Историческа ретроспекция

БФБ-София има водеща роля на българския капитал пазар и това се обуславя от две главни причини:

1) Променената ситуация след началните години на капиталовия пазар – приключването на приватизационните процеси и фактът на вече изградени институционална и нормативна среда следва да намалят очакванията към държавата и към държавните институции; 2) Ключовата (в определен смисъл монополна) позиция на БФБ-София и оттам – особената й уязвимост към евентуално неблагоприятно развитие на българския капиталов пазар каквато е настоящата икономическа ситуация.
ИСТОРИЧЕСКА РЕТРОСПЕКЦИЯ

Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за Фондовата борса е приет през 1907 и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борси. С царски указ №7 от 15 април 1914г. официално е учредена Софийската фондова борса като “тържище, където се срещат членове на борсовата корпорация и борсови посредници за продажба и покупка на публични и частни ценни книжа”.

През 30-те години борсовата търговия бележи разцвет. На фондовата борса се реализира значителен оборот, листирани са около 30 компании. След Втората световна война фондовата борса прекратява дейността си.

Българският капиталов пазар възобновява своето съществуване през 1991г. С приемането на Търговския закон. В края на същата година се създава и “Първа Българска Фондова Борса” АД. Възникването на капиталовия пазар е свързано с дълбоките структурни, икономически и социални промени в България, започнали след 1989 г. В периода 1992-1994г. в страната се създават около 20 фондови борси. Пазарът е нерегулиран и функционира без ясни правила до приемането на Закона за ценните книжа и фондовите борси през юли 1995г. В съответствие с изискванията на новоприетия закон, се създава Комисия по ценните книжа и

фондовите борси /КЦКФБ/. В края на 1995г. повечето регионални фондови борси се обединяват с “Българска фондова борса” АД, която остава единствената действаща борса в страната. Другата основна институция на капиталовия пазар – “Централен Депозитар” АД, е основана през 1996г.

През 1996г. КЦКФБ въвежда изискването всички листирани компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на това изискване, “Българска фондова борса” АД преустановява търговията с ценни книжа.

Търговията с ценни книжа се възобновява една година по-късно, след като борсата получава лиценз от КЦКФБ. Първата търговска сесия се провежда на 21.10.1997г. Тогава търговията е концентрирана на Свободен пазар, където се търгуват акции на дружествата, участвали в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на Официален пазар е регистрирано първото дружество – “Елкабел” АД, като през 1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32.

Динамичното развитие на капиталовия пазар, в периода 1996–1999г., доказва необходимостта от по-съвършена регулативна база. В съответствие с новите реалности през декември 1999г. Народното събрание приема Закона за публично предлагане на ценни книжа / ЗППЦК/. Новият закон създава условия за ефективна защита на инвеститорите, за стабилност на пазара, спазване принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност и необратимост на сделките, за динамика и глобализация на капиталовите пазари.

КЦКФБ се преименува в Държавна комисия за ценните книжа, но тя престава да съществува като отделна институция на 1 март 2003 г., когато е създадена Комисията за финансов надзор, обединяваща регулаторните органи в сферата на ценните книжа, застраховането и осигуряването.

Българска фондова борса – София е акционерно дружество с преобладаващо частно участие с основен капитал 293 393 лева . Българската държава участва в капитала на борсата с апортна вноска. Останалите акционери са местни и чуждестранни юридически и физически лица. Над 2/3 от акционерите (с изключение на държавния дял) са финансови институции – банки, финансово-брокерски къщи, застрахователни дружества. Хиляда акции от капитала на БФБ-София дават право на членство, ако притежателят им е лицензиран инвестиционен посредник. Борсата осигурява на своите членове и техните клиенти равни условия за участие в търговията с ценни книжа; равен достъп до пазарната информация; унифицирани правила за борсова търговия, сключване и изпълнение на сделките с ценни книжа; необратимост на сключените сделки с ценни книжа; пълна прозрачност относно формирането на цените на търгуваните ценни книжа и незабавно оповестяване на пазарната информация за сключените борсови сделки.

Висш орган на управление на БФБ-София е Общото събрание на акционерите. Оперативното управление на борсата се осъществява от Съвет на директорите, който се избира от Общото събрание на акционерите, и от Изпълнителния директор.

Дейността на БФБ-София АД е организирана в три основни дирекции:

"Търговска система и надзор", "Външни отношения и комуникации" и "Административно-финансова".

Членове на Българска фондова борса-София могат да бъдат чуждестранни или местни юридически лица - банки и инвестиционни посредници, допуснати да сключват сделки с ценни книжа на Борсата. Те трябва да бъдат инвестиционни посредници, получили разрешение при условията и по реда на ЗППЦК; да бъдат членове на Централен депозитар АД или да са сключили договор с член на ЦД; да притежават минимум 1000 бр. акции от капитала на Борсата и да имат действащ трудов или граждански договор с най-малко един борсов посредник. Към края на 2007г. членовете на БФБ-София наброяват 90, а лицензираните брокери са 130.

Българска Фондова Борса-София АД осъществява дейността си в съответствие с разпоредбите на следните закони и нормативни актове:

• 
  Закон за публично предлагане на ценни книжа. С този закон се уреждат публичното предлагане и търговията с ценни книжа, дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния Депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните дружества, управляващите дружества, условията за извършване на тези дейности и държавния контрол върху тях.
  
• 
  Търговски закон
  
• 
  Закон за приватизация и следприватизационен контрол  
  
• 
  Закон за дружествата със специална инвестиционна цел
  
• 
  Наредба на КФН за реда и условията за извършване на маржин покупки, къси продажби и заемане на ценни книжа
  
• 
  Други Наредби на Комисията за финансов надзор
  
• 
  Правила на БФБ-София
  

Комисията за финансов надзор, и по-специално Управление "Надзор на инвестиционната дейност", регулира и осъществява контрол върху:

Комисията одобрява проспектите на емитентите и изисква първоначално и периодично разкриване на информация в случаите на публично предлагане на ценни книжа.

На фондовата борса може да се търгуват единствено безналични ценни книжа, за прехвърлянето на които не са предвидени ограничения или условия. Към момента на БФБ-София АД се търгуват следните видове ценни книжа:

Борсовите индекси са полезен индикатор за следене посоката на пазарните трендове. Те са основното средство, което осигурява историческа перспектива на даден пазар, като движението им влияе при вземането на решения на не малко инвеститори.

Първият индекс на БФБ-София АД е SOFIX, като изчислението му стартира на 20 октомври 2000г. SOFIX представлява съотношение на сумата от пазарната капитализация на дружествата, включени в него към текущия ден и сумата от пазарната капитализация на същите дружества към предходния ден. Базисната му стойност е 100. SOFIX е най-успешният индекс на Борсата и първият, на база на който бяха създадени структурирани продукти.

BG 40 се състои от емисиите акции на 40-те дружества с най-голям брой сделки за последните 6 месеца. Изчислението на BG 40 стартира от 01 февруари 2005г. Базисната му стойност е също 100.

С оглед желанието за предоставяне на по-пълна картина на българския капиталов пазар, БФБ-София стартира изчислението на два нови индекса през септември 2007г. Първият, BG TR30 (базисна стойност 1000), е базиран на промяната на цените на акциите, включени в него като всяка една от участващите емисии е с равно тегло, а вторият - BG REIT (базисна стойност 100), е секторен индекс, базиран на пазарната капитализация, коригирана с фрий-флоута и се състои от акциите на дружества със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти или земя.

Световната финансова криза се отрази и върху тренда на борсовите индекси в България, като някои от тях отчетоха рекорден спад.

За изминалия месец октомври най-старият борсов индекс SOFIX понижи стойността си с 37,9 на сто и вчера затвори на ниво от 492,18 пункта. Това е най-силното месечно понижение от старта на изчислението на индекса през октомври 2000 г. За изминалия месец широкият индикатор BG40 отстъпи с 28,9 на сто, а равнопретегленият BGTR30 падна с 32%. ,а индикаторът BGREIT загуби 30% от стойността си. Общо 38 от позициите, включени в изчислението на широкия индекс BG40, регистрираха спад през октомври.

Това от своя страна показа, че въпреки не дотам развития капиталов пазар у нас, той се влияе от световните тенденции и промените в икономическата конюнктура.

• “Пазар на акции”, който според критериите на Правилника на БФБ-София за качество на емитентите и техните емисии, се разделя както следва:

Сегмент “А”;

Сегмент “В”;

Сегмент “С”

• “Облигационен пазар”:

Сегмент “Държавни ценни книжа”;

Сегмент “Общински облигации”;

Сегмент “Корпоративни облигации”;

Неофициален пазар на ценни книжа

Неофициалният пазар се разделя на следните пазарни сегменти, в зависимост от вида ценни книжа:

• неофициален пазар на акции;

• неофициален пазар на облигации;

• неофициален пазар на други безналични ценни книжа по смисъла на ЗППЦК.

Борсата организира още “първичен пазар”, за извършване на първично публично предлагане на ценни книжа и “приватизационен пазар”, за извършване на публично предлагане на акции, собственост на държавата и общините.

През 2007 г. на борсата са постигнати най-добрите резултати, откакто съществува капиталовият пазар у нас. Регистрираният оборот от 9.946 млрд. лв. е почти три пъти по-висок от този през 2006 г. През август 2007 г. е поставен месечен рекорд в историята на борсата от над 3.7 млрд. лв. оборот, дължащ се на прехвърлянето на 90 на сто от капитала на Българска телекомуникационна компания АД.

Причините за засиления интерес са много, но като цяло през годината основно място заемат оптимизма от приемането на страната в Европейския съюз, както и увеличеният поток на инвестициите от чужбина. Намаляването на корпоративния данък от 15 на 10 на сто също бе силен стимул за добро представяне на дружествата и изнасяне „на светло” на резултатите от дейността им. Успешното прилагане на Стратегията на БФБ-София АД������������������������������������������������������� за привличане на емитенти и популяризиране на борсата е друг основен фактор, който повлия върху увеличаването на обемите на търговията. Организираните кръгли маси и срещите с дружествата от различните региони в страната се оказват от ключово значение за вземането на решения на някои от тях за регистрация за придобиване на публичен статут.

Реализираните сделки през 2007 г. са над два пъти повече в сравнение с предходната година. На Неофициален пазар на акции нарастването на оборота е с над 300 на сто спрямо 2006 г., като надминава 6.5 млрд. лв. На Официален пазар увеличението на оборота е с 50 на сто спрямо 2006г, въпреки направеното преструктуриране на сегментите (прекратен е сегмент С на Официален пазар) в средата на януари на 2007г, при което 12 дружества са свалени на Неофициален пазар сегмент „А”.

Оборотът на пазарите на облигации достига 374 млн. лв. през 2007г, което бележи повишение с 25.85 на сто спрямо 2006 г. Относителният дял на този сегмент в общия оборот обаче остава нисък, като през 2007 г. е едва 3.76 на сто в сравнение с 8.79 на сто към края на 2006 г. Броят на регистрираните облигационни емисии нараства от 73 на 87 през изследвания период, предимно за сметка на големия брой нови емисии на неофициалния пазар на облигации.

Среднодневният оборот на борсата през 2007 г. е в размер на 39.78 млн. лв. при 250 борсови сесии, в сравнение с 13.59 млн. лв. през 2006 г. при 249 сесии.

През 2007 г. на пазара на акции най-активна е търговията при дружествата от сферата на транспорта и съобщенията, като реализираният оборот надхвърли 3.3 млрд. лв. Търговията с акциите на най-голямата българска публична компания БТК, дава над 98 на сто от общия оборот в сектора, като високата стойност се дължи в голяма степен на прехвърлянето на 90 на сто от акциите на дружеството за над 2.78 млрд. лв. през месец август.

Пазарната капитализация на БФБ-София достига 28.99 млрд. лв. в края на 2007г, което представлява ръст от 89 на сто спрямо края на миналата година. Увеличението на капитализацията на Официален пазар е със 51.31 на сто като броят на регистрираните на този сегмент емисии намаля от 29 на 19 през периода в резултат на отпадането на сегмент С. Пазарната капитализация на Неофициален пазар се увеличи със 111.44 на сто през последните 12 месеца като броят на регистрираните емисии се повиши от 328 на 361.

3. В системата на XETRA са свързани над 600 участници и над 5000 брокера. Това неминуемо ще има особено позитивен ефект за местния капиталов пазар, тъй като ще направи много по-лесен достъпа на чуждестранните участници.

4. Тъй като Дойче Бьорзе е една от най-големите борси в световен мащаб и нейни членове са всички значими инвестиционни банки, то това се очаква да доведе до много по-добра видимост на БФБ-София в международен аспект.

6. Въпреки че правилата за търговия се различават от пазар до пазар, търговията на големите борси е в голяма степен унифицирана, вследствие на желанието на участниците да работят с едни и същи правила навсякъде, където търгуват. От тази гледна точка, това гарантира унифицирането на местните правила със световните тенденции.

7. Високите изисквания на международните участници по отношение на възможностите на системата ще гарантират и модернизирането им на местния пазар, и предоставянето на много повече разнообразни функции. Така например XETRA поддържа много повече видове поръчки, които дават възможност за много по-разнообразни стратегии, дори и при търговията с акции, която е сравнително праволинейна.

2.Електронна система за разкриване на информация от публичните дружества и други емитенти на ценни книжа (ЕКСТРИ)

БФБ-София АД активно работи с емитентите на ценни книжа във връзка със задължението им да разкриват информация. Експертите от борсата непрекъснато консултират публичните дружества по отношение на начините, възможностите и задълженията при разкриване на информация от тяхна страна с оглед продължаващо подобряване на качеството на разкриваната информация.

Особен успех в това отношение е пускането в действие на интегрираната информационна система ЕКСТРИ, която е разработена съвместно с Комисията за финансов надзор и Централен Депозитар АД. Системата официално стартирана на 19.01.2007 г.

Промените в нормативната база през 2007 г., във връзка със синхронизирането на законодателството с това на Европейския съюз, доведе до значителни промени по отношение разкриването на информация от емитентите. Особено значима за БФБ-София АД бе промяната, която отмени задължението на дружествата да разкриват информация на първо място чрез борсата. Промените предвиждат публичните дружества и емитентите да разкриват информация на обществеността по начин, който осигурява бързото й разпространение до възможно най-широк кръг лица във всички държави членки и по начин, който не ги дискриминира.

Новата система дава възможност на всички желаещи публични дружества и емитенти на ценни книжа да оповестяват на публиката всякаква информация, свързана с дейността им по тяхна преценка, включително регулирана информация, по смисъла на §1, т. 41 от ДР на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

3.Система за електронно подаване на поръчки чрез интернет от клиенти на членовете на “БФБ-София” АД (COBOS)

Удобствата, които системата COBOS предоставя на клиентите, които я ползват, а именно - сами да търгуват на борсата чрез собствените си компютри, като по този начин по-бързо сключват сделки и по-гъвкаво реагират на поведението на пазара, и не на последно място, намаляването на транзакционните разходи, я правят особено атрактивна и все по-предпочитана.

Улесняването на инвестиционният процес, което COBOS осигурява, е от ключово значение и за привличането на повече инвеститори на пазара. В повечето случаи това са хора, които ценят времето си и искат бързи и удобни решения. Нарастването на инвеститорите е пряко свързано и с подобряването на ликвидността на капиталовия ни пазар.

В тази връзка следва да се отбележи и работата, която БФБ-София АД извърши за внасяне на подобрения и нововъведения в системата през 2007 г. Въведените подобрения касаят повишаването на качеството на работа на системата, като беше дадена възможност на клиентите да декларират свързаност с даден посредник или емитент.

Принос по отношение на повишаването на ликвидността и конкуренцията на пазара имат и финансовите компании, които разработват свои собствени платформи, за директен достъп до търговската система на базата на предлаганата от борсата услуга BSE Online.

Потребителите на системата получават достъп до цялата информация за търговията в реално време, включително въведени поръчки и сключени сделки от членовете, до списъка с регистрираните емисии ценни книжа, както и достъп до секцията “Новини” на търговската система, включително стойностите на индексите, изчислявани от борсата. Освен това, посредством разработените приложения, потребителите на BSE Online получават възможност за въвеждането на поръчки от страна на техните клиенти след потвърждаването им от борсов посредник, с което се избягват някои ограничения на стандартния борсов терминал.

Наличието на алтернативни системи за директна търговия е положително за развитието на пазара, с оглед увеличаването на конкуренцията и стремежа към подобряване и усъвършенстване на предлаганите продукти.

В началото на 2008г. ръководството на БФБ-София АД започва разработването на Стратегия за развитие за периода 2008-2010 г. и бизнес-план за дейността. Основната цел, заложена в стратегията и бизнес-плана е повишаването на ликвидността на пазара, като за постигането й са очертани следните основните приоритети в дейността на борсата:

1.1 Въвеждане на нова търговска платформа – XETRA

Основен приоритет в дейността на БФБ-София АД в краткосрочен аспект е внедряването на платформата, използвана от Франкфуртската борса, XETRA, като основна система за търговия.

1.2 Обновяване на технологиите и технологичната инфраструктура на Борсата

В съответствие с пазарната конюнктура, състоянието на капиталовия пазар и разширяването на дейността и предлаганите от нея услуги, БФБ-София ще продължи практиката си да инвестира в съвременна и модерна технологична инфраструктура, което е ключов фактор за гарантиране на безпроблемната работа на Борсата при по-значителни натоварвания и при все по-нарастващата ликвидност на пазара и активност на участниците.

1.3 Оптимизиране на системата ����������COBOS

Във връзка с настъпилите изменения на пазара, свързани с новите функции и услуги, предлагани от БФБ, както и във връзка с нарастващите разходи по поддържането на системата ����������������COBOS�����������, ще бъдат търсени решения и предприети действия, целящи осигуряване на безпроблемната работа на системата. Предмет на обсъждане с представители на инвестиционните посредници ще бъдат различни варианти относно бъдещото функциониране на системата, включително възможността оперирането й да бъде изведено към потребителите (членовете на Борсата) на основата на лицензионен режим.

Основна стратегическа цел на БФБ-София АД в средносрочен план е нарастването на броя, обема и разнообразието на финансовите инструменти, които се търгуват на борсата.

Приложеният модел при изпълнението на заложената стратегическа цел по популяризирането на БФБ-София постига много добри резултати през изминалия двугодишен период. Борсата привлича интереса на бизнеса в страната към възможностите за финансиране чрез капиталовия пазар, като едновременно с това поставя в полезрението на широката общественост перспективите, предлагани от публичния статут. Личният контакт между експертите от Борсата, представителите на инвестиционните посредници и бизнеса се оказа от ключово значение за вземането на решение за някои от дружествата за регистрация на борсата.

Независимо от постигнатите резултати привличането на нови емитенти остава сред основните приоритети на БФБ-София. Променената обстановка на пазара обаче изисква промяна по отношение на подхода и формата за постигането на тази цел. В тази връзка БФБ-София ще продължава и в бъдеще регулярно да анализира дружествата, които имат потенциал за придобиване на публичен статут и да поддържа актуална база данни с потенциални емитенти. Акцентът ще се измести върху изготвянето на регулярни анализи относно перспективните сектори на икономиката (потенциалните емитенти в тях), както и увеличаване на секторната представителност на компаниите на Борсата.

2.2 Привличане на чуждестранни емитенти за двойно листване на борсата

Друга насока по отношение на новите емитенти е привличането на чуждестранни компании за двойно листване за търговия и на БФБ-София. Членството на страната в ЕС е предпоставка за приобщаването на БФБ-София към паневропейския капиталов пазар. Хармонизирането на законодателството в областта, въвеждането на единен паспорт и улеснената процедура по нотификация прави сравнително лесно двойното листване на чуждестранни компании от ЕС на българската борса.

Приоритет при привличането на нови емитенти и разнообразяването на търгуваните финансови инструменти на Борсата е привличането на емитенти на облигации. Специални усилия трябва да бъдат насочени в популяризирането на дълговите инструменти сред дружествата (публични и непублични). Особено внимание следва да бъде обърнато на конвертируемите облигации като средство за увеличение на капитала, което е много популярно в страните с развит капиталов пазар. Борсата ще положи усилия, съвместно с пенсионните фондове, да популяризира и емитирането на общински облигации като форма на допълнително финансиране на общинските бюджети в България.

Особени усилия трябва да бъдат положени за популяризирането на средствата и начините за увеличението на капитала на дружествата чрез борсата и да се стимулира предприемането на действия в тази насока. В тази връзка увеличаването на информираността на управителните органи на емитентите относно корпоративните действия, които могат да се предприемат в тази насока е от ключово значение.

В средносрочен аспект усилията на Борсата ще бъдат насочени към оптимизирането на търговията с най-слабо ликвидните дружества на пазара. Ще бъдат търсени възможни решения на нормативно и техническо равнище за промяна на режима на търговия с техните ценни книжа.

Въвеждането на нови финансови инструменти на пазара е друга средносрочна цел, която БФБ-София си поставя. В това отношение основните насоки на работа ще бъдат, от една страна, за привличане на емитенти на различни видове ценни книжа, които могат да бъдат търгувани при настоящото състояние на инфраструктурата на пазара, а от друга страна, ще бъдат предприети стъпки в посока търсене на партньори и/или решения за организиране на процеси на клиринг и сетълмент, които да позволят търговията на деривати.

