Историческа еволюция на идеята за правата на човека. Идейно-философски основи и теории за правата на човека



Дата05.11.2017
Размер293.57 Kb.
ТЕМА №1

Историческа еволюция на идеята за правата на човека. Идейно-философски основи и теории за правата на човека


Историята не е единодушна кой е родоначалника е коя е родината на идеята за правата на човека (ПЧ). Има данни, че още в Кодекса на Хамур Аби – цар на Вавилон, управлявал през 2000г.пр.н.е. е записана макар и в абстрактен вид, общо и неясно една от първите формулировки на идеята за ПЧ. Волята на египетските фараони за уважение правата на всеки човек, стремежът им към законност и справедливост са намирали израз в инструкциите, които са давали на везирите. В Хартата на Сирий (Кир) Велики, който е персийски цар, са намерили признание и защита онова, което днес наричаме правото на свобода и сигурност, свобода на придвижване, правото на собственост и др.

В елинистичната философия на историците природния закон, разумът, равенството и достойнството на човека са стойности поставени над държавата и над досегаемото от нея и следва да бъдат защитени включително и от нея.

В по-новото време идеята за ПЧ е в бурно развитие. Това време започва с Ренесанса, обхваща епохата на хуманизма и Просвещението и именно през този период ПЧ от абстракция еволюират в конкретни учения, философии, теории и юридически актове. Англия е родината на първите юридически извори в съвременен смисъл за ПЧ. Самият термин “права на човека” принадлежи на Джон Лок. Най-известният документ през този период е знаменитата “Magna Charta Libertatum” – Великата харта на свободата – 1215г. Тя представлява един феодален документ, договор между крал Джон I и едрите феодали – бароните. Тя прокламира съсловни права (т.е. за определени групи хора), за чието спазване монархът поема тържествено задължение. Тя гарантира на посочената съсловна група свобода от задържане и от лишаване от собственост, свобода от преследване и изгнание. Тя включва и примитивна формулировка на правото на справедлив съд с думите “На никого няма да продаваме, отказваме или забавяме правото на справедливост”. Счита се, че тази харта е част от действащото право в Англия.

В Англия в епохата на Ренесанса и Реформацията се изразява и развива идеята за естествените ПЧ на човека.

Естествено правното учение обосновава тезата, че ПЧ са вродени;те са му естествено присъщи. Той се ражда с тях, има си ги и правата са неотделими от него като човешко същество. Тези права са свързани със самото му съществуване. Естествените права на човека се формират вън от държавата и в този смисъл не зависят от нея. Те не са дар, не са акт на благодеяние от страна на държавата или неин орган, макар че рано или късно държавата ги признава. Непризнати от държавата естествени права на индивида са идеи на политическото и правното съзнание, а признати от държавата те вече стават елемент на позитивното, писаното право (национално или международно). По дълбоката си същност ПЧ са социално, а не юридическо явление. Те са естествено и екзистенциално присъщи на човека. Като такива те са неотчуждаеми и неотменими. Постфактум ПЧ стават юридическо явление, когато държавата ги признае и ги закрепи в закона.

С Пуританската революция в Англия се извършва решаващия прелом. Индивидуалните исконни права на индивида получават позитивна уредба в закона. През 1628г. се приема Петицията за правата, съгласно която абсолютната кралска власт се отграничава от индивидуалните права и свободи. Юридически се закрепват важни граждански и политически права и свободи. През 1679г. се приема Habeas Corpus Act ( Буквално означава да разполагаш с тялото си). Той урежда правното положение на лицето, намиращо се под стража и преди да е дадено на съд. Този акт предвижда гаранции против незаконния арест, срокове на съдебни процедури и други правила от групата на съдебните права.

С Бил-а за правата от 1869г. парламентът на Англия обявява и гарантира още публични права и свободи, като право на петиция, право на свободни избори.

Прокламация – документ, който е без юридическа задължителна сила.

Първите английски юридически актове по ПЧ имат практически и конкретен, макар и фрагментарен характер. За система е все още трудно да се говори, като правата се определят повече негативно, като ограничение на властта, т.е. какво тя не може да прави. В историческото си начало правата и свободите са били предоставяни само на привилегированите, но по-нататъшната им еволюция е на принципа на универсализма.

Приносът на Франция е Декларацията за правата на човека и гражданите от 1789г. Декларацията е най-известната прокламация на ПЧ с най-дълготрайни последици на европейския континент.

“Всички хора се раждат спокойни и равни по достойнство и права.”

Декларацията провъзгласява по съвременен начин презумпцията за невинност правото пред закона, свободата от задържане, защита срещу обратното действие на закона, свободата на словото, печата, манифестацията, неприкосновеност на частната собственост. Тази декларация отразява интересите на третото съсловие, следователно и други важни юридически актове, като Якобинската декларация за правата на човека, Конституцията на Франция, които допълват с времето листа на основните ПЧ. Това се развива и в конституциите на другите европейски държави, които разширяват т.нар. кръг на основните права и свободи.

