поглед от нея. Затова големият турски поет, бохем и дипломат Яхия Кемал нарича града “красавицата на Босфора” и му посвещава вдъхновени стихове. Според него, за опознаването на един квартал тук е нужен цял живот.

Какъвто и повод да ви е довел тук, ще търсите причина да останете по-дълго или да дойдете отново. Нужно е време, за да се насладите на тази хубост, да разкриете поне част от безкрайните изкушения, които предлага, да чуете приказките, които ще ви разкаже.

Цялата история на града, столица на три велики империи – Римска, Византийска, Османска, е като една приказка, в която се вплитат реалност и легенди. Според една от тях, Истанбул е основан още през 658 г. пр. Хр. от предводителя на мегарските колонисти Визант. Той следвал предсказанието на Делфийския оракул и създал града на скалистия полуостров между Мраморно море и Златния рог, точно срещу Калкедон - "страната на слепите", които не могли да видят хубостта на мястото срещу тях. Но веднъж разкрита, хубостта му не престава да привлича като магнит редица народи. Многобройни са опитите за превземането на града. Това обаче се отдава само на воините от Четвъртия кръстоносен поход през XIII век и по-късно – на 29 май 1453 г., на едва 20-годишния Мехмед II Завоевателя след 52-дневна изтощителна обсада. Тогава градът става столица на най-голямата ислямска империя и започва да брани новата религия така, както доскоро е отстоявал християнството – още от времето на Константин Велики, който официално основава града на 26 ноември 326 г.

Днес, разположен на седем хълма над Босфора и Златния рог, Истанбул е единственият град в света стъпил на два континента и обединил два свята и различни култури. И без да е със статут на столица, той е сърцето на страната, което живее с ритъма на около 17 млн. жители и милиони туристи. Казват, че всеки пети турчин живее тук и непрестанно се раждат нови и нови улици. Докато обикаля този невероятен град, дълъг 190 км и широк 50, човек започва да разбира думите на нобеловия лауреат за литература Йосиф Бродски, че Истанбул, освен "място, което призовава историята за живот", е и "побъркан светофар, чиито три цвята светват едновременно“.

Ако сте тук по работа и разполагате с ден-два, може да изберете различни варианти за опознаване на града – разходка с корабче по Босфора, посещение на музея Света София, Синята джамия, дворците – Топкапъ и Долмабахче, да се запознаете с танца и философията на въртящите се дервиши или просто да се разходите из колоритните улици и да изпушите едно наргиле.

В Истанбул е чудесно просто да изгубиш по улиците и да се насладиш на колоритните гледки и опияняващи аромати. На места имате чувството, че сте попаднали в центъра на Ню Йорк, заради високите сгради, а другаде - сякаш сте в някое селце. Докато яваш-яваш разглеждате уличките, можете да опитате различни вкусотии – кебапи, дюнери, баници с пълнеж (гьозлемета), катми. Особено вкусни са огромните сандвичи с риба, които продават най-вече покрай рибните пазари. Заслужава си да пробвате и дундурма – турския сладолед с великолепни вкусове. Приготвянето му е истински спектакъл. Продавачите, подобно на факири, въртят голяма ледена топка върху дълъг прът високо над главата си и след това я пъхват обратно в цилиндричния съд, където въртенето продължава.

След дългата разходка през деня, вечерта можете да посетите спектакъл на въртящите се дервиши, наричани още танцуващи мъдреци, суфи (мъдрец, който се стреми да усети Бога). Братството, наречено Мевлеви или Въртящи се дервиши, се свързва с името на великия мистик, философ и поет на Селджукския султанат - Мевлана Джелаледин Руми, живял през XIII в. Много от османските султани също са били суфи.

Дервишкият танц, който е вид молитва и ритуал за съприкосновение със Създателя, се нарича сема. Дервишите са облечени в бели роби с широки поли, които са техните плащеници. Носят черни наметала, символизиращи земните им гробове, а на главата са с конични червени шапки – надгробни камъни. По време на танца, те хвърлят наметалата си, т.е. освобождават се от грижите, от връзката със земното. След това се плъзват по пода сякаш напускат земния живот и се завъртат с разтворени ръце. Дясната ръка е изпъната нагоре, за да получават любов и благословия от небето, а лявата е отпусната надолу, за да я раздават на хората. Въртенето, което повтаря молитвата, се засилва все повече, до пълен екстаз. Заслужава си да се потопите в мистиката и красотата на този танц-молитва.

Както пише големият български поет Атанас Далчев, "в тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. То те чака синьо в дъното на всяка улица." Така че спуснете се към него по някоя от стръмните калдъръмени улички и си направете една разходка с корабче по Босфора. Това е чудесен начин да се насладите на града, ако нямате цял ден на разположение за разглеждането му. Панорамата към двата бряга е впечатляваща. По протежение на пролива се редят исторически сгради, джамии, хотели, луксозни къщи и яхти, като почти навсякъде сее вее турското знаме. На европейския бряг е разположен и дворецът Долмабахче. Той е строен като имитация на европейските дворци през ХIХ в. от султан Абдулмеджид I. В 285-те му стаи и 43-те зали са разположени голям брой вази, часовници, свещници от венециански и бохемски кристал, китайски порцелан, слонова кост. Тук е окачен и най-големият полилей в света, който тежи 5 тона и е подарък от британската кралица Виктория II. Балната му зала с изглед към Босфора е около 600 кв. м. Казват, че за мебелите в двореца са изразходвани 14 т злато и 40 т сребро. Построяването на двореца пък струвало 5 млн. златни монети, около 50 млн. долара днес.

Можете да „прелетите“ до азиатската част с корабче или с автобус и да се насладите на възхитителната гледка към европейския бряг от терасата на някое от многобройните уютни заведения там.

Заслужава си да си наемете хотел в квартал Бейоглу, близо до площад Таксим и Булеварда на независимостта, където животът денонощно кипи. Смайващата динамика на града не престава и нощем. Смях, глъч, музика звучат отвсякъде. Ако се притеснявате, че в повечето заведения в града ще слушате само маанета, отдъхнете си. Освен вълнуваща етно и традиционна музика, тук можете да чуете прекрасен джаз, блус, рок, рап, в изпълнение на наистина талантливи музиканти.

Пълно е с млади хора, които се забавляват като играят табла и пият чай, танцуват в някои от клубовете или разговарят оживено на улицата, застанали до улични музиканти. Градът пулсира с ритъма на младостта и това не е случайно - 30 процента от населението на страната е под 14 години.

Преди тръгване, непременно седнете на чай или кафе в едно от уютните кафенета, разположени от първия до петия етаж на някоя от хубавите сгради тук. В еркерите им има романтични маси с изглед към улицата. Докато наблюдавате пъстрия уличен поток, ще се съгласите с Иван Вазов, че навярно „има градове по-хубави, но няма така вълшебен – чудо за очите“.