Главна насока в бъдещото стратегическо развитие на БФБ-София остава привличането на инвеститори. Основният фокус ще се насочи върху привличането на чуждестранни, в т.ч. портфейлни инвеститори с дългосрочен инвестиционен интерес на българския пазар. В това отношение въвеждането на новата търговска система XETRA ще окаже ключово влияние за постигането на заложената цел.

Друго средство в това отношение ще бъде участието и организирането на международни форуми и конференции, където ще бъдат представяни състоянието и перспективите пред българския капиталов пазар. Под различни форми ще бъде организирано и представяне на водещи български дружества пред чуждестранни инвеститори.

На местно равнище популяризирането на капиталовия пазар като алтернатива за инвестиране е от първостепенна важност за бъдещото развитие на БФБ-София. В това отношение особени усилия ще бъдат положени за популяризирането на капиталовия пазар сред непрофесионалните инвеститори.

От съществено значение при привличането на инвеститори на пазара ще бъде повишаване ефективността и качеството на техническата обезпеченост на търговията. В тази връзка е от необходимо разработването и съгласуването с членовете на борсата на единна стратегия за бъдещето на системата COBOS.

4.Повишаване на качеството на корпоративното управление

БФБ-София ще продължава и в бъдеще да инициира и участва в програми и начинания, свързани с корпоративното управление на публичните дружества в страната. Стимулирането на емитентите да прилагат принципите, заложени в Националния кодекс за корпоративно управление и по-високи стандарти на управление е от първостепенно значение за подобряване имиджа на българския капиталов пазар, повишаване на доверието на инвеститорите и привличане на чуждестранни инвеститори.

БФБ-София ще бъде ангажирана и активно ще участва и в процеса на търсене на решения за практическото въвеждане на маржин сделките и късите продажби на капиталовия пазар. Разнообразието на инструментариума от механизми, който участниците могат да използват за осъществяване на техните стратегии е от особено значение за привлекателността на даден пазар и е фактор за привличането на повече инвеститори.

От особено значение и приоритет в дейността на БФБ-София ще продължава да бъде предоставянето на по-голямо разнообразие от информационни продукти и услуги. В тази връзка наред с традиционните канали за разпространение на информационни услуги от особено значение ще бъде търсенето на допълнителни такива чрез стратегически партньорства с местни и чуждестранни организации.

Като продължение на политиката на БФБ-София за популяризиране на капиталовия пазар, Борсата възнамерява да оптимизира своята Комуникационна стратегия, която ще има за цел да утвърди общественото разбиране за водещата роля на БФБ-София по отношение на капиталовия пазар.

В бъдеще Борсата ще продължава да се стреми към по-голяма медийна отвореност, редовно присъствие в медиите, вкл. неспециализираните, рекламиране на дейността, предимствата и перспективите пред пазара.

8.Международно сътрудничество

Сред важните приоритети в дейността на БФБ-София ще бъде разширяването на международните контакти и връзки с останалите борсови институции и организации, както в регионален, така и в общоевропейски и световен мащаб.

Като пълноправен член във Федерацията на европейските фондови борси, БФБ-София в бъдеще ще разширява активната си работа по проекти с представители на водещи европейски борсови оператори.

Активното сътрудничество между борсите е особено актуално в за прилагането на MiFID в контекста на очакваните промени по отношение на търговията. Споделянето на опита между отделните борси е от особено значение за запазване конкурентоспособността на регулираните пазари като центрове на ликвидността.

Оказването на съдействие на борсите в региона е друг приоритет от съществено значение, резултатите от който са свързани с повишаването на атрактивността на капиталовите пазари в Югоизточна Европа като цяло за привличането на повече чуждестранни инвеститори.

В тази връзка тенденцията е БФБ-София да участва активно в процеса на интеграция и глобализация на капиталовите пазари и да извоюва позицията си на водещ капиталов пазар в региона.

В заключение може да се обобщи,че БФБ-София заема ключова позиция на българския капиталов пазар, но тя е изправена пред сериозни предизвикетелства от една страна във връзка с настъпилата финансова криза, а от друга страна във връзка с усъвършенстването на капиталовия пазар в България и стремежа да започне да изпълнява онези важни икономически и социални функции, които предопределят съществуването му в работещите пазарни икономики като реална среда за разпределение на свободните капиталови ресурси.

За адекватната реакция в тази връзка биха допринесли значително поставените приоритети в стратегитя на Борсата.