Приносът на САЩ – Декларацията за независимостта на САЩ (4 юли 1776г.) – право на живот, право на лична свобода, право на стремеж към щастие. Друг принос е т.нар. “Бил” за проявата, като под това наименование са известни първите десет поправки към конституцията на САЩ. Основното в тях е свободата на словото, неприкосновеността на жилището, забраната на произволните арести.

ТЕМА №2

Правата на човека като система. Съотношение и взаимна зависимост между отделните видове права


Съществуват три основни групи права:

1. Граждански и политически (т.нар. класически права и свободи)

2. Икономически, социални и културни

3. Лични права и свободи

Първата група са избирателни права:


  • право на участие в управлението на своята държава и на достъп до обществените и държавни служби

  • право на сдружаване

  • свобода на събиранията и манифестациите

  • право на жалби, предложения и петиции до държавните органи

  • свобода на словото, печата и другите средства за масова информация

  • право да се търси, получава и разпространява информация

Втората група са социални, икономически и културни права.

а) Социални права:

- право на труд

- право на здравословни и безопасни условия на труд

- право на адекватно трудово възнаграждение

- право на почивка и отпуск

- право на стачка

- право на обществено осигуряване и социално подпомагане

- право на собственост

- право на наследяване

- право на еднакви правни условия за стопанска дейност

- право на работещите емигранти и техните семейства на защита и помощ

- право на жизнено равнище, необходимо за поддържане здравето на човека и неговото семейство

- право на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицински услуги, при условие и ред, определени със закон

- право на образование

б) Културни права:

- право да се ползва от националните и общочовешки културни ценности

- право на научното творчество, закрила на авторските и други права въобще

- право на здравословна и благоприятна околна среда

Третата група са личните права и свободи:



  • право на живот

  • право на хуманно отношение към човека (забрана на мъчения и изтезания), зачитане на умствена, физическа и морална цялост на човека и достойнства на човешката личност

  • право на лична свобода и неприкосновеност

  • право на лична сигурност и неприкосновеност на жилището, на кореспонденцията (тайните)

  • право на защита при нарушаване правата и законните интереси на индивида

  • право на справедливо и публично гледане на делото от независим и безпристрастен съд

  • право свободно да се избира местожителство

  • право на свободно придвижване

  • свобода на съвестта, свобода на мисълта и избор на вероизповедание и на религиозни възгледи

Условно е делението на правата, защото те са взаимно свързани и еднакво необходими за пълноценно съществуване. Човешките права не се степенуват. Те са еднакво значими за човека. Насрещен субект за осъществяване на тези права е държавата. Тя има ангажимента да ги закрепи, гарантира икономически и да осъществи защита в случай на нарушаване.

Права на човека и права на гражданина


Индивид – биологична единица, биологичната същност.

Човек – социална същност, биологична единица, която живее в обществото.

Гражданин – човек, свързан с определена държава.

Личност – човек с натрупвания – интелектуални и емоционални.

ПЧ и правата на гражданина са основните фундаментални конструкции, които не са тъждествени. Биологично това следва от разграничението между човека и гражданина, между естественото и гражданското състояние на индивида, между естественото и позитивното право. ПЧ са естествени права – онези права, които индивидът има по природа и които са неотделими от него като човешко същество. Правата на гражданина са онези права на индивида, които идват от обществения договор, от връзката на индивида с една държава, от нейните закони в позитивното право. Това са възможности, които индивидът има в качеството си на гражданин и са пряко свързани с организацията и функционирането на държавата. Понятието ПЧ изразява универсалната ценност на човека без оглед на неговото гражданство; човека като такъв. Правата на гражданина го характеризират като принадлежащ към определена държава. Докато ПЧ са универсални (всеобщи), то правата на гражданина са строго национални. ПЧ се съдържат в универсалните инструменти, но винаги международни, а правата на гражданина са винаги закрепени в националното законодателство.

“Три поколения” права на човека


Еволюциите в областта на правата и свободите на човека се представя с помощта на концепцията за трите поколения ПЧ. Първото поколение, което свързваме с 17-18в. обхваща гражданските и политическите права и свободи, провъзгласени от буржоазните революции; класически права и свободи. Тази група права позволяват на индивида да се брани срещу произвола на държавната власт. Те поставят граници на властта (избирателните права, свобода на словото). Второто поколение права и свободи свързваме с 19-20в. Това са икономически, културни и социални права и свободи. Тези права се обособяват с възникването на идеята за социалната държава, т.е. държава, която има определен ангажимент към своите граждани и предприема позитивни действия за изпълнение на тези ангажименти – държавата да помага, да се грижи. Третото поколение свързваме с 20-21 в. В него влизат две подгрупи права:

1. В следствие развитието на човешките технологии и науки: право на достъп до информация, на екологична жизнена среда, на ненамеса на частната собственост.

2. Колективни права, които са групови права и противостоят на правата на отделния индивид – право на самоопределение, право на развитие на малцинствата и др.

Концепцията за трите поколения права на човека отразява обогатяването, разширяването в хода на историята. При появата на всяко следващо поколение, предходното не изчезва – напротив, те се натрупват, счита се, че днес всички права в пълен обем са нужни за пълноценния живот на личността.


Правата на човека – предмет на вътрешното и международното право
Постепенното осъзнаване на универсалния характер на ПЧ довежда до възгледа, че международното право е тяхното естествено лобно място. Макар и първоначално формулирани в отделните национални законодателства и други актове с национален характер (декларация за правата на човека и гражданите и т.н.) постепенно те излизат от националните рамки и придобиват регионални и всеобщи измерения. Започват да се създават международни организации, които започват да приемат международни инструменти, в които са формулирани всеобщо валидни, относими за всички ПЧ. Така най-напред се приемат конвенции за премахване на робството, за червения кръст и хуманитарното право и т.н. Това е процес на интернационализация на правата на човека, т.е. ПЧ стават предмет на международното право. Първоначално международно-правните инструменти са били специални – те уреждали отделни групи права и в последствие се приемат универсални международно-правни инструменти, които се стремят изчерпателно да уредят всички основни ПЧ. ПЧ не губят вътрешно правното си значение. Те се закрепват в конституциите на отделните държави все по-пълно, все по-изчерпателно. Този процес се обозначава като процес на конституционализация на идеята за ПЧ. Те се развиват и в действащото законодателство на всяка държава. Двата процеса вървят паралелно, което ни дава право да твърдим, че днес ПЧ са предмет и на вътрешното, и на международното право.

Индивидуални и колективни права


Основен принцип на международното право е, че ПЧ и свободи произтичат от принадлежността на индивида, т.е. те са универсални, но и индивидуални, отнасят се до всички, но в качеството им на индивиди със собствена ценност и достойнство. В известна колизия с този основен доклад влиза тезата за т.нар. колективни права, т.е. правата на различни групи, колективи от хора, които са сравнително хомогенни, изградени най-вече на етнически, расов, религиозен и езиков принцип, образуващи особена общност, в която индивидът се затваря. За колективни права се говори в два аспекта:

1. с оглед начина на упражняването им

2. с оглед на титуляра

1. С оглед начина на упражняване, правото е колективно, доколкото има предвид съществуването на човека не сам по себе си, но съществуването на група хора или колективни общности, с които и в които човекът упражнява това право. Това са правата, които хората упражняват заедно.

2. Не е обаче до край безспорен въпросът за колективните права, които са колективни с оглед титуляра, тъй като няма безспорно приети граници за групата, колектива, т.е. границите на групата са размити, няма единни общи граници. Не е безспорен и въпросът кой следва да дефинира групата като такава и какви права следва да се предоставят на групата (допълнителните специфични права, отделно от онези, които притежава всеки отделен индивид в качеството като член на групата. Докато правото на една езикова общност да изучава и да ползва майчиния си език в бита, да упражнява своите обреди, ритуали, да чества религиозни празници не конфликтира с тезата за ПЧ като лост за развитие и съхранение на многообразието, то по друг начин стои въпросът за индивидуални права в публичната сфера. Няма еднозначен отговор на въпроса дали на отделните групи следва да се предоставят допълнителни специфични права, касаещи публичната сфера. Например правото да се ползва майчиния, малцинствен език в съдопроизводството, в административната сфера, в образователните институции. ООН например и универсалните инструменти по ПЧ стоят на принципа, че всички граждани (хора) следва да бъдат еднакво независими, еднакво свободни и титуляри на еднакви права, т.е. на тях не бива да бъде предоставено нито повече, нито по-малко права – те не поддържат тезата на колективните права. При Съвета на Европа не е така – той допуска предоставянето на допълнителни права на малцинствата и на национални общности.

Система на ООН за правата на човека. Универсални инструменти за защита правата на човека


С утвърждаването на позицията, че основните права на индивида и тяхната защита са въпрос не само на вътрешното, но и на международното право, започва нов етап в развитието ни. Идеята започва да се институционализира, създават се международни организации, чиято основна цел е поощряването и контрол върху спазването на закрепените в юридически задължителни актове основни ПЧ. Създават се организации, общества, комитети, в рамките на които се разработват и приемат основни конвенции. Първите международни мерки за защита на ПЧ са свързани с премахване на робството, с хуманитарното право и др., но истинския разцвет идва със създаването на ООН в 1945г. в Сан Франциско, САЩ. Тя се явява реакция на международната общност на последиците предизвикани от Втората световна война и е израз на стремеж да се предприемат адекватни мерки за повишаване общата сигурност и спазване на ПЧ в света. В устава на организацията изрично е посочено, че спазването и поощряването на ПЧ е важна цел за организацията и това превръща устава не само в документ с организационно- устройствен характер, но и в документ с фундаментално значение за ПЧ. През 1946г. се създава комисия по ПЧ на ООН, която и до днес е основен орган на организацията в тази материя. Във времето са били създадени различни подкомисии по отделни направления – права на малцинствата, която и до днес формира политиката на тази организация в областта на ПЧ. Веднага след създаването си Комисията по ПЧ започва подготовката на харта по ПЧ. Най-напред е разработена и приета всеобща декларация по ПЧ – на 10 декември 1948г. Декларацията няма за цел да обвърже държавите с юридически задължения, а по-скоро да определи целите, за чието постигане те трябва да работят заедно. Особеното значение на декларацията е, че тя е прогласена като общ стандарт, който да бъде постигнат от всички нации и народи. Юридическият статус на тази декларация е една обикновена резолюция без юридическа сила, но с огромно нравствено значение. В декларацията са закрепени цялата палитра основни фундаментални права и свободи, както и някои задължителни клаузи за подобен вид актове по това време, които наричаме зората на ПЧ в съвременен смисъл. В този смисъл тя съдържа:

- недискриминационна клауза, забрана на робството и крепостничеството и търговията с роби, забрана на изтезания, жестоко и нечовешко унизително отнасяне.

- право на признаване на правосубектността на индивида

- клауза за равенство пред закона

- право на защита

- забрана на произволните арести

- право на справедлив съдебен процес

- презумпция за невинност

- неприкосновеност на личния живот

- право на свободно придвижване

- право на гражданство

- право на собственост

- свобода на мисълта, съвестта и религията

- право да се търси, получава и разпространява информация

- свобода на мирни събирания и сдружаване

- право на труд

- право на социална сигурност

- право на образование

- право на достойно жизнено равнище – право на социален и международен ред, при който правата и свободите да могат да бъдат осъществени

Но освен правата, тя включва и задължения или т.нар. ограничителна клауза: при упражняване на своите права човек може да бъде подчинен на ограничения, установени със закон, с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие на едно демократично общество. Тъй като липсата на юридическа сила на Декларацията се оказала проблем, почти веднага след нейното разработване се преминава към подготовка на юридически задължителни документи. След продължителни дебати през 1966г. са приети два основни фундаментални документа: Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международен пакт за социална, икономическа и културна дейност (МПСИКД), както и Първи факултативен протокол към МПГПП и Втори факултативен протокол към МПГПП. Акцентът върху тази група права се доразвива, обогатява, издига на по-високо ниво съдържащото се в Декларацията за ПЧ. Например ръст бележи регламентацията на т.нар. съдебни права, свързани с правото на защита и т.н. Има специална разпоредба за защита на малцинствата, защита на неприкосновеността на частния живот. На по-висока юридическа степен е регламентацията за изпълнението на Пакта на задължението, което държавите поемат. С него се създава комитетът по ПЧ, който е отделен орган само по пакта и има контролни функции (юридически). Допълнително към пакта е приет Протокол за индивидуалните жалби и по-късно втори допълнителен протокол за премахване на смъртното наказание.

Акцент в групата права на МПСИКД е, че присъединявайки се към него държавите поемат ангажимент за постепенно осъществяване на задълженията по него, т.е. и макар да има предвиден контролен механизам за спазване на правата, провъзгласени в пакта, то държавата не може да бъде осъдена за неспазване.

Други инструменти в ООН:



  • Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация

  • Конвенция за правата на детето

  • Конвенция за статута на бежанците

  • Конвенция против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

Системата на ООН има още организации:

1. UNICEF – агенция за защита на децата

2. UNESKO – организация за образованието и културата

3. Върховен комисариат на ООН за защита на бежанците

4. Международна организация за защита ПЧ

Международна защита на правата на човека в системата на ООН


В системата на ООН са възприети и няколко процедури за защита ПЧ и тяхно евентуално накърняване. Те имат смесен политико-юридически характер и пряк или косвен ефект върху конкретно нарушени права или общия статус на ПЧ.

Първата процедура на докладване по МПГПП включва предоставяне на доклади от държави – страни по пакта, за приети от тях мерки за осъществяване на признатите с пакта права и за напредъка при упражняването на тези права. Тези доклади се разглеждат от Комитета по ПЧ, който орган по пакта, създаден за осъществяване на международен контрол върху изпълнението на поетите от държавите международни задължения. От самото начало стойността на тези доклади е поставяна под съмнение, тъй като те се съставят от национални длъжностни лица, които се опитват да представят положението на ПЧ в най-благоприятна светлина. Тези доклади се представят една година след влизане на пакта в сила и при поискване (обикновено се поискват при крупни трансформации). За да се преодолее съмнението в обективността на докладите, Комитетът по ПЧ в тези случаи обикновено изисква допълнителна информация от правителството, а и призовава отделни лица при обсъждане на докладите. Съществува възможност за получаване на допълнителна информация от неправителствени организации с консултативен характер, които представляват т.нар. паралелни доклади, често пъти явяващи се коректив на докладите. Докладите представят общата юридическа рамка на закрилата на гражданските и политическите права и мерките свързани с упражняването и евентуалното им ограничаване. Докладите се проучват от независими експерти, които действат в лично качество (не са обвързани от държавата, към която принадлежат). По проучените доклади Комитетът изготвя годишни доклади, които съдържат общи бележки. С бележките и коментарите съобразяването не е задължително. Разчита се на политическия резон, който могат да предизвикват докладите.

