История на железниците по света и в България


Пpoизхoдът нa жeлeзoпътния тpaнcпopт



страница3/6
Дата25.05.2023
Размер0.78 Mb.
#117822
ТипРеферат
1   2   3   4   5   6
История-на-железниците (2)
3.Пpoизхoдът нa жeлeзoпътния тpaнcпopт
Началото на железницата е поставено в стара Англия през далечната 1814 г. с пускането в действие на първия напълно работоспособен парен локомотив с име „Lokomotion“ конструиран и изработен от инженер Джордж Стефенсон. Тогава се въвежда в редовна експлоатация на първата железопътна линия от Стоктън до Дарлингтън в Северен Йоркшир с дължина около 40 км. Пpeз 1820 година e cъздaдeн пъpвият тoвapeн влak c лokoмoтивнa тягa. Създателите бързо намират приложение за него - да тpaнcпopтиpa въглищa oт минaтa дo гpaдa. Пpeз 1825 г. пo пъpвaтa жeлeзoпътнa линия зa oбщecтвeн тpaнcпopт пpeминaвa влak c мaca 80 тoнa и това се води началото на железопътния транспорт в света. Само две години по-късно линията е разширена, като се ползва и първия висящ мост по нея, който впрочем може да се види и днес като атракция , но вече не се използва по съображение за сигурност. Пpeз 1830 г. e пycнaт пъpвият пътничeckи влak нa глaвнaтa линия c пъpвия в cвeтa пoщeнckи вaгoн.
Историята на железниците в Русия започва през 1834 г., когато в Санкт Петербург пристига известният инженер Франц фон Герстнер. Чуждестранният инженер, който задълбочено изучава този нововъзникващ вид транспорт в Европа, пристига в Русия, за да прегледа минните предприятия в Урал. След като обикаля огромната страна, Франц фон Герстнер предлага изграждането на мрежа от железопътни линии в Руската империя. През януари 1835 г. той представя бележка, изготвена за руския император Николай I, в която изтъква потенциалната стойност на железопътния транспорт за страна като Русия. "Няма страна в света, в която железниците да са по-изгодни и дори необходими, отколкото в Русия, тъй като те дават възможност да се съкратят големи разстояния, като се увеличи скоростта на придвижване", се казва в бележката. По онова време идеята за изграждане на огромна железопътна мрежа е революционна и затова е посрещната с известна доза скептицизъм от много влиятелни хора в правителството. Основното притеснение е дали железниците ще могат да издържат на суровите условия на руската зима, когато преобладават снежните бури и студовете. Другото опасение е свързано с високите разходи за построяването на железниците и оборудването им със скъпи парни локомотиви, произведени в чужбина. На 21 март 1836 г. император Николай I се съгласява и подписва указ, с който започва строителството на първата железопътна линия в Русия - Царскоселската железница, която свързва гарата в Санкт Петербург с Царско село, където пребивава руското императорско семейство и Павловск. Това знаменателно събитие бележи началото на нова ера. Скоро Руската империя ще бъде променена до неузнаваемост от масовото въвеждане на железниците.





F. I. Podzorov. Scan by Internet Archive Book Images

Развитието на европейските железопътни мрежи е критерии за цялостното развитие на държавите през целия 19-ти век. Те са изключително важно условие за бързите комуникации, спомагателно средство за стопанското развитие на народите. Заедно с прокарване на линиите се прокрадват и геополитически интереси, решават се важни военно-стратегически задачи и не на последно място дори влияят на културното развитие и обмен между страните.


Първата трансконтинентална железопътна линия е построена в Северна Америка през 1860-те години, свързвайки железопътната мрежа на източните Съединени щати с Калифорния на брега на Тихия океан. Железопътната линия се смята за най-великото американско технологично постижение на XIX век. Тя е жизненоважна връзка за търговия и пътуване, като свързва източната и западната половини на САЩ в края на XIX век. Презконтиненталната железопътна линия, наричана от индианците „железният кон“, минава през земите на туземното американско население и е подпомогнала до голяма степен унищожаването на индианската култура.
Официално завършена на 10 май 1869 г., по време на известното събитие „Златното острие“ в Юта , тя създава национална механизирана транспортна мрежа, която е социална и икономическа революция за Американския Запад. Тази мрежа става причина старите вагонни влакове от предишните десетилетия да излязат от употреба, заменяйки ги с модерна транспортна система.
Установена с Тихоокеанския железопътен пакт от 1862 г. и сериозно подкрепяна от Федералното правителство, тя е кулминация на продължил десетилетия проект за създаване на такава линия и е сред върховите постижения през управлението на президента Ейбръхам Линкълн, завършено 4 г. след смъртта му. Строежът на железопътната линия изисква сложно проектиране върху огромни територии – равнинни и високопланински. То е изпълнено от Обединените тихоокеански железопътни линии и Централните тихоокеански железопътни линии – 2-те организации, привилегировани от федералното правителство, които построяват съответно западната и източната половина на линията. Строежът на железопътната линия е мотивиран частично и за да притисне Съюза през Гражданската война. Тя значително увеличава населението на Запада с бели заселници и засилва упадъка на местното население по онези региони. През 1879 г. Върховният съд на Съединените американски щати формално обявява за официална „дата на завършване“ на презконтиненталната железопътна линия 6 ноември 1869 г.
Централните и Южните тихоокеански железопътни линии обединяват действията си през 1870 г. и официално се сливат през 1885 г. Обединените първоначално закупуват Южните през 1901 г., но през 1913 г. са принудени да се откажат от тях; компанията още веднъж придобива Южните през 1996 г. Много от първоначалните линии са все още в използваемост днес и се притежават от Обединените тихоокеански железопътни линии.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница