Послеслов - Прахът на живота

За да разберем обхвата на спасението, трябва да осъзнаем, че сега всичко около нас е неестествено. То не е такова, каквото е било първоначално, и не е такова, каквото трябва да бъде. Неестествен е целият ни живот.

Първо, всеки от нас е отделен от Бога чрез своята лична нравствена вина.

Второ, всеки от нас е отделен от самия себе си. Това е най-очевидно при физическата ни смърт, когато тялото ни ще бъде отделено от духа ни. В настоящето обаче всеки един от нас е отделен от себе си и психологически. Всеки човек е в известна степен "шизофреник". Психологическите проблеми имат степени, но настоящото психологическо отделяне на човека от самия него е валидно за всеки от нас.

Освен това външно всеки човек е отделен от другите. Ние познаваме (и чувстваме) всички личностни и обществени разделения, които съществуват между хората. Това се забелязва най-болезнено при проблемите на бежанците, но също така е вярно и в отделянето ни от най-близките ни роднини и приятели.

Човекът е отделен и от природата. А и самата природа не е в мир със себе си.

Накратко, ненормалността се простира навсякъде. Възможно е усилено да говорим за историчността на Битие 3 гл. и все пак да не виждаме живота в реалността на последвалата неестественост. Това не е просто богословско твърдение. Ние трябва да разберем тази всеобхватна ненормалност и да заживеем със съзнанието за истинското си положение сега. Без това разбиране аз не бих могъл да изтърпя този свят. Днес човек може да бъде доволен само ако е достатъчно млад, достатъчно богат и достатъчно здрав. Но в същото време му липсва състрадание към околните. Щом се срещнем с реалността, цинизмът на нашето настояще ни удря в лицето.

Тогава какво е спасението? То включва това, което наричаме оправдание, но то не е само оправдание. Оправдание има, когато човекът приеме Христос като Спасител на основата на завършеното Христово дело на кръста. Тогава Бог обявява неговата истинска нравствена вина за премахната. За щастие спасението няма други условия. Но спасението на човека не свършва с оправданието. Личната част на спасението е нещо повече. I Коринтяни 15:26 казва, че последният враг на човека е смъртта. Тук става дума за физическата ни смърт, за отделянето на духа от тялото. I Коринтяни 12-14 казва: "Ако се проповядва, че Христос е възкръснал от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен. И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра".

Ето предстоящото ни лично възкресение, когато неестественото отделяне на духа от тялото ще приключи. I Коринтяни 15 гл. не говори толкова за Христовото възкресение, колкото за нашето възкресение. Откровение 6:9-10 описва душите под олтара на тези, които са умрели и вече са с Христос. Не е ли чудесно да бъдеш с Христос? Да, но не това прави спасението завършено. Те викат за бъдещите събития, които ще ги доведат до нормалното, до това, за което всички ние сме създадени -- до единството на духа и тялото.

Но нека се върнем на I Коринтяни 15:26 -- най-последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. Това е последният враг на човека, но в никакъв случай не е единственият враг, който ще бъде унищожен, когато спасението бъде завършено.

Ако смъртта е последният враг, който ще бъде унищожен, всички други неестествени неща също ще бъдат унищожени. Нека да благодарим за личното си спасение, но да не забравяме, че спасението ни не се отнася само до нас. То е част от цялостното спасение от всички настоящи неестествени отношения.

В Римляни 8:18-23 четем: "Смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ не своеволно, а чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чеда. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч изкупването на нашето тяло."

Тук е възстановяването на цялото творение обратно до състоянието му в Битие 3 гл. и премахването на всички неестествени разделения.

В Деяния 3:20-21 Петър казва непосредствено след като Христос умря и възкръсна: "... да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Христос Исус, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци."

Това трябва да очакваме ние сега -- не само личното си изкупление, а и пълното възстановяване на всички неща. Откровение 22:3 казва: "Нищо проклето не ще има вече."

Пълното спасение има и друга страна. Откровение 4:11 казва: "Достоен Си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила, защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било сътворено". Светът "съществува", защото личностният Бог е пожелал да го създаде. А 5 гл. незабавно се връща към изкуплението на настоящото творение от неговото ненормално състояние. Тук е Агнето, заклано, но възкресено. То разчупва печатите на изкуплението.

Откровение 5:9-10 казва: "И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й, защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога хора от всяко племе, език, люде и народ. И направил си ги на нашия Бог царство и свещеници. Те ще царуват на земята."

Откровение 5-19 гл. описват снемането на печатите на спасението. Започва цялостното изкупление. Как? Началото на спасението е съдът. Всички тези глави говорят за Христовия съд над хората, които се бунтуват и не искат да приемат спасението. Този съд не противоречи на спасението. Той е необходима част от всеобщото спасение и очистване за пълното отмахване на всяка неестественост.

Откровение 16:8-11 е пример за всичко това: "Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън. А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра. И царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки. И похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, но не се покаяха за делата си."

Наистина, това е и посланието на евангелията. Матей 13:38-43 предава сравнението, което прави Христос. Първата част от изпълнението на спасението ще бъде съдът.

Истината се изправя срещу неистината. Нравствената правда срещу неправдата. И те не са равностойни.

Не бих могъл да бъда християнин, ако нямаше съд. Ако нямаше съд, щяхме да живеем в един неморален (и безсмислен) всемир. Самият Бог щеше да бъде подчинен на относителното.

Животът в сегашния му вид е меко казано неестествен. Той мирише на смърт! Но спасение има, и то е в съда и възстановяването.

Заключения: Схващането за живота почива върху разбирането, че светът сега е ненормален. В него има красота и чудеса, но има и грозота и нечистота.

Христовата смърт ще донесе пълно възстановяване на творението. Оправданието е премахването на вината ми на основата на Христовата смърт, така че нравствената вина вече не стои между мен и Бога. Но моето лично спасение не е изолирана реалност.

Когато Христос се върне, за да съди и възстановява, моето лично спасение ще бъде -- о, чудо! -- част от всеобщото спасение на всичко, което сега е ненормално.

Това е перспективата, от която следва да гледаме света такъв, какъвто е сега. Божието творение е толкова красиво, но и толкова опорочено от грехопадението!

Първо, по този начин получаваме реално виждане за живота и смъртта, за красотата и грозотата, за благородството на хората и за пълната поквареност на човека.

Второ, чрез това схващане ние можем не само да живеем в светлината на идващото спасение (на пълното бъдещо изцеление), но и още сега да застанем срещу лъжата и жестокостта в света. Има дълбока вътрешна разлика между добро и зло, между правда и неправда, между това, което би трябвало да бъде, и това, което е.

Трето, чрез тази реалност се опазваме от два разрушителни процеса. От една страна, ние избягваме грозната замръзнала усмивка на лицата ни, като че ли всичко е наред в света, като че ли той е угоден на Бога такъв, какъвто е, като че ли да вярваш означава нелепо да твърдиш, че всичко е чудесно, когато всъщност съвсем не е така.

От друга страна, ние сме предпазени от отричането на живота. От времето на Бодлер и Пруст насам мислещите хора съзнават, че ако смъртта е краят на всичко, тогава прахът на смъртта покрива целия ни живот. Но ние знаем, че истина е точно обратното, че при Христовото идване всичко ще бъде възстановено, че смъртта ще бъде унищожена, а тялото и душата -- съдени и всемирът ще бъде изцелен от ненормалността си. Така, прахът на живота сега покрива всички неща и ние можем съзнателно и на практика днес, всред съществуващата смърт, да утвърдим истинския живот.

И най-после, чрез библейското разбиране за широкия обхват на спасението, се разширява и нашето призвание. Сегашното ни призвание (докато гледаме непрестанно към живия, възкресен Христос за сила и мъдрост) е, доколкото е възможно, да помагаме да се изцеляват неестествените неща в днешното време. В настоящето (доколкото е възможно) ние трябва да донасяме живот вместо смърт и като Божии съработници да изправяме връзката на хората с Бога, насърчавайки ги да приемат Христос като Спасител и след това да практикуват това ново взаимоотношение миг след миг. Да донасяме (доколкото можем) живот вместо смърт в този неестествен свят, където оковите на физическата смърт улавят всеки човек от деня на неговото раждане! Да помагаме (доколкото е възможно) на всеки човек да опознае себе си психологически. Да правим всичко, което можем, за да изцеляваме разделението на човека от природата и на природата от самата себе нея.

Сегашното ни призвание е да бъдем толкова свободни (въпреки че засега ще е частично), колкото в деня на възстановяването, когато и последният враг, смъртта, ще бъде напълно унищожен и когато всички други неестествени отношения ще бъдат напълно изцелени.

На това широко разбиране за бъдещото и настоящото спасение и на практикуването му трябва да посветим учението и живота си.