История на българия от д-р Ганчо Ценов



страница5/10
Дата22.07.2016
Размер1.74 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

б) Появата на готите.

За появата на готите пише живелият през 4 век Филострогий по извадки от Фотий:

„Той (Филострогий) казва, че Урфила е водил голям брой хора, които по религиозни причини били прогонени от своите места, да се заселят на римска земя. Те са дошли от Сктия, от север, от Истер и по- рано са се наричали гети. Тук обаче са по- известни под името готи.

Този Урфила е бил следователно водачът на тези богобоязливи хора, които са дошли от земята на готите и е станал техен първи епископ. Той е бил изпратен от княза на готите, като посланик в двора на император Константин, защото варварските племена в тези области са били подчинени на императора1. Урфила е бил посветен от Евсевий и др. прелати (висши духовници) за епископ на християните, които са били с него. Тогава той полага големи усилия и заедно с другите му дела, той съставя азбука на техния език. Урфила превежда на техния варварски език всички книги от светото писание без книгите на царете, които оставил, защото са разглеждали чисто военни въпроси, а готските племена обичали особено много войната. Той считал за по- необходимо да успокоява войнствените им страсти, отколкото да ги насърчава. Това множество от покръстени е било заселено от императора в различни части на Мизия. Императорът уважавал Урфила толкова много, че говорил за него, като за Мойсей на своето време.” (II, 5)

Така се появяват гетите или готите в модерната история. Тези народи започват да се разместват. Император Константин е бил милостив към тях и със своя едикт от 313 г. им разрешил свободно да изповядват християнската си вяра. Следователно те не са дошли от изток варварски народи, а са стари тракийски племена, които са получили на това място свобода.

Няма съмнение, че появата на готите и българите е едно и също събитие, само че се говори ту за готи, ту за българи.

Готите се вдигнали, нападнали Мизия, Марцианополис- столицата на тази страна. Те разделили войската си и Фритигерн потеглил към Тесалия, Епир и Ахайя за да ги опожари. Алатей и Сафракс с останалите войски потеглили към Панония. (Jord XXI, 92; XXXII, 140)

________


1) Говори се за жителите на Мизия със столица Никополис или Търново, на р.Янтра, които са били подчинени от импереатор Траян.
Други хронографи приписват това дело на Българите. Така Равенският Космограф свидетелства (краят на VI век):

„В Тракия или Македония и долна Мизия живеят само българи, които са дошли от гореспоменатите големи (велики) скити, тъй като Марцианополис принадлежи на долна Мизия1, както ми заяви често- споменаваният космограф Йордан.” (Berol. 1860, p.185)

В житието на св. Климент, както показахме по- рано, се свидетелства, че мизите или българите са живели някога на Олимп и са били прогонени от Александър на север. От там след известно време преминават Истер и завладяват земите на Панония, Далмация, Илирия, Македония и Тесалия.

Българите следователно са направили същото, както и готите. Арменският космограф Мойсей от Херонея преписва горното дело на славяните, като казва:

„След като славяните преминали Дунав, завладели други земи в Тракия и Македония, и налетели на Ахайя, и Далмация.”

Тези славяни са гети, както изрично подчертава Теофилакт Симоката (VII век)-



. Ордите от славяни са наречени гетски. Готите превземат гореспоменатите страни през IV век. По същото време тези страни са превзети от Българите, както разказва римският библиотекар Анастасий (8 век), който може да се счита за достоверен източник. Той описва споровете между Рим и Константинопол, възникнали през 9 век, по въпроса, дали българите принадлежат към римската или византийската църква, по отношение на вярата си. Той също подчертава, че българите са дошли още през 4 век в гореописаните земи.

(В написаното от св.Отец Инокентий (Innocenz 402- 417) той казва на Александър от Антиохия следното- „ Изглежда не е необходимо при промяна в светските дела, да се променя нещо в църквата, като места за поклонение или да се извършва разделение, които император Константин предприе да извърши в свой интерес. Дори тези няма да се радват на това дълго, защото скоро след това гореспоменатото племе на българите нахлу и превзе цялата област при Дунав.”)


________
1) Според писателите от 6 век Марцианополис или Търново е бил български град в 4 век.
Областта, която в този случай българите са превзели, е включвала двата Епира, Дардания, Тесалия. Така Анастасий пише по- нататък:

[Апостолическият престол, както е видно от декретите на св. римски Папи, определя, коя страна днес българите наричат България в 2-та Епира, именно старият и новият, в цяла Тесалия и Дардания, където се намира днес град Дардания, от най- стари времена (там се ръкополагаха епископи), което се вижда от декретите на св. римски Папи.]
Като последен римски папа, който е взел някакви мерки по отношение на тези области, се посочва папа Дамас (366- 384):

След това, към края на IV век, българите стават владетели на споменатите провинций по същото време, по което и готите са ги владели. Споменатите провинций са съседни земи на Македония и Мизия. Българите следователно са превзели до тогава не- българските територий- Тесалия, Епир и Далмация. Така се вижда, че по- късните писатели наричат българи този народ, който е бил наричан гети и готи от по- ранните хронографи.


в) Преследването на скитската църква от гърци и римляни.

Гърците и римляните не са можели да понасят пробуждането на тракийските народи, както и държавно- призната им, самостоятелна църковна институция. Гърците и римляните започнали яростна борба срещу траките, като наклеветили тракийското християнство, че е еретическо, арианско и са принудили император Константин да свика църковен събор в Никея (324 г.), където арианското учение било осъдено. Българите също са наричани манихейци, а тяхното християнство- манихейско. Следователно тяхната поява се обозначава, като поява на манихейците. Така църковният историк Сократ (IV век) пише, че по времето на император Константин, са се появили манихейци, вместо както казват други писатели- българи или готи.

„По този начин, т.е. кратко преди времето на Константин (323) е възникнало движението на манихейците” -

Под манихейство досега се разбира християнско движение, което се разпространило от Персия до Европа, но ние под манихейци разбираме скитски или фригийски народ, чиято религия е била наричана манихейството. Тази религия е била арианска, защото на събора в Никея е била осъдена арианска, а не манихейска секта1. Религията на манихейците се е различавала от гръцката и римската с това, че смесвала вярванията на старите траки и скити с християнството.

Херодот разказва, че траките са имали мъдрец на име Залмоксис, който е разпространявал сред тях питагорейското учение. Той пише по- нататък:

„Както научих от елините, живеещи на Хелеспонт и Понт, този Залмоксис е служил, като роб на о-в Самос, на Питагор- синът на Мнесарх (финикийски търговец от град Тир). Той бил освободен и придобил големи богатства, с които се върнал в своята родина. Тъй като траките са водели много тежък и суров живот, този Залмоксис издигнал зала, в която канел най- видните граждани. Той познавал йонийския начин на живот, по- изтънчени обичаи отколкото са познавали тракийците, защото общувал с елините и разговарял с първия мъдрец на елините- Питагор. (G.oder B.S.184)2

Сократ от 5 век, най- старият църковен историк, който ни дава информация за възникването на манихейството, описва неговото появяване по следния начин:

„Един скит на име Саракинос се е оженил за робиня от Горна Тива и живял в Египет. След като се запознал с египетската наука и се изучил, той е смесил учението на Емпедокъл и Питагор с християнството...

________
1) Вероятно за арианство на българите става въпрос за клевета. Присъдени са чужди грехове на българите, а след това са ги осъдили за тях или всичко е твърде преувеличено, за да има виновник.



2) Какво добро могат да разкажат елините на Херодот за траките и техния учител?

