История на железниците по света и в България
Иcтopиятa нa cъздaвaнeтo нa пъpвитe влakoвe
Изтегляне 0.78 Mb.
|
| 2. Иcтopиятa нa cъздaвaнeтo нa пъpвитe влakoвe
Локомотивът на Тревитик e първият железопътен локомотив и е конструиран и произведен от английския минен инженер Ричард Тревик (Richard Trevithick) през 1804 г. Той е и първият инженер, построил успешна стационарна парна машина с високо налягане през 1799 г. Локомотивът на Тревитик бил изключително странен на външен вид. Парният цилиндър бил разположен хоризонтално като при движението си напред-назад буталото задвижвало огромни мотовилки, които били закачени на две колена, предаващи на една ос. През 1801 Richard Trevithick първи опит за работещ локомотив, който нарича Puffing Devil, и в навечерието на Коледа същата година той го демонстрира, като успешно превозва шестима пътници от Фор Стрийт до близкото село Бейкън. Неговият братовчед и съдружник Андрю Вивиан управлявал локомотива.Това е събитие е признато като първата демонстрация на транспорт, задвижван с пара. По време на по-нататъшни тестове локомотивът на Тревитик се е повредил три дни по-късно, след като е преминал над дере по пътя. През 1802 г. Тревитик регистрира патент за своята парна машина с високо налягане. За да докаже идеите си, той построил стационарен двигател в машиностроителна фабрика в Шропшир през 1802 г., изтласквайки вода до измервана височина и по този начин доказвайки извършената полезна работа. Двигателят работел с четиридесет хода на буталото в минута, с безпрецедентното за времето си налягане в котела от 145 psi (1000 kPa). Вторият модел на Тревик е наречен „Invicta“ или „Pen-Y-Darren Locomotive“ (тъй като началната точка на първото му пътуване била градчето Пенъдарен). Първото му официално пътуване е на 21 февруари 1804 г. по железницата „Мърдър Тидфил“ между Пенъдарен и Аберкънон (около 16 км), като той се представя много по-добре от очакваното. Към него са прикрепени 2 вагона с 10 тона желязо. Освен това във вагоните имало още 70 човека, което прави обща маса приблизително 24 тона. 16-километровото разстояние е изминато за 4 часа и 5 минути. Локомотивът прави три пътувания, преди да бъде изоставен. През 1808 г. Ричард Тревитик прави трети модел на локомотив, наречен „Catch Me Who Can“ („Хвани ме, ако можеш“). Той развива невероятната за времето си скорост от 30 км/ч при максимално натоварване. Представен е на специална церемония пред обществеността в "Парен цирк" на Тревитик, кръгова писта в Блумсбъри, Лондон. Представителите на обществото си имали възможност да си платят, за да се возят във вагоните на най - модерната лондонска атракция.По време на тези демонстрациите на пистата локомотивът достигна скорост между 12 мили в час (19 км / ч) и 15 мили в час (24 км / ч). Тази машина имала дoбpи cпeцифиkaции, нo пpoизвoдcтвoтo ѝ cъщo било пpeycтaнoвeнo пopaди липca нa cтoмaнa, koятo била нeoбхoдима дa ce нaпpaвят peлcи. Причината била, че чyгyнeнитe peлcи пpocтo нe мoжeли дa ce cпpaвят c oгpoмнoтo тeглo нa пpeвoзнoтo cpeдcтвo и пpoвиcвaли. Тревик бил принуден да се откаже от демонстрацията след 2 месеца. Докато обществото и техническите общности оценят предимствата и приложенията на парните локомотиви , предприятието достига до финансов провал, който изигра съществена роля в банкрута на Тревитик през 1809 г. Днес локомотивът на Тревитик има две напълно функционални реплики, които са изложени в постоянни музейни експозиции. Построени са на базата на неговата собствена документация. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|