История на социологията след ІІ световна война



Дата11.01.2018
Размер93.54 Kb.
#43498
ТипЛекции



Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Философски


Специалност:

Ф

Ф

С

0

4

0

1

1

3

Социология


УЧЕБНА ПРОГРАМА


З

0

0

8
Дисциплина:

ИСТОРИЯ НА СОЦИОЛОГИЯТА СЛЕД ІІ СВЕТОВНА ВОЙНА

Преподавател: Доц.д-р Светла Маринова Маринова


Асистент: Ас. Леа Иванова Вайсова

Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

30

Обща аудиторна заетост

60

Извънаудиторна заетост

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

90

Обща извънаудиторна заетост

90

ОБЩА ЗАЕТОСТ

150

Кредити аудиторна заетост

2

Кредити извънаудиторна заетост

3

ОБЩО ЕКСТ

5






Формиране на оценката по дисциплината

% от оценката



Участие в тематични дискусии в часовете

25%


Текуша самостоятелна работа /контролно

25%


Изпит

50%




Критерии на оценяване

За оценка „Отличен

Отлична оценка от два писмени теста и участие в семинари през семестъра или между 33 и 40 точки от изпитен тест върху целия материал

За оценка „Много добър

Мн.добра оценка (средна аритметична) от два писмени теста и участие в семинари през семестъра или между 25 и 32 точки от изпитен тест върху целия материал

За оценка „Добър

Добра оценка (средна аритметична) от два писмени теста и участие в семинари през семестъра или между 17 и 24 точки от изпитен тест върху целия материал

За оценка „Среден

Средна оценка (средна аритметична) от два писмени теста и участие в семинари през семестъра или между 9 и 16 точки от изпитен тест върху целия материал




Анотация на учебната дисциплина:

Във втората част на курса по “История на социологията” се описват основно онези промени в реконструираните в първата част национални социологии в периода след Втората световна война, които обикновено се обозначават с понятието “интернационализация” на социологията. Разбирането на тези промени изисква диференцирано описание на условията за трансфер на социологическите продукти на различни равнища: на когнитивно, институционално, културно. Акцентът тук е върху взаимодействията между германската и американската социологически традиции, поради политически обусловената интензивност на тези взаимодействия.

Тръгва се от уникалната ситуация на масова емиграция на германски социолози и въз основа на конкретни примери за практиките на германските социолози в емиграция (на Франкфуртския институт за социални изследвани в Ню Йорк, на създадения специално за емигранти департамент към Колумбийския университет New School of Social Research), както и на примери за изследователските и преподавателските практики на отделни социолози, се прави опит да се определи точно равнището, на което се осъществяват взаимодействията между американската и германската социология. Тезата, която се защитава, е, че взаимното влияние на двете социологии се проявява не в непосредствено заимстване на теории, а в дълготрайни ефекти върху културните форми на научните практики: демократизиране на институционалните структури на научната практика на германската социология, влияние чрез педагогическите практики на германските социолози върху представата за научност и смисъла от заниманията с наука на социализиращите се поколения американски социолози, влияние върху нагласите към теоретични занимания. Проследяват се ефектите от тези взаимодействия – както върху преструктурирането на полето на американската социология в сравнение с периода преди Войната, така и върху полето на следвоенната (западно)германска социология.

В заключителните лекции се поставят въпроси, свързани с промяната на статуса на “История на социологията” като научна практика и академична дисциплина от средата на 70-те години на XX век.




Предварителни изисквания:

Успешно положен изпит по дисциплината “История на социологията: генезис на национални социологически традиции”.




Очаквани резултати:

  1. Разширяване на познанията за динамиката на националните социологически традиции чрез проследяване на взаимодействията между тях след Втората световна война и ефектите от тези взаимодействия и

  2. Упражняване на уменията за историко-критически прочит на класически произведения.



Учебно съдържание




Тема:

Хора-риум

1

Условия и равнища на “интернационализация” на социологията. Емиграцията на германските социолози в периода на националсоциалистическия режим. Ситуацията на емиграция като социологически проблем. Особености на емигрантската ситуация на социолозите в Европа и Америка.

4 ч.л. +

4 ч. упр.



2

Емиграцията на германските социолози в Америка в периода на националсоциалистическия режим. Взаимодействия между американската и германската социология на когнитивно, институционално, културно равнище.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



3

Основни позиции в полето на американската социология след Втората световна война: проектът на Парсънз за “голяма теория” в социологията и изследователската практика на Бюрото за приложни социални изследвания на Лазарсфелд.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



4.

Теориите на средно равнище на Мъртън като епистемологическа алтернатива на “голямата теория” и изследователската практика на Лазарсфелд.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



5.

Теоретичната алтернатива на конфликтната теория; методологическата алтернатива на етнометодологическата школа; критическата алтернатива на Милз.

4 ч.л. +

4 ч. упр.



6.

Германската социология след Втората световна война. “Американизация” на (западно)германската социология. Конкуриращи се представи за социология. Формиране на пазар за продуктите на социологическите практики.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



7.

Професионализация на социологията в Германия. Конкурентни борби между институциите за спечелване на обществено признание за социологията.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



8.

Разкази за миналото на германската социология в контекста на борбите за нейното признаване. “История на социологията” като стратегия за структуриране на полето на социологическите практики.

4 ч.л. +

4 ч. упр.



9.

Социологията във Франция след Втората световна война. Йерархичното отношение между теоретична и емпирична социология като основна структурна характеристика на следвоенната френска социология. Професионалиация на социологията във Франция.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



10.

Общи тенденции в динамиката на френската и германската социология след Втората световна война.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



11.

Процеси на специализация на европейската социология през 70-те години на XX в. Появата на отраслеви социологии и произтичащите оттук проблеми за историята на социологията.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



12.

“История на социологията” в контекста на реформите на висшето образование в Германия в края на XX и началото на XXI век.

2 ч.л. +

2 ч. упр.



Общо:

30 ч. л. +

30 ч. упр..


Конспект за изпит

Изпитът е под формата на тест с въпроси от учебното съдържание.


Библиография

Основна:

Бурдийо, П. 2004: Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле, София.

Деянова, Л. (съст.) 2004: Социологията като шанс (текстове за студенти по “Въведение в социологията”), София.

Деянова, Л. 2009: Императивността на настоящето и проблемът за наследството (Бурдийо, Латур и алтернативната социология на Тард), в: Социологически проблеми, кн.: 1-2: 142-158.

Елиас, Н. 1999: Що е социология?, София.

Коев, К. 2007: От нормативно понятие за класика към класическа ситуация, в: Иновативна социология, София: 273-281.

Кун, Т. 1996: Структурата на научните революции. София.

Лепенис, В. (съст.) 2004: История на социологията, София (1, 2, 3 и 4 том). (Geschichte der Soziologie, 4 Bde, Hrsg, W. Lepenies, 1981, Frankfurt/M.).

Маринова, Св. 2006: Доклад относно някои елементи на реформата на висшето образование в Германия: системи за оценка на качеството на преподаване, кредитна система; форми на тюторство (върху примера на Института за социални науки в Хумболтовия университет в Берлин), (непубликуван ръковпис).

Маринова, Св. 2008: “История на социологията” в контекста на реформите на висшето образование в Германия. Исторически модалности на една интелектуална практика, В: Годишник на СУ “Св. Кл. Охридски”; Философски факултет; Книга-Социология, том 100. 2008: 93-140.

Маринова, Св. 2009: Защо и как се прави “история на социологията”? Върху един пример от “история на германската социология”, В: Социологията пред предизвикателствата на различията. Сборник, посветен на 30-годишнината на катедра Социология, Университетско издателство ”Св. Кл.Охридски”. София. 2009: 143-193.

Маринова, Св. 2009: “Мит” и “история” в овладяването на националсоциалистическото минало на германската социология, В: Социологически проблеми, бр. 1-2. 2009: 75-99.

Маринова, Св. 2012: Рефлексивната социология като вложение в полето на научните борби (опит за критика на рефлексивния разум) в: Критика и хуманизъм, кн. 38. бр. 1. 2012: 223-243.

Маринова, Св. 2012: Към политическа икономия на разказите за миналото в германската история на социологията. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”. София.
Допълнителна:

Фотев, Г. 1992: История на социологията, София, 2 том
Дата: 20.02.2013 г. Съставил: Доц. Светла Маринова




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница