История на българия от д-р Ганчо Ценов



страница3/10
Дата22.07.2016
Размер1.74 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

в) Крез и персийската инвазия.

Омир е най- старият гръцки писател, който ни е оставил информация за древните времена. Той обаче е поет, който създава фантастични картини, съдържащи в себе си повече информация за делата на боговете, отколкото за делата на хората. Една чисто човешка история ни е оставил за първи път Херодот (5 в.пр.Хр.). Той също започва своята история с троянските народи- лидийци, фриги и мизийци. Лидийците някога са имали цар на име Кандавъл (Kandaules), който е бил убит от своя оръженосец (копиеносец) Гигес. След убийството на своя цар, Гигес сам се е въздигнал за цар. Правнукът на Гигес се е казвал Крез (Кресус, Кросус), синът на Алиат. Крез е подчинил всички народи, които по това време са живеели от тази страна на Халис, именно- лидийци, фригийци, мизийци, мариандийци, траки, тини и витини, карийци, йонийци, дорийци, еолийци (Аоiler), памфилийци (Herodot I, 28). Цар Крез се е смятал за най- богатия и най- щастливия човек на земята. Веднъж при него дошъл гръцкият философ и законодател Солон. Кралят му показал всичките си съкровища, надявайки се да бъде възхвален от мъдреца, като най- богатия и щастлив владетел. Солон обаче му показал чрез различни сравнения и метафори, че той счита за щастлив само този човек, който има щастлив край.

Цар Крез имал двама сина. Първият бил глухоням, но вторият Атис бил прекрасен във всяко отношение. Атис бил повикан да окаже помощ на мизийците, живеещи в Олимп, на първия ден от сватбата му в лов на подивял глиган. По време на лова, царският син бил уцелен от злощастно хрърлено копие, от неговите придружители. След тази злополука Атис починал. Нещастието за цар Крез не свършило с това. Той бил победен в битка от персийския цар Кир, който искал да си отмъсти за нападението на кимбрите (скитите) в Персия. Цар Крез трябвало да бъде осъден, да умре на някакво сметище. Тогава той си припомнил за мъдреца Солон и извикал 3- пъти неговото име. Когато цар Кир чул неговите викове, го накарал да разкаже своята история и го пощадил. Царството на Крез било завладяно от Кир. Персите завладяли не само азиатската част на царството, на Крез, но и Лидия, Фригия, Мизия и Тракия, намиращи се в Европа. По този начин Кир си отмъстил за нахлуването на кимбрите в Персия.

Живеещият в 6 в.сл.Хр. историк и хронолог на готите- Йордан ни разказва малко по- подробно за този поход на Кир срещу мизийците. Тези мизийци обаче са идентични с гетите, древните траки. Тяхната земя се нарича Скития. Той пише:

„Дио - историк и много подробен изследовател на древността, нарекъл своята творба „За гетите”. Ние обаче вече доказахме в по- горната гарафа (V, 40), че гети е идентично с готи. Това се потвърждава и от Орозий Павел („Онези гети, които днес наричаме готи.” I, 16). Този Дио разказва за цар Телеф, син на Херкулес (Херакъл) и Ауге (Авга), съпруг на една от сестрите на цар Приам. Цар Телеф е имал стройна фигура по подобие на Херкулес. Той е бил още по- страшен със силата си, която не отстъпвала на смелостта на баща му. Неговото царство по- рано се наричало Мизия. На изток от тази провинция се намирало устието на р.Дунав, на юг- Македония, на запад- Истрия и на север- отново р. Дунав. Телеф водил война с данайците, при която е убил в битка гръцкия цар Терсандър. След това цар Телеф нападнал Аякс, преследвал Уликсес (Одисей), но конят му се заплел в лоза и той паднал от него на земята. Ахил ранил Телеф в бедрото, като последният не могъл да се излекува от раната си. Въпреки това цар Телеф прогонил гърците от своята земя. След смъртта на Телеф, неговият син Еврипил наследил царството. Този Еврипил бил син на сестрата, на фригийския цар Приам. Той е бил убит веднага след пристигането си, защото от любов към Касандра, взел участие в троянската война, опитвайки се да помогне на своите роднини и своя свекър.

След дълго време, почти 630 г. след троянската война, както свидетества Трог Помпей, персийският цар Кир повел злополучна за него война срещу гетската царица Томира. Той станал надменен след своите победи в Азия и пожелал да подчини гетите, чиято царица, както по- горе споменахме, е била Томира. Въпреки че царица Томира е можела да го спре при преминаването на неговите войски през р. Абракс (Хебрус, Марица), възползвайки се от предимствата на местността, тя го е оставила да премине реката, защото е предпочела да го победи в открита битка с оръжие в ръка. Така и станало. Когато Кир дошъл с войските си, в началото на битката, партите имали голям късмет, защото успели да унищожат по- голяма част от нейната войска и да убият сина на царица Томира. При възобновяване на сраженията гетите успели да разбият партите до пълното им унищожение, като се сдобили с богата плячка. Тогава за първи път народът на гетите видял сирийски (копринени) палатки. Чрез тази победа царица Томира станала още по- могъща и се сдобила с богата плячка. Тя се оттеглила в онази част на Мизия, която чрез промяна на името нарекла от Голяма Сктия или съответно Мала Скития 1. В тази земя на мизийския бряг, на Понта, тя построила град Томес (Томи2), наречен на нейно име.

По късно персийският цар Дарий, синът на Хистасп, изисква с молби и заплахи дъщерята на готския цар Антир за жена. Готите презрели сродяването с Дарий и изпратили неговите пратеници обратно. Разгневен от отхвърленото му предложение, Дарий потеглил с 700 000 добре въоражени войници на поход срещу готите за да си отмъсти, за нанесената му обида. Той бързо събрал своята флота, подредил своите кораби от Халкидон до Византион, като мост, свързани един с друг и така потеглил към Мизия, и Тракия.3

Както виждаме, походът на Кир срещу траките или гетите е бил насочен срещу земите и царството на троянския герой Телеф, чието царство се е намирало в Тракия. Това царство се е намирало между устието на р.Дунав, Македония и Истрия. Бащата на Телеф е бил Херкулес и Херодот пише, че Херкулес е родоначалникаът на скитите. Херодот нарича тракийските народи гети (готи)- скити. Той пише относно гореизброените обстоятелства следното:

„Когато Кир се справил с този народ (вавилонците), му се прийскало да подчини и масагетите. Те били многоброен, войнствен народ и живеели на изток от (земята, където изгрява слънцето) р.Араксес (Абраксес- Хебрус- Марица) срещу иседонийците. Те са считани също за скитско племе.(I, 201) „

„Дрехите и начинът на живот на масагетите са подобни на скитските.( I, 215)”

„Масагетите имали за царица- жена по име Томира, чийто съпруг бил починал. По това време персийският цар Кир изпратил пратеници да я иска за жена. Томира проумяла неговия замисъл, че той не желае нея, а царството на масагетите и му забранила на отива при нея” (I, 205).

Кир не е имал щастието да подчини тези народи, защото паднал в битката срещу масагетите. Тази задача оставил на своя наследник- Дарий. Херодот, оставил ни тази информация, нарича мизийците единствено скити.

________
1) Скития е част на Мизия, следователно скити и мизи са един и същ народ.

2) Орфанският залив, виж „Goten oder Bulgaren” стр. 27- 32.

3) Йорданес, История на готите, преведена от Мартин, Стр. IX- X 58- 64.

„След завладяването на Вавилон, се е състоял походът на Дарий срещу скитите.” (IV, 7, 1)- свидетелства Херодот. Дарий тръгва по суша към Халкидон, който се намира на азиатския бряг на Мраморно море, преминава с кораб Мраморно море и слиза на брега в Тракия. След това персийският владетел преминава р.Марица (Абраксес), наречена от Херодот- Истрос и пристига до р.Арда, приток на р.Марица. Херодот пише по този повод:

„Дарий пристига до една друга река- Артескос, която тече през земята на Одрисите”. (IV 92). Река Арда тече през земята на одрисите, от тук Дарий започва своя поход до р.Вардар.

„Когато Дарий пристига в пустоща, той преустановява своя поход и разполага войските си на р. Варус” (IV, 125). В този поход персийският цар има работа със следните скитски племена- агатирси, живеещи в Родопи до р.Марис (Марица), неури, меланхлени, будини или водини, гелони, агриани, добери, одоманти, като всички тези са македонски народи. Имената на тези народи са се запазили в имената на днешните македонски градове, като Неврокоп на Нестос, Мелник на р.Струма, Воден в долината на р.Бистрица, Гелон в днешното с.Наколия (Наколец) на Преспанското езеро. Освен тях са споменати, като скитски още и следните народи- пеоцини (Пехчево), серий (Серес), одоманти (Удово), агриани (Охрида) и дебери (Дебер или Дибра). Тези народи Дарий не могъл да подчини, но имало опасност да бъде победен, затова той тайно се върнал обратно през Сестос към Херсон (днес п-в Галиполи). Херодот пише по този повод:

„Дарий преминал през Тракия, през Сестос достигнал до Херсон. От там той с кораб отишъл в Азия, като оставил пълководеца Мегабаз да ръководи армията. Мегабаз е бил персиец по рождение” (IV, 143). Херодот продължава по- нататък:

„Дарий заповядал на Мегабаз да подчини пеоните и да ги откара в плен от техните земи, намиращи се в Европа към Азия.” (V, 12).

„Пеония се намира на Стримон (Струма), Стримон се намира недалеч от Хелеспонт, следователно пеоните са потомци на теукрите, от Троя.” (V, 13).

Под Пеония в древността се е разбирало централна Македония или земята при средна Струма и Вардар. Логично е Дарий да е заповядал на своя пълководец Мегабаз, да завладее северните народи. На Мегабаз вероятно се е отдало да подчини само една част от пеоните. Херодот свидетелства по въпроса:

„Когато Пеонците узнали, че техните градове са завладени, те се разбягали и се върнали обратно в градовете си, като се предали на персийците. От народа на пеоните са били откъснати сиропеоните и пеоплите, както и всички живеещи до езерото Прасиас (Преспа). Те са били отведени в Азия. Тези пеони, които са живеели около планина Пангео, доберите (Дебър), агрианите (Охрида), одомантите (Удово) и тези на Преспанското езеро, не са били завладени от Мегабаз.” (V, 15, 16)

„След като Мегабаз подчинил пеоните, изпратил 7 персийски посланици в Македония- най- видните хора от войската. Те са били изпратени до Аминтас за да поискат храна и вода, за персийската войска. Царството на Аминтас не се е намирало толкова далеч от Преспанското езеро в Македония. Непосредствено до езерото има мина, от която Александър е добивал всеки ден 1 фунт среборо. След мината идва връх Дисорос и когато той бъде преминат, се достига Македония.” (V, 17)

Персийските пратеници нищо не могли да постигнат, защото са били убити от Александър- синът на македонския цар Аминтас. Дарий повикал своя пълководец Мегабаз обратно и изпратил нова експедиция под ръководството на Мардоний. Относно тази военна кампания Херодот пише следното:

„Първоначално се нахвърлили с флота срещу тазийците. Последните въобще не им се възпротивили. След това персийците са поробили освен другите околни народи също и македонци. Всички околни племена до македонците са били победени от персите. (VI, 44) Мардоний и неговата войска били нападнати нощем докато били на лагер в Македония от бригите- тракийски народ, живеещ на р.Черна- приток на р.Вардар, идентичен с фригите и дн. бризаци. Бригите избили голяма част от персийската войска, дори самият Мардоний бил ранен. Бригите, обаче не избегнали поробването от персите, тъй като Мардоний не напуснал тези земи преди да ги е подчинил. Когато Мардоний победил, върнал войските си обратно, защото претърпял големи загуби от бригите и морската сила на Атос. Войските на Мардоний се върнали опозорени в Азия.”(VI, 45)

Персите предприемат още един поход към Европа, но този път срещу гърците, тъй като всички тракийски народи, включително македонците, били вече покорени от персите. Херодот свидетелства, че целият познат свят от Африка, Египет, Азия, Индия, Тракия, Скития и т.н. се вдигнал на поход срещу гърците, което в действителност е невъзможно. Между тези народи, които се изправили срещу гърците е имало също троянци или фриги, пеони, траки, витини, лидийци, мизи и т.н.

Всички тези историй звучат приказно, но във всички тях има нещо сигурно от гледна точка на историческата наука- етносът на гърците се е простирал само до Тесалия. В троянските войни пеласгите от Тесалия заедно с тракийските народи тръгват срещу гърците. В Персийските войни се повтаря същото. Пеласгите, македонците заедно с други тракийски народи се изправят отново срещу гърците, както и в троянската война, което потвърждава предположението, че народите северно от Тесалия не са били с гръцки етнос. По- късно самите гърци заявяват, че Македонците не принадлежат към техния етнос. Това подчертава Демостен в третата си реч срещу македонския цар Филип:

„Не мислете лошо за Филип и това което прави в момента, който не само, че не е елин и няма нищо общо с елините, но не може да бъде наречен дори и варварин от достойна страна, защото той е само един нищожен македонец, от където не може да се купи дори един годен роб.” (III, 31, превод на Фридрих Якоб)

Най- сигурното доказателство, че траките до Тесалия не са били с елински етнос е фактът, че тъкмо тези народи се считат за изчезнали от съвременната наука. В етнографско отношение гърците населяват и днес същата земя, която са притежавали още по времето на Херодот. Те значи не били изчезнали, въпреки че Гърция не е страдала по- малко от инвазий на чужденци отколкото Тракия. (Траките били изчезнали и всичко северно от Тесалия изведнъж станало гръцко, а гърците не изчезнали, като и едните и другите търпели чуждите набези.) Ако старите македонци бяха гърци, те навярно щяха да се съхранят също така добре, както и всички останали гърци. Елините не само са се запазили в Елада, но също така и в старите гръцки колоний на европейския и азиатския бряг, на Черно и Егейско море. Тези брегове са силно заселени с елини и до ден днешен. Как става така, че гърците са се запазили в Одеса, Варна, Анхиало, Бургас, Синоп и т.н. по същия начин, както и в Елада, но не и в Македония? Албанците, които почти никога не са имали силно национално самосъзнание и винаги са били под чуждо владичество, не са изчезнали и много подобни примери. Само старите траки, включително и македонците, се обявяват за изчезнали по някакъв необясним начин. Отново по някакъв необясним начин по- късно се появяват българи и с математическа точност населяват същите земи, обитавани от трако- македонците. По същия начин както гърците не са изчезнали и продължават да живеят в днешна Гърция, така и трако- македонците не са изчезнали, а живеят в днешните българи.


3. Македонската епоха.
a) Възникването на македонската държава.

След троянската и персийската войни, гърците имат враждебни сблъсъци с македонците. Тези войни са се състояли в древни времена и са от значителна важност за историята. В етническото значение под македонци се обобщава цяла група трако- илирийски племена, като фриги, мизи, витини, агри и т.н. Що се отнастя до националността на македонците, ние смятаме за определящо българското име на тяхната столица- Воден. Името Воден е по- старо отколкото гръцкото име Пелла. Пелла е само превод на Воден (воднист, воден), защото Пелла етимологически се извежда от море, вода, воден. Воден, обаче ни връща етимологически към племето водини. Водините са били споменати още от Херодот. Той разказва:

„Будините (водините) са голям и многоброен народ. Имат руси коси и сини очи. В тяхната страна има дървен град. Градът се нарича Гелон. Стените на града от всяка страна са дървени, високи, дълги по 30 стадий. Гелонците първоначално са били елини.Те са били прогонени от търговските градове и са се заселили сред будините. Езикът им е наполовина скитски, наполовина елински. Населението на Гелон е смесица от будини и елини. Самите елини наричат гелонците- будини, но това не е съвсем вярно. Тяхната страна е гъсто- обрасла със всякакви гори. В най- гъстата гора има голямо езеро и блато. В това блато се ловят видри и бобери , като от тях се добиват кожи.” (IV, 108, 109)

Това езеро, в което водините са ловили бобри (kastores), е дн.езеро- Кастория или Костур, недалеч от гр. Воден. Това доказва, че Воден е свързан с водините. Дървеният град- Гелон, вероятно се е намирал на езерото Преспа, където днес се намира с.Наколец (на колове). Херодот свидетелства относно похода на Мегабаз срещу тези народи:

„Доберите (дебъри), агрианите (охриди), одомантите (удови) и тези на езерото Прасиас (Преспа1) никога не са били завладени от Мегабаз. Персийският военачалник се опитал да победи живеещите и в езерото. В средата на това езеро имало построени скелета от високи дървени колове. От тях до сушата имало само един дървен мост. Върху всяко скеле имало издигната къща, обитаема от хора. На скелето имало падаща врата, чрез която можело да се достигне до езерото. Родителите завързвали малките деца за единия крак с въже от страх, че могат да паднат в езерото. Водините хранели с риба конете и домашните си животни. Риба имали в такова голямо изобилие, че когато се отвори падащата врата и се спусне празна кошница с въже в езерото, след като се издърпа обратно била пълна с риба. Рибите са били от два вида- папракс и тилон”. (V, 16)

Това е дървеният град в земята на водините, наричан- Гелон. Няма съмнение, че Гелонос, Колонос (наколния град) са идентични с дн. село Наколец (на колове), защото както виждаме, градът е бил построен върху колове. Това е същият фригийски (бригийски) град, който в посланията на ап.Павел се нарича Колос, както ще видим по- нататък. Будините (водините) са живели на езерото Костур и Преспа. На езерото Костур се намира град Воден. Областта източно от езерото Преспа или около Битоля, на български се нарича- „Морйово” (Морихово, блатна или морска земя). Воден и Морйово са били преведени на гръцки, като Воден е станал Пелла, а Морйово е станал Пелагония, като днес областта Морйово се нарича Битоля. Омир назовава народът живеещ от Тесалия до Лариса- пеласги. В троянските войни пеласгите са първият варварскии народ, граничел с гърците. Пеласгите под името македонци, отново са победили гърците. Сърцевината на тогавашна Македония са били областите около Воден, Костур, Преспа и т.н., които са се намирали в централната част на земята, на пеласгите. Ние няма да проследяваме славната история на този героичен народ- македонците, но бихме желали да обърнем повече внимание на македонския цар Филип. Той е роден приблизително 383 г. пр.Хр. Филип е първият европейски цар, успял да основе велика държава чрез благоразумие и смелост, като е подчинил гърците и тракийските племена. Той е бил първият владетел, водил политика с по- висш държавнически начин на мислене. Неговият народ е обитавал земята Македония. По това време гърците са владеели морето и са управлявали колоний по целия браяг на Егейско и Мраморно море, чрез които са господствали над морските пътища и стокообмен. Цялата трако- македонска търговия с външния свят се е извършвала с посредничеството на гърците.

________
1) Гръцката дума означава- градинска леха или слой. Българската дума „преспа” означава- нещо натрупано, като градинска леха или навят сняг. Следователно думите- преспа и прасиас, означават едно и също.

Гърците са пречели със своите крайбрежни колоний на трако- македонците в контактите им с външния свят. В интерес на своята държава и народ, Филип, предприема мерки за освобождаване на брега, на своята държава от елините. Той обсажда и превзема гр. Амфиаполис- тракийският град при устието на р. Струма. След това той се изправя срещу гр. Пидна, разположен на западния бряг на залива при Салоники между Олимп и Бистрица, като успява да превземе града. Освен това той превзема гр. Потидея, разположен на тясна ивица суша, издадена напред, като нос, на Халкидическия полуостров отново при залива на Салоники и Кренидес, малко по- западно от дн. Кавала, който от тогава се наричал Филипи. Известно време македонският стратег обръща внимание на областта Тесалия, но след това продължава да прочиства тракийския бряг от гърци. Филип превзема гр. Абдера, разположен източно от Кавала, на брега между устието на р. Места и залива Порто Лагос. Филип превзема град Маронея, който и до ден днешен се нарича така, разположен на изток от залива Порто Лагос и Сестос при тракийския Херсон.

Македонският цар сключва съюзи с другите тракийски краибрежни колоний, като Византион, Перинт, Кардия. На п-в Халкидики остава непокорен гръцкият град- Олинт, не далеч от залива на Касандра. Този град ръководи съюза между градовете на Халкидики. Олинт сключва съюз с Атина, но през 349 г.пр.Хр. Филип предприема поход срещу Олинт и го превзема. В подкрепа на Олинт, гръцкият оратор и политик Демостен, изнася своите три прочути олинтски речи срещу Филип. Македонският завоевател завладява целия егейски бряг и освобождава достъпа на своята страна към морските търговски пътища. По този начин той влиза в конфликт не само с гръцката страна, но и с някой тракийски племена, които се чувстват заплашени от неговото разрастващо се политическо и военно влияние. Филип започва борба с тези съперници, като резултат на това е пълното подчиняване на Гърция и тези тракийски племена. Той разбива илири, пеони, войските на тракийския цар Котис и завладява Херсон (п-в Галиполи). Войските на македонския стратег преминават р.Хебрус (Марица) и завладяват гр. Плотинополис (дн.Пловдив1), като последният от тогава се нарича Филипополис. Последната решаваща победа над Атиняните и техните съюзници македонците постигат в 338 г.пр.Хр. при Херонея в Беотия. Тази победа се дължи в голяма степен на младия син, на Филип- Александър. През 336 г.пр.Хр. Филип е убит от един млад македонец на име Паусаниас на път за театъра. След смъртта на Филип, поробените от него народи, решили, че е дошло време да се освободят от македонското владичество. Те обаче се заблуждавали сериозно, защото неговият син Александър, най- великият завоевател, който изобщо историята познава, е наследил трона на баща си. Александър скоро овладял положението. Той потушил, както вътрешните безредици в македонското царство, така и тези сред Гърци и Траки. През Есента на 335 г.пр.Хр. той се връща в Македония и възобновява започнатата от неговия баща война срещу персите.

________
1) Последното българско наименование на Пловдив се свързва с Пулпудева. Още едно доказателство, че българите имат връзка със старите тракийци.

Персите владели цяла предна Азия, включително и Египет. Като съседи на траките, те често предприемали завоевателни или мародерски походи, навлизайки понякога навътре в територията- чак до Гърция. Без да се разруши персийската заплаха, не би могло да съществува едно тракийско или македонско царство. Това е било разбрано още от Филип, когато през 336 г. пр.Хр., след като е изчистил тракийския бряг от гърци, той изпратил войска под командването на Атал и Парменион в Мала- Азия срещу персите. Тази войска не е успяла да постигне нищо и е трябвало да се оттегли на север. След това Александър взел решение да предприеме и ръководи лично нов поход срещу персите. С малка армия от 30 000 пешаци и 5 000 войници кавалерия1 през пролетта на 334 г. той пресича Хелеспонт, необезпокояван от персите. При Грамикос (май или юни 334 г.пр.Хр.) Александър извоюва първата си победа, като завладява целия западен бряг на Мала Азия. Сардис и Ефес се предават. До средата на зимата същата година, той завладява почти цяла Мала Азия. По същото време Дарий събира войска във Вавилон. Предполага се, че персийската армия наброявала около 600 000 души. Ноември 333 г.пр.н.е. при Исос (Issos) се състои сражението, при което персите биват разгромени. Майката и съпругата на Дарий заедно с богата плячка попадат в ръцете на Александър. От тук македонският завоевател продължава към Финикия, Палестина и Египет. Той увековечава своето име с построяването на град Александрия близо до канобийското устие на р.Нил. След това той се връща обратно във Финикия и от там поема към Вавилон, преследвайки Дарий, когото разбива напълно при Гавгамела на 1-ви Октомври 331г.пр.Хр. По този начин Александър Велики унищожава напълно съпротивата на персите. След като Дарий е бил убит от сатрапа Бесос, от Бактрия, Александър счита себе си за пълновластен господар на персийската империя и се опитва чрез смесени бракове между перси, гърци и македонци да създаде нова нация

________
1) В своята книга „Кюч болгарскаго язика” Стр. 146 Г. С. Раковски включва данни на гръцки историци, описващи военната сила на Александър. Според тези източници войската се състояла от пешаци- македонци (13 000), съюзници без име (7 000), странни наемнати (5 000), удричи, трибели и илирци (5 000), агрияни (полянци 1000) и конница- македонци (1 800), тесалци (1800), елени (600), траки и пеяни (900). Всички воини са разбирали македонската реч на Александър освен елините, на които той отделно обяснявал на елински език. Раковски настоява, че македонския език на Александър Велики е стар тракийски или българо- словенски език, който са разбирали и говорили сродните народи по това време, населяващи Балканите. Отново ползвайки стари гръцки историци Стр. 50- 51 Раковски споменава, че пеяните са старо пелазгическо племе, споменато още от Омир, живеещо по българските земи, известно със своите победоносни песни, които пеело преди и след битки. От старо време българите имали този обичай и посрещали войските си с венци и песни, т.е. пеяните са българско племе. Стари историй разказвали, че пеяните не били покорени от Александър Македонски, но били негови съюзници в походите му, в Азия. Според Раковски прозвището славян произхождало от пеян (пея победоносно, прославен, славен), който носел името си от Александър Велики („славни народам съвоювавшим”). Името славян за първи път се отдава на македонските българи, откъдето и свето- българския църковен език е наречен славянски език. Името българин в своето старинно значение (бългуръ, блъгуръ,булгуръ) означавало човек сеещ жито, орач, облагороден, човек с постоянен дом и закони.

В Согдиана на р. Оксус той сам се оженва за Роксана, дъщеря от някаква местна династия. Александър Македонски навлиза с войските си до р.Индус, пресича я и въпреки, че не вижда пречки да продължи, се връща обратно. Причината да се върне назад е в неговите войници, които отказват да продължат, повалени от сериозни болести и възспрени от тежките препятствия на тези нездравословни райони. Александър се връща обратно във Вавилон през 323 г.пр.Хр., където умира от треска месец юни същата година. Македоснкият завоевател не е оставил наследник и неговите пълководци разделят империята помежду си.

Пердикас получава Вавилон и се определя, като представител на цялата империя. Антипатер, след Кратерос, получава Македония и Гърция. Птолемей става сатрап на Ефипет. Евмен- писарят на Александър и единственият грък от обкръжението му, получава Кападокия и Пафлагония. Антигон получава Голяма Фригия, а Лизимах- Тракия. Тези държавници започват броба за надмощие помежду си, докато един нов народ- римляните се появява за да победи и пороби империята на Александър Велики. Кратко време след разделянето на Александровото царство, Македония и Тракия са нападнати от галите под водителството на трима братя- Керетрий, Болгий и Брен. Дали тези гали са келтско или трако- илирийско племе, науката тепърва ще установява. Галите са били изключително жестоки, защото до ден днешен българите пазят такъв спомен за тях. Една българска народна песен напомня за нападението на това племе. Тя гласи следното:

Не пий, Драганке, таз вода,

тази вода йе галатска,

галатска йоще мрътвешка!

Снощи галати минаха,

мъртво галатче носеха, (кървава глава носеха)

в тази го вода къпаха,

люти му рани мияха,

леняни кърпи перяха1. (G. oder B. S. 180)


Тази песен показва, какъв народ е живеел в Тракия и Македония, по време на македонското царство. Това е същият този народ, който и до ден днешен живее там и е в състояние да си припомни всичко!

Брен и Акихориус са завладели Пеония, а Болг- Македония и Илирия, като победил досегашния сатрап- Птолемей. Не е изключено името Българи да е свързано с името на Болгий. Тези гали нахлули в Гърция, ограбили са Делфи, но загубили своя водач и са се върнали обратно. Една част от тях се насочва към Мала Азия, а друга се заселва в Тракия, по точно при притоците на Дунав и Сава, и се нарекли скодриси (река Скордиска). (Justin XXXII, 3)


________

1) В своята книга „Ключ болгарскаго язика” Г. С. Раковски разказва, че галатите преднамерено тровели кладенците за да подчинят българите. След като не успели да реализират своите намерения, галатите се съюзили с българите и нападнали гърците, като ограбили съкровището в Дефли. В тази песен, според Раковски, овчарчето подслушало разговора на глатите, което доказва, че галатите и българите говорили един език.

Галите- преминали в Азия, завладяли Кападокия и Пафлагония. Те основавали своя собствена държава- Галатия със столица Анкира (днешна Ангора, Анкара). Галският народ е бил поробен от Римляните 25 г.пр.Хр. От тази Кападокия се предполога, че произхожда Улфила, съчинил писменост за гетите при р.Дунав и превел Библията на гетски език.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница