История на българия от д-р Ганчо Ценов

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

От Д-р Ганчо Ценов

( С приложение от 3 карти, текст и карта на старото положение, на народите, населяващи Балканския полуостров)

Берлин

Берлин 1917.

Преди няколко месеца бях поканен от господата офицери в щаба на германската поетапна инспекция No.11, да изнеса доклад относно взаимоотношенията между народите в Македония и тяхното възникване. В един доклад, обаче един така сложен въпрос, не може да бъде правилно разгледан без да се познава българската история. След това господата ми предложиха да напиша една кратка история, чрез която да е възможно наведнъж да се обхване систематизирано историята на българския народ. Когато започнах със създаването на тази книга, установих че не е достатъчна една повърхносно- разказана история, тъй като читателят не би бил в състояние да разграничи истината от фалша, разпространяван всред обществото. Една българска история може да бъде приета и ползвана само, ако е основана на извори, подложени на съмнения. По тази причина взех решение да напиша такава история и бих се чувствал щастлив, ако изложената информация доведе до по- подробно разглеждане на българската история. Посочена е литературата, ползвана в текста, като някои данни съм взел от в-к „Свобода”, гръцката история, „Римска история” от Кох, „История на византийската империя” от Рот (последните 3 са в сбирката на Гйошин), „История на България” от Иречек и „Българския църковен въпрос” от Бурмов. За по- лесна ориентация в старата история има приложена карта.

Този труд беше написан в полеви условия, по време когато фелдмаршал Фон Макензен триумфираше в победоносен поход начело на немски, български и османски войски през румънските земи, също по време когато генерал Белов лично ръководи и отблъсва враговете си в полето на местността „Черна”, навлизайки в моята родина: техните имена, както и имената на генералите Фон Галвиц и Винклер, ще останат завинаги в паметта на българите.

На господата офицери от този щаб, изразявам своята благодарност за тяхното дружелюбно отношение и насърчение, особено на негово превъзходителство граф Вестрап, техни превъзходителства бароните от благородническата фамилия Фон Кране и г-н оберлейтенант Даф.

Особена благодарност дължа на моят приятел г-н Макс Хелфриц, който имаше добрината да прегледа и коригира моя немски език в тази книга.

20.01.1917 Д-р Ганчо Ценов

(От щаба на поетапна инспекция No.11)

Българите фактически нямат история за най- старите времена на своето съществуване. Това което от време на време се описва, като българска история, се основава в действителност на разказани предания и няма никаква научна стойност. Така българите са обявявани за турци, тъй като титлите и имената на най- старите им царе, се твърди, че били турски. Изнамерено е каменно писмо, в което българският цар Маламир е назован с титлата канез, като тази титла съществува и до днес при българите под формата на кнез. На старобългарски тази титла кнез е била канез, което е близко със старонемската титла куниг (кйониг), което означава крал. Тази толкова очевидна старобългарска титла се преобръща сега на някаква турска титла, канез трябвало да означава кан, кан било съкращение на хаган, от което следвало, че титлите канез и хаган били едно и също.

В своите народни песни българите наричат един от своите царе, живял през 12 век- Ясен. Името Ясен означава ясен, светъл. Гръцките писатели от тази епоха го наричат Асен, тъй като в гръцкия език липсва буквата Й, като добавят, обаче към името- прозвището „Белгун”, означаващо светлият, белият. Това преплитане на теорията за турския произход на българите обявява това чисто българско име за турско. Името Асен по тази теория, трябвало да бъде Асан, което било съкращение на Хасан и по тази логика българските царе имали турски имена. Също според тази теория, след като българите били турци, те са по- късно дошли пришълци на Балканския полуостров. Българите имат връзка със скитите, но според гореописаната теория, това не противоречало на техния турски произход, защото скитите живеели на север от планина Кавказ и във всеки случай били източен народ. Как се е стигнало до идеята, скитите- старите обитатели на Балканския полуостров- да бъдат обявени за азиатци, с това няма да се занимаваме. Ние искаме да обърнем внимание на това, че старите писатели, дали ни информация за скитите и Скития, „под скити” са разбирали старите обитатели на Балканския полуостров. Така Йордан (историк от 6 век) пише, че скитите или Скития граничела със земята на албанците. Страбон (1 век пр. и след Хр.) пише че, планина Кавказ, където са живеели скитите, застъпва земята на албанците (ХI. IV.1). Когато от Бриндизи се пътува през Епидамн (Драч, Дурацо, Дирахиум), се стига до планина Кавказ или Керауния. Арменският географ Анания Ширакаци пише, че река Варданес или Вардар извира от планина Кавказ. Старите автори следователно под географското понятие Кавказ разбират не планината, която ние наричаме така, а една част от Динарската планинската верига, намираща се в западната част на Балканския полуостров. По отношение на понятието Скития и скити, достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен в Скития и живял там 5 години:

Тази част на Скития се намира между езерото Вистонис (Порто Лагос) и река Струма. Овидий пише именно:

Скитските племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали беси, гети и одриси.

Скитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският град Томес.

От посочените източници става ясно, че Скития е Тракия и скитските народи са тракийски народи. В старата история на балканските народи, често споменаваният град Томес, на егейския бряг на Тракия, се е намирал между река Струма и Порто Лагос. Херодот - бащата на историята, който ни е оставил най-старата информация за Сктия и скитите, също обозначава Балканския полуостров- Тракия, като Скития. Походът на персите срещу Скития при планина Кавказ, не е били насочен към южна Русия, а към Македония, към езерото Преспа и земята на будините или град Воден. Херодот също свързва скитите с Троя. Най- важните троянски реки- Ликос (Lycos) и Вар (War, Wardar), са обозначени от него като скитски реки. Той пише, че четири от скитските реки- Ликос, Вардар, Танаис (Черна) и Иргис (Виргис, Брегалница), се вливат заедно в езерото Меотис.

От горецитираните източници на Херодот се разбира, че главната троянска река Ликос тече в близост до р. Вардар, следователно Троя се е намирала в Тракия или Македония, а не в Азия, както погрешно се твърди. Тези факти ни дават основата за правилното разбиране на старата историята, на балканските народи, както ще видим по- нататък.

Българите са старите скити, обитавали Балканския полуостров, Панония, Дакия до Карпатите. Старите скити са се разделили на различни народи под различни имена. Тези които живеят в Тракия са се наричали общо траки, в Илирия- илири, в Панония- панонци и т.н. Всички тези скитски народи са се разделили на отделни племена, като гети или готи, хуни, българи, авари, пеони, македонци, които от 7 век сл.н.е. носят общото име българи. В исторически план тези народи са споменати още по времето на троянските войни. По- късно тракийските скити преминават през Босфора към Азия и нападат персите. Скоро персите потеглят на военен поход от Азия към Европа срещу скитите. Едва през 4 век пр.н.е. в Македония възниква силна държава, която поробва гърците и персите. Не след дълго време идват римляните и поробват македонците, както по- късно и целия Балкански полуостров до Карпатите. Към края на 4 в.сл.Хр. започва разпадането на Римската империя и етническото пробуждане на поробените скити. В 5 в.сл.Хр. под ръководството на Атила, те основават голяма скитска държава, която се разпростира чак до р. Рейн. Своята политическа независимост скитите или българите запазват до 11 в.сл.Хр., когато падат под владичеството на византийските гърци и от части под владичеството на германската империя, и маджарите. Българите извоюват своята политическа и църковна независимост към края на 12 век (1186 г.). Тази независимост те запазват до 1393 г., когато падат под турко робство и църковното владичество на гърците. Турци и гърци унищожават българската интелигенция, като я принуждават или да приеме ислямската вяра, или гръцка националност. От българите остават само селяни, които до такава степен биват потиснати, че загубват своето национално съзнание.

Вече спира да се говори за българи на Балканския полуостров, а само за гръко- християни. Едва в 1762 г. един български монах от Атон- Паисий Хилендарски открива, че българите някога са имали голям, силен, самостоятелен народ и велики царства. За да събуди народното самосъзнание, Паисий написва кратка българска история, която не се печата, а във вид на ръкопис се чете и преписва от различни родолюбиви българи. Скоро след това германски и руски учени започват да говорят за българи на река Дунав (По какъв начин обаче и защо? Не ли за да се потули отново истината?). Постепенно се стигнало до убеждението, че на р. Дунав живее български народ, но не се знаело на коя раса принадлежи той. Така по този въпрос възникват спорове, които траят до ден днешен. Тъй като средновековните писатели са свързвали българите с други скитски племена- омбри или кимбри, хуни, угри, авари, хазари и по причина, че тези народи са се считали за идващи северно от Кавказ като турски, монголски или фински, то чуждестранните учени са считали нашия народ за турски, фински, идващ на Дунава чак през 7 век.

Българските изследователи, обаче са на друго мнение. Те считат българите за старите обитатели на балканския полуостров и за стари съседи на древните Гърци.

Родината на хуни, българи, готи и др. народи се посочва от почти всички средновековни писатели в Кавказ, поради това, че те са скитски народи, а се е вярвало, че скитите са живели на север от Кавказката планина. Така Прокоп (историк от 4 в.сл.Хр.) в своята история за готските войни, пише по повод възникаването на скитския народ следното:

„При хуните, които първоначално са се наричали кимбри или кимери е имало цар с двама сина- Утургур и Кутургур, които разделили царството на баща си. Едната половина от хунското царство е наречена Утургури (земята на Утургурите), а другата- Кутургури (земята на Кутургурите). Хунското царство е наречено до ден днешен по имената на тези двама сина и се намира на север от Кавказ.

От другата страна на меотидското блато живеели готи, визиготи, вандали и др. готски народи. В по- ранни времена те също са били наричани скити, тъй като всички народи живеещи в тези области са носели общото име скити. Някои от тях са се наричали също сармати или меланхлени.” (IV, 5¹)
Архиепископът Теофилакт (11 в.сл.Хр.) нарича гореизброените кимбри или омбри- българи . Живелите през 9 век гръцки писатели, като патриарх Никифор и хронографът Теофан, върху чийто думи се опират не-българските учени при определяне произхода на нашия народ, повтарят горното твърдение на Прокоп за хуните, като го отнасят за българите. Най-старите селища на хуните и българите според тях се намирали на меотидските блата до кимерийския босфор при земята на сарматите и иберийците, и до Кавказките планини. Там се намирала стара, велика България².

________

1. 
   Според превода на Коста.
   
2. 
   Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи. Критично изследване за историята на древните скити, траки и македонци, с 2 карти, Лайпциг, книжарница Дикше, 1915, стр. 50- 51
   

Византийският император Константин Порфирогенет отнася това разделение на кимбрите за българите. Той пише, че българският народ някога е бил разделен на две царства, които са били посочени с имената на градовете- Месемврия и Селиврия. Названията на градовете са били съответно и наименованията на тези царства. (Ed.Bonn.III, p.44)

Прокоп разделя гореспоменатите скитски народи на меланхлени (чернодрешковци) и сармати. Тази характеристика на българите се е запазила и до днес, тъй като бългрите, живеещи от р.Струма до Черно море носят черни дрехи, а живеещите на р.Вардар и в Мизия, наречени от стари времена сармати, носят светли и пъстри дрехи. Българите са обозначавани също като угри (угрийци). Угрите обаче са пеонски, македонски народ. В старобългарските легенди се казва „угри- пеонски език”(угри- един пеонски народ ¹). Пеоните са живеели в централна Македония до Охридското езеро. Херодот (5 в.пр.Хр.) нарича този народ, живял на Охридското езеро- агриани, откъдето идва името Ахридос, дн.гр. Охрид. В този гр. Охрид започва политическия и културния живот на българите. Агрианите или агрите са взели името си от угрите. Тези угрийци, както виждаме, са съседи на албанците и ахейците (дн.гърци), като населяват Македония до ден днешен. Връщайки се на Кавказ, където са живели скитите, се вижда, че този Кавказ не е азиатска, а илирийска планина. Страбон (I в.пр.Хр.) идентифицира Кавказ с планината Керауния в дн. Албания и Македония (VII, VI, 1; XI, V, 1; XI, IV, 1). Страбон пише:

________

Тракийските народи се появяват за пръв път в исторически план при сблъсъка със своите съседи гърците. Първият сблъсък между двете раси е легендарната троянска война. Гърците от егейските острови и Ахайя пристигат с корабите си на тракийския бряг и нападат траките. Между отбраняващите се тракийски народи заслужава да се отбележат- пеласгите в Тесалия, бригите (или фриги) в Македония, пеоните в Македония, стримонците на р.Струма и мизийците в Тракия. Омир възпява тези народи в Илиада по следния начин¹:

пратена с вести тревожни от егидодържеца Зевса.

Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:

заедно всички стояха- и стари, и млади троянци.

Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,

уподобена напълно по глас на Полита Приамов,

който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше

все от високата гробна могила на цар Есиета,

дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.

Образ Политов приела, Ирида продума тогава:

„Старче, ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,

както по време на ми; ала днеска войната бушува.

често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,

ала такива и толкова много войска не съм виждал:

хиляди, както листата в гората и пясъка морски,

вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.

Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:

много съюзници има в големия град на Приама,

разни езици говорят далечни хора събрани.

Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,

Своите хора в строй да нарежда и води в битка.” (Илиада II, 786- 806)

________

Като взема при сърце думите на Ирида (Ирис), Хектор разпуска събранието и всички вземат оръжието, за да защитават земята си. След това Омир представя следните народи с техните водачи:

син на Приама; мнозина най- смели се готвеха вече

заедно с него да влязат с копия остри в боя.

Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,

царят Еней- от Анхиз го роди Афродита блестяща:

беше богинята спала със смъртен сред урви на Ида…” (Илиада II, 816- 821)

„Водеше цар Хипотий племе с копие силно пеласги¹,

тези, които живееха сред плодородна Лариса,

тях ги предвождаха в бой Хипотий с Пилей² войнолюбец,

двамата сина на Лет пеласгийски, потомък³ Тевтамов.

А пък Пейрой с Акаманта⁴ предвождаха всички тракийци,

мирно живеещи близо покрай Хелеспонт⁵ бързотечен.

Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем…

Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,

с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий⁶,

който разлива води превъзходни далеч по земята.

Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят

мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни…

Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони⁷

чак от далечна Алиба, където сребро се добива.

Мизи начело с Хромий и Еном, вещ птицегадател,

ала чрез птиците той не отбягна най- черната гибел.

Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

който в нея погуби и други отлични троянци.

Форкис с Аксаний божествен доведоха фриги при Троя⁸

чак от Аксания: искаха в стръвна битка да влязат.

А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,

рожбите на Талемен и на езерната нимфа Гигея:

водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.

Наст бе водач на карийци, известен с говор незвучен⁹…

А Сарпедон с почтения Главк пък доведе ликийци

чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.”(„Илиада II, 840-877)

________

¹⁾ В оригиналния превод на Фосс в книгата на д-р Ценов се наблюдават разлики от българския превод, поместен тук. Пеласгите на Хипотий са били въоръжени с копия.

²⁾ Изпуснато е, че Пилей е потомък на Арес

³⁾ Лет е син на Тевтам.

⁴⁾ Акамант водеше тракийските племена на Пейрой.

⁵⁾ Земите оградени от буйните потоци на Хелеспонт.

⁶⁾ Аксий или Axios е спомената, че е река Вардар!

⁷⁾ Хализони или халицони.

⁸⁾ Не се споменава „при Троя”.

⁹⁾ В немския превод на Фосс е употребена думата „варварски език”, а не „говор незвучен”.

Това са троянците. Както виждаме всички живеят в Тракия, Македония и Тесалия. Те са били пеласгийски и тракийски народи, които са живеели на Балканския полуостров от Лариса до Дунав. Ахейците също са нападали своите съседи в Тесалия, Македония, Мизия и Тракия.

Въпреки всичко това, някои учени, които не са запознати с тези взаимоотношения, твърдят, че Троя се е намирала в Азия. Олимп, Мизия, Пеония, долината на р.Вардар, долината на р.Струма, Мигдония и Тракия в Азия ли се намират?!

Троянският цар Приам е бил фригиец. (Илиада XXIV, 543-546) По- късните автори обозначават фригийци, ликийци, мизийци, карийци и лидийци, като троянски народи. (Страбон XIV, III, 3) Местообитанието на тези народи понякога се посочва в Азия, защото се е смятало, че някога е имало преселение от Европа към Азия. Така пише Херодот:

„Фригите, както казват македонците, са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, в земята на македонците. Когато обаче са се преселили в Азия, заедно със своята земя, са променили името си на фригийци”. (VII, 73)

Фригийците следователно са македонски народ, който се предполага някога да се е преселил в Азия. Кога обаче се е случило това преселение, преди или след троянската война? Херодот пише по- нататък за витините:

„Траките се наричали витини, след като са се преселили в Азия. Преди това, както самите те твърдят, са се наричали струмонци, защото са живеели на Стримон (Струма) в Македония. Отново според самите тях, те са били прогонени от теукрите и мизите, от техните местообиталища.” (VII, 75)

Витините също са македонски народ. Мизите също са такъв народ, щом са прогонили стримонците от тяхната родна земя. Според Херодот те са живеели на планината Олимп- „Мизийците са потомци на лидийците, но са се наричали олимпийци, по името на планината Олимп.” (VII, 74).

Така се вижда, че съгласно и по- късни писатели, троянците са трако- илирийски народ, където и да са живели. Освен това Омир сам поставя границите на царството, на Приам.

„Слушахме, старче, преди, че и ти си живеел честито.

Нявга, нашир и надлъж, чак от Лесбос на древния Макар,

та до великата Фригия и Хелеспонта безкраен,

вредом те слави мълвата с добри синове и богатства.” (Илиада, XXIV, 543- 546)

Царството на Приам, следователно се е намирало между Фригия (Македония), Лесбос и Хелеспонт. В този район фактически са живеели назованите от Омир троянски народи- пеласги, пеони, мигдони, траки и т.н.

Що се отнася до разкопките на азиатската страна на Дарданелиете, където е предполагаемото място на Троя, те нямат тази стойност, която им се предава. Там нещо е било изровено, намерено, но какво е то? Как можем да докажем, че изровените руини са царството на Приам. Възможо ли е въобще митологичният, а не истински дворец на Приам, построен от боговете, да бъде намерен или изровен.

Изобщо когато се правят изводи за Троя, трябва да се има предвид, че Илиада съдържа повече митология, отколкото история. Според митологичните предания, Троя е построена от боговете Аполон и Посейдон за цар Лаомедон, т.е. за владетеля на народите и хората. Когато владетелят на хората не е искал да се отплати на боговете, той си е навлякъл гнева на Посейдон, който му е докарал болести, наводнения и други злини. В Илиада също пише, че родът на Приам е бил омразен на Кронион (Кронид)- „Вече Кронид е намразил рода на Приама прославен” (Илиада, XX, 306)

Вместо Приам, Еней бил избран от боговете да бъде цар на Троянците. Хората са само инструменти на боговете, а боговете воюват един срещу друг според настроенията си. Заедно с митологията се описват и човешки дела.

Парис- синът на троянския цар Приам, откраднал „хубавата” Елена, съпругата на гръцкия цар Менелай. Поради това разгневените гърци обявяват война на Приам и чрез смелост, и хитрост разрушават Троя.

Следователно Троя не е била разрушена от боговете, а от гърците. Ние, обаче виждаме, че Троя се е състояла от множество народи и държави, които не биха могли да бъдат разрушени от отделни битки, войски и войници. Следователно твърдението, че гърците са разрушили Троя, не може да се приеме за исторически факт. От поезията на Омир може да се вземе само тази част от историята, в която се описва, че са се водили войни между два съседни народа- гърци и траки. Много вероятно е поезията да е свързана с първите гръцки завоевания на бреговете, на Егейско, Мраморно и Черно море.