История на магията
Изтегляне 455.89 Kb.
|
| История на магията
От най-древни времена хората са се опитвали да си обяснят някак заобикалящия ги свят, но им липсвали нужните познания. Имали са и желанието по някакъв начин да контролират света, който ги заобикаля, а също и са търсили контрол над себе си, вътрешен мир със себе си. Това, според мен, води до появата на магията. В началото е съществувало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ, а с него е свързана магията. В първобитните общества магията е оплетена с шаманизма (или подобни нему). А шаманът се явява най-могъщото лице в племето и съответно воденото за най-опасно, защото се предполага, че за него нямало невъзможни неща - водело се, че шаманът възкресявал мъртви, спасявал от зли духове, от болести, осигурявал победата при война, правел лова успешен, докарвал изобилие от животни и растения, любовни магии забърквал, можел да вижда бъдещето и разбира се можел да докара болести, глад, суша и изобщо всякакви бедствия. Хората вярвали и че шаманът можел да се превръща в каквото си поиска (било човек или животно). Под влиянието на шаманизма, редица вярвания развивали идеята за съществуването на враждебно настроени към човека свръхестествени сили - зли духове. А нощта била страшна. Това било времето на злото и по-късно се развила идеята, че това е времето и на демоните. С помощта на всякакви магически ритуали хората се стремяли да си възвърнат разклатения вътрешен мир. Били уверени, че четенето на заклинания, паленето на свещи, танците, пеенето и други, са в състояние да държат злото настрана от тях, да лекуват болести, да привличат вниманието на доброто и това им вдъхвало увереност. С такива средства хората се опитвали и да докарат примерно хубаво време или дъжд. Или успешен лов. По-късно тези практики оформили ритуал. Точната дата на зараждането на магията и на маговете като такива не е много изяснена. Съществува спор и какво значи това маг и съответно коя е родината на магията. Две са основните версии, които се разпространяват. Първата версия е, че думата "маг" е с ирански произход. Аз имам огромна склонност да споря с тази версия. Действително (съгласно скромните ми познания) в иранския има някакви подобни на "маг" думи, но не и означаващи каквото и да било свързано със същността на магията. Визирам: уаразман или урузмаг - в превод до колкото знам- "омъжвам се" На ирански думата за обозначаване на маг е "джадугар". Втората версия, която и аз поддържам, и която е отразявана в един Тълковен речник е, че с думата "маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци. Някои заявяват, че думата "маг" произлиза от гръцката дума за "магия". Независимо, че не е съвсем точно изяснено коя е родината на магията и на маговете, няма култура, върху която магията или практики, доближаващи се до магия, да не е оставила отпечатък. Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете. Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават главно имена на демони. Вавилонските магове имали доста детайлни правила за гадаене и предсказване на бъдещето. Гадаели по стрели, по вътрешности на животни и други. Интересни са писмените сведения за магическото изкуство от 2600 г. пр. н.е. в Египет. Става въпрос за открития от Хенри Уесткар древноегипетски папирус, описващ магическите способности на един магьосник, имащи за цел да забавляват фараона Хеопс. Било е доста интересна демонстрация, включваща първо обезглавяването на една гъска и след като всички се били убедили, че гъската е обезглавена, тя взела, че се оказала в предишното си живо състояние. Същият номер бил повторен с пеликан. И за край - със затворник на фараона. Папирусът не разкрива как точно е направен номерът, така че това си остава една загадка. От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим. След пленничеството, под влияние на вавилонците, евреите изработили сложна магическа система, която ляга в основата на средновековната теургия. Подобно на вавилонската демонология, евреите изработили подробна класификация на злите духове и както и при вавилонците, било наблегнато на имената и тяхната сила. На фона на стремежа у населението да се насаждат религиозни вярвания с цел да се печели подчинение и пари, въобще не е случайно, че магическото изкуство в древна Гърция, което практикували някои жреци, включвало изработването на разни сложни механизми, които по време на религиозни ритуали например да изкарват огнени пламъци, бълвани от мраморния под пред олтара или например чрез чрез системи от механични усилватели да карат статуите на боговете да "говорят" мистично. Чрез такава магия жреците успявали да добият власт и съответно пари. Всъщност изпълнения от този род са довели до убеждението, че боговете, духовете, демоните и др. "сили" участват като главни действащи лица в магията. В древен Рим магията била официално забранена, а маговете били преследвани. Но повечето императори и писатели, които