богослужение и църковни обреди

В началото то е било един съвсем прост акт. Но във ІІ век вече бива обкръжаван с един богат церемониал. (по този въпрос пише Голубич) тогава се е потапяло трикратно (ІІ век). В името на Отца Сина и Светия Дух. Имали са специални дрехи. Поднасяло им се е мляко с мед. Произнасяли са Символа на вярата. При болните – не са се потапяли, а поръсвали. Кръщавали са се само възрастни. През ІІІ век има отделни редки случаи на детско кръщение. Това се възприема през средновековието. Некръстените симпатизанти са се наричали катехумен. Много от тях са отлагали кръщението си за края на живота си.

Богослужението е било събиране с четене на писанията, някаква проповед, химни, молитва и Господна вечеря накрая (Еухаристия – благодарствена молитва – от ІІ-ІІІ век, когато Господната вечеря се свързва с идеята за жертва. Тя се превръща в жертвоприношение, в което духовното лице вече е свещеник. Той извършва тайнството на евхаристията, чрез теологичната обосновка, че чрез благодарствената молитва хлябът и виното се превръщат в тяло и кръв Христови и той ги принася като благодарствена жертва. Този възглед е пагубен за християнството. По този начин обикновеното християнско събрание се превръща в твърде ранен етап (преди 300 година) в култ. Целта вече не е назидание, а да се въздейства чрез богослужението върху Бога. Най-вероятно тази трансформация е повлияна основно от мистериите. 1215 при папа Инокентий ІІІ разбирането за транссубстанциацио-то (пресъществяването на хляба и виното в кръв и тяло Христови; те изглеждат само като хляб и вино) тогава става догма (официално разбиране на църквата).

Празнични дни в седмицата

Неделята (Голубич от около 80-90 стр). Тя бързо измества съботата. През ІІ век все повече тази трансформация е налице. Защитавана и от видни теолози – Юстин Мъченик. Това че папите си приписват тази заслуга, не означава, че това е историческата истина. Но този въпрос е забулен и не можем докрай да изследваме истината.

Дните на пост – сряда и петък, по-късно на запад – петък и събота. В неделя никога не се пости.

Годишен ритъм на празниците – великден (заместил пасха), петдесетница, 6 януари – епифания – богоявление (някои твърдят, че тогава се е кръстил); и от ІV век – коледа замества празника на радостта – езическият празник на зимното слънцестоене – 25 декември. По-късно се добавят празниците посветени на светии мъченици, на дева мария, на христовото тяло, на ангели и арахангел Михаил. Успоредно с това през ІІІ и ІV век се поставят началата на един нисш култ. Той предполага почитане на светии, реликви, мощи, изображения, поклоннически пътувания. Това е нисшият култ. През вековете стремглаво набира скорост чак до лутеровата реформация.

Християните в началото са се събирали по домовете. От около 200 година имаме информация и за молитвени домове (църковни). При Константин велики започвата да се строят пищни големи сгради, тази тенд се увел през средните векове.

През трети век римският епископ Калист в началото на века налага виждането че човек дори и да е извършил еди от трите грехове, след време трябва да бъде приет. По строгите християни, начело с Иполит се противопоставят. Тертулиан (от Картаген) – също. В средата на ІІІ век при голямото гонение при Деций, се налага разбирането на по-умерено и по-либералномислещите християни се съгласяват с повторното приемане, (до тогава не може да участва в евхаристията, която е ядката на богослужението). Но при Деции и гоненията трите смъртни гряха отпадат като причина за повторно влизане на църквата.

През 81- 96 година царува Домициан. Твърде жесток. Успешна външна политика. Но се е себевъзвеличавал. Приемал е почти божествено почитане и не се е противил на статуите му да се отдава божествена почит. И се е разярил, че има една прослойка, която му отказва. Тогава приема гонение дори и в Мала Азия. Но историческите данни са още по-оскъдни. До около 100 година християнството се счита за религио лицита. Има обаче един важен документ на Траян 98-117. добър човек и държавник, с много положителни качества, но явно не добре познаващ християнството и тогава е имало гонения. Между 111-113 година се издава документ. Плиний Младши, управител на Витиния се обраща с писмо до императора с въпрос как да постъпва с християните в своята област. Императорът отговаря с писмо, което по същността си е документ (рескрипт). В него пише, ако има донос срещу тях, който не е анонимен, ако има бунт на народа срещу тях, тогава да се издирят виновниците и да се накажат. Ако доносът е анонимен, да се пренебрегне, защото е недостоен за нашето време. (високото юридическо съзнание на римлянина). Сто години по-късно Тертулиан казва християните след като са престъпници, защо да не се дирят дори и доносът да е анонимен. Вече при Траян християнството е религио иллицита. Рескриптът на траян е действие до император Каракала (ІІІ век)

Адриан следващият - забранява на анонимните доноси повтаря забраната, но и на размириците не бива да се обръща внимание. Но не премахва изцяло

Антонинус Пиус – 138-161 положението е подобно

Марк Аврелий – философ и нравствен човек. Но не е познавал християнството. Те са странни твърдоглавци. Има гонение 161-180 година.

Комодус – 180 – 192 християните имат спокойствие. От 184 година се отваря за христ. Той е първият император, приел митраизма. Гонения само в началото на неговото управление.

Септимиус Северус – (строг – северус) 193-211 – в началото е толерантен към християните-аристократи. Но през 202 година издава едикт, с който забранява преминаването към християнството независимо от каква вяра. Това дава повод на някои управители на източни провинции да осъществят гонение особено в северна Африка. Тогава е убит бащата на Ориген, Леонид. и две извастни жени Перпетуа и Фелицитас. Умират в Картаген.

Каракала – 211-217 жесток и сладострастен азиатец. Но като изключим едно за кратко време гонение 211 С.Африка са имали мир християните

Следващите двама са благонамерени към християните, особено вторият

Северус Александер – 222- неговата майка Юлия доли е слушала в Антиохия лекциите на Ориген, а Иполит Римски й е посветил едно съчинение за възкресението. Има един непотвърден слух, че в домашното светилище на Север Александер наред с фигурите на древни мъдреци е имало изображения и на Христос и Авраам

Максиминус Тракс 235-238. той е бил враждебно настроен към християните. От 211 година до към 250 християните са имали покой със съвсем малко изкл. Той издава едикт срещу клира, но той не бива приведен в действие.

Филипус Арабс – 244 – 249 по един слух дори е бил християнин. На него и на съпругата му Ориген е писал. През 248 когато Рим празнува своята годишнина се стига до едно изтъпление на тълпата срещу християните.

Деций – 249-251. през 250 е голямото гонение.

Всички гонения до тук са били малко или много неорганизирани. Не е имало систематичност в преследването на християните. Мерките са били хаотични. За пръв път при Деций през 250 имаме първото повсеместно добре организирано и замислено гонение. Подготвя се в пълна тайна. Деций, за да укрепи разклатените устои на Римската държава (тя се разрушава). Деций е кадърен император, качествен политик. Решава да има единна религия в империята. Подготвя в тайна гонението. Във всяко населено място трябва да заседават жертвени комисии. И пред нея всеки римски гражданин вкл и децата трябва да се поклонят на статуята на императора, да покади и т.н. много християни отпадат от християнството тогава, поради мирното време дотогава. Тези които се противопоставят са изповедници, не мъченици. Тогава падналите (лапси), те са две категории сакрификати (пожертвали пред статуите) и либелатици (снабдили се с либелус – документ, че са пожертвали. Не са го направили, но са си платили) но също се третират като (от)паднали. Тогава особено в Картаген се повдигат спорове сред клира как да се постъпва с падналите. Решава се през 253 г да бъдат приети обратно в църквата, разбира се ако са проявили покаяние.

Мерките, които предприема държавата срещу църквата са разнопосочни. Основната цел не е физическата смърт, а обръщането. Християните да станат примерни граждани. Лоялни. Така че са правели какво ли не в тази насока – мъчения, доживотна каторга, затвор. Християните са представители на ниските социални слоеве главно. Тях са ги убивали, пращали в рудници... за по високопоставените – заточение, обезглавяване.

Важна е промяната на значението на едно понятие

Мартиреон (на гръцки)(мартюреон – също е правилно) в началото ако гледаме един много важен документ посланието на Климент Римски се гледа на понятието като даване на свидетелство за Бога, свързано със страдание. В средата на ІІ век вече се свързва с даване на свидет, но с мъченическа смърт.

Мъченик е този, който изтърпява наказание свързано с проливане на смърт

Изповедник е този, който безкръвно страда за вярата си. Затворен в затвор или нещо друго.

Целта на Деций не е постигната. Църквата не е закрита. Той умира

Галлус 251-253 организира малко гонение, което по всяка вероятност обхваща само римската църква.

Валериан – 253-260 – той е бил дясната ръка на Деций при неговото гонение.

257-58 много жестоко гонение. Отправя удар главно към клира и към християните от римската аристокрация – съсловието на конниците, сенаторите, цезарианите (висшите дворцови чиновници). Издава 2 едикта. Първият е от 257, който постановява църк клир да принесе жертва инъче заточение. Миряните ако не ходят на църква, никой няма да ги обезпокоява. Вторият едикт 258 постановява смърт за клириците, ако откажат жертвоприношение. Конниците и сенаторите първо отнемане на ранга и второ конфискация на имуществото, ако продължат да се противопоставят – смърт. Благородните дами – конфискация, ако продължат – изгнание. Цезарияните – конфискация, поставяне в окови, принудителен труд на императорските имения. Тоест третирани като роби. Тогава кръвта потича като река. Има много мъченици. Църквата е по-мобилизирана. Множество църковни сгради и места за погребване на християни биват конфинск. Тогава е убит епископ Киприян Картагенски. Обезглавен на 14 септ 258 на лобното си място дарява на палача 30 жълтици. Бил е от богато семейство. (израз че му прощава и го обича).

Синът на Валериа

Галеен 260- вижда безплодието на този вид мерки и оттегля обратно едиктите на боща си. Не издава едикт с който да оформи юридически търпимостта спрямо християните. От 260/61 за 40 години има мир.

От средата на ІІІ век християнството като членска маса е нараснало твърде много. И е било възмутимо все повече римски граждани да отказват култа към боговете и императора. Това е опасно за империята. Пътят за изход са два – християните да бъдат унищожени или християнството да стане държавна официална религия. Няма трети път.

Валериан, Деций и Диоклециан пробват първия път, Константин – Втория

Диоклециан – 284-305. по негово време империята е разделена на две. (тя се разделя и обединява няколко пъти преди Константин)

Източната половина се управлява от един Август и един негов помощник – Цезар. Така е и на запад. Резиденцията на Диоклециан е в Ликомедия на изток. Неговият цезар е Галерий, който му е и зет. Той е мразел силно християните. На запад август е Максимианус, а цезар е Констанций(ус) Хлор(ус) (баща на Константин Велики) това е положението през 293. една враждебна на християните партия в двореца подбужда застаряващия Диоклециан да повдигне гонение срещу християните.

303 февруари църквата в Ликомедия бива разрушена и това е стартовият изстрел. 305 той абдикира и други хора поемат щафетата. На изток август става Галерий с помощник Максимин Даза, също отявлен враг на християнството. На запад август става Констанций Хлор, но на следващата година неочаквато умира и започват борби за престола. Там гонението е през 303-305 и после стихва. На изток тогава тепърва започва и е необикновено жестоко. Атаката е насочена дори и срещу писанията. Дори те трябва да считат иззети. И за лапси (паднали) се считат и тези които предават писанията те се наричат традиторес – предатели.

Гонението на изток продължава с особено голям замах до 311 година, когато Галерий вече тежко болен издава един едикт за толерантност. Вижда че всичките му усилия са били абсолютно напразни. Толерантност дотолкова, доколкото християните не смущават обществения ред. 311 година умира. Но през есента на 311 година Максимин устройва още едно гонение. Фактическият край на гоненията е през 313 година когато Константин е избран за император от войската. Рим е в ръцете на узорпатора Максенция.

28 октомври 312 година има една битка край Рим на Понс Миувиус (мост някакъв). Максенций губи битката и живота си. Константин влиза победоносно в града. Той е успял ден преди това да повдигне духа на войските си като е поставил кръста. Разказва как е сънувал Христос който му е казал че в името на този знак ще победи.

В милано се срещат Константин и Лициний и си поделят властта над империята. Договарят се за съдбата на християните и тогава Лициний издава една наредба, важаща за източната част на империята, даваща неограничена свобода на християните. Тя неправилно е наречена Милански едикт. Тя не е едикт а наредба. Не е издадена в Милано, а след това на база на решенията от Милано. Тя е издадена и от името на Константин и става всеобща впоследствие.

Християнството все повече става обект на инспирации от страна на императори и държавници. То бива инкорпорирано в държавата.

Недоразумения между Константин и Лициний и в 324 година Константин става единствен владетел на империята като побеждава Лициний.
Акта мартирум – мъченически актове. Описанията на съдебния процес и екзекуцията. Те са се четели на деня на светеца. В по-късните векове това се е изродило в култ към светеца

Поликрп от Смирна екзекутиран на 86 години или в средата 50те или в средата 60те години на втори век. Не се знае точна дата.

Юстин Мъченик умира около 165 година в Рим.

Карп, Папиу, Агатонике, те са мъченици от Пергам – около 176 убити.

В Лугдунум (днешен Лион) и Виена (това не е днешна Виена)177г – мъчениците от южна Галия. Епископ Потим – над 90 години. Тогава е щял и Ириней от Лион да пострада, но е бил по работа в Рим. Има покъртителни актове, запазени от тогава.

Мъчениците от Нумидия, екзекутирани в Картаген през 180 година. Запазени документи свидетелстват

Рим 184 година екзекутиран благородния римлянин Аполоний (философско образование)

202-203 Северна Африка убит е Леонид, Перпетуа и Фелицитас.

Най-големия брой на мъченици в мартириологията на църквата са от времето на Диоклециан и наследниците му.
Та стигнахме до Миланския едикт 313 година (

324 Константин побеждава Лициний. Той все повече демонстрира своите симпатии към църквата и започва да се меси в нейните дела. Класическият пример е свиканият от него първи Никейски събор през 325 година. До този момент има провинциални събори.

325 година това е първи общоимперски събор, за това е наречен вселенски ойкумене – познатият свят, който общо взето се препокрива с границите на империята.

Християнството все още не е държавна религия. Това е преходен период. Константин умира като кръстен християнин. Езичеството – и спрямо него се проявява толерантност. Държавата вече не е езическа, но не е и християнска.

Константин има трима сина и се разделя империята на три. Те клонят към арианството без да са класически ариани. Константин умира 337 година, но в средата на века се обединява от Констанций – най-големият син, управлявал на изток.

361 г Констанций умира и тогава става император Юлиан отстъпникът.

361-363 бил е неоплатонист и е искал да наложи неоплатонизма като държавна религия но не успява. Баща му е бил убит от християни. И се е настроил против тях.

Канел се е да репресира християните, но след смъртта му през 363 вс императори са или християни или симпатизират

380 източният император Теодосий велики обявява християнството за държавна религия. И то в неговата католическа версия в противовес на християнството. Езичеството се заклеймява и езичниците стават врагове на държавата. То много бързо напуска публичния живот. Запазва се в средите на някои философи, в някои сенаторски родове, в крайните квартали на големите градове, по селата, но вече не е обществен фактор.

Убийството на една много богато духовна жена александрийка философка езичничка Хепатия 415-16 година разкъсана от тълпата. Не рядко епископите са насъсквали тълпата срещу езическите храмове и те са били запалвани и унищожавани. Християнският свят е една доста пъстра смесица от посветени и ...не липсват истъпления от страна на християните.

529 година Юстиниан І закрива Атинската философска школа (това е Платоновата академия). Това е краят на езическата култура и ученост, но и краят на античността. В същата година Бенедикт от Нурсия основава своя много известен манастир Монте Касино. Между Неапол и Рим.

Удивително е съвпадението на двете действия. Условно тогава се поставя началото на средновековието.

(през последните 10-тина години от живота си Константин клони към арианството и завещава това на синовете си)

Ранната църква е докъм 500 година.

Той трябва да се схваща като едно от най-ярките проявления на религиозния сенкретизъм. Особено от 2-3 век. Вкл елементи от източни митологии, старовавилонска, персийска, дуализъм. Идеи от гръцката философия – Платон Питагор, Стоиците. Трудно можем да говорим за гностицизма, защото много богатата гностическа литература е ситемно унищожавана след ІV век от римските императори. Трудно е да се обхване в пълнота явлението. Има едно фундаментално изследване на Ханс Йонас немски евреин.

Гностицизмът се разклонява в множество течения и школи. Има много системи и варианти на всяка една от тях.

История:

По времето на апостолите има загатвания при Йоан – изпитвайте духовете. Гносис не задължително обозначава гностицизма. Наченки има в І век. Истинското съзряване на явлението е във втората третина на 2 век. Откъм 125 година нататък.

Характеристика – идва от гръцката дума Гносис – знание. Има едно висше знание, което като се получи се получава и спасението. Отхвърля се старохристиянската есхатология (пришествието) и се приема гръцката идея за безсмъртието на душата. Гностиците от една страна ползват църковната традиция (апостолското учение) от друга страна имат своя традиция, свои писания, и откровение, пророци. Но ползват и класическите християнски текстове. Към Ст Завет се отнасят много критично, като цяло го отхвърлят. Евангелските разкази са алегорично интерпретирани. От техните страни излизат първите коментатори на билейските книги, първите екзегети и догмати.

Метафизика – Бог е напълно трансцедентен, непознаваем, но пък твърдят, че той е абсолютното добро. На Божеството бива противопоставена материята, която е вечна и несътворена, но тя е зла. (вероятно излизат от Аристотеловото мнение, че материята е предвечна.) между Божеството, което е абс добро и космоса (света) има разположено едно огромно количество от стотици еони (междинни същества) в които Божеството продължава да се разгръща. Този свят е създадено от едно междинно същество, ниско стоящо, наречено Демиурк (дори самият дявол според някои от системите). То е създало от вечната материя този свят противно на волята на Бога. Те възприемат света песимистично. Но в него има искрици от Божествената светлина и добро, те крещят за изкупление и се стремят да се върнат обратно при бога. Те са и в душите на хората получили гносиса. Те са получили духа (пнеума). Те са духовни. Другите, вярващите по класически начин християни, задоволяващи се с църковното учение. Те са психиците. Третите са хилици (хюлици) от хиле- плът. Това деление на три правят валентинианите. То не е характерно за вс школи. Духовните ще получат пълно спасение. Психиците ще получат частично спасение, а според други ще споделят съдбата на хилиците.

Разбирането на гностиците за Христос. Във вс системи Той е повратната точка в историята на земята. Всички школи се опитват да разделят божественото от човешкото в Христос. Школата на сириеца Василик... в един момент божественият еон е слязъл и го е осенил, но го е напуснал в момента на смъртта му е се е възнесъл (еонът Христос). Школата на най-видния гностик Валентин от Египет дори тялото на Христос е от света на еоните. Докетизъм – тялото на Христос е привидно.

Църковните историци смятат, че един от основоположниците на християнския гностизъм е Симеон магьосникът. Той е имал спътница Елена и през ІІ век учениците им ги считат за изява на мъжката и женската сила. Техен ученик е Менандър, а ученик на Менандър и Симон е Саторинил от Сирия.

Египтянинът Валентин първоначално започва в Египет, после отива в Рим и в края на живота си се връща на изток. Вероятно в Кипър или Египет. Той е бил харизматична личност. Образован, духовен. Неговата школа се разделя на две. Източна и западна. Неговото учение не е много далече от класическото църковно християнство. Малко са нещата, които го отделят. Последователите му обр две школи. На запад един от тях е Птолемей, а другият е Хераклеон. От нея е един много важен документ – писмо към Флора. То е продукт на западната школа на валентинианите. Има едно междинно звено м-у гностицизма и църковното християнство. Те или са били християни и са се отклонили към гностицизма или обратно. Класически пример е школата на Енкратитите- от гръц дума за въздържание. Те са аскети. За гностиците материята е зла и затова са пълни аскети. Те са против брака, месото и алкохола. Класически представител на енкратитите е Тациан той е ученик на .... започва да клони към гностиците и отива на изток. Бар-десан от Едеса е също типичен представител.

Маркион не е класически гностик. По някои показатели е сходен а по други се отдалечава. Най-грубо можем да го включим ..(

Той е заможен малоазиец от Синопе, който може би под влияние на определени еретически учители в Мала Азия и Сирия изработва една теологична система, според която църквата е потънала по един безнадежден начин в юдаизъм, фарисеизъм. Търси спасение чрез дела. И затова са отговорни до известна степен апостолите. Единственият апостол разбрал напълно Христос е Павел. Отива в Рим и иска да реформира църквата по свой възглед. Но е отлъчен и организира своя църква. Маркионисти мъченици е имало също. Според него Бог на стария завет е този, който е създал света, но той е една несимпатична личност, защото действа по правилото зъб за зъб. А истинския бог на любовта, който е бил скрит от хората. И когато Христос е прикован на кръста от злия бог на евреите, тогава той търпи фиаско. Злият бог творец е различен от добрия бог изкупител. Този дуализъм, го сродява с гностиците. Но при него липсва важният пункт за еоните.

Маркион създава (църквата не е имала точно обособен Нов завет) идеята за канон. Той изработва свой канон с едно евангелие и 10 послания. Това на Лука и вс послания на Павел без пасторалните – тези до Тимотей и до Тит. Но той ги подлага на допълнителна редакция и ги очиства от юдейски елементи.

Между гностиците е имало някои школи които са правели нещо обратно на аскетизма. Те са се противопоставяли на закона на Демиурга като са отдадат на екстремен либерализъм.
Монтанизъм

Свързан е с името на Монтан. Фригиец (Мала Азия) смята се че преди да стане християнин е бил жрец на Кибела. От там се предполага че идва неговият нездрав религиозен ентусиазъм. Монтанистите са смятали, че църквата е изгубила своята апостолска строгост като начин на живеене. Отпуснала се е, станала е либерална. И трябва строгостта да се върне. Те са за безбрачие. По-късно допускат брака, но не и втори брак, дори и след овдовяване. Те осъждат бягството при гоненията. Това е предаване на вярата. Дори ако няма такива които да ни гонят сами трябва да отидем и да им кажем (да ни убият)

Идеята за новото пророчество – Монтан е пророк в него се е вселил Утешителят, обещан от Христос. И пророчествата на Монтан превишават тези на стария и новиа завет по качество. Също и на неговите спътници Прискила и Максимила. Според техните пророчества пришествието е въпрос на месеци. Всички християни трябва да напуснат домовете си и да се съберат в Пепуза (Мала Азия). Прискила и Монтан умират и Максимила, която остава начело на движението, пророкува че пришествието ще се случи непосредствено след нейната смърт. Тя умира 176. учението се разпространява като огън в Мала Азия, в Сев Африка. След това става не толкова крайно. Тертулиан става монтанист и започва да атакува църквата като хладка, отпуснала се.

Монтанизмът се задържа още малко но към края на ІІІ и нач на ІV век отмира.

Как църквата гледа на монтанистите? В средата на ІІ век е стъписана не знае как да реагира. Но по-късно мъдри епископи се събират на апостоли и ги осъжда като екстремисти.

Първите провинциални събори са породени от монтанизма. То е схизматично учение не е еретическо; маркионизмът е еретически. Но те нямат различия на фундаментално ниво, а на равнище практическо християнство.