Исторически музей „Искра“

Работно време: 9.00 – 18.30 ч., без почивни дни

Телефон: 0431 62755

Website: http://www.muzei-kazanlak.org

Открита е през 1944 г. в надгробна могила в североизточния край на града. Световната си известност гробницата дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера. Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха.

Гробницата се състои от три помещения – предверие, изградено от ломени камъни, споени с глина; тесен тухлен коридор, покрит с двускатно островърхо заоблено покритие, и тухлена гробна камера с кръгъл план и камбановиден купол. Целият тухлен корпус на гробницата е покрит с каменен кожух от ломени камъни, споени с глина.

В гробницата са били положени телата на мъж и жена. Оставените при погребението дарове и лични вещи са били ограбени още в древността. Открити са керамични съдове и позлатена сребърна каничка, кости от кон, амфора, позлата от погребален венец и части от златни накити.

Стенописите отразяват събития от живота на погребания тракийски владетел. Първоначално централната сцена е определена като „погребално угощение“, но според новите изследвания сцената представлява „сватбена церемония“.

Главно място в нея заемат знатна тракийска двойка и висока фигура на жена, вероятно богиня, застанала до мъжа. От двете им страни са изобразени фигури на мъже и жени, участници в церемонията – свирачи , виночерпец, воини, водещи коне за поводите.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
Местонахождение: парк Тюлбето, Казанлък

Работно време: 9.00 – 17.30 ч., без почивни дни

Телефон: 0431 64750
Музей на розата
Музеят е създаден през 1984 г. с част от фондовете на Исторически музей „Искра”, събирани и обработвани през годините от 1901 насетне. Огромна заслуга за неговото богатство имат основателят на музей „Искра” Петър Топузов, Димитър Чорбаджийски - Чудомир и Стефка Дончева-Крачанова.

Експозицията на музея е разположена в три основни зали, където са показани: оригинални снимки и документи за развитието на розопроизводството през Възраждането и в началото на 20 век; инструменти за обработка на розовите градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и розова вода; историята на българските розотърговски къщи; материали, свързани с историята на Института по розата и съвременното розопроизводство. Музеят на розата се радва на изключителен интерес от български и чужди туристи.
Адрес: бул. „Освобождение“ 49, 6100 Казанлък

Работно време: 9.00 – 17.30 ч., без почивни дни

Телефон: 0431 64057
Историко-етнографски комплекс „Кулата“
Спокойната атмосфера на старите казанлъшки къщи може да се усети в Етнографски комплекс “Кулата”. Красивата бяла църква в северния край на малкото площадче и кокетно подредените около него къщи и малки дюкянчета придават старовремски уют на тази възрожденска част на града. И днес гостоприемните домакини на комплекса ще ви посрещнат на чашка розов ликьор и розово сладко в двора и ще ви разкажат за миналото и настоящето на Казанлък. Сега музей, а някога известна като Хаджиеновата, къщата в етнографския комплекс е принадлежала на заможни розопроизводители. Още при влизането си посетителите ще видят разположената до навеса “гюлпана” (примитивна розоварна) и уникална колекция от селскостопански сечива и инвентар.

Къщата е разположена сред градина от дървета, чимшири и трендафили. В архитектурно отношение тя е асиметрична, двуетажна. Първото ниво са работни помещения и маза, а вторият етаж е с открит голям чардак с кьошк и 3 стаи – кухня, спалня и гостна. В съседния двор сред цветна градина е скътана селската къща. Тя е с две стаи – соба и кухня и впечатлява със своята практичност и скромност. През малките прозорци, светлината огрява пъстрите съдове по полиците, шарените черги и възглавници. В съседство стар дюкян предлага продукти на маслодайната роза и творения на занаятчийското изкуство, а срещу него се намират майсторите – лютиери, както и медникарската работилница. В етнографския комплекс могат да бъдат видяни много ритуали от местни и традиционни празници по предварителна заявка.
Адрес: ул. „Никола Петков“ 18, 6100 Казанлък

Работно време: 9.00 – 17.30 ч., без почивни дни

Телефон: 0431 63247, 0431 65733
Гробница на Севт III (храм в могила „Голяма косматка“
Паметникът в могила Голяма Косматка е открит през есента на 2004г.по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст.н.с. д-р Г.Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ „Искра” гр. Казанлък.

Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в.пр.Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на един гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.

В началото на ІІІ в.пр.Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ.Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница.

За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките и осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение.

Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 м. южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, е положена грижливо глава от бронзова статуя - вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел.

Меглена Първин
Местонахождение: на 1 км южно от гр. Шипка

Работно време: 9.00 – 17.30 ч., без почивни дни

Работно време: 9.00 – 17.30 ч., без почивни дни

Телефон: 0431 64419
Общинска библиотека „Искра“
Общинска библиотека “Искра” – гр. Казанлък е учредена на 27.12.1860 г. Тя е културно - информационен институт, който събира, съхранява, организира и предоставя за ползване библиотечен фонд, явява се архив на книжнината за края.
С решение на Общинския съвет – Казанлък, библиотеката е обявена за културен общински институт със самостоятелен щат и бюджет, което е акт на признание за нейната дългогодишна дейност.
Книжният фонд на Общинска библиотека “Искра“ е над 300 000 тома библиотечни документи – литература от всички отрасли на знанието, комплектувана съобразно интересите на нейните читатели. Особено място заемат ценните и уникални фондове – ръкописи, старопечатна книжнина и редки издания на почти всички европейски езици. Някои от тях са притежание единствено на библиотека “Искра” – “Деяния на апостолите” (ръкопис-палимпсест върху пергамент, датиращ от 13 век), “Цветен триод” (17 век), “Часослов” (17 век), “Дамаскин” (19 век), “Коран” (19 век), “Номоканон” (17 век) и др.
Над 400 са заглавията на книгите и периодичните издания, включени в сбирката на старопечатната книжнина, излизала през през периода 1806-1878г. Голям дял сред тези книги се пада на учебниците и учебните пособия като “Рибен буквар” на Петър Берович, “Аритметика или наука числителна” от Христаки Павлович, “Българска граматика” на Неофит Рилски, “Славяноболгарское детоводство” на Неофит Бозвели и др. Художествената литература е представена от произведения като “Райна княгиня българска”от Йоаким Груев, “Беатриче Ченчи” от Димитър Блъсков, “Две приказки за слантните жени” от Станка Никулица, първите издания на “Горски пътник” на Георги Сава Раковски, “Нова песнопойка” на Петко Р.Славейков, “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников, “Иванко” и “Нещастна фамилия” на Васил Друмев, стиховете на Христо Ботев и др. Интерес представляват и периодичните издания от този доосвобожденски период.
Изключително богати са и фондовете ни от книги и периодични издания, излезли след Освобождението до средата на 20 век. Сред тях трябва да откроим книгите за Казанлъшкия край, които представят пълната история за региона.
И днес фондовете на библиотеката продължават да се обогатяват ежегодно с нови издания, стремящи се да отговарят на съвременните търсения и да задоволяват нарастващите читателски интереси.
Общинска библиотека “Искра” и нейните пет Филиала ежедневно се посещават от над 300 читатели с разностранни интереси. Те получават търсената информация и са обслужвани в различните отдели на библиотеката – Заемна за възрастни, Читалня, Изкуство, Детски отдел, Краезнание и Справочно-библиографски отдел.
Адрес: ул. „Искра“ 4, 6100 Казанлък

Телефон: 0431 63703

Website: http://www.library-iskra.com
Театър „Любомир Кабакчиев“
Театър “Любомир Кабакчиев” е създаден с Решение № 6/15.04.1998 г. на Общото събрание на НЧ “Искра”, като естествен продължител на театралните традиции на Община Казанлък и е офциално обявен на 20.10.1998 г. На същата дата Театърът за първи път е вписан като професионален с № ОДТ-0178 в регистъра на извършващите професионална театрална дейност, институции, в Националния център за театър към Министерството на културата.

Театър “Любомир Кабакчиев” функционира като Общински културен институт от 1 януари 2001 година.

Театър “Любомир Кабакчиев” е репертоарен, професионален, общински културен институт, нетърговски, с идеална цел.

Телефон: 0431 64741

Website: http://www.theatre-kazanlak.com
Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“
Националният парк-музей “Шипка-Бузлуджа” е създаден е през 1958 г. Той обединява Националния парк-музей “Шипка” (връх Шипка с Паметника на Свободата и паметниците, свързани със защитата на Шипченския проход при освобождението на България (1877-1878), Националния парк “Бузлуджа” и Паметника на победата край с. Шейново. Край град Шипка се издига храм-паметникът „Рождество Христово” (Шипченският манастир). Той е построен в памет на загиналите в защита на Шипченския проход руски, украински, румънски, молдовски, финландски войници и офицери и български опълченци.

Местонахождение: вр. Шипка в Стара планина, на 17 км. от град Шипка и на 29 км. от Казанлък

Работно време: 9.00 – 17.00 ч.

Адрес управление: ул. „П.Р.Славейков“ 8, 6100 Казанлък

Website: http://www.shipkamuseum.org