Част пета. Българите в периода от Освобождението на северна България до Балканската война

След освобождаването от гнета на гръцката църква, българите работят за политическото освобождаване от Турция. За тази цел се създават различни обединения, наречени комитети, чийто седалища били най- често в Букурещ. Целта на тези комитети е била чрез изнасянето на речи и печатането на книги да се разпространява българската кауза за освобождение на народа. Младият български поет Христо Ботев събира група млади патриоти в Румъния, преминава река Дунав с австрийския кораб „Радецки” и акустира при Козлодуй (Ряхово). След това Христо Ботев заедно със своите революционери се оттеглят във врачанските планини. Той се надява неговите сънародници да се вдигнат на въстание срещу турското робство, но още първия ден след пристигането си е застигнат от турска потеря и разгромен. България губи в негово лице не само борец за свобода, но и един от най- прекрасните си поети, чийто песни и до ден днешен вдъхновяват българските младежи.

През април 1876 г. българите, живеещи в планините северно от Филипопол, като Панагюрище, Копривчица, Пещера и др. се вдигат на освободително въстание. Резултатът от това въстание е, че градовете са изпепелени, а населението изклано до последния човек. Това зверско, кърваво потушаване на въстанието силно настроило общественото мнение в Европа срещу турците. Гладстон надигнал своя глас срещу това зверство в английския парламент. Състои се конференция на 6-те велики сили по това време (23.12.1876- 20.01.1877), която трябва да изработи и одобри реформи в подкрепа на българското население. Под България тази конференция разбира земята от устието на р.Дунав до р.Морава или тогавашна Сърбия и на юг до Солун, и линията Мидия- Енос. Градовете Тулча на Дунав в Добруджа и Ниш на Нишава, и Морава, областта Лозенград (Кирк- Килис) в източна Тракия, и по- голямата част от окръг Серес заедно със Салоники, са обявени от конференцията за територий на бъдеща България. Заседаващите страни са счели, че тези земи в народностно отношение са български. Работата на конференцията е била прекъснта от избухналата руско- турска война. На 6.05.1876 г. при безредици създадени от турски бедняци в Солун са били убити германският и френският консул¹. Турската страна не е направила никакви услилия да накаже виновниците. Тези събития подтикнали великите сили да подкрепят Русия да обяви война на Турция. Руската империя сметнала, че е дошло време да реализира плановете на Екатерина. Тя се договорила с Австро- Унгария също както преди 100 г., австро- унгарските войски да окупират Босна и Херцеговина¹, докато Русия превземе другата част на европейска Турция. Тези бъдещи руски завоевания са били предвидени да бъдат управлявани от някой велик руски княз. От страна на новооснованата германска държава, Русия не е имала причина да се страхува. Германският канцлер Бисмарк е искал на всяка цена да запази мира в Германия и е поддържал най- добри, приятелски отношения с Русия. Политическата ситуация е била много благоприятна за Русия. В този момент думата имала само руската армия и тя е трябвало да реализира дългогодишната мечта на Русия.²

На 24.04.1877 г. Русия обявява война на Турция и изпраща своите войски към Дунав през територията на Румъния. Румъния се обявява за независима, но се присъединява към Русия. Руснаците преминават Дунав и Балкана, но скоро след това се вижда, че не са пораснали достатъчно във военно отношение за поетата задача. Те са били спрени и отблъснати на много места от турските войски. Съвсем малко не е достигнало на турците да отвоюват обратно шипченския проход и напълно да разбият руснаците, но турските пълчища са били спрени от доброволните отряди на българите до пристигането на нови руски подкрепления. Руснаците напразно щурмуват Плевен, който е бил така умело защитаван от Осман паша, че е било необходимо да се повикат на помощ румънски войски, за да се превземе града. Румънската войска е наброявала 30 000 души. Обсадата на Плевен е продължила 4 весеца и на 10.12.1877 г. градът е бил превзет. Руският генерал Гурко преминава Балкана със своята войска изключително бързо и на 14.01.1878 г. превзема Филипопол. На 20.01.1878 г. отделни руски подразделения се обединяват в Адрианопол и до края на месец януари те достигат Константинопол. След като турските войски са разбити, сърби, черногорци и гърци нахлуват в бившите територий на турската империя.

На 3.03.1878 г. се стига до предварително мирно споразумение в Сан Стефано, според което от по- голямата част на европейска Турция, се създава княжество България. Това българско княжество е било с площ приблизително 160 000 м², като Добруджа е определена за Румъния, а Ниш е даден на Сърбия. Освободените български земи са били принудени да плащат данък на Турците.

Русия е победила във войната с Турция, но тя е била толкова отслабена във военно отношение, че не е можела да продължи борбата. Нейните врагове скоро разбират това и използват руската слабост в своя полза.

________

¹⁾Счита се, че на 8.07.1876 г. в Райхщад, в Бохемия се е състояло споразумението между император Франц Йосиф и Александър II.

²⁾ Тази руска мечта е била да възстанови византийската империя, но управлявана от руски княз.

В лицето на Княжество България, Англия и Австро- Унгария виждат възможност за разпространяване на руското политическо влияние, на Балканския полуостров, което не можели да търпят. По тяхно искане се състои европейски конгрес в Берлин 1878 г. На този конгрес България е разделена на 5 части. С подкрепата на Австро- Унгария, Румъния получава Добруджа, Сърбия получава Ниш, Пирот, Лесковац, Враня. Румъния, Сърбия и Черна гора се обявяват за независими държави. От ивицата между р. Дунав и Балкан се създава българско княжество, задължено да плаща данъци на Високата порта. От горната част на долината, на р.Марица със столица Филипопол, се създава турска провинция под управлението на християнски генерал- губернатор на име „Източна Ромелия”. Всички останали части от Тракия и Македония се връщат под директната власт на Турция.

Това разпокъсване на българските земи предизвиква голямо огорчение сред българите. Българите си поставят за цел да обединят отечеството си, като се надяват да постигнат това с помощта на Русия. Българският народ счита Русия за свой единствен честен благодетел, а гледат на Англия и Австро- Унгрия, като на свои смъртни врагове. От тези настроения сред една част от народа се появява изключително силно русофилско течение, което сериозно застрашава ново- създадената българска държава. Тъй като бъдещият български княз не е трябвало да принадлежи към никоя управляваща царска династия, по препоръката на руския двор е избран племенникът (синът на брата) на руската императрица, който е бил любимец на руските царе. Новоизбраният български владетел Александър Батенберг е бил на 22 години, син на принц Александър Фон Хесен. Майката на Александър Батенберг е била руската придворна дама графиня Хауке. Българският княз е трябвало да управлява при една изключително радикална конституция. На 09.07.1879 г. той полага клетва в конституцията на България. Батенберг е имал нелеката задача да ръководи държава без необходимия управленчески опит. Неговото обкръжение от български държавници също не е притежавало необходимия опит и държавническа мъдрост, за да управлява новосформираното българско княжество. Александър Батенберг е дошъл в чужда държава, да управлява чужд за него народ, а българският народ получил една почти републиканска конституция, за която не е бил узрял. Руснаците използвали в своя полза възникналите трудности в българското княжество.

Създаването на самостоятелно княжество между Дунава и Балкана е било насилствено наложено на руснаците от техните противници на Берлинския конгрес. Дали българите щяха да получат политическа независимост, ако руснаците са били в състояние да победят безпроблемно във войната и да защитават завладяното, е много съмнително. Да се съмняваме в това ни кара освен всичко друго и обстоятелството, че руснаците които твърдят да са зпочвали войната в името на славянското братство и българите, до ден днешен не са признали славянско- българската църква. Гръцката църква обявява българите за схизматици поради българския национализъм, защото българите били въвели старобългарски (църковнославянски) език в своите храмове, което не е новост, тъй като българите от стари времена са служили в църквите си на този език. Тук е необходимо да се припомни, че руснаците и сърбите използват същия този език в църковните си служби. Човек би могъл най- много да си помисли, че българите са последвали примера на руснаците в църковно отношение. Следователно е много странно руснаците да считат бългрите за схизматици по гореспоменатата причина.

Причината за всичко това може да се търси в обстоятелството, че чрез създаването на една национална българска църква, същевременно се създава и самостоятелна независима българска нация, която руснаците, предявяващи претенций върху земите на Балканския полуостров, не биха могли да търпят. По тези причини русите подкрепят теорията за тюркския произход на българите. Твърди се, че българите били гости на Балканския полуостров, който в историческо отношение бил византийски, а в етническо- славянски. В исторически план според тази теория българите имат право само върху ивицата между Дунав и Балкана, докато българите в Тракия и Македония са славяни, които могат да минат за сърби. Руският конслул в Солун- Ястребов, често давал указания на българските гимназиални учители в Солун да не четат евангелието на езика, на схизмата (старо-български или църковнославянски).

Считаме, че официално Русия никога не е имала намерение да признава българската нация извън българското княжество. Тя се надявала да се установи на Балканския полуостров и когато била принудена на Берлинския конгрес да приеме независима България, дори и само между Дунава и Балкана, Русия търси средства да държи българското княжество в подчинено положение, даже да го премахне от пътя си.

Съгласно конституцията всички жители на България, без разлика от религия и националност, са равнопоставени. Може да бъде избран всеки гражданин, навършил 30 години, а избирател всеки, навършил 20 години. Веднага след основаването на новата държава, се образуват 2 партии- либерална и консервативна. Тази разлика обаче скоро изчезнала, тъй като българите не са разбирали принципите на тези партии. Политическите партии започнали да се основават на личностна основа, на един или друг водач, носещи техните имена. По този начин са се появили Цанковисти, Каравелисти, Стамболисти, Радослависти. Една или друга по- силна личност е успявала чрез личната си агитация да накара да бъдат избрани нейни кандиати в събранието и така получавала ръководството на правителството, докато не била отстранена от по- силен водач.

Българската самостоятелност е вземана под внимание до някаква степен докато император Александър II е бил жив. Неговият син Александър III, който заема трона от 1881 г., се стреми да направи от България руска провинция. След като руснаците са контролирали българското министерство на войната и българската армия, която е била под управление на руски офицери, русите са искали да управляват и външната политика на България. Те се намесвали също и във вътрешната политика на българската държава. Българите по това време били твърде слаби за да се противопоставят успешно на тези вмешателства.

За изграждането на една самостоятелна независима България, работели образовани в чужбина българи, като Начович, Стоилов, Греков. Либералните водачи Цанков и Каравелов са се сменяли в управлението. Цанков по- късно решава да подчини българите на Русия. Каравелов запазва политически неутрална позиция, което проличава от неговите изказвания в неговия вестник „Търновска конституция” от 11 и 18.01.1884 г.:

„Ние никаква външна политика не водим, не можем и никаква да водим. Оставяме това на онези, които са ни дали политически живот, но по отношение на нашата вътрешна политика ще помоля нашите освободители за извинение...”и т.н.

Ако руснаците се бяха задоволили с министерството на войната и воденето на българската външна политика, Бългаия щеше да остане руска провинция. Те обаче искаха всичко и загубиха всичко.

Приятелите на Каравелов, като Стамболов, Радославов и др. по- късно станали още по- твърди в своите политически възгледи и отрекли правото на Русия да определя външната политика на страната, като така се разграничили и от Каравелов.

Стоилов обединява своите сподвижници с русофилската партия на съединистите, като основава нова партия под името „Народна партия”. Подкрепен от тази партия той сам поема управлението на правителството, което реализира гореспоменатото помирение с Русия. Това правителство поема по пътя на сближаване и приятелство с Русия, въпреки че Стоилов сам не е особенно голям русофил. В своята русофилска политика Стоилов следва следния основен принцип: двете независими държави България и Русия трябва да бъдат в приятелски отношения и да се подкрепят взаимно. В своя реч, която държи пред народното събрание, той заявява, че екстремното русофилство е предателство и трябва да се осъди. След негвата смърт русофилите от неговата партия вземат надмощие и избират за водач Гешов. Трябва да се отбележи, че има голяма разлика между русофилите преди и след Стамболов. Първите настояват българите да бъдат управлявани от Русия, защото били твърде неопитни да се управляват сами. Вторите държат на една независима и самоуправляваща се България, която цели близки приятелски отношения с Русия и избягва съюзи или общи предприятия с нейните врагове.

По време на Берлинския конгрес между Сърбия и Австро- Унгария настъпва сближаване на политическите позиций. Благодарение на подкрепата на Австро- Унгария, която цели отслабване руското политическо влияние на Балканите, Сърбия получава освен Ниш, също и областите Пирот, Лесковац и Враня. За да усили и подкрепи това сближаване с Австро- Унгария, крал Милан сключва през 1881 г. договор с Австро- Унгария, чийто седми параграф гласи, че австро- унгарската империя няма да пречи на Сърбия, дори ще я подкрепи пред другите Велики сили, ако последната получи възможност да се разшири на юг (Македония), но не и отвъд Санджак Нови пазар. Опираща се на този договор през 1885 г. Сърбия обявява война на България с пълното убеждение, че отново ще успее да разшири своите територий за сметка на българските земи. След като Сърбия загубва катастрофално войната, Австро- Унгария поставя ултиматум на княз Александър да не нахлува с бъгарските войски по- навътре в Сърбия. Договорът между сръбската държава и австро- унгарската империя се подновява отново през 1889 г. и от русофилското радикално правителство в Сърбия след абдикацията на крал Милан. Румъния на свой ред също се отвръща политически от Русия и заема страната на Австро- Унгария. Чрез поддържането на близки отношения с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, австро- унгарската империя и другите сили от тройният съюз целят премахване руското влияние на балканите и освобождаване пътя към Азия.

Политическото отвръщане на България от Русия обаче създава нова ориентация. Австро- Унгария и другите Велики сили от тройния съюз подкрепят стремежа на България за политическа независимост от Русия.

Русия разбира, че чрез подстрекаваните от нея вътрешни безредици в българската държава, няма да й се отдаде да подчини българите и по тази причина прибягва към други методи.

На Берлинския конгрес се стига до влошаване на отношенията между Русия и Германия. Руснаците обвиняват канцлера Бисмарк, че не ги е подкрепил достатъчно при преговорите, което последният с право оспорва. Германският канцлер Бисмарк е бил толкова отзивчив, че той спокойно наблюдавал дори когато Русия затвърждава властта си над българите. Той обяснява по- късно, че земите между Дунава и Балкана не заслужават костите нито на един померански войник, нито в Босна- австрийски или в България- руски. Тъй като руснаците се сближават с Франция и са враждебно настроени към Германия, канцлерът Бисмарк сключва съюз с Австро- Унгария през 1879 г. за да избегне преспективата за водене война на два фронта. Дванадесет години по- късно руско- френското сътрудничество прераства в съюз (1891 г.), чийто главни интереси са насочени срещу Германия и Австро- Унгария. В резултат на големия културен напредък на Германия и нейния стремеж да се намеси в световната политическа сцена, както и желанието й да притежава свои колонии, Англия скоро открива в нейно лице свой сериозен конкурент. Близките приятелски отношения на Германия с Турция, която до тогава е била под английско настойничество и германският стремеж към завземането на пазарите в Мала- Азия за своите индустриални стоки, не са били понасяни спокойно от Англия. По тези причини Англия се съюзява с Франция и Русия срещу Германия.

Военният поход срещу тези политически сили трябвало да се състои в Македония. Планирало се е да се създаде военна сила на Балканския полуостров, която да препречи пътя на германските и австро- унгарските политически интереси в Азия. Румъния е била от значителна важност за руските интереси, тъй като през нея биха преминали руските войски при една бъдеща война. Русия и нейните съюзници всячески са се опитвали да привлекат Румъния на своя страна чрез обещания и когато не са успели...не е без значение, че крал Карл 1898 посетил (руския) царя.

Най- важната страна обаче в този план е била Сърбия. Сръбската държава от времето на Берлинския конгрес в своята външна политика е клоняла към Австро- Унгария. За да спечелят Сърбия на своя страна, Русия и нейните съюзници й обещават български и австро- унгарски земи. Целта е била да се създаде силна, велика сръбска държава, настроена срещу Австро- Унгария и България. За постигането на тези цели се е взело решение на първо време да се „сърбизират” българите в Македония. Още преди освобождаването на България са се намирали сръбски учени, които са твърдяли, че Балканският полуостров е обитаван само от сърби. Милоевич публикува една етнографска карта, в която не само българите на Балканския полуостров, но и българите в Бесарабия са обозначени, като сърби. Според чуждестранните учени, българите били обявени преди за тюрки, докато всички славяно- езични обитатели на Балканския полуостров в тази теория е трябвало да са сърби. За времето си Милоевич не намерил голяма подръжка за това свое съчинение. За да послужи на руските интереси тази теория е трябвало да бъде възродена. След сръбско- българските войни сърбинът Гопчевич и руснакът Драганов проформа обиколили Македония под предлог, че правят етническо проучване. По- късно Гопчевич публикувал резултатите от това проучване във Виена (1889 г.) със заглавие „Македония и стара Сърбия”. Книгата е била преведена на няколко езика. Чрез тази книга Гопчевич обявил пред света, че македонските славяни са чисти сърби.

След като общественото мнение било подведено по такъв начин, Русия подкрепяна от Франция, се заела по- сериозно с намеренията си. Една година след основаването на руско- френският съюз, Русия получила одобрението на Високата порта за назначаване на сръбски консул в Скопие (Юскюп, Ускуп), който пристига в Скопие 1892 г. Едновременно с консула обаче идва и сръбският йеромонах Дионисий Петрович, като викар на гръцкия епископ на Скопие.

За да протече по- гладко и сигурно започнатата политическа операция¹ (обезглавяване на българите в Скопие), Русия назначава един сърбин (Лисевич) за руски консул на Скопие. Турското правителство и гръките епископи, които са търсели отстраняването (унищожаването) на българите, подкрепили тази политика. Само няколко месеца след основаването на сръбското консулство в Скопие, Високата порта дава разрешение за откриване на сръбско училише в Куманово (северо-източно от Скопие) (1893). Сръбският консул Станкович, описващ тези събития, разказва, че за първи път в турската империя е призната сръбска нация. Турският народ бил изумен, когато чул за сръбска нация и сръбски училища в Македония. Когато каймаканинът (управителят на областта) на Малеш бил уведомен, че в неговата област се отварят сръбски училища, попитал валията (министър-председателя на правителството), какво означава това и дали не е станала грешка. Когато каймаканинът получил отговор, че не е грешка, той извикал- „Никога не съм си помислял, че и това ще доживея, да наричам раята сърби!”. (Станкович)

По този начин започва изкуственото създаване на сръбската нация в Македония. Българското правителство, което води изключително дружелюбна политика към Турция, било изумено, че Турция позволява такава пропаганда, насочена срещу българския народ.

На българите не им е оставало нищо друго освен да потърсят средства да се защитават. В резултат на това в София (1893 г.) се създава вестник „Югозападна България”, който разглежда македонските въпроси. По същото време възниква малък кръжок, който си поставя за цел освобождаването на Македония. Така възниква революционното движение на македонските българи.

Англия, която до този момент се е колебаела, през 1897 г. окончателно се присъединява към враговете на Германия. За да се разбере политическата ситуация в източна Европа, трябва да се спомене, че на 12.08.1888 г. тръгва първият през-балкански влак Виена- Константинопол. Поради тази железница се охлаждат отношенията между княз Александър и Русия. Руските политици не желаят София да бъде свързана с централна Европа посредством влакове, а планира изграждане на железница от Русия през Румъния до България. Българският княз Александър е бил склонен към първия вариант, с което си спечелва враждебното отношение на Русия и това му коства трона. Веднага след официалното откриване на тази железница, на 4.10.1888 г. Дойче Банк получава концесия за изграждането на отсечката Измит- Ескишехир. Във връзка с това през 1899 г. се създава Анадолската Желязопътна Компания, която получава поле за работа при изграждане отсечката Хайдарпаша- Ескишехир- Ангора, респ. –Коня, която е изградена през 1892 г., респ. 1896 г. През 1903 г. се създава Багдадската Железопътна Компания за отсечката Коня- Багдад- Басра, която е завършена 1914 г. Русия, Франция и Англия не могат да наблюдават всичко това безучастно, затова се съюзяват и решават да пресекат пътя на германците през Балканския полуостров.

За да се създаде теоретична обосновка на сръбската пропаганда, през 1896 г. в Македония е изпратен известният френски учен- академик Виктор Берард да опише Македония в желания политически образ. В неговата публикувана творба през 1897 г. „La Macedoine”, измежду другите лъжи той казва и следното:

(Нито един селянин не разбира български език. Всички тези, които говорят или разбират български в западна Македония между Вардар и Пиндус, са го научили в училищата на екзархията. Ако сърбите успеят да се установят в Скопие, всички славяни в западна Македония от Пиндос до Вардар, ще бъдат отрязани от София и ще преминат към тях. Техните училища ще дойдат на мястото на българските училища.”)

Академик Берард, който не разбира български, си позволява да обяснява сърцевината на българския народ в Македония, като не-българска. По това време (1897 г.) руският консул в Солун казва на българския консул, че бългрите живеещи на запад от Вардар, т.е. в областите Скопие, Прилеп, Битоля и Охрид, трябва да затворят своите училища, тъй като там ще бъдат отворени сръбски училища.

За да изразят публично своето национално самосъзнание, българите в северна Македония се вдигат на бунт през 1897 г.

След като до известна степен чрез писаниците на Берард и др. общественото мнение е подготвено, Русия, която никога не е искала да признае българската църква, предявява искане пред Високата порта да назначи сръбски епископ в Македония. В Македония до този момент е имало действащ български епископ. Тази цел Русия и Сърбия не успяват да постигнат веднага, тъй като българското правителство (на Иванчов- Радославов) силно възразява на това. Това назначение се реализира едва през 1902 г., когато България се управлява от благосклонно- настроеното към Русия министерство.

За да протестират срещу това и да спасят своята българска националност, българите на запад от Вардар, по точно в областите определени за Сърбия- Костур, Лерин (Флорина), Битоля (Манастир), Охрид, Крушево, се вдигат на бунт през 1903 г., но биват смазани от Турция.

По този начин Русия, Франция и Англия задействат македонския въпрос, който по- късно води до световна война.

Една част от българите поради своето незнание остават под влиянието на гръцките духовници. С времето обаче те осъзнават своята националност и тъй като гръцката църква не им разрешава отварянето на български училища, българите постепенно се отказват от гръцкия патриарх и се завръщат към българската църква. В резултат на това много гръцки епископи остават без общини. Те виждат, че с времето всички българи ще преминат към българската църква, затова се споразумяват със сърбите и в своите енорий откриват сръбски училища за българите. Чрез тази политика гърците задържат известен брой вярващи в енорийте си. Така се целяло сърбизирането на българските граждани, които поради религиозни причини са останали верни на гръцкия патриарх и се обезсилва българския народ в Македония. Някои гръцки епископи направо продавали своите енорий на сърбите, освен това сърбите и гърците организирали хулигански банди срещу българите в Македония. Обезсилването или унищожаването на българския народ в македонските земи изглеждало желано също и от турците. Те били толкова наивни да вярват, че чрез отслабването или унищожаването на българите, турската власт в Европа ще се усили и подкрепяли тази политика. Българите трябвало да чакат години наред за разрешение, ако искали да ремонтират църква или да построят училище, като накрая такова разрешение не получавали. По- видните и богати българи в Турция били гледани с подозрение, презрение и били преследвани. В резултат на това няколко стотици хиляди българи се преместват в България, Америка и др. Турците заселвали Македония и Тракия с мохамедани, като се надявали за кратко време да унищожат българите или да ги прогонят, а от Македония да направят турска земя. В турския парламент се четяли статистики, според които българите вече били малцинство.

Тройният съюз също смятал да извлече изгоди от взаимното погубване на балканските народи. Италия използвала затрудненията на европейска Турция, за да й отнеме Триполи. Австро- Унария планирала чрез Сърбия да достигне до Солун и отначало подкрепяла сръбската пропаганда в Македония. Когато обаче Сърбия изоставя близките си отношения с австро- унгарската империя и опитите от македонските българи да се създаде отделна нация пропадат, във Виена смятат за подходящо да се създаде албанска държава и чрез нея да се подчини Македония. Албания трябвало да включва Скопие и Битоля (Манастир), т.е. цяла Македония. Източните земи на българите заедно с Русчук и Варна били обещани от Австро- Унгария посредством договор на Румъния, като бъдещи придобивки.

Всичко това принуждава българите да се обърнат за помощ към Русия и да се помирят с враговете си- сърби и гърци.

На 13.06.1902 г. българският министър на външните работи генерал Паприков сключва военен договор с Русия, чрез който Русия се задължава с всички средства да защитава неприкосновеността на българските земи. Освен това руската държава дава възможност на българите да сключват нови договори с нея, при условие че България и Сърбия влязат в съюз. Преговорите между България и Сърбия започват през 1911 г. Тогавашният министър-председател и минисър на външните работи- Гешов пише за тези преговори:

„Започнаха дълги преговори между господата Спалайкович (сръбския посланник в София) и мен, в които често се намесваше руският посланник в София- г-н Неклюдов и руското военно аташе полк. Романовски. Скоро тази намеса прие формата на съвети. Тези съвети се състояха в това, ту да бъдем умерени и отстъпчиви, за да постигнем по- скоро доброто дело, ту в съобщения, че ако не завършим това дело, Русия си запазва правото да действа, както й диктуват нейните интереси...На нас не ни остана нищо друго, освен да подпишем договора със Сърбия.¹” По- нататък Гешов продължава:

„Русия смяташе договора със Сърбия за Conditio sine qua non, едно евентуално съгласие с нея.”

Така Русия успява да принуди българите да сключат неизгоден съюз със Сърбия, също и с Гърция, и да създадат балканския съюз от 1912 г., който през септември същата година обявява война на Турция.

________
¹⁾Тези събития са по- подробно разгледани в моята книга написана на български език „Русия и завоевателните стремежи на сърбите” (София 1915 г.,стр. 68- 110)

Този договор е наложен на българското правителство от Русия. След сключването на това споразумение, започва изпълнението на замисленият план.

След подписването на договора, председателят на народното събрание Данев, придружаван от всички чиновници, отива при руския император в Ливадия (5.5.1912 г.), за да му покаже подписаните документи. По време на разговорите с руския министър на външните работи- Сасонов, българското правителство изразява желанието си Адрианопол да остане в българската държава. Сасонов отговаря, че в договора от Сан Стефано (1878 г.), Адрианопол не е предвиден за България, а българите не трябва да се надяват, че ще разширят своите земи в източна Тракия.

________

Чрез такива фалшификаций сръбските писатели насъскват своя народ и го превръщат в пушечно месо. В Адрианопол е имало само една сръбска дивизия, която е била предвидена в договора. В този договор е записано, че след приключване на военните операций на македонското бойно поле, излишните войски ще могат да се използват другаде, където бъдат необходими. Българският интендант ми каза, че той е доставял всекидневно точно 26 000 хляба за сърбите в Адрианоопол.

Събитията се стичат много бързо. Българите побеждават турците при Лозенград (Кирк Килисе), Селиолу, Люлебургас, Бабаески и достигат до Чаталджа. След промяната на първоначалния план, българите прехвърлят войски от Кюстендил в Македония наброяващи 40 000 души, като завладяват цялата област източно от Вардар до Солун. Другата българска армия със същата големина настъпва от Пловдив (Филипопол) през Родопите и превзема долината на р. Места. Сърбите влизат в битка с турците при Куманово и Битоля, като превземат областта западно от Вардар. Гръцките войски водят военни действия в Епир, достигат Солун по същото време, както и българите. Тъй като турците хвърлят все повече войски срещу българите в източна Тракия и Галиполи, българите изтеглят своите войски от Македония, за да ги изпратят срещу турците в източна Тракия. За запазване на реда сърбите завземат завладяните от българите части, от Македония. Гръцките войски се установяват в Солун. Войната срещу турците е успешно приключена. Турция иска да сключи мир. След края на войната завладените земи трябва да се поделят между съюзниците, съгласно договореностите и дадените жертви.

Сърбите не желаят да се придържат към сключения договор и заявяват, че ще запазят цялата заета област до р.Струма. Гърците предявяват претенций не само върху Солун, но и върху цялата южна Македония до Родопите. Руснаците искат Адрианопол и подкрепят сръбските, и гръцките претенций върху Македония. Българите, които са започнали освободителната война за своите сънародници в Македония, са дали най- многобройни човешки жертви. Българският народ не желае да предаде Тракия и Македония, затова настоява за изпълнение на договора със Сърбия. Руснаците вместо да отсъдят, като арбитри, придържайки се справедливо към договора, за да заплашат българите, изпращат в гърба им румънците. Румънците предявяват искания за земя, които никога не формулират точно, а ту увеличават исканата земя, ту я намаляват. Те действат според руските указания. Румъния настоява да разшири своята територия за сметка на българската земя по следните причини:

• 
  в Македония също живеели куцовлахи;
  
• 
  България щяла да стане толкова голяма, че щяло да се наруши равновесието на Балкнаския полуостров.
  

• 
  куцовлахите живеели в Епир, който щял да стане гръцка земя и в тази част от Македония, която се пада на Сърбия, следователно румънците трябва да се обърнат към тези държави;
  
• 
  не е сигурно, че България ще разшири своята територия, тъй като нейните съюзници предявяват претенций за отвоюваната от Турция- Македония и Тракия.
  

През февруари 1913 г., по времето на лондонските мирни преговори, се сключва споразумение между Сърбия, Черна гора, Гърция и Румъния против България. На 8.06.1913 г. гръцкият посланник в Букурещ предлага на румънското правителство да включат също и Турция в съюза срещу България. Турците не са били приети, като страна в съюза, но остават в тесни връзки с новите си съюзници. Съюзът между Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния и тяхното споразумение с Турция е станал реалност. Съдбата на България е била предопределена. За да не бъдат разбудени българите от техния детски сън и да не бъдат свалени от властта дружелюбно- настроените към Русия министри, и да не се смени външната политика, руските дипломати прилагат много умели похвати. Руснаците обявяват, че са съгласни българите да притежават Адрианопол и източна Тракия до отсечката Мидия- Енос, вероятно защото са сигурни, че в резултат на сключения договор срещу България, тази земя няма да бъде българска. Този дипломатически ход подкрепя българското правителство, като една част от българите вярват, че Русия е най- искреният и безкористен благодетел на България. Обикновените хора от народа продължават да вярват, че Русия ще отсъди, като справедлив арбитър и настояват за това. Българите са сключили договор с Русия през 1902 г., в който Русия се задължава да защитава неприкосновеността на българските територий и затова вярват, че няма нищо да загубят. Обаче на 25.06.1913 г. руският министър на външните работи Созонов, заявява на бългаския посланник в Петербург- „Не очаквайте от нас нищо и забравете, че от 1902 г., от наша страна съществуват някакви задължения”. Чрез това свое изказване руският министър напрактика анулира договора от 1902 г., в същия момент, когато българите молят за помощ Русия. На 26.06.1913 г. руският посланник в Букурещ- Шебеко, подканва румънското правителство да заеме с румънските войски българската гранична област до линията Тутракан- Балчик и да я задържи за себе си. На 29 Юни започва втората балканска война.

Румъния, Сърбия, Гърция и Турция нападат малка и изтощена България и я унижават чрез мирния договор от Букурещ 1913 г., до степента която Русия желае. България загубва цяла Македония в полза на Сърбия и Гърция, и една част от старите си земи в Добруджа в полза на Румъния. Турците получават обратно цяла източна Тракия с Адрианопол.

Междувременно дружелюбно настроеният към Русия, министър- председател Данев подава оставка и отстъпва министерското място на Радославов. На новия министър- председател не остава нищо друго, освен да се примири със ситуацията. Подкрепян от централните сили, Радославов започва директни преговори с Турция. Той се договаря с турската страна за образуване на обща граница между двете държави по долното течение на Марица. България излиза от Балканските войни с малка териториална придобивка югоизточно от Родопите, но тази печалба има по- малка стойност, отколкото загубената територия в полза на Румъния. Българите се чувстват максимално ощетени и унижени, но продължават да търсят средства и пътища за да излязат от нетърпимото положение, в което ги е поставила втората балканска война.

Между Румъния, Сърбия и Гърция, които са под закрилата на съюзническите сили, се сключва съюз, насочен срещу България и Австро- Унгария. За да се даде външен израз на образуващото се приятелство между Русия и Румъния, руският император Николай II, придружен от дъщерите си, посещава на 14.07.1914 г. румънския крал в Констанца и бива провъзгласен за началник на румънския полк, намиращ се дотогава в българския град Добрич. Същият полк навлиза първи в българския град Силистра. По този начин руският император одобрява пред света румънското завоевание над тези чисто български области. Сърбите продлжават да се трудят за обединяването на „всички сърби”. В техните учебници по география и история пише, че София бил един чисто сръбски град и етническите сърби живеели чак до Янтра (Търново) и Марица (Филипопол). Според тях, тези сърби трябвало да бъдат присъединени към другите сърби. Фактически на изток от Марица живее същият народ, но модерните сърби тук не следват Милоевич и не обозначават живеещия по тези места народ за сръбски, за да не влязат в противоречие със съюзниците си, защото румънците също имат претенций в полза на тяхната голяма бъдеща държава. Румънските апетити са върху българските градове Русчук и Варна, т.е. областите на изток от Янтра. Руснаците искат да си осигурят тила за техния бъдещ Константинопол, затова изискват източната част на България. Гърците трябвало да издигнат отново византийската империя, от където имали право върху Филипопол и южна България до Балкана. България и Турция пък трябвало да бъдат разделени или съединени по модела на Австро- Унгария. Всички тези обстоятелства наложили на трите сили да се обединят, за да запазят своето съществуване в бушуващата световна война.