осъждали магията, в повечето случаи вярвали в нея. Такъв е случаят с Плиний, който в своята книга по естествознание на едната страница пише, че магията е безсмислица, а малко по-натам приписва на тревите, животните и амулетите магическа сила. С течение на времето се оказало, че страх у хората внушавали не само богове, демони и зли сили. Това довело до правене на опити за развиване на нравствената страна на магията. Често се акцентирало на злото начало вътре в самия човек, като обикновено се препоръчвало провеждането на вътрешна битка с онези черти на характера, които не били възприемани като нравствени и следователно характеризирали злото. Мюсюлманският свят заимствал магическите системи на вавилонците, евреите и гърците, и ги доразвил. Средновековна Европа наследила вавилонски, гръцки, римски магии, омешала ги с езичество, теургия, практическата кабалистика на евреите и добавила едно обединение на всички демони под копитото на Сатаната, което довело до модата да се сключва договор с Дявола(такива договори обикновено са с трагикомично съдържание). През средните векове не само, че се признавало съществунето на магията, но и хората много се бояли от маговете и магиите им. Редица владетели се притеснявали, че им е направена магия. Например през 1754 г. царица Елизавета Петровна направила голям скандал, след като намерила странна вещ в своите покои. Най-много от магията се бояли в Европа. Изгаряни са на клада всякакви хора на най-общо основание, че други хора ги обявявали за магьосници, без при това да се изискват някакви доказателства за вярност на обвиненията. ІІ част: Основни понятия Ритуал ritualis- обреден. ritus- тържествена церемония, култов обряд. Още от най-дълбока древност ритуалите или близки до тях практики, са съпровождали такива важни биологически процеси като раждане, съзряване, брак, смърт и други. Чрез тях са се отразявали качествени изменения в организма или в съзнанието на практикуващите ги. Ритуалите са един от способите, чрез които става възможно налагането на устойчива представа за света, за същността на човека и на неговото битие, за мястото на хората в природата и в собствените им социални структури. Магическият ритуал води своето начало от дълбините на интуитивното възприятие. В него е заложена символотворческата функция на човешкото съзнание. С течение на времето ритуалът в магията започва да бъде разглеждан като многопластово понятие. Болшинството магически системи разработват своя собствена ритуална част, като обикновено ритуалът не е задължителна съставна на магията, а е един от възможните начини за правенето и. В най-общ смисъл магическият ритуал може да бъде описан като поредица от символно натоварени действия, съпровождащи извършването на магия. В магията ритуалът обикновено е разглеждан като способ за вкарване на съзнанието в определени рамки за изпълнението на специфична задача и/или като церемония или процедура, която се провежда с цел изменение на заобикалащия свят. Често се акцентира върху това, че магическият ритуал трябва непременно да включва в себе си непоколебима увереност в това, че желаният резултат ще настъпи непременно. Може да се каже, че увереността се явява като квинтесенция на магическия ритуал - негово материално въплъщение. Има най-различни видове ритуали, но като цяло повечето от тях съдържат някои общи елементи. Може да се разграничат примерно два аспекта, на базата на които се гради магическия ритуал: | мисловен - обикновено включва създаване на образ, построение и удар/направление. || материално оформление - обикновено то може да включва: - Избор на подходящо облекло. Някои магове доста се контрят, считайки че това способства за концентрацията на тяхното внимание. - Оръжия. Обикновено кинжали, мечове и подобни. - Свещи. С тях някои видове ритуали се отбелязват посоките на света, като свещите могат да са едноцветни или в какви ли не цветове. Някои магически традиции препоръчват следния избор н а цветове за свещите за обозначаване на посоките, както следва: Изток - златист Юг - червен Запад - зелен Север - син Повечето магически школи препоръчват допълнително да се палят всякакви свещи, вкл. в качеството им на олтарен огън. - Магически кръг. Това е класически компонент на ритуала. Използван е от маговете от Средните векове в Европа като неотменима част от всеки един магически ритуал. Тогава било на мода кръгът да включва множество символи, които се правели с точност до най-малкия детайл, заради убеждението, че ако нещо дребно се изпусне или не бъде направено както трябва, то непременно ще последват големи беди или лудост. Счита се за важно да се създаде кръга така, че той никъде да не се прекъсва. По време на ритуала магът и евентуално другите, присъстващи на магията, задължително стоят вътре в кръга. Кръговете обикновено се създават с помощта на някой от следните материали: тебешир, въжета, конци, каменна сол и други. Идеята на кръга е, че той следва да осъществява охранителна функция по време на ритуала, а също така и да способства за концентрацията на мага. Ето една примерна класическа практика за създаване на магически кръг, която е в три етапа: подготовка на свещено пространство, в което ще се прави ритуалът; съсредоточаване на сили, които ще се ползват по време на ритуала и ограничаване на чужди сили, възпрепятстващи работата. Това изисква постройка от три окръжности. По традиция движението, с което се очертава кръга, започва и завършва за белите магове с движение по часовниковата стрелка, а за черните магове обратното. Движението, при което кръгът се очертава наляво се асоциира с отрицателното. Очертаването на първите две окръжности има очистително значение, а също така се приема, че чрез тях се осъществява връзка с основните сили, които ще се проявят по-късно в хода на ритуала. Тези кръгове се очертават или с меч, или с кинжал или според зависи може и с пръстите на дясната, респ. на лявата ръка и обикновено символизират елементите на Водата и Земята. При очертаването често се използват разни очистителни заклинанаия, така защото идеята е да се докара усещането за изчистеност. След това се палят свещи, изразяващи символното присъствие на Въздуха и Огъня и се обикаля със свещите според зависи на дясно или на ляво. Ако участват повече хора, свещите се предават от ръка на ръка. Може да се обикаля до около 11 пъти. Накрая по начин, подобен на очертаването на първите два кръга, се очертава и третият кръг. Неговото символно значение е да закрепи вече обозначените граници. Понякога към Земя, Вода, Въздух и Огън се прибавя и пета стихия. Тогава магическият кръг може да бъде от четири или пет окръжности. Магическият кръг може да бъде изрисуван с всякакви магически символи вътре между образуващите го окръжности според зависи. Ето един пример за символи в магически кръг:  - Основна част на ритуала. Нека продължим да се придържаме към горе описаната примерна схема за магически кръг. В този случай основната част на ритуала би могла да включва нещо, известно като "Отваряне на Вратата". Изпълняващият ритуала застава с лице към мястото, дето ще се "Отваря Вратата" и в ляво от себе си (за белите - в дясно) рисува с меч, кинжал или каквото му се намира, арка с височина да кажем 1.80-1.90 м. После се определя целта на ритуала в ума на мага. Тук обикновено при такъв вид рутуал се ситуират инвокациите, евокациите, разни заклинании, визуализации и други. - Приключване на ритуала. В нашия разглеждан случай ритуалът завършва с т.нар. "Затваряне на Вратата". Това става с действия, обратни на отварянето и представлява символно постигане на ритуалната цел. . Всичко призовано се отпраща. "Вратата се Затваря" с движение, обратно на направеното за отваряне. Кръгът се трие в посока, обратна на тази, в която е правен. Ползваните в ритуала мечове, кинжали, жезли, свещи и т.н. се прибират по обратния ред, в който са вадени. В ритуалната магия като важни елементи от магията са определени т.нар. ритуални предмети, които бегло споменах по-нагоре и които сега ще опиша по-подробно. Приети са четири главни предмета - Жезъл, Чаша, Меч (или кама, нож) и Щит (пентаграм). Те отговарят на 4 стихии, а магът е в ролята на петата стихия. За второстепенни се водят Олтар, Свещи, Магически кръг и Вратата (за която Врата по - горе писах). Символни значения на четирите главни магически предмета са както следва: Жезъл - символизира желанието, намерението. Стихията, с която се свързва е огън според едни магически традиции и въздух, според други магически традиции. Чаша - явява се проекция на интуицията и на изменчивостта. По възможност формата и следва да наподобява камбана. Свързва се със стихията на водата. Меч (или кама, нож) - води се проекция на ума. Символизира елементът или огън, или въздух, според зависи от магическата традиция. Щит (пентаграм) - проекция на всичко физическо. Пентаграмът е украшение, носи се на верижка. В случая символизира стихията земя. Значенията за второстепенните предмети са следните: Олтар - Той се води точка за фокусиране на ритуала. В различните магически школи съществуват буквално всякакви варианти на това какво следва да представлява олтара и как да бъде подреден. Обикновено се спазва единствено правилото ритуалните инструменти да се поставят в горния му край. Понякога върху олтара се поставят свещи, които се водят олтарни свещи. Те са обикновено, но не задължително черна и бяла като цветове. Свещи - тези свещи, които се използват в ритуалите като правило трябва да са негоряли и да са взети или направени специално с цел да се използват като част от ритуал. Магически кръг - по-горе вече писах за магическия кръг. Врата - тя се води символичен портал, построен вътре в кръга, обикновено с помощта на две колони или обръч. На практика отварянето на вратата не е реално, а е чисто символично действие, което алюзира отваряне на врата към света на духовете, демоните и подобни.
Сигили Думата "сигил" произхожда от латинското "sigillum", което означава "печат". Пентаграмът е вид сигил. Християнският кръст се води за сигил. Сигилите по принцип могат да бъдат геометрични фигури, астрологически знаци, алхимически символи и знаци на божества. Сигилите често се използват и като емблеми на разни магически общества. Сигилите могат да се използват като части от или директно като амулети, талисмани. Стават и като средство за медитация. В западната магия сигилите са свързани със система, посредством която може да се връщат към живот духове и божества. Сам по себе си сигилът не може да извиква духове. Той служи за физическо средство, с помощта на което магът достига нужното му състояние на духа. В сигилите са зашифровани тайните имена на духове и божества, различни за всеки маг. Счита се, че когато магът извиква дух или божество, той може да го управлява, слагайки сигила в огън или удряйки го с меча, който използва при магията. На сигилите може да се припишат много сложни значения особено в неомагическите течения в днешно време. Днес сигилите се възприемат като замисъл, който чрез рисунка в концентриран вид представлява определено желание, идея или концепция и на тази база се създава магия. Основният процес в сигил-магията, който днес се среща благодарение на Остин Озман Спеър, може да се раздели на приблизително следните шест фази: -> Заявяване на намерението Както подсказва и самото име, целта на тази фаза е да се изясни намерението, т.е. какво точно се цели (за постигане на обикновени неща, като например да се убедите, че можете да научите нещо, сигилите вършат не лоша работа). Идеята е, че колкото по-добре е изяснено намерението, толкова е по-вероятно да се достигне до желания конкретен краен резултат. Желанието да се изобрази чрез сигил идва като породено от ситуацията, според която човек прекалява със страха от неуспеха при обикновения акт на искане, т.е. налице е задействана на несъзнавано равнище воля да не се осъществи желанието, която действа като един вид спирачка. -> Търсене на начини за постигането му Това е моментът на голямото мислене. След като крайната цел вече е формулирана, нужно е да се знае как тя ще бъде достигната. Начинът, по който целта ще бъде достигната трябва да е реален и осъществим. Не бива да се очаква, че нещо ще вземе да се спусне по неведоми пътища и да свърши каквото и да било. За съжаление Вселената не предлага такива екстри. -> Свързване на намерението със символичен носител Това е моментът на изработването на сигила. Съществуват няколко различни начина да бъде изработен един сигил. - Словесен метод. На лист хартия се записва намерението, респ. желанието. Драскат се повтарящите се букви. Преписват се които букви остават неповтарящи се и от тях се прави йероглифче в свободен стил според както дойдат съчетанията. - Образен метод. На лист хартия се рисува намерението. Може да бъде включително цяла цветна картина или просто драскане. Ограничения в това отношение няма. - Мантрично-заклинателен метод. На лист хартия се изписва намерението. И буквите му се пренареждат, докато не почне да звучи като някакъв непознат език, който да се хареса. -> Празнота Достигане до хармония със себе си (виж урок 4 - Стихии- най-долу петата стихия при японците) -> Изгаряне на сигила Сигилът може да бъде изгорен просто така или да бъде изгорен ритуално, като няма специален ритуал за горене на сигили - какъвто се направи, такъв. -> Забравяне на сигила Приема се, че сигилът се е задействал и затова той се забравя от съзнанието, като не се мисли за него. На несъзнавано равнище обаче всичко се помни и по този начин се получава една подкрепа и увереност при осъществяването на намерението. Пентаграм   Съществува спор в историческата наука кога за първи път е бил употребен символът на пентаграма. Датировката на този символ варира между 8200 г. и 4000 г. назад във времето. За родина на пентаграмата се сочат Шумер, Вавилон. Като астрономическа схема на движението на планетата Венера, пентаграмът се появява първоначално 4000 г. пр. н. е. в Месопотамия. Също така пентаграмът е египетски и шумерски знак за звезда. В египетските гробници небето се обозначавало с пентаграм. С пентаграм е свързана Венера - като планета (защото движението и наподобява пентаграм - пет завъртания за 8 години) и като богиня, разглеждана като символ на Любовта, на всичко прекрасно и хармонично. В Месопотамия Венера е възприемана като символ на войната. Венера може да се асоциира с гръцката Афродита, асирийската Астарта, егип. Хатор, с Кали в индийската митология и Ерда в скандинавската митология. Всъщност по отношение на интерпретацията на пентаграма, Герман Вирт дава доста интересна теория, обръщайки внимание на това, че в немския език пентаграмата се нарича вещерска лапа или "Drudenfuss". Вирт твърди, че "Drude", т.е. вещица, всъщност произлиза от думата "Thrud", т.е. майката на бог Тор, за която богиня почти нищо не е известно. Според същия Г.В. пентаграмата е сакрален календарен символ, обозначаващ зимното слънцестоене, Нова година и Юл. Названието "пентаграм" идва от гръцки: πεντέγραµµος (pentegrammos) или πεντάγραµµος (pentagrammos). От "pente" - пет и "gramma" - линия. Пентаграмът е използван като символ от Питагорейците за техният таен орден. Причината за това е т.нар. златно сечение (като термин е въведено от Леонардо Да Винчи, но Евклид е този, който формулира задачата за "делене на отсечка в крайно и средно отношение" в Книга 6 на "Начала"). Пентаграмът е образуван от 5 "златни" триъгълници ("златен" триъгълник, това е равнобедрен триъгълник, на който отношението между дължината на бедрото към дължината на основата е 1.618 и има 36о на върха и съответно 72о при основата), вписани в правилен петоъгълник. Всяка от петте линии, съставящи тази фигура, дели другата в "златна" пропорция. При питагорейците пентаграма, описана в кръг, означавала мълчание на посветения. Петте й края символизирали 5 години мълчание и учение, които предшествали посвещаването. Първоначално пентаграмата е символизирала женското начало. Но с течение на времето това доста се е променило. Този символ е бил включен като част от кампанията на Ватикана за унищожение на езическите религии и похристиянчването. Църквата се борила с езичеството, като обявявала техните богове и богини, също и техните свещени символи, за Зло. В тази битка тризъбецът на Посейдон става вила на дявола, островърхата шапка на мъдреца става магьосническа и вещерска, а пентаграмата - знак на Дявола. Днес пентаграмата е символ, изтъкан от много значения. Може да се каже, че символизира фигурата на човека с разперени ръце и крака и изобщо човешкия микрокосмос. Може да се каже и, че символизира съвкупността от пет елемнта. Според западната традиция тези пет елемента са: Земя, Вода, Огън, Въздух, Дух. Според източната традиция са: земя, вода, огън, въздух, празнота. Тези пет елемента отговарят на определени принципи, част от микро и макрокосмоса и се наричат понякога Петте стихии или Петте първоелемента. В някои алхимични текстове, тези пет елемента се водят съответстващи на пет агрегатни състояния на материята и се обозначават: Flatus (газообразно състояние на материята; Въздух), Ignus (плазмено състояние на материята; Огън), Aqua (течно състояние на материята; Вода), Terra (твърдо състояние на матрията; Земя), обединени от Lux (Енергия; Светлината). Както в източната традиция, така и в западната, има установен порядък в разположението на елементите. В западната традиция се води, че петият елемент одухотворява другите четири елемента, т.е. Духът властва над четирите същностти. Някои западни магически системи се връщат към Платон и на мястото на Духа ситуират Космос. В източната традиция те отговарят на петте градивни природни елемента от източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото съзнание, като най-важният елемент е празнотата, която съдържа всичко и всичко свързва в едно. В последно време в черномагическата традиция, се налага като елементи следното: Двойнственост, Желание, Преобразяване, Произволна вяра, Магия. Пентаграмата се използва и като символ за защита. Понякога тя се вписва в магическия кръг, според зависи - права или обърната.
Стихии СТИХИЯ - от гръц. stoicheion — първоначало, елемент Стихиите са пет на брой се водят свързани една с друга. Тези пет стихии отговарят на определени принципи, част от микро и макрокосмоса и се наричат понякога също така Петте първоелемента или просто Петте елемента. Те са различни за западната и за източната магически традиции, които ще разгледам последователно. Западната магическа традиция е силно повлияна от гръцката школа. Древните гърци имат доста идеи за първичните стихии. Например Аристотел съобщава, че Анаксимандър е разглеждал известните му стихии, като намиращи се помежду си в отношение на противоположност. Същият Анаксимандър твърдял, че всички неща са произлезли от една първична субстанция, но не от водата, както мислел Талес, а от някаква напълно неизвестна субстанция, която е безкрайна и се превръща в различните известни ни субстанции, а те преминават от една в друга. Слънцето е представлявало най-чист огън. Там, където например е имало огън, остава пепел, т.е. земя. И така нататък. В западната магическа традиция тези пет стихии обикновено са следните: Земя, Вода, Огън, Въздух, Дух. Считало се е, че те отразяват същността на универсалните принципи или сили, които са в основата на всяка една магия и чрез тях се управлява Микро и Макрокосмоса. Също така понякога теорията на Петте елемента е в основата на обясненията на отношенията между човека и обкръжаващия го свят. В повечето магически школи работата със стихиите заема централно място. Конкретните начини за това обаче често се различават значително един от друг. Според магическата теория всеки един от тези елементи притежава определени качества и характеристики, които отразяват начина, по който е изграден светът. Обикновено днес под "елемент" не се разбира физическа характеристика, а определен принцип или символно значение. Обобщено в западната традиция значението им е следното: Земя Земята традиционно се асоциира с материята, физическото тяло, пасивност, твърдост, почва, устойчивост, равновесие, кости. Посока - север. Често се асоциира със зимата. Обикновено в магиите, които включват в себе си елемента Зема, се използват сол, овощни плодове, монети и други. В ритуалите Земята се явява покровител. Земята се води като необходима за създаването на всичко ново, като символ на стабилност . Но тази стихия може да бъде както символ на съзидание, така и символ на разрушение. Някои школи приемат за означение на земята квадрат. В математическата физика на Питагорейците Земята се състои от частици, които имат формата на куб. Огън Свързва се с творчество, вдъхновение, активност, енергия, топлина, горене. Символизира стремеж към самоусъвършенстване, а също и желание за самоизразяване, активност, постоянство и целенасоченост. Също така е и символ на индивидуалността. Посока - Юг. Това е стихията на лятото. Идеално подхождащи на магиите с огън са свещите. Според Питагорейците огънят притежава формата на пирамида. Въздух Въздухът се асоциира с логиката, с разума. Той е символ на промяната, на изменчивостта, на непостоянството, на борбата. Една древна мъдрост гласи, че стихията на въздуха е близка до стихията на огъня, заради това, че направлението на активността зависи от средата. Посока - Изток. Стихия на пролет. В магията с въздух се ползват аромати (примерно определени билки). Според Питагорейците въздухът отговаря на октаедъра, а според други - на кръга. Вода В митологията на множество древни народи животът се е зародил именно във водата. Затова и водата често символизира самия живот на нашата планета. Свързва се символно и с чувствата, интуицията, мекотата, тъмнината, силата, кръвта. Посока - Запад. Асоциира се с есента. Магията с тази стихия включва в себе си наличието на вода под някаква форма в близост. Според Питагорейците символ на водата е икосиедъра (който има 20 страни). Също така някои маг. школи приемат означаване на водата с хоризонтален сърп. Дух/респ. Етер/респ. Космос и др., според зависи от школата Този елемент поражда или властва над другите изброени четирите елемента или същности. Няма единство в магическите школи по отношение на това кой да е той. Някои приемат това да е Дух, асоциирайки го с Бог или с Божества според зависи от религиозните възгледи. Идеята за етер като пети елемент принадлежи на Питагорейците, според които и съответният му символ е на додекаедър (на който са присъщи 12 страни). Някои западни магически системи се връщат към Платон и на мястото на Духа ситуират Космос. Обикновено пентаграмата е символът, който съчетава в себе си тези стихии. Когато пентаграмата е посветена на някоя от стихиите нейното рисуване започва от този лъч, който е обозначен за тази стихия. Ето примерно как може да изглежда пентаграм с означения на стихиите:  ІІ/ За да бъде охарактеризирана източната магическа школа по-пълно, ще бъдат разгледани традициите в Китай и в Япония по отношение на стихиите. - Китай Приема се, че теорията за Петте стихии се заражда в Китай преди около 5 хиляди години. Приемат, че взаимодействието между Ин и Ян води до появата на пет стихии, които са в основата на всичко материално и на природните явления. За китайците стихиите са: вода - шуей - всичко, което овлажнява, охлажда и тече надолу, отговаря на елемента вода. Тя символизира обикновено чувствителност, интуитивност, възприемчивост. огън - хуо - символ на всичко, което е горещо, а също и на нетърпеливост, жизненост, разрушителност. дърво - му - всичко, което расте и се развива свободно, а също и се свързва с дружелюбност, непринуденост, логичност. земя - ту - води се майка на всички неща, в нея се засява, тя е основата за растеж. Тя символизира реализъм, практичност, разумност, афинитет към материалните неща. метал - дзин - той има способността да бъде претопяван и затова символизира изчистване. Символно той се свързва и с активност, независимост, бляскавост и уникалност. Редът на изграждането им е Металът дава живот на Водата, Водата дава живот на Дървото, Дървото дава живот на Огъня, Огънят дава живот на Земята, Земята дава живот на Метала, Металът дава живот на Водата, и т.н. циклично. Редът на разрушението им е Огънят оформя Метала, Водата надвива Огъня, Земята задържа Водата, Дървото ограничава Земята, Металът разделя Дървото, и т.н. в цикъл. Приема се, че унищожителният ред теоретично може да улови и прекъсне формата и намерението на изграждащия ред. Тъй като всеки един елемент символизира емоции и не само, се залага на изучаването на реда на изграждането и на реда на разрушението на стихиите. - Япония Стихиите са следните: земя, вода, огън, въздух, празнота. земя - Символ на сила и мъдрост. Приема се, че от земята идва познанието за пространство, за мястото ни в света, за материалното. вода - Водата е тази, от която произлиза живота, сътворението. Водата е свещена в Япония. Приема се като символ на изменчивостта. огън - Символ на пречистване, на промяна. Чрез освободеност от емоции, центърът на емоционалната енергия е форма на опознаване и възприемане на света. въздух - асоциира се често с умението да се запази видимо спокойствие, докато вътрешно интелектът е активен. Това се основава на допускането, че въздухът поражда вятър и принципно вятърът няма "глас", докато не се докосне до нещо, което да му го придаде. Въздухът също така се асоциира и с усмиряването на интелекта. празнота - това е петият елемент, който съдържа всичко и свързва всичко в едно. Това е хармонията. Хармонията не се свързва задължително с баланс. Хармонията не се свързва и със симетрията. Хармонията е едно цяло. Хармонията е синхрон. Хармонията е истинското разбиране на нещата. Хармонията просто е.
Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 books ocult2 -> Авел (Библейски брат на Каин) books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен books ocult2 -> Книга Благодарности books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена" books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие books ocult2 -> Сто дзенски коана Изтегляне 455.89 Kb. Сподели с приятели:
|