История на науката и техниката

PEФЕРАТ

“История на науката и техниката”

на Венцеслав Николаев Минчев

ІІ курс, ф-т:ФКСУ, спец.:КСТ,

Фак.№ РК035835

Подпис:....................... Дата:

Високата ефективност и универсалността на "Tornado" бяха потвърдени в еднаква степен както на ежегодните учения Red Flag в пустинята Невада така и в реални бойни условия по време на войната в Залива, поразявайки с изключителна точност едни от най-трудните противникови цели - летищата на иракските ВВС и мостовете на реките Тигър и Ефрат.

Първите стъпки в създаването на западноевропейски боен самолет по т. нар. "полиморфна многоцелева конфигурация" са направени доста преди "Tornado" да се оформи като ясен и завършен проект. Идеите, развити от конструктора на "Викерс" Барнс Уолъс, са реализирани през 60-те години от фирмата ВАС (British Aircraft Corporation) в проекта Р.45 - изтребител-бомбардировач с изменяема геометрия на крилото, върху който се базира друга една разработка - AFVG (Anglo-French Variable Geometry). Съвместният англо-френски проект на ударен самолет обаче претърпява провал поради силните разногласия между партньорите и не на последно място поради умишлено предизвиканите от френското правителство усложнения. Франция напуска програмата и се ориентира в създаването на свой самолет с изменяема стреловидност на крилото - изтребителя-прехващач "Mirage"-G.

Великобритания продължава работите по проекта, обозначен вече като UKVG (United Kingdom Variable Geometry). Като потенциален нов партньор в осъществяването на разработката ВАС визира германската фирма МВВ (Messerschmitt - Bolkow - Blomm), която по това време работи върху проекта NKF (Nene Kampf Flugzeug) - лек едноместен еднодвигателен изтребител-бомбардировач. Дискусиите между експертите на двете фирми завършват на 30.11.1967 г. с подписването на предварително споразумение за съвместна работа. През януари 1968 г. ФРГ предлага проекта NKF на страните (съюзниците) от НАТО - Италия, Белгия и Холандия, чиито ВВС търсят наследник на изтребителя F-104 "Starfighter" на фирмата "Lockheed". Договорено е създаването на експертна група, която да определи тактико-техническите изисквания към перспективния многоцелеви самолет. В началото на юли същата година Великобритания, която е натрупала богат опит от съвместната си работа с Франция и Канада, изпраща свои представители за участие в групата. На 25.07.1968 г. Великобритания, ФГР, Белгия, Канада, Италия и Холандия подписват меморандум за сътрудничество в общ проект за нов боен самолет MRA-75 (Multi Role Aircraft for 1975). В резултат на "обработката", проведена от "General Dynamics", Белгия и Холандия скоро се отказват от участие в съвместната европейска инициатива в полза на американския изтребител F-16. Последва ги Канада, която мотивира своя отказ с ориентацията на нейните ВВС изцяло към самолет в конфигурация изтребител-прехващач.

На 14.03.1969 г. на срещата в Мюнхен ВАС, МВВ и ПАТ съгласуват окончателно конфигурацията на новия самолет, като е избран вариантът с високо разположено крило с изменяема геометрия, странични регулируеми въздухозаборници и двигатели RB.199. Проектът междувременно променя названието си на MRCA (Multi Role Combat Aircraft). Определени са основните задачи, които ще изпълнява разработеният многоцелеви тактически изтребител:

• 
  непосредствена авиационна поддръжка на войските и изолация на района на бойните действия;
  
• 
  завоюване на превъзходство във въздуха;
  
• 
  прехват на въздушни цели;
  
• 
  нанасяне на удари по надводни (морски) цели;
  
• 
  водене на въздушно разузнаване.
  

Изпълнението на програмата MRCA временно забавя своя ход поради необходимостта от съгласуване на количеството опитни машини и на подхода при провеждането на изпитанията, за да бъде избягнато ненужното дублиране и загубата на ценно време. Първоначално трите страни се договарят за построяването на 7 опитни образци, след което числото нараства до 13. Окончателният компромисен вариант е постигнат на базата на 9 прототипа, производството на които започва през ноември 1970 г. Решено е да бъдат изградени три изпитателни центъра - по един за всяка от страните - участнички в консорциума, като Великобритания ще разполага с 4 опитни машини, ФРГ - с 3, а Италия - с 2.

През първите месеци на 1973 г. специалистите от фирмата "Turbo Union" започват реални изпитания в полет на двуконтурния турбореактивен двигател с форсажна камера (ТРДДФ) RB.199-34R-01, монтиран под тялото на стратегическия бомбардировач "Vulcan". ВАС провежда и серия изпитания на радара и авиониката, както и на новото 27-mm оръдие на "Tornado". За тази цел в центъра Уортън (Англия) са привлечени два бомбардировача "Букениър" и един изтребител-прехващач "Lightning". Първият прототип на "Tornado" (D-9591) е прехвърлен от завода на МВВ в Отобрун в изпитателния център Мончинг, където са му монтирани двигателите RB.199. Проблеми в конструкцията на електрическата система на двигателя, открити по време на неговите изпитания на летящата платформа Vulcan, забавят първия полет на опитния образец на "Tornado" и налагат ограничения в провеждането на тестовете.

Дългоочакваният миг настъпва на 14.08.1974 г., когато международният екипаж в състав Пол Милът и Нилс Майстер издига във въздуха първия прототип на "Tornado" (Р.01) с борден номер D-9591 от пистата на изпитателния център Манчинг в Бавария. Домакинството на Германия при провеждането на първия полет на прототипа, независимо от това, че пилотът е англичанин, изиграва важна роля за повдигането на националната гордост на страната. И това не е случайно - дефакто инициатор на програмата MRCA е Германия. Прототип Р.01, който по-късно получава борден номер 98+04 по системата на означенията в Луфтвафе (ВВС на Германия), е използван за различни изпитания на системата на двигателите RB.199.

Първият британски прототип ХХ946 е облетян на 30.10.1974 г. от Пол Милът и италианския изпитател Пиетро Тревизан. Опитната машина излита от изпитателния център Уортън и е първата с изцяло регулируеми въздухозаборници. С нея са провеждани аеродинамични изпитания на самолета, на системата за дозареждане с гориво в полет, както и на усъвършенстванията в конструкцията на двигателите. Третият прототип също е английски. Борд ХХ947 излита на 5.08.1975 г., пилотиран от изцяло английски екипаж - Дейв Ийгълс и Тим Фъргюсън. Това е първият от деветте прототипа, снабден с двойно управление. Изпитанията с тази машина са насочени главно към изследване на поведението при критични и околокритични режими на полета. ХХ947 е и първият от прототипите, снабден с радиопрозрачен носов обтекател и с камуфлажна окраска.

Полетите с първите прототипи на "Tornado" протичат относително гладко. Те са ограничени по скорост и височина съответно до М=1.3 и Н=12200 m (40 000 ft). Един от най-сериозните проблеми, възникнал в хода на изпитателната програма, е прекомерно високото челно съпротивление, което е съпроводено с надлъжна неустойчивост на самолета при околозвукови скорости (М=0.9-0.95). Установено е, че това се дължи на откъсване на въздушния поток в основата на вертикалния стабилизатор. Проблемът е решен посредством запълване на празното пространство между основата на вертикалното кормило и соплата на двигателите. Наред с това пред атакуващия ръб на вертикалното кормило двустранно са поставени вихрови генератори. Внесени са и допълнителни подобрения в аеродинамиката на опашната част.

Четвъртият прототип (Р.04) на "Tornado" е германският D-9252 (бордният номер е променен по-късно на 98+05). Той изпълнява първия си полет на 02.09.1975 г. с екипаж Ханс Фридрих Рамензее и Нилс Майстер. Тестовете с тази машина са насочени към изследване работата на авиониката и действието на цифровия автопилот. Прототипът успешно демонстрира полет на малка височина в режим на автоматично следване релефа на местността и режим на картографиране на земната повърхност от бордната РЛС. С D-9252 са проведени и серия от аеродинамични изпитания.

Началото на италианското участие в изпитателната програма е поставено на 05.12.1975 г. с първия полет на петия прототип (Р.05). Машината с борден номер Х-586 е издигната във въздуха от Пиетро Паоло Тревизан. На мястото на втория член от екипажа е разположена контролно-измервателна апаратура. След шестия си полет при кацане италианският прототип претърпява авария и е сериозно повреден. Впоследствие, след като основно е реконструиран, Х-586 отново влиза в строя и провежда изпитания на различни системи въоръжение. Шестият поред прототип (Р.06) - английският XX948 - е облетян (също соло) от Дейв Ийгълс. Това е първият прототип на "Tornado" с вградени 27-mm оръдия "Маузер" и аеродинамически изчистена опашна част на фюзелажа. Обект на изпитания с този прототип са полетите с външно окачване. Облитането на следващия опитен образец (Р.07) - германския 98+06 - е проведено на 30.03.1976 г. от Нилс Майстер и Фринц Екерт. Това е първият прототип, снабден с пълен комплект бордно оборудване и системи съгласно стандарта на серийно производство. През същия месец програмата MRCA официално получава името "Tornado".

XX 950 е осмият прототип (Р.08). Той извършва първия си полет на 15.07.1976 г., пилотиран от Пол Милът и Рей Уулът. Опитният образец е вторият, след XX947, снабден с двойно управление и оптимизиран като учебно-боен вариант. С него са проведени изпитания на усъвършенстваната авионика и прицелно-навигационната система. Последният от прототипите на "Tornado" (Р.09) е италианският Х-587. Облитат го Пиетро Тревизан и Манлио Куарантели на 05.02.1977 г. Опитната машина извършва серия от аеродинамични изпитания, както и тестове на системата за кондициониране и на възлите за въздушно окачване. По време на полетите с Х-587 е изпробван новият италиано-германски разузнавателен контейнер, включващ апаратура за инфрачервено линейно сканиране на фирмата "Texas Instruments" и два 24-инчови (609,6-mm) аерофотоапарата, производство на фирмата "Цайс". Един прототип (Р.10) е построен и използван за статични изпитания, като с него така и не са изпълнявани полети.

На всички опитни машини е била монтирана разнообразна регистрираща и телеметрична апаратура, отчитаща състоянието на около 460 контролни точки от конструкцията и предаваща едновременно до 150 параметра в изпитателните центрове. В процеса на изпитанията прототипите са доусъвършенствани и оборудвани с нови системи.

Два от прототипите на "Tornado" са загубени по различни причини. Английският (Р.08) се разбива на 12.06.1979 г. при полет за бомбомятане. Загива екипажът на самолета Ръс Пенгли и майор Джон Грей. През април 1980 г. по време на тренировъчен полет за участие във въздушните демонстрации катастрофира германският прототип (Р.04), в който намират смъртта си Лудвиг Обермайер и Курт Шрайбер. Останалите опитни машини продължават да летят до края на 1980 г., след което са пренасочени за отработване на земното инженерно-техническо обслужване.

Деветте прототипа са последвани от 6 предсерийни "Tornado". Три от тях са построени в Германия, два притежава Великобритания и един Италия. Първият предсериен самолет (Р.11) с борден номер 98+01 излита на 05.02.1977 г. в Манчинг. Екипажът е в състав Фред Рамензее и Курт Шрайбер. Английските изпитатели Тим Фъргюсън и Рой Кенуърд издигат във въздуха втората предсерийна машина на 14.03.1977 г. XZ630 е снабден с усъвършенстваните двигатели RB.199-34R-Мк.103. На 10.01.1978 г. Фриц Зос и Райнер Хенке извършват първия полет с третия предсериен 98+02. На този самолет е приложена изменяема стреловидност на атакуващия ръб на хоризонталния стабилизатор, която става стандартна за серийните машини. Другият английски предсериен "Tornado" (Р.15) е с борден номер XZ631. Той полита на 24.11.1978 г., пилотиран от Джери Лий и Джим Евънс. Самолетът е със стандартна за серийното производство опашна част (на фюзелажа). Единственият италиански предсериен самолет с борден номер Х-588 е облетян на 09.01.1979 г. от Монлио Куарантели и Егидио Напи и разполага със стандартното за серийните "Tornado" крило. "Tornado" 98+03 е последната от предсерийните машини. Арман Раутхаан и Фриц Екерт извършват първия полет с него на 26.03.1979 г. Самолетът, който е със стандартна конфигурация на предната част на фюзелажа, е пригоден за използването на противокорабни ракети "Корморан". Всички предсерийни "Tornado" впоследствие са преобразувани в съответствие с приетия пълен стандарт на серийното производство.

Серийното производство на "Tornado" започва от 1979 г. и все още не е приключило. От средата на 1980 г. ВВС на Германия (Луфтвафе) и Кралските британски ВВС (КАЕ) получават своите първи машини "Tornado". В италианските ВВС те постъпват от 1981 г., а доставките за Кралските ВВС на Саудитска Арабия (RSAF) започват през март 1986 г.

Серийното производство на самолетите "Tornado" по официални данни от 1997 г. е реализирано в осем партиди, а количеството произведени от консорциума "Panavia" самолети във вариантите IDS, ADV и ECR достига 978. Всички варианти на многоцелевия тактически изтребител "Tornado" имат идентична конструкция и се различават от базовата модификация IDS главно по състава на бордното оборудване.