Следващата процедура между държавите-страни по пакта е съгласно чл.41 от МПГПП: всички държави-страни по пакта могат да заявят, че признават компетентността на Комитета по ПЧ да получава и разглежда съобщения (жалби), когато една държава – страна по пакта твърди, че друга държава-страна по пакта не изпълнява задълженията си по пакта. Това е процедура на междудържавни жалби. Тя е факултативна процедура само при изрични декларации.

Тя предвижда следните етапи: двустранни преговори между заинтересованите държави; при липса на споразумения въпросите се отнасят пред Комитета по ПЧ, който ги разглежда в закрито заседание; Комитетът предлага своите добри услуги за приятелско уреждане на спора на основа спазване на ПЧ; съществува възможност и за ангажиране на специална помирителна комисия със съгласието на страните; ако се постигне приятелско уреждане на спора въпросът приключва, ако обаче не се постигне такова, Комитетът изготвя доклад, с който цели оказване на политически натиск върху държавата-нарушител за подобряване ПЧ в тази държава.

Третата процедура е процедурата по индивидуалните жалби. Според Първият факултативен протокол към МПГПП с ратифицирането му всяка държава признава компетентността му да приема и разглежда жалби от частни лица, намиращи се под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушение на техни права от същата държава. Държавите по този начин се съгласяват да бъдат контролирани от ООН дали спазват индивидуалните права на техните граждани под тяхна юрисдикция.

Изисквания към тези жалби:



  • да са изчерпани всички вътрешно правни средства за защита

  • нарушението да не е разглеждано в друга регионална процедура

  • жалбите не са анонимни

  • не представляват злоупотреба с права

  • касаят права, закрепени в пакта

Жалбата се съобщава на засегнатата държава, която предоставя становище; жалбата се разглежда при закрити врати, но комитетът по ПЧ не предявява решение в юридическия смисъл по жалбите – той констатира нарушението, публикува го, оказва политически натиск върху държавата.

В системата на ООН има и други процедури:

- 1503, по която се разглеждат системни тежки нарушения по ПЧ (апъртейд)

- процедура по резолюция 1235

Регионални инструменти за защита правата на човека. Съвет на Европа и правата на човека. Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Допълнителни протоколи
Успоредно с процеса на универсализация на идеята за ПЧ се развива и процес на регионализация. Спецификата на отделните проблеми в света и необходимостта от предприемането на адекватни действия за тяхното решаване подтикват държавите към създаване на регионални организации и приемане на регионални международни инструменти по ПЧ. Основната регионална организация на Европа е Съветът на Европа със седалище в Страсбург, създаден през 1949г. като регионална организация за колективна гаранция на ПЧ. България членува там от 1992г.

Първият най-важен регионален инструмент по ПЧ е Европейската конвенция за защита на ПЧи основните свободи, приета през 1950г. в Рим, влиза в сила от 1953г., за България – 1992г.

Европейската конвенция е динамично развиващ се акт, като до момента са приети 13 протокола (в ход е подготовката на 14-тия), които съществено допълват и развиват основните права, закрепени в конвенцията, както и инструментариума за тяхната защита. Гарантираните от Европейската конвенция за ПЧ права и свободи са предимно граждански, политически и лични. По-специално изрично следва да се посочат: право на живот, забрана на изтезанията, право на свобода и сигурност (чл.5), право на справедлив съдебен процес (чл.6), право на зачитане на личния и семейния живот, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на словото, право на ефективно средство на защита, забрана на дискриминацията. Тя ги брани много ефективно. Контролът е осъществяван от Европейския съд.

Първият допълнителен протокол закрепва правото на собственост, образование и правото на свободни избори. Четвъртият допълнителен протокол добавя свободата на движение. Шестият – отменя смъртното наказание. Седмият – доразвива някои съдебни права. Осмият – касае забраната на дискриминацията, а останалите уреждат процедурни въпроси.

И до днес Конвенцията не включва всички права от основната листа, но за сметка на това тези, които включва, брани ефективно. За да осигури спазването на задълженията, поети от държавите се създава Европейски съд по правата на човека , действащ постоянно, който се състои от съдии, чийто брой е равен на броя на държавите по Конвенцията – 144 (всяка държава изпраща по един съдия). Съдиите трябва да притежават високи морални качества, да отговарят на изискванията за заемане на висши съдебни длъжности в съответната държава или да са юристи, учени, преподаватели. Съдиите заседават с лично качество, т.е. те са независими и не са длъжни да бранят на всяка цена интересите на държавата, която ги е изпратила там. Съдиите са с мандат от 6 години и подлежат на преизбиране. Мандатът изтича при навършване на 70 г. В пленарен състав съдът решава предимно организационни въпроси. Непосредствената работа на съда се осъществява в по-малки структури. Така при разглеждането на заведените дела съдът заседава в комитети на трима съдии, камари от седем съдии и голяма камара от седемнадесет съдии (отделения). Като ex officio – служебно член на камара или голяма камара заседава съдията, избран от държавата-страна по производството – държавата, срещу която има подадена жалба. Съдът разглежда две основни групи дела:

1. Дела по междудържавни жалби, при които всяка страна може да сезира съда за всяко твърдяно нарушение на разпоредбите на Конвенцията и на протоколите по нея, извършени от друга държава-страна по Конвенцията.

2. Дела по индивидуални жалби ( могат да бъдат подавани от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от държавите – страни по Конвенцията.

Положителни и отрицателни предпоставки

Положителни:


  • изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, които са достъпни за обикновения гражданин

  • жалбата трябва да е депозирана в 6-месечен срок от окончателното решение на последната национална инстанция,но не и след това

  • жалбоподателят трябва да е лично засегнат

  • нарушението трябва да е извършено от държавата или неин орган

Отрицателни предпоставки:

  • жалбата не е анонимна

  • жалбата не е разглеждана в друга международна процедура

  • жалбата не е несъвместима с Европейската конвенция по ПЧ, не излиза от нейния обхват

  • не е на лице злоупотреба с право на жалба

  • жалбата не е явно обоснована

Жалбите се разглеждат от комитет от трима души, който може с единодушие да обяви подадената жалба за недопустима и да я заличи от списъка на индивидуалните жалби, когато това решение може да бъде взето без допълнително разглеждане. Когато не е взето решение, жалбата се препраща към една от камарите, която се произнася по допустимостта и по съществото на жалбата в случай, че приемат допустимост.

Етапи при допустимост:

1. съдът продължава разглеждане на делото съвместно с представителите на страните и ако е необходимо предприема разследване, за което държавите са длъжни да окажат съдействие.

2. съдът се предлага на разположение на заинтересованите страни с чел да се постигне приятелско разрешение на спора.

Тази процедура е поверителна. В случай, че се постигне приятелско споразумение, съдът заличава делото от своя списък чрез решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и постигнатото споразумение. То се сключва между представителя на държавата, когото наричаме правителствен агент и жалбоподателя.

Делото се гледа по същество ако не е постигнато споразумение при открити врати, ако съда не реши друго.

Ако съдът реши, че има нарушение на Конвенцията или протоколите към нея, той може да постанови справедливо обезщетение на пострадалата страна, което се изплаща от държавата; може да задължи държавата да промени своята административна, съдебна и друга практика, законодателството си, с оглед защита на ПЧ, както и да вземе всякакви мерки за отстраняване на нарушението и недопускане застрашаване на ПЧ.

В срок от три месеца след датата на нарушението на дадена камара, всяка страна по делото може в изключителни случаи да поиска отнасяне на делото в голямата камара от 17 души. Голямата камара приема молбата само ако делото засяга съществен въпрос по тълкуването и прилагането на Конвенцията или съществен проблем от общ характер. Ако съставът приеме молбата за разглеждане, голямата камара се произнася с решение, което е окончателно.

Решението на всяка камара може да стане окончателно в случаите:


  • когато страните заявят, че няма да искат отнасяне на делото до голямата камара

  • три месеца след датата на решение не отнасят към голямата камара

  • когато голямата камара отхвърли молбата за разглеждане на делото

Окончателното решение се публикува и е задължително за изпълнение. Решението се изпраща на комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.

Европейски съд по правата на човека. Състав, структура, функции. Производство пред ЕСПЧ по индивидуалните жалби. Европейска социална харта. Способи и средства за защита на социално-икономическите права


Той разглежда 39 000 дела годишно. От българска страна са подадени 1 200 дела към съда. Срещу България има решени 35 дела, по-голямата част от които са завършили с осъдителни решения, а много по-малко с приятелски споразумения. Българската държава извършва най-често нарушения в случаите при прилагане мерките за неотклонение задържане под стража, бавна съдебна процедура за разглеждане на делата, за нарушаване правото на собственост, унизително отнасяне или наказание (простъпки в затворите и арестите най-често), по религиозни въпроси, за дискриминация срещу ромите и т.н. Общата продължителност на едно дело е 5 години, но се подготвя протокол №14, който цели по-нататъшно рационализиране на процедурата. Решенията срещу България оказват истинско влияние върху законите на страната. Има обаче и други инструменти в системата на СЕ за ЗПЧ – през 1993г. се създава Комисариатът на СЕ по ПЧ. Това е несъдебен орган за подпомагане на обучението, информирането и спазването на ПЧ така, както те са закрепени в инструментите на СЕ в областта на ПЧ. Комисариатът цели промоцирането на спазването на ПЧ и тяхното ефективно упражняване и защита. Приети са близо 200 регионални инструмента в областта на ПЧ, целящи обща защита на ПЧ или специализирана защита на конкретен вид творба. От специализираните трябва да бъдат посочени: Европейската социална харта, която е ревизирана и има два допълнителни протокола (тя била приета да компенсира пропуските на ЕКПЧ, която брани предимно гражданските, политическите и личните права; за разлика от нея ЕСХ поставя акцента върху социалните и икономическите права – ЕСХ приема, че държавите са ангажирани активно за спазване на предвидените в нея права и работи в сътрудничество с правните субекти и техните органи – те предприемат необходимите административни, правни, икономически и организационни мерки за поощряване и съблюдаване на тези права. Допълнителният протокол към ЕСХ предвижда възможност и за подаване на колективни искова от международни организации на работодателите и профсъюзите), международни неправителствени организации с консултативен статус към СЕ и други национални организации. Исковете се адресират до генералния секретар на СЕ, който ги представя на комитета на независими експерти. Комитетът изисква предварителна информация и изготвя доклад, който предоставя на Комитета на министрите на СЕ, който пък приема резолюция с препоръки. Тези препоръки се отправят към съответната страна, която дължи по-нататъшна информация за спазването им.

Други инструменти – Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията – при нея се акцентира върху правата на лицата, намиращи се в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Смята се, че при този вид увреждания съществува голям риск от увреждане на тези права – учредява се комисия от независими експерти, които извършват инспекции.

Друг инструмент – Конвенцията за компенсация на жертвите на насилствената престъпност. Тази конвенция предвижда държавата от специално създадени фондове за целта да компенсира вредите, които жертвите на насилствената престъпност са понесли и след това по силата на регресивния иск да възстанови тези средства от имуществото на престъпника. Така се стимулира държавата да търси ефективно и наказва престъпниците, а така се и защитават по-добре правата на жертвите. РБ не е ратифицирала тази конвенция.

Друг инструмент – Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ратифицирана от България и влязла в сила.


Европейският съюз и правата на човека


ЕС е предимно икономическа организация и проблематиката за ПЧ до скоро имаше периферно значение за съюза. В последно време обаче има признаци за една засиленачувствителност към темата, което доведе до приемането на няколко инструмента по ПЧ – предимно резолюции, решения, но така също и Хартата за основните права в ЕС, приета през 2000г. и Европейската конвенция, която отделя подобаващо място на тази проблематика. До скоро ЕС оставяше тази проблематика на СЕ и неговите органи, но реформата в ЕС наложи той да се ангажира и с тяхното спазване. Най-важният акт в това отношение е Хартата за основните права в ЕС, приета като политическадекларация, но в момента е основна част на Европейската конституция. В условията на променящото се обществно, социален прогрес и развитие на нациите и технологиите,ЕС остава на позицията, че ПЧ следва да бъдат приоритет и за него. В преамбюла на Хартата изрично се сочи, че правата така както са закрепени в ЕКПЧ, ЕСХ и другите регионални инструменти остават валидни, но ЕС се ангажира изрично с тяхното спазване. Хартата преповтаря основния лист на ПЧ така, както е закрепен в универсалните инструменти, но същевременно регламентацията на тези права бележи известен ръст. Например по един съвременен начин е егламентирана неприкосновеността на човешкия ентегритет като изрично се забранява клонирането на човека, използването на човешки органи за печалба и някои други генетични изследвания, които са несвместими с биоетиката. Ръст бележи регламентацията на защитата на персоналните данни, в регламентацията на равенството и недискриминацията като Хартата изрично забранява нововъзникналите дискриминационни основания като сексуална ориентация, инвалидност, възраст и т.н. Ръст бележи регламентацията на трудовите права и техните производни, защита на потребителя, защита на околната среда, право на добра административна практика, в това число регламентация на институцията Омбудсман, регламентация на правата и интересите на хората с увреждания и др.

Хартата признава, провъзгласява и урежда тези възникнали или новоизолирани права по един нов модерен начин, но не предвижда изричен механизъм за тяхната защита – в това отношение остава валиден редът за защита пред ЕСПЧ.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и правата на човека
През 1973г. тя започва съществуването си като Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа – това е т.нар. Хелзингски процес. То започва работа в обстановката на Студената война, като целта му е диалог между Изтока и Запада, преодоляване на дистанцията между двата блока, студеният политически климат и произтичащите от него интриги. Със заключителният акт от Хелзинки от 1975г. държавите (всички европейски държави плюс САЩ и Канада) поемат политически ангажимент за сътрудничество и подобряване на статуквото в няколко области, свързани пряко или косвено с ПЧ – контакти между хората (в това число събиране на разделени семейства, стимулиране правото на пътуване и изобщо разширяване на контактите между хората от двата блока, подобряване разпространяването, достъпа и обмена на информация, сътрудничество в областта на образованието, науката и др.). След демократичните промени обаче и след преодоляване обстановката на Студената война въобще ОССЕ, макар и организационно останала без предмет, намери новото си лице – то е трасирано от съвещанието в Копенхаген през 1990г., което се нарича Съвещание по човешкото измерение, в следствие на което държавите поемат ангажименти за по-пълно гарантиране на ПЧ в следните области: осъществяване на правосъдието, участие в избори, свобода на съвестта, мисълта, религията, право на свободно движение. Понастоящем ОССЕ се ангажира предимно с подпомагане на демократичните процеси в т.нар. нови демокрации. След разпадането на СССР, към нея се присъединиха и азиатски страни – Казахстан, Таджикистан, Тюркменистан. Днес приоритет на организацията са изборите в новите държави, решаването на локалните конфликти, достъпът до правосъдие в тези държави и други отделни въпроси на ПЧ.

Ролята на неправителствените организации за защита правата на човека


Неправителствените организации допълват държавните функции, особено що се касае до ПЧ. ПЧ са ангажимент на държавата. Неправителствените организации обикновено осъществяват допълващи държавните действия функции. В нередки случаи те се явяват коректив на действията на държавата.Неправителствените организации са обикновено специализирани. Работят в отделни направления, което им позволява детайлно да анализират нерешените проблеми, да извършват сравнителни проучвания, както и непосредствено да съдействат за решаването им.

На редица неправителствени организации е предоставен т.нар. консултативен статут при ООН, Се и т.нл Искат се от тях доклади за състоянието на ПЧ в отделните странил На тях Се гледа като на един партньор на държавата, а има и междуправителствени организации за осъществяване защитата на определени граждански права. По правило неправителствените организации се занимават с правата на хората, които се намират в неравностойно положение.



  • Amnesty International

  • Международна Хелзингска федерация

  • Българско сдружение за честни избори и граждански права

  • Български Хелзингски комитет

  • Български адвокати за ПЧ

  • ЧП без граници

  • ANIMUS(женска организация)

Правата на човека при осъществяване на правосъдието
Още в първите документи по ПЧ важността на тази категория права е била призната и на тях в исторически план и понастоящем винаги се е отделяло приоритетно място в общата листа на ПЧ. Осъществяването на правосъдието в новите случаи представлява интензивна намеса в личната сфера на конкретния индивид. Призоваването на едно лице в качеството на свидетел е достатъчно, за да наруши неговия динамичен стереотип и да създаде условия за ограничаване на някои от неговите права и възможности. Това в по-голяма степен важи за обвиняемите по наказателните дела, но е релевантно и за жертвите, а също така и за страните по гражданския процес. С оглед спецификата на правосъдието и правните задължения на лицата, ангажирани при неговото осъществяване, опасността от засягане или ограничаване на основните права е много голяма. Затова и тази сфера винаги се е нуждаела и получавала стриктна регламентация. С оглед постигането на необходимия баланс между интереса на правосъдието и правата и интересите на конкретния субект, още в Магна харта се съдържа регламент на основните ПЧ от групата на т.нар. съдебни права. Например правото на достъп до съд, на справедлив съдебен процес в рамките на разумен срок от независим и безпристрастен съд, правото на защита, правото на защита от произволен арест, презумпцията за невиновност и т.н. В съвременните инструменти по ПЧ тази регламентация е доусъвършенствана, допълнена. ЗПЧ при осъществяване на правосъдието се осъществява на няколко нива:

1. Защита на национално ниво

2. Защита на двустранна основа

3. Регионална защита

4. Защита на универсално ниво

ЗПЧ на двустранно ниво – съдържа се в двустранни договори, които се сключват между отделните държави: за екстрадиция, за трансфер на осъдени лица, за правна помощ по наказателни и граждански дела. Целта е да бъде подпомогнато осъществяването на правосъдието и едновременно с това да се предоставят допълнителни възможности за осъществяване на фундаменталните ПЧ. Тази защита има субсидиарен характер.

Защита на регионално ниво – най-значимата след националната. Основен инструмент, който предвижда защитни механизми е а)ЕКПЧ – чл.6: Всяко лице при определяне на неговите права и задължения или при наличие на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.Там е закрепена презумпцията за невиновност. И други членове в Конвенцията охраняват ПЧ при осъществяване на правосъдието – чл. 7 забранява ретроактивното (обратното) действие на Наказателния закон. Със своята юриспруденция ЕСПЧ допълнително интерпретира и разширително тълкува текстовете на конвенцията и протоколите. Така ефективно брани фундаменталните права при осъществяване на наказателното правосъдие.

б) Европейски правила за затворите – предвиждат стандарти, които трябва да бъде(ат спазвани по отношение на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

в) Европейска конвенция против изтезанията

г) Европейска конвенция за екстрадиция – многостранно съглашение.

д) Европейска конвенция за трансфер на осъдените лица

е) Европейска конвенция за компенсация на жертвите от насилствената престъпност.

Защита на универсално ниво – универсалните инструменти се ограничават с по-общи препоръки в области, които не са пряко обвързани с различни вътрешноправни решения. Повечето универсални инструменти препоръчват правосъдието да бъде дадено в разумен срок без да определят граници. Ограничават се в това да препоръчат правосъдието да се осъществява от независим и безпристрастен съд. Изискват достъп до съд.( Минималните стандарти на ООН са по-ниски от тези на Европа.

Защита правата на етническите, религиозни и езикови малцинства


Закрилата на етническите, религиозните и езиковите малцинства е процес, чрез който правата на индивида стават предмет на Международното пправо без проблемът да губи своето вътрешно правно значение. Правата на малцинствата въпреки дългата си история и до днес остават нерешен до край въпрос както в международен, така и във вътрешен план. Българската конституция не предвижда съществуването на национални малцинства, но признава макар и имплицитно съществуванетона езикови, религиозни и етнически малцинства.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница