История за малките добрини
Изтегляне 76.16 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- МОЕТО ДОБРО ДЕЛО
- Моята доброволческа история
- МОЯТА ДОБРОВОЛЧЕСКА РАБОТА
- „Бъди доброволец! Разкажи своята история!“
- Да отгледаш дръвче
- Протегната ръка
История за малките добриниТеодора Петрова, първа награда в категория есе Един следобед с моя приятелка се прибирахме от училище.Бяхме в лошо настроение, защото ни бяха върнали контролните по математика и имахме лоши резултати.Тя предложи да ме изпрати до вкъщи и по пътя видяхме една стара,но уютна беседка,в която можехме да седнем и да си поговорим.Така и направихме.Подложихме си якетата,за да седнем и започнахме да си говорим за нещата случили се през деня. Докато си приказвахме, по пътя отдолу видяхме да се задава една баба с патерица в едната ръка и торби с покупки в другата.Ние се спогледахме и без колебание, без да разменим и дума,станахме и притичахме за да помогнем на възрастната жена .Аз се наведох,за да се подпре на рамената ми,а приятелката ми пое торбите с покупките. Тя беше изненадана от постъпката ни, но същевременно ни заразпитва за имената и къде живеем.Така съпровождайки я стигнахме до нейния апартамент.Тя отключи вратата,взе торбите и ги остави на една малка дървена масичка.Благодари ни за оказаната помощ,но каза, че не може да ни плати.Ние в един глас възкликнахме,че не сме помогнали за пари, а по собствено желание и защото така е редно, когато човек има нужда от помощ .След като ни изслуша, бабата ни погледна с насълзени очи и ни прегърна.Благодари ни още веднъж за това,че сме помогнали на саката възрастна жена и ни каза,че в днешно време трябва да има повече такива добри и отговорни деца,които са готови да се притекат на помощ на човек в беда.Ние благодарихме за хубавите думи и се сбогувахме,като обещахме,че някой ден пак ще се видим.Възрастната жена ни покани да отидем на гости някой ден и ни каза,че много би се зарадвала ако ни види отново. Така ние се върнахме при беседката,като бяхме не по-малко разчувствани от бабата.Продължихме да говорим за случката и си заразказвахме как сме помагали на нашите баби и дядовци, когато си отидем на село, как сме засаждали дръвчета и храсти в парк”Тюлбето” и сме почиствали класната си стая. След като си прибрах вкъщи, аз разказах на родителите си за случилото се през деня и едва тогава почувствах колко съм горда и удовлетворена от извършеното добро дело, което бях извършила доброволно, по свое собствено желание и бих го направила отново при необходимост. МОЕТО ДОБРО ДЕЛОГергана Томанова, поощрителна награда Уча в 5 б клас на СОУ ”Екзарх Aнтим I” в гр.Казанлък и участвам в този конкурс с този разказ: Беше 2010 г.- лятото. Тъкмо завършихме училище и реших да си почина, но се оказа, че следващият ден беше много важен. I-ви юни – деня на детето. Бях чувала от мама, че в село Бузовград има дом за болни деца и които си нямат родители. С една моя приятелка решихме да им направим картички по случай празника. Отидохме с мама в книжарницата. Купихме големи и цветни картони, които после щяхме да разрежем на малки картички. Купихме още цветни химикалки, брокати, лепило, моливи. След като се заловихме за работа знаехме, че ще извършим добро дело. Нарисувахме различни животни и цветя, налепихме картинки с брокат и за няколко часа работата беше свършена. Не съвсем – трябваше да отидем да ги занесем. Точно на I-ви юни отидохме с мама в дома в Бузовград. Децата ни посрещнаха с нетърпение. Аз подарих на всяко дете по 1 картичка. Стигнаха за всички деца и те много се зарадваха и ги харесаха. Имаше и лакомства. Някои деца не можеха да присъстват, защото са много болни. Иска ми се да могат да оздравеят. Моята доброволческа историяДеница Илиева 15г.,поощрителна награда Доброволец!? Замисляли ли сте се някога какво всъщност значи тази дума? Дума която чуваме често, но не се замисляме какво ни казва тя. А всъщност, говори много- за тези които помагат на другите, без да очакват възнаграждение или похвала. Дали днес има достатъчно доброволци?Може би, но къде са? Като доброволец на БМЧК в град Казанлък мога да кажа, че сме направили доста кампании за набиране на средства за нуждаещите се деца, възрастни... И когато правиш добро, дори и на непознат, ти се чувстваш прекрасно, доволен че помагаш на друг. Защото не се знае след време, може и ти да се чувстваш така-изоставен от близките си или да получиш увреждания в тежка катастрофа...тогава ти ще бъдеш безпомощен, но ще помниш помощта на другите, ще бъдеш щастлив-защото ще знаеш че някой ти е подал ръка в труден момент. Защото на човек му е нужна малко топлина, за да е добре, малко обич и прегръдка. В нашите кампании набираме средства за хората около нас, онези непознатите, които ще дадат своето дарение, дори и то малко да е, някоя дребна стотинка,но от сърце за добра кауза. Децата им се чудят кои са тези каки и батковци, с белите манти, червените кръстове на тях и кутийката с пари, защо стоят там и чакат...? Тогава те им обясняват че ние набираме средства за дечица като тях, на техните години-изпаднали в беда,без майка,баща. И те разбират какво е добро,а ние продължаваме да чакаме, и да търсим добрите сърца, на нашият малък град, да дойдат при нас, за да дарят добротата си. МОЯТА ДОБРОВОЛЧЕСКА РАБОТАЕва Желязкова, поощрителна награда Тази година, аз доброволно помагах в дом за сираци. Включих се в тази програма, когато приятелката ми