История на образованието в българия Охридска и Преславска книжовна школа



Дата13.12.2017
Размер37.83 Kb.
#36622

March 31, 2008

История на образованието в българия




Охридска и Преславска книжовна школа



  1. Охридска школа.

Климент създава училище с 2 курса (долен за начинаещи и горен за по-напреднали). Школата е имала практически характер. Главната цел на К. Охредски е да подготви колкото се може повече ученици, които в последствие да станат свещеници или учители. За целта си служил с взаимно-учителната система.

От житието на К. Охридски, написано от Теофилакт Охридски вероятно през 11-12в., могат да се изведат основните педагогически идеи и принципи, на чиято основа К. Охридски гради дейността си:



  • На първо място това е идеята за изграждане на самобитна българска култура.

  • На 2-ро място тва е идеята, напълно реализирана, за обучение на български език.

К. Охридски гради дейността си върху идеята за възпитаващото обучение. Заедно с това той реализира и педагодическата идея за възпитателният характер на личния пример. Въвежда идеята за необходимостта от трудово обучение. Основните методи, с които си е служил в учителската си дейност, са били беседата и убеждението. Заедно с това е практикувал и взаимноучителната организация на обучение и индивидуалният подход кум своите ученици. Наред с учителската дейност К. Охридски е осъществявал мащабна религиозно-проповедническа и книжовна дейност. Той е автор на химногравски творби, част от които с акростих, отбелязващ името му. (егати нарциса ) Написал е 9 поучителни, 7 похвални слова. Цикъл от общи служби за светци, както и пространното житие на Кирил. Заради изключително плодовитата му книжовна дейност, която в последствие не само укрепвала църковната практика, но и творял книжовния български език, той е наречен пръв (липсва дума) на славянския език.

2. Преславска школа.

Две са причините за нестихващия интерес към преславската книжовна школа:



  • Първо тя е най-тясно свързаната с делата на Кирил и Методий, което от своя страна е едно от най-важните явления в политическия живот на Европа през 9в.

  • Второ - преславската школа е част от блестящото развитие на културата в България през 9-10в. период наречен още през Възраждането - Златен век на българската култура.

Преславската книжовна школа е третият по възраст университет след Магнаурската школа в Константинопол и университетът в Мароко. Напоследък все повече се утвърждава наименованието – „преславски център”, тъй като дава възможност да се вкючват повече явления от културния живот през онази епоха и е израз на научен компромис между историци, филолози, архитекти, художници.

В обхвата на понятието Преславска книжовна школа най-често се вкючва литературата и оттук най-честата употреба на понятието книжовна школа. Но данните от проучванията сочат, че се касае от явления, засягащи не само литературата и езика, но и стенната живопис, миниатюрата, керамиката, архитектурата. Това дава достатъчно основание да се говори не само за Преславска школа в литературата, ни в архитектурата, живописта и т.н. Понятието Преславска книжовна школа не е равнозначно на понятието „Златен век на българската култура”. Златният век на българската култура се свързва с цялата територия на страната. Преславската книжовна школа е свързана с двете столици на първата българска държава –Плиска и Преслав. Данните от архиеологията сочат , че в двата града е имало общо над 70 църкви и манастири. Това е директно доказателство за интензивния духовен живот, чиито естествен център в тази епоха са храмовете. През 885-886г. в Плиска пристигат учениците на Кирил и Методий. Наум остава тук и организира просветният живот в столицата, така че условно може да се приеме 886г. като начало на Преславската школа. Краят й настъпва през 972г. по време на цар Борис II, когато Преслав е опожарен.

Преславската школа е висша школа. В нея се изявявали вече ограмотени, образовани хора. Тук се усвоявала теорията на християнството. Извършвали са се преводи на свещените книги, създавали са се комбинативни и напълно оригинални творби. Посредством дейността на книжовниците от Преслав славянският свят се запознава с философията на античността векове преди това да се случи на Запад.

Старобългарски език”то понятие е равнозначно на „старославянски”и „църковнославянски”, това е български език. И още по-точно българско наречие от областта на Солун. Това не е общославянски език и не е изкуствено създаден. След Преславския събор 893г. българския език става официален в държавата и църквата.



3. Представители на преславския кръг книжовници.

Всички те са равнозначни:



А) Константин Преславски – наречен „поет на епохата”. Изследователите го считат за най-талантливия от преславските книжовници. Изявява се еднакво успешно и ката преводач, и като компилатор, и като автор на оригинални творения. Забележителен проповедник и поет. Едно от най-значимите му произведения е „Азбучна молитва”. Това е стихотворна творба написана в акро стик, представящ реда на глаголическите букви. Най-старият препис е руски от 12в., където е поместено в пролог към друго произведение. Друго извесно произведение на К. Преславски е „Учително Евангелие”. Предполага се, че е била създадена през 893-894г., това е първият сборник с тълкувания и поучения върху евангелийските четива за неделни дни. Състои се от 51 беседи, текстът не е оригинален, а превод от гръцки. Всяка беседа се състои от увод, обяснение и тълкуване. Годината на създаване е 893-894г. и е написана на глаголица. „Историкии” - първоизточникът за написването на тази летописна творба е кратката хронография на патриарх Никифор. Това произведение запознава българите със световната християнска история. В него е включено едно важно за нас събитие - победата на хан Крум над византийския имп. Никифор. Целта на това вкючване е била да се повиши самочувствието на българските владетели в общуването им с Византия.

Водила записките и набрала текста: Вера Малакова








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница