Исторически разказ за Варненската битка

Исторически разказ за Варненската битка

Неслучайно битката при Варна на 10.11.1444г. е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.

Подготовката за военната кампания на християните започва със сключването на уния / договор / между Унгария и Полша през 1440 г., по силата на която кралят на Полша Владислав III е обявен и за унгарски крал под името Уасло I, като се задължава да освободи унгарците от турците. 16-годишният крал-юноша си поставя още по-амбициозна цел – прогонването на нашествениците от Европа и завладяването на тяхната столица Адрианопол / дн.Одрин/.

Римският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания, надявайки се основателно по този начин да разшири влиянието на католицизма и своето собствено влияние на Балканите. За целта, папата дава една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораби, които да охраняват проливите от азиатската османска империя.

Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен / превзети са Ниш, Пирот и София / във военно и политически – пропагандно отношение, но поради суровата зима и заледените проходи през Балкана, както и поради липсата на храна и фураж, походът е прекратен. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости и да изселват селища, чието население е подпомагало християните.

Междувременно на 12 юни 1444 г.в Адрианопол е сключен изгоден мир /в резултат Сърбия и Влахия ще запазят независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове / между султан Мурад II и кралска делегация, а на 1 август в Сегедин кралят ратифицира договора. Под натиска на папския легат кардинал Юлиано Чезарини обаче, на 4 август кралят обявява втори поход срещу османците, а на 10 август издава заповед за повторно събиране на армията. Започва трескава подготовка за война.

Християнската войска, потеглила от сборните пунктове Варадин и Темешвар / дн.Орадея и Темишоара /, наброява 16 хиляди войници, предимно унгарски трансилванци на Хуняди и отряди на верни кралски благородници от Полша. Придружава я табор - вагенбеург, състоящ се от 2 хиляди бойни и обозни коли, поверени както и в I поход на чешки наемници-хусити. Присъединяват се също неголеми отряди на епископите: Симон Разгони от Егер, Ян Доминик от Варадин, Рафаел Херцег – босненски номинат, кардинал Юлиано Чезарини и магнатите Михай Силаги и Франко Талоци с хървати. За състава на кръстоносния рицарски отряд, изпратен от папата, нищо подобно не се знае. Сърбите в този поход не участват. Липсват преки сведения за участие на босненци и словаци.

Вместо на 1 септември, армията тръгва едва във втората половина на месеца. Между 18 и 22 септември тя е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът – при Турну Северин.

Пътят следва през Видин и Никопол, които са опожарени, но поради липсата на време крепостите не са били превзети. Българите от тези селища тръгват след краля. При Никопол християнската армия се попълва от 4 хиляди влашки конници, начело със сина на влашкия господар Влад Дракул. Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени /староруси от западноукраинските земи, които са включени в границите на полската държава.

Армията се придвижва през Оряховица /дн.Горна Оряховица/, Шумен, Мадара, Провадия, Петрич / Петрич кале при при Разделна /, към Варна. Галата и Макрополискрепост между Евксиноград и Виница предават ключовете от крепостните врати без бой.

Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40 хилядна азиатска войска и в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато, да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера.

В Източна Тракия към султана се присъединяват румелийските части и през Айтоския проход османската армия се насочва към Варненското поле.

На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага на стан пред крепостните стени на Варна. Вечерта пристига съобщението, че голяма султанска армия се е разположила на по-изгодни позиции в подножието на Франгенското плато. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе, въпреки неблагоприятните обстоятелства, като ръководството е възложено на Янош Хуняди. Безпокойството на краля е свързано с трикратното числено превъзходство на противника и невъзможността за маневриране по фланговете, както и с липсата на пространство за отстъпление, тъй като зад гърба на съюзническата армия е морето. Цалата нощ преминава в подготовка за боя.

Според сведенията на очевидци и хронисти, християнската армия е построена в дъгообразна линия от брега на езерото до местността “Планова”. Дясното крило, което няма общо командване е съставено от 5 бандери / отряди, знамена /. Зад него, като резерв, е оставен още един отряд и вагенбургът на чехите.

Центърът на бойния ред се състои от две кралски знамена, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди разполага бързоманеврените влашки конници.

В състава на лявото крило влизат 5 унгарски знамена, командвани от Михай Силаги.

Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии. Първата има две крила. Лявото крило е образувано от азиатска спахийска и тимариотска конница. То се разполага по склона на Франгенските възвишения.

Непосредствено пред него с фронт на юг заемат позиции акънджиите и азебите, които имат задача първи да атакуват противника. Командир на това крило е Караджа паша.

Дясното крило, командвано от Дауд паша, съставено от румелийска спахийска и тимариотска конница, е разположено източно от чифлика Кадъкьой / близо до с.Тополи/.

Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чиито брой достига до 3000 души.

В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак тепе / дн.Мурадова и Владиславова могила / било разположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили.

По този начин султанските войски обкръжават кралската армия и пресичат възможните пътища за изход по суша.

Първи започват атака акънджиите от лявото крило. Християните на бан Талоци отблъскват част от тях и се впускат в преследване, последвани от още две бандери. Тази тактическа греша е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безредно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата.

В този критичен момент Янош Хуняди и младият крал предприемат атака с двата кралски отряда и власите-конници срещу анадолските спахии, разпръснати в грабежи. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката.

След успешния удар Хуняди и кралят се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля над разстроените кралски редици е голямо. Съветвайки краля да не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Упехът на двата фланга окуражава младия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан.

В този момент кралският кон се спъва и кралят пада на земята. Еничаринът Коджа Хазър бързо се приближава и с един удар на ятагана си отрязва главата на краля. След това я поднася като подарък на султана. Последният зпаовядва един конник да разнася набучената на копие кралска глава по цялото бойно поле.

Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за храбрата гибел на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и за отнемане тялото от противника.

Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия към Унгария продължава няколко дни. Много от войниците загиват, застигнати от турски потери.

На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия / около 10 000 войници /, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

В памет на загинали войни на 10.11.1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове. През 1935 г. е построен символичен мавзолей на краля, а през 1964 г.с построяването на музейна сграда е изграден мемориалният комплекс “Парк-музей Владислав Варненчик”.