г) Разликата в църковната догма между българи и гърци

Интересно е да се научи, каква е разликата в догмата между българската и гръцката църква. Българите са били манихейци и арианци, защото са вярвали, че Бог Отец е по- възвишен от Бога Син. Според тяхното учение Пре-Святият Божий Дух е произхождал само от Бог Отец. (Това са свещени имена и Три- единният Бог е превъзвишен над всичко и всички. Неговата сила и царство нямат край или начало. Да бъде благословено Неговото величествено Име от сега и завинаги. След споменаване на тези имена не подхожда имената на хора да бъдат записвани с главни букви.) Така например църковният историк Созомен (5 век) пише, че съвета от Ариминум (359 г.) осъжда арианците, защото въвели учението, че съществува разлика между Божият Син и Пре- Святият Божий Дух. След това Созомен превежда писмо на Папа Дамас, вероятно от година 369 до илирийските епископи срещу учението на арианците, което писмо гласи следното:

„Тази противоотрова (срещу арианството) се състои във вярването, че Бог Отец и Бог Син са божественото начало и върховни владетели, притежаващи сила и мъдрост. Затова трябва да се вярва, че Пре- Святият Божествен Дух е от същото естество (материя), както Бог Отец и Бог Син.” (Sozom VI, 23)

От тук става ясно, че траките или българите, срещу които е насочено това писмо, са гледали под различен ъгъл относно вярата в Пре- Светите образи на Бог Отец, Бог Син и Божествения Дух, владетелите и създателите на световете. Те не са ги поставяли на едно ниво, както прави римската църква.

Изглежда решението на съветите не са имали влияние върху готите или българите, защото те съхраняват своето вярване. В резултат на това през 587 г. се свиква още един събор на галските епископи срещу тях. Съвременникът Исидор разказва за това:

„В третата година от управлението на Мавриций (586) след смъртта на Леовигилд, на трона се възкачи неговият син- Рекаред, богобоязлив човек и съвсем различен от баща си, който беше напълно безбожен и голям воин. Този беше верен на вярата и мирен човек. Онзи с изкуството на меча беше увеличил царството си, а синът въздигна народа, чрез победоносния знак на вярата. Веднага в началото на своето управление. Веднага в началото на своето управление се обърна в католическата вяра и накара целия готски народ да се отърси от чумата на израсналите погрешни вярвания, и да се обърне към правилната вяра. След това той събра синод от различните провинций на Галия и Испания (587 г.), който да анатемоса арианската ерес. Този богу- боязлив княз подкрепял синода със своето присъствие, с подписите си давал сила на техните решения, като с всички свои приближени отричал фалшивата религия, която до тогава била изповядвана от готския народ според учението на Арий. Той се обявил съвсем категорично за това, че трите личности в Бога са едно и Синът е единосъщ „consubstantialiter” с Отец, и Пре- Светият Дух е неделим от Отец и Сина, които са един дух, както в действителност са.”

Испанските готи от тук приемат вярването, че Пре- Святият Божествен Дух произтича едновременно от Отца и Сина, което досега са отричали.

Тези готски вярвания българите в Тракия запазват и в IX век, както свидетелстват различни български легенди. Тези легенди подробно обсъждат защитните речи на българските епископи, ученици на Константин, срещу техните врагове, които след смъртта на Методий са искали да им натрапят учението, че Пре- Святият Божий Дух произхожда едновременно от Отца и Сина. Така например според Панонската легенда (Legenda Pannonica) Божият Син Иисус Христос е казал- „Аз съм в Отца и Отец е в мен”. От Бог Отец произхожда Пре- Святият Божий Дух, както сам е казал Божият Син в евангелското слово- „Истинският Дух, който произлиза от Отца”. (Bilbassoff II. S.250)