Един ученик на този скит станал Буда, който по- рано се казвал Теребинтос. Той отишъл във Вавилон, населен от персите...Когато веднъж се опитал да изнесе представление на „мистерий”, той е бил хвърлен в пропаст от духа и така загинал. Една жена, при която той живял, го погребала, взела неговото богатство и откупила момче на 7 годишна възраст по име Кубрикус. Тя освободила това момче, научила го да чете и пише. Скоро след това тя починала, като му оставила всичко, което принадлежало на Теребинтос заедно с книгите, които Теребинтос бил събрал, учейки при скитът (Саракинос). Освободеният Кубрикус взел книгите и отишъл с тях в Персия. Той променил името си, като се нарекъл Манос. Кубрикус представил книгите на Буда и Теребинтос пред своите ученици за свои собствени. Съдържанието на книгите според външния вид е християнско, а според учението- елинско. Тъй като Манихеус е бил безбожник, той е подтиквал хората да почитат много богове и да се молят на слънцето. Въвел е вярването за предопределеността на съдбата и е учел, че е възможно прехвърлянето на душата от едно тяло в друго, което е според учението на Емпедокъл, Питагор и египтяните.” (G.oder B. S.188- 189)

Така е възникнало манихейството. От тази история може да се вземе под внимание един сигурен факт- манихейството е скитско учение, създадено от скит и това скитско учение е стъпило на тракийското учение, на Питагор. Кубрикус е нарекъл себе си Манос, защото е искал да каже, че е фригиец, тъй като фригийците са били наричани по името на Манос. Следователно имаме скитско учение, пренесено в Персия, а не персийско учение, пренесено в Скития, както погрешно се вярва. Тъй като манихейците са скити, които по времето на император Константин са получили религиозна свобода, затова се твърди, че същата скитска религия е възникнала в този период. Те са били ариани. (Ако скитите са приели християнската вяра от ап.Павел и са били верни християни, е трудно да се твърди, че са ариани. По- скоро това са обвиненията на техните противници- гърците.)
През IV век една част от скитите (готи, вандали) преминават към Галия (южна Франция), Испания и Африка. По тези места пренасят със себе си и манихейството, както твърди германският учен Долингер в свята книга „История на религийте” (1890, S.52-53)

“Манихейците, които са били особено многобройни в северна Африка, по времето на проникването на вандалите, са нахлули в Италия и Испания, като още по времето на св. Августин 4 век, мнозина то тях са живеели, макар и скрити в Галия. Борбата на арианците с католиците в Африка, която затихнала от времето на вандалското господство, била по- успешна за арианците. Мнозина от манихейците се обърнали и приели различаващото се учение на арианството.1” (G.oder B. S. 216- 218)

Тези ариански манихеи в Галия са наречени българи от по- късните писатели.



(G. oder B. S.218- 225)


Не е изключено Кубрикус, основателят на религията на манихейците, да има връзка с българския княз Кубер или Кубрат. Както и да стоят нещата, Кубрикус е фригиец, разпространяващ скитско учение. Срещу това скитско учение гърците са се борели още по времето на ап. Павел, както показахме по- горе.

Съборът в Никея бил неуспешен, защото пра- стари, древни вярвания не могат да бъдат премахнати от събори. Тогава се наложило да се свика друг събор в Сердика (София) срещу арианците през 347г. На този събор епископите на Сердика (София), Наисус (Ниш), Хераклия в Тракия, Сирмиум (Белград), Мурса (Драва), Кесария, Иринополис, Ефес, Лаодикия, Антиохия т.е. местностите, обитавани предимно от трако- илири, са били обявени за арианци.

През 359 г. се свиква трети църковен събор в Римини, който е имал същата цел и е осъдил епископите на Сингидон (Белград), Мурса (Аграм), Милано, Германика в Кападокия, Берое в Македония, Сирмиум (Митровица на р.Сава) и София. Този събор е бил последван от събора в Аквилея (381). Този път са били отхвърлени епископите на Доростол (Силистра), Ратария (Арчар до Видин, на Дунав), Берое (Македония) и епископите Максим, Сен-Адриан, Улфила. Тракийските епископи, водени от Улфила, отиват в Константинопол, за да свикат друг събор, но императорът им забранява. През същата година 381, Улфила умира в Константинопол.

Както виждаме, цялата борба се води основно срещу църквата на Балканския полуостров. Всичките четири събора са били насочени срещу нея. Тъй като с тези събори не е постигнато нищо, а траките или сктите са запазили своята вяра, започва пропаганда сред самото население. Тази пропаганда става най- яростна в края на IV век, водена от известния константинополски патриарх Йоан Хрисостомос (398- 404). Църковният историк от 5 век пише следното:

„Когато той (Хрисостомос) забеляза, че скитските племена са попаднали в безбожната примка на арианството, той се опитал да ги освободи от нея. Избрал няколко помощника, които познавали техния език. Осветил ги, някой като свещеници, други- дякони, трети- четци. Той им определил църква и мнозина от готите били покръстени в това погрешно вярване. Често той посещавал църквата и проповядвал на народа с помоща на преводач. Убеждавал всички, които имали нужната сила на духа, да се посветят в неговата служба. Чрез тези средства той освободил мнозина от гражданите на града (Константинопол), от примката, в която били попаднали и ги посветил в апостолическата вяра” (G.oder B. S.239- 240)

________
1) Тук се разграничава манихейството от арианство.

Българският философ и апостол Константин се противопоставил на тази пропаганда, както е описано в успението на св. Кирил, макар и да са добавени по- късни елемнти:

„Живял някога константинополски патриарх Йоан, който започнал еретическото обругаване на светите изображения (икони?) и заради това е бил отстранен от престола, от светия синод. Когато философ Константин дошъл при него, той го укорил и премахнал тази злощастна ерес. След това Константин отишъл на р.Брегалница, където намерил някои от славяните (българите) кръстени. Той ги покръстил и ги върнал в ортодоксалната вяра. Написал им книги на славянски (български) език.” (Bilb. II, 239- 240)

Борбата между траки и гърци е била повече между народи, отколкото между религий. Религията е била предтекст за да се скрият други намерения. Тази борба възниква по време, когато римската империя е била разделена, като източната римска част е била гръцка. Източните римляни или гърците започват да погърчват траките. За да постигнат това те си служат с преиначаване на фактите. Ако до този момент са твърдели, че траките или скитите са арианци, които трябвало да бъдат покръстени в православната вяра, то от тук нататък започват да твърдят, че скитите са еретици, неверници, които тепърва трябва да бъдат покръстени в християнството от гърците. Теодорет пише по този повод:

„Когато епископът (Йоан Хрисостомос) узнал, че някои номадски племена в Скития разположили палатките си на брега на Истер, жадували за живата, целебна вода на просвещението, но нямало кой да отиде при тях, той потърсил човек, склонен да повтори делото на апостол, за да го изпрати при тези хора. Аз прочетох някои от неговите писма до Леонтий- епископът на Анкира, в които той пише за покръстването на скитите и го моли да му изпрати способен човек, който да им покаже пътя на спасението. (V. 31)

Ако човек чете това само за себе си, би могъл да си помисли, че гърците са покръстили живеещите на Дунав еретици или езичници- скити. Това обаче не е така, тъй като Скития е била покръстена още по времето на апостол Павел. Хрисостомос е бил патриарх 398- 404г. По това време живеещите по р.Дунав са имали свои собствени епископи. Не е необходимо да припомням, че съборите от Никея, Сердика, Римини, Аквилея (Aquileja) са се занимавали именно с епископите на тези провинций. Така например по време на събора в Аквилея през 381г. са били отлъчени епископи, които са служили в земите на р.Дунав. Освен това, църковният историк Созомен (V век) свидетелства, че скитите са имали свои високо- уважавани епископи по същото време, когато Хрисостомос е бил патриарх.

„През 396 г. църквите в Томи и в други части на Скития, са управлявани от скита Теотим, който е бил изучен във философията. Поради неговата благочестивост, високо нравствен живот и добродетели той бил високо уважаван, и наричан от живеещите на Истрос варварски хуни и романи- бог”. (G. oder B. S.203)

Гъркът Хрисостомос започва борба срещу подръжниците на тези епископи, като ги нарича езичници и еретици независимо, че те са по- стари християни отколкото византийците. Едва сега можем да разберем, защо ап.Павел е бил принуден да пише до колосяните- „...няма грък, няма скит, но Христос е всичко във всички”.

За да стане по- ясно трябва да се спомене факта, че император Валенс (364- 378) е бил илириец и арианец, както неговите сънародници. Следователно по времето на неговото управление, състоянието на трако- илирите не е било толкова лошо. Скоро след него император става роденият в Испания (346)- Флавий Теодосий (379- 395), който е голям противник на арианците и трако- илирите. Той издава едикт през 380г. в Стоби- Македония, с който забранява събиранията на арианите. Малко по- късно на 26 Ноември изпраща запитване до константинополския патриарх Демофил, назначен за патриарх от Валенс, с питане, дали епископът ще се отрече от арианството. Демофил предпочел да се откаже от положението си в Константинопол, вместо да смени вярата си и отива в Берое- Тракия, където по- рано е бил епископ. Епископ на Константинопол станал Грегоар. Император Теодосий издава на 16 Януари 381 г. закон, в който забранява всички секти, като позволявал публичното вероизповедание единствено на никейското кредо. Той е човекът, който забранил на скитските епископи, водени от Улфила, да проведат своя църковен събор в Константинопол през 381 г. След смъртта на императора неговият син Аркадий (385- 408) обявил Хрисостомос за епископ на Константинопол, който благодарение на голямата си ораторска дарба, бил наречен Хрисостомос (златоуст). Този епископ е трябвало да погърчи скитите и траките. Това, обаче не било никак лесно, тъй като скитите не само, че не отдавали голямо внимание на проповедите, на Хрисостомос, но дори се надигнали и поискали обратно техните църкви в Константинопол. Начело на това движение застанал пълководецът и главнокомандващият имперската армия, скитът или готът- Гайна. Когато императорът се уплашил за властта си и решил да отстъпи, епископът Йоан се изправил срещу него и го посъветвал да не се предава, защото самият той бил в състояние „да запуши устата” на Гайна. На молбата на Гайна да му се отстъпи сграда за молитви, Йоан отговорил, че всички църкви са отворени за молитви. На това Гайна отговорил, че той принадлежи на друго вероизповедание (нация) и иска църква за себе си, и своите хора.

„Службата, която съм отслужил във всичките войни на империята, ми дава право на моята молба да бъде обърнато внимание.”- заявил Гайна. Желанието на имперският военачалник не било удовлетворено, поради което той събрал войска в Тракия и издигнал знаме на предизвикателство. Созомен (V век) пише, че Гайна възнамерявал да превземе и трона на императора.

„С това негово намерение той призовал своите сънародници готите, да нахлуят в римската империя, при което на мнозина верни нему военачалници обещал високи постове в имперската армия. Един от тях Трибилгилд, който е командвал голяма войска във Фригия се надигнал...” (VIII, 4) Гайна накрая постигнал това, което искал.

Така ние виждаме, че фригите или българите, които са били покръстени в християнската вяра още от ап. Павел, са били потискани в религиозно отношение от гърците и са били принудени да се надигнат на бунт. Преследването на тракийците зависело от това, дали на трона в Константинопол е тракиец или не. Тъй като през 5 век императорите са били основно траки, на Балканския полуостров имало относително спокойствие, което обаче било нарушено от родения в Епидаурус император Анастасий (491- 518). Както пише неговият съвременник Комес Марцелин, Анастасий изпраща на заточение тракийските епископи, по конкретно- епископ Лаврентий (Laurentius) от Лихнидум (Охрид), Домнио от Сердика (София), Алцисус от Никополис (Валона), Гаян от Наисус (Ниш) и Евангел от Пауталия (Кюстендил). (G.oder B. S.249) След тези събития българите се надигат на бунт под водачеството на императорския магистър милитум Виталиан*, за което гръцкият хронограф Йоан Малала пише:

„По времето на този император (Анастасий), тракиецът Виталиан започнал да увеличава властта си (военната сила). Като претекст на това, той посочва заточването на епископите. Начело на много хуни и българи той превзема Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало.” (G.oder B. S.246) При описанието на тези събития Малала използва названието „българи” вместо „готи” и обратно. На други места той свидетелства, че Виталиан е бил начело на готи и хуни, след това дори начело на готи, хуни и скити.

По- късно името „българи” става общо за всички скитски народи. Живелият през 7 век сирийски хронограф Йоан от Никиу, описва земята, в която Виталиан е водил битки- България.



Измежду преследваните от Анастасий свещеници, се намирали и роднини на Виталиан, както дякон Диакор пише в писмо до папа Хормисдас (Хормизд) през 519г.:

„Монаси от Скития, които са сродници на магистър милитум Виталиан, чужди на всякаква християнска богобоязливост...тези монаси, между които се намира и Леонтий, който твърди, че е роднина на милитума, отиват в Рим с надеждата да се утвърдят (признаят или осветят) няколко глави (на книга) от Ваша Светлост. (G.oder B. S. 250)

Във второто писмо пише, че тези монаси са предприели да избягат вместо да се предадат:





Така виждаме, че борбата между гърците и скитите (траките) е продължила и през 6 век. Тези взаимоотношения между траките или българите и гърците са продължили и през 9 век. Смята се, че в 866г. една група посланици са отишли при папа Николай в Рим, за да бъдат просветени по отношение на различни църковни въпроси. Папата е дал стотици отговори на българите, от които особено внимание заслужава следният:
________

*Малала свидетелства, че Виталиан е застанал начело на хуни и българи, докато Евагрий пише, че Виталиан е водил само хуни. Теофан разказва, че в 505 г. Виталиан е повел голяма войска православни християни от Скития и Мизия. Зонара разказва, че император Анастасий е построил стена за да отблъсва нападенията на мизийците, т.е. българите. Теофан нарича българите православни, противно на византийските обвинения, че българите са еретици. Трако- македонците извеждат своята християнска вяра от ап. Павел и ап. Андрей. За повече информация виж статията „Българите са по- стари заселници на Тракия и Македония от славяните” 1908 г. д-р Ганчо Ценов.



(„Вие питате какво трябва да направите с еретическите книги, които сте получили от сарацините и притежавате. Тъй като те са вредни и богохулни, трябва да бъдат изгорени.”)
Изразът сарацини очевидно е неразбиране (грешка на езика) за името Сарацинус, Саракинус, защото както видяхме, саракинските скити са били тези, които са полагали усилия да бъдат разрешени техните книги.

Междувременно гръцката църква продължава своята яростна битка срещу българската църква. Константинополският патриарх от 9 век- Фотий нарича българите манихейци, които са посяли семето на манихейството. (G.oder B. 190) След това Фотий се обръща срещу българските епископи:

„Тази безбожност беше посята от тези епископи на мрака всред българския народ, който няма закони. Те сами себе си наричат епископи.”

Както виждаме Фотий продължава започнатата от Хрисостомос борба срещу българската църква. Когато българите падат под византийско робство XI век, което унищожава българските духовници, тогава назначеният за архиепископ на Охрид- гъркът Теофилакт пише, че българите са освободени от скитската заблуда.



Въпреки че скитите са по- стари християни от гърците, в модерната наука се е вкоренила лъжата, че българите са били просветени от еретици (езичници) в християнската вяра, от патриарх Фотий и гърците едва в 9 век. Това е твърдение, което се базира на изопачаване и фалшифициране на фактите. То е създадено за тази цел, за да се обоснове научно и оправдае църковното поробване на българите от страна, на гърците.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница