Историческо време текстът с незначителни съкращения е публикуван в сборника: Онтологията през

[41] "На това място вече може да бъде изяснена основната мисъл, от която изобщо изхожда моят опит да създам учение за светогледа и която определя тази работа. Историческото съзнание е това, което отвън ни връща ориентацията на метафизиците към единна общовалидна система, зад обусловените от нея различия, които разделят мислителите и най-сетне обобщаването на тези различия в класификации. То прави свой предмет от фактически съществуващото противоборство между системите в тяхната обща конституция във връзка с развитието на религиите и на литературното творчество. То показва как цялата понятийна работа на метафизиката не е успяла да направи нито една крачка към единна система. Така в крайна сметка се вижда как противоборството на метафизическите системи се основава в самия живот, в жизнения опит, отношенията към проблемите на живота. В тези отношения е заложено многообразието на системите и същевременно възможността да се разграничават в тях известни типове. Всеки от тези типове се ангажира с познание на действителността, с преценка на живота и с целеполагане. Те са независими от формата на антитезата, в която основни проблеми се решават от противоположни гледни точки" (Дилтай 1998: 150).

[42] "Следователно, нормата става за нас такава винаги вследствие на отношение към определена цел – към общозначимост. Става дума не за фактическа общозначимост – това би бил случаят на естествено закономерна необходимост, – а за изискване за всеобща значимост. Нормите са такива форми на осъществяване на законите на природата, които трябва да бъдат одобрени, изхождайки от общозначимостта. Нормите са такива форми на осъществяване на законите на душевния живот, които с непосредствена очевидност са свързани с убеждението, че те, и само те, трябва да бъдат реализирани и че всички останали видове индивидуални комбинации, към които води естествено закономерната необходимост на душевния живот, са достойни за порицание. По такъв начин, нормативното съзнание извършва отбор от движенията на естествено необходимия душевен живот, одобрявайки едни и порицавайки други. Нормативното законодателство не е тъждествено на законодателството на природата, но и не му противоречи; то представлява избор от възможностите, дадени от законодателството на природата" (Виндельбанд 1994: 241).

[43] Вж.: последния абзац на увода на глава 3.

[44] Единосъщие на двойственост е еквивалентно на "дуалност" (вж.: глава 2, парграф 3).

[45] "Сега трябва да разгледаме тази "крайност" по-отблизо, да я сложим, така да се каже, под лупа. "Крайност" означава всъщност "начало" и "край". Тъкмо в съдържателното тълкуване на "началото" и "края" на историята се разкрива същността на съответния исторически свят" (Игнатов 1999: 256).

[46] "В развитието на религиозно-философската и мирогледна мисъл времевата схема често се усложнява така, че наред с "начало" и "край" възниква и някаква "повратна точка", нещо като "координатна точка", която организира цялата история и е не по-малко значима, отколкото в общи линии онова събитие, което подразделя историята на "предисторията" и "същинската история" (Игнатов 1999: 256).

[47] "Всички големи секуларизирани учения за Божията милост копират тази схема, като естествено създават свой заместител на християнската координатна точка, издигайки го до ранга на главно събитие на историята" (Игнатов 1999: 256-257).

[48] "Именно Рождество Христово дели историята на две части; историята преди Христос е само пролог към същинската история (към историята след Христос) – тя е подготовка за нея. В предисторията хората живеят още в мрака на езичеството. След Рождество Христово им е дарувана светлина и те вече нямат извинение за греховете си" (Игнатов 1999: 256-257).

[49] Биха могли да се обсъдят понятийни – предимно математически – страни на "некрайността".

[50] Собствено математически, некрайните величини могат да се въведат като реципрочни стойности на безкрайно малките, според "нестандартния анализ" на Робинсън, т.е. като реципрочни на "диференциалите" на Лайбниц. Срв и с: Петров 1971.

[51] За интуиционизма е характерна представата за процеса на установяване на истинността на едно или друго твърдение като някакъв извършващ се, протичащ във времето, исторически процес. Наред със съжденията-"факти", истинността или неистинността на които е установена или може да се установи в настоящия момент, т.е. в качеството на факт, интуиционизмът допуска непроверени съждения. Да подчертаем, че това са хипотези, които могат да се отнасят и до миналото. Такива твърдения без да са истинни, не са и неистинни, обаче се приема, че тяхната истинност или неистинност може да се установи с хода на времето.

[52] Homo sapiens sapiens, осъзнал своята божественост, която е преди всичко отговорност, самоотговореност, e човекът, мислещ исторически.

[53] "Изкристализира" от останалото.

[54] "Този процес заставя мнозина да преразгледат, да поставят под въпрос, да подложат на анализ всички несъзнателно приети по-рано възгледи, обичаи и условия" (Ясперс 1991: 32-33).

[55] "В това време се извършва много необичайно. В Китай тогава живеят Конфуций и Лао-цзъ и безбройно множество други. В Индия възниква Упанишадата, живее Буда; във философията в Индия, както и в Китай са разгледани всички възможности за философско постигане на действителността, чак до скептицизъм, до материализъм, софистика и нихилизъм; в Иран Заратустра учи за света, където върви борба на доброто със злото; в Палестина се явяват пророците – Илия, Исая, Йеремия и Второисая; в Гърция е времето на Омир, на философите Парменид, Хераклит, Платон, трагиците, Тукидид и Архимед. Всичко онова, което е свързано с тези имена, възниква почти едновременно в течение на малко столетия в Китай, Индия и на Запад независимо един от друг" (Ясперс 1991: 32-33).