В написаната на гръцки език език- българска легенда (Legenda Bulgarica) се споменава, че след смъртта на Методий на неговите ученици е било казано- „Защо още се подчинявате на думите на Методий, който вече е изтлял (починал) и не е останало нищо от него? Защо не се свържете с живия архиепископ и не признаете, че Божият Син е роден от Бог Отец и Пре- Святият Дух произхожда от Сина?” Учениците на Методий отговорили- „Ние вярваме в Духа на Божия Син, също както вярваме в Духа на живота и справедливостта- това е Божият Син. (Johann XIV, 6) Ние признаваме Духа на Христа, но да признаем, че Той произлиза от Божия Син, това нито сме приели, нито ще приемем.” (XIII) Малко по- нататък учениците продължават- „Никога няма да считаме за християнин този, който отрича евангелието, защото в него Божият Син Иисус Христос, третото Божие Лице от Пре- Светата Троица, сам е казал- „...Истинският Дух, който произхожда от Отца.” Тези хора твърдят, че Пре- Светият Дух произхожда от Сина” (IX)

Това е било българското учение. Това учение обаче е учението на траките и готите, срещу което са проведени толкова много събори през IV век. Българското вероизповедание по- късно е било прието и от константинополската църква. През 843 г. императрица Теодора свиква синода, който потвърждава почитането на иконите, като по- късно се приема и българското учение за Светата Троица. През 9 век Рим и Константинопол са били на едно мнение относно църковните догми. Първите разцепления между Рим и Константинопол възникват не поради разлики в църковните догми, но поради претенцийте на Рим да бъде най- висша християнска институция на земята и да се меси, като арбитър в делата на константинополската църква. Назначеният за патриарх Игнатий през 847 г. е бил свален през 858 г. и за местен от учения Фотий. Папата приема при себе си Игнатий, което подтиква Фотий да се обърне срещу римското превъзходство. Той застава начело на движение, борещо се за църковна самостоятелност от Рим по най- решителен начин. Император Василий (867- 887), опитвайки се да върне мира с Рим, заточва Фотий и връща обратно прогонения Игнатий (867). Националната партия успява да се наложи и Игнатий още веднъж бива прокуден (877), като Фотий отново се завръща на патриаршеския трон (877- 886). Счита се, че той е освободил гръцката църква от римското господство. Обаче се вижда, че след църковното управление на Фотий, Рим и Константинопол запазват своите връзки и общи дела. През 10 век Рим още веднъж се намесва в църковните дела на Византия, когато папа Сергий III (904- 911) признава 4^-ят брак на император Лъв, който е бил анатемосан от патриарх Николай. През 923 г. патриарх Николай се съгласява да признае брака и така са „на един ум и едно сърце” с папата, както патриархът сам пише в писмо (28). Бихме могли да се запитаме какво учение са изповядвали гръцките патриарси, след като са били „на един ум и едно сърце” с римския папа. Могат ли да бъдат „на един ум и едно сърце”, ако са били на различно мнение относно учението за Светата Троица?

През 1014 г. византийците завладяват България, премахват българското духовенство и унищожават българските църковни книги. Гърците налагат гръцки духовници по българските земи и въвеждат гръцкия език в българската църковна литургия. През 1054, 40 г. по- късно гръцката църква се отделя от римската, при което приема българското учение, че Пре- Светият Дух произхожда само от Бог Отец, вероятно с цел да направят един народ от гърци и българи. Българите са били духовно подтиснати до такава степен, че забравили своята собствена история и корен. В по- нови времена, тъй като не се е знаело какво представляват българите, чужди учени налагат мнението си, че българите са чужд народ, който е дошъл на Балканския полуостров едва през 7 век. Като по- късни пришълци, българите се представят за по- късни християни. Нашият народ бил дошъл във земята на византийската империя и следователно бил покръстен в християнството от гърците. Австрийските и немско- католическите учени считат, че българите били приели християнството от Рим. Кирил и Методий са били в Рим и са получили благословение от папата, като св. Климент е погребан в Рим. В една римска църква е открита икона, изобразяваща византийски духовници. Тези духовници вероятно са били Кирил и Методий. Има реални доказателства, че Кирил и Методий са посетили Рим. Руските учени не остават назад с техните противоречиви доказателства. Те се опитват да докажат още по- убедително, че Константинопол е покръстил българите. Двете течения са единни в това, че Кирил и Методий били чисти гърци, които говорели български така гладко, защото били свети мъже, родени в Солун. Тези преиначавания на фактите, водени от политически интереси, следва да бъдат противопоставени на истината. Фотий, както показахме, е водил яростна борба срещу българските епископи. Кои обаче са тези български епископи? Това са така наречените последователи на Кирил и Методий. В своето ругателство срещу епископите Фотий твърди, че те са посяли всред българите семената на манихейството:

(G.oder B.190)

Следователно учениците на Методий защитават религията на манихейството, която Фотий критикува силно. Предвид тези факти, кой би могъл да твърди, че Кирил, Методий и техните последователи са били гърци? Как може да се твърди, че са били пратенници на гръцката църква и че са разпространявали сред българите гръцката религия. Учениците на Методий, както виждаме не са имали нищо общо с гръцката църква и са изповядвали вярванията на манихейците (траките). Те не са учили български, не защото са били умни, но са говорили български, защото са били българи.

Римското господство не е унищожило националната същност на трако- илирийските народи. Те запазили своята народност и под владичеството на римляните, но не можели да основат своя собствена държава, докато римската власт е била в разцвета си. Към средата на трети век римската империя преживява сериозен упадък и разпад. Императорите загубили необходимото уважение. Всеки отличил се пълководец можел да бъде провъзгласен от войниците си за император. Така изтъкнатият генерал Максим Тракиец е бил избран за император след Александър Север през 235 г. Такива претенденти от варварски произход се появили много. Появили се мнозина императори, много от които не задържали тази титла дори и месец. Измежду многобройните псевдо- императори по времето на Максимин, Гордиан III е бил печелившият (238). Последният обаче е бил убит от перфекта на охраната Юлий Филип (244), който сам е станал император. Неговият пълководец Деций е бил издигнат за император от войската (249) и т.н. По времето на тези вътрешни междуособици в управлението на римската империя III век се появяват готите, които предприемали грабителски походи в Гърция. Няма никакво съмнение, че жителите на Балканския полуостров използвали слабостта в римското управление за да се отдадат на инстинкта си за свобода. Римската империя е била пред разпад, който император Диоклециан (285- 305) е искал да спре, като раздели управлението. Той провъзгласил своя приятел и сънародник М. Аврелий Валерий Максим, като съуправляващ. Първо го въздигнал за цезар, след това за август. След няколко години (303) Диоклециан продължил с разделянето на управлението, като приел правилото- всеки от двамата императори да може да си провъзгласи собствен цезар. По този начин римската империя е била управлявана от четирима регенти. Диоклециан е смятал, че 4^-та регенти ще бъдат в състояние да овладеят безредиците всред подчинените народи. По същата причина император Константин скоро след това премества столицата на империята във Византия, в Тракия на босфора. Тези мерки не спасили римската империя. Скитските народи придобивали все по- голяма самостоятелност, като желаели да основат своя собствена империя.

Ако през III век е ставало дума за малки плячкосващи групи всред скитските народи, то през IV век се говори за голяма скитска или хунска държава, която е заплашвала съществуването на Римската империя. Хуните и готите са първите скитски народи, които през IV и V век създали работа на римската империя. Хуните първо подчинили своите съседи остроготите, като след това и останалите скитски народи. Те основали своя голяма държава на Дунава, която обхващала Скития и Германия. Империята на скитите се разрастнала най- много по времето на цар Атила. (435- 453) Атила е наследил управлението от баща си Валамир. Той е бил най- значимата личност в скитската история, която би могла да се сравни с Александър Велики. По- късните гръцки писатели описват със зверска омраза и завист него и неговите хуни, като чудовища с противна външност, следващи своите груби инстинкти. Така Йорданес описва външността на хуните по следния начин:

„Един нелицеприятен, противен, дребен, почти не приличащ на човек народ, не говорещ никакъв език освен нещо, което би могло да прилича на човешка реч.”

Въз основа на такива описания хуните са били считани за монголски народ. Тези описания обаче, не са нищо друго освен измислици, които се разпростират върху тракийските скити и водят началото си чак от Херодот. Херодот описва скитите, които са се отделили от царските скити по следния начин:

„В подножието на високи планини живеят хора, които от деца са с голи глави. Мъжете и жените им имат сплескани носове и говорят на собствен език. Дрехите им обаче не са скитски.” (G.oder B. S. 56- 58)

Пълна клевета е също да се описва Атила, като дивак без образование. Византийският пратенник Приск, който е бил изпратен при Атила, за да прекара известно време всред неговия народ, описва Атила съвсем в друга светлина. Той свидетелства, че Атила се е хранел от дървена чиния, докато пред неговите гости са били сервирани сребърни съдове. Чашата, от която пиел Атила, била направена от дърво, докато на гостите давали златни и сребърни чаши. Неговите дрехи били без украшения, но чисти, спретнати и с вкус. Нито мечът му, нито връзките на обувките му или конските принадлежности били украсени със злато и благородни камъни, както на другите скити. (Ed.Bonn. p.253)

Описаните по- горе обичаи са стари тракийски обичаи. Диодор (I век пр.Хр.) пише, че тракийският цар Дромихет е дал угощение на победения от него македонски цар Лизимах, на което били поднесени два вида ястия. На пленника поднесли ястия в сребърни съдове, той пил от златни и сребърни чаши. Определената за тракиеца храна от месо и зеленчуци била поднесена на дървени плочи. Траките пили според гетските обичаи от дървени чаши и чаши от рог. (ХХI.Exc.V) От това ясно се вижда, че Атила и неговите хуни са имали тракийски обичаи. Само човек с изключителни душевни качества би могъл да бъде владетел на толкова много народи и да бъде почитан от германския свят. Атила е възпят в песента на Нибелунгите, като Етцел и в скандинавските, и исландски предания, като Атил.

Около година 437 той победил Гунтер, царят на Бургундите, които са живеели на левия бряг на среден Рейн. Атила завладял земята и богатствата на Гунтер. Според поетичните предания това се случило по следните причини: Бургундите убили крал Зигфрид и ограбили съкровището на нибелунгите. Съпругата на Зигфрид- Хилдико се оженила за Атила, за да си отмъсти чрез него за убийството на своя съпруг, както и станало. Така властта на Атила се разпространила и на запад от Рейн. През 451 г. той нахлува в Галия и води голяма битка срещу своя сънародник Аеций на Каталунското поле между Шалон и Трoa. Когато битката достига до решителния момент Атила се оттегля, защото за него било по- важно да завладее Италия и Рим. Хонория- сестрата на тогавашния римски император Валентиниан III (423- 455), му изпратила тайно своя пръстен, като след това Атила я считал за своя годеница. Той поема поход (452 г.) срещу Рим за да вземе своята годеница и половината от царството, като зестра. Чрез молби и подаръци папа Лъв успява да убеди хунския владетел да се върне обратно. Атила се оттеглил от Рим със заплахата, че отново ще се въре, ако не му се даде обещаното. Той не успял да изпълни заканите си, защото починал следващата година (453). Ако Атила беше постигнал целта си да се ожени за Хонория и да получи половин Италия като зестра, щеше да му се отдаде възможността да стане владетел и на римската империя. Това би опазило римската държава от разпад, защото Атила е бил единствената личност по това време, която е можела да обедини и управлява римската империя по това време. Колко на юг се е простирало неговото царство за сметка на византийската империя, не бихме могли да кажем със сигурност. Сирмиум, Ниш, София са били под негово управление, чрез негови посланници. Има информация, че и други тракийци са му се подчинявали включително и Херсон (п-в Галиполи). След неговата смърт подчинените от Атила народи се разбунтуват срещу неговите синове, защото неговите стари, блестящи пълководци не приемат да бъдат управлявани от младите му синове. На река Недао (езерото Недея в Румъния, недалеч от Дунав срещу Ряхово) се състояла битката, в която хуните били разбити, а техния крал Елак- най- старият син на Атила, погубен. Победените хуни трябвало да отстъпят земята на победителите и да се върнат обратно в своята стара родина южно от Дунав. Йордан пише:

„Саурматите, които ние наричаме сармати, получиха Кемандерен (Cemanderen) и части от земите, обитавани от хуни, които те притежават в Илирия при град Кастра Мартис (Кула, област Видин на Дунав). Скитите, садрагите и някои алани, с техния предводител Кандак получиха малка Скития и долна Мизия. Ругите и някои други племена поискаха разрешение да се заселят в Бизис (Виза в източна Тракия, източно от Люлебургас) и Аркадиопол (Люлебургас). Хернак, по- малкият син на Атила, избра за място, за живеене на своите хора най- външните части на малка Скития. Неговите братовчеди Емнецур и Улциндур получиха в долна Дакия градовете- Утус, Хискус и Алмус¹. Много хуни се отправиха натам и се подчиниха под тяхното ръководство, като получиха свое място за живеене в Румъния.” (L.II 66) Хуните са произлезли от Траките и са се върнали в Тракия.

в) Готи.

Заедно с хуните, готите също са били посочени, като втори скитски народ на Балканския полуостров. Историкът на готите Йорданес пише, че някога готите са тръгнали от остров Сканза. Под това название „скандза” се е подразбирало Скандинавския полуостров и от там е възникнало мнението, че готите са германски народ. Това е очевидна заблуда, тъй като Сканза не е Скандинавия и Йордан не е описвал историята на не е описвал историята на скандинавски народи, а на тракийски. Неговата история за пътуването на готите от Сканза до Меотидското блато не е нищо повече от повторение на Херодотовата история за странстването на скитите. Така Херодот пише:

„Когато елините воювали срещу амазонките, елините победили в битката при Термодон, натоварили всичко останало живо всред амазонките на 3 кораба и отпътували. По време на буря амазонките вдигнали ръка срещу мъжете и ги избили. Те обачи нямали кораби и не умеели да използват руля. След като убили мъжете, се оставили на вятъра и течението да ги носи. Стигнали до „Кремньо” на езерото Меотис. Този Кремнйо се намирал в земята на свободните скити.”

След това Херодот разказва, че скитите изпратили млади момчета при амазонките за да се оженятза тях. Тъй като амазонките не искали да живеят със скитските жени, техните мъже ги убедили да пресекат река Танаис и да се установят там.

________

¹⁾ На устието на трите притока на Дунав- Вит, Искър и Лом.
„Когато се мине Танаис, там вече не е скитско. Първите земи там принадлежат на сауроматите, които обитават земята на ъгъла, на езерото Меотис.” (IV. 21)

Следователно скитите и амазонките някога са дошли отвън и са се установили на Кремньо на този ъгъл на меотийското езеро от другата страна на река Танаис. Йорданес повтаря тази история, като обаче я отнася към готите. Той пише:

„От този остров Скандза, като от една работилница (утроба) за народи или майка на наций¹, са дошли готите със своя цар Бериг (Берих)...Когато броят на народите все повече нараствал и по времето, когато 5-ят по ред владетел след Берих бил на власт, по име Филимер, син на Гадерих, този Филимер решил да поеме на въоръжен поход с жени и деца. Когато търсел подходящо място за живеене, той достигнал Скития, което на нейния език се нарича „Диум” (Ойум).

„Диум” е българска дума и означава било, връх на земята, най- висока част или Кремнйо. Готите стигнали до това място, до което според Херодот, женените за амазонки- скити са дошли. След това Йордан обяснява, кои са тези готи, като пише:

„Някога, както е разказвано, Весосис (египетски цар) подхванал злополучна за него война срещу скитите, именно тези скити, които древността описва, като мъже на амазонките...Ние следователно сме категорично на мнението, че той някога е воювал с готите, защото знаем със сигурност, че е воювал срещу съпрузите на амазонките. Те някога са живели в областта на Бористен, чийто обитатели са се наричали Данапери до Танаис, около ъгъла на меотийското блато...”; „Когато готите са живели тук, когато Танаузис е бил на царския престол, Весосис- египетският цар тръгна срещу тях на поход...” (V,VI,44-47)

Така виждаме, че Йордан под готско преселване и заселване на Диум (Кремньо), на ъгъла на меотийското блато, разбира скитско преселване. Тези събития обаче, са се случили в митични времена, когато тракийските гети или скити са водели война. По- късните историци отнасят тези историй за българите. Според константинополския патриарх Никифор и хронографа Теофан, тези които са живеели на Кремнйо, на ъгъла при меотийските блата са били българи. (G. oder B. S.45- 51) По тези места съседи на готите са били хуните. Една стара легенда гласи, че един ден млади хунски пастири преследвали сърна или крава през блатото и така стигнали до другата страна на това блато, в земята, където живеели остроготите. Това вероятно е областта на езерото Острово. Хуните харесали плодородната земя на готите и предприели грабителски набези срещу тях, докато ги поробили. Очевидно това са приказки, които нямат особена историческа стойност. По- вероятно звучи това, което разказва по- късният писател (IV век) Орозий. Той пише, че хуните са живеели между недостъпни планини и са нападнали готите, като са ги прогонили от техните земи, които са усвоили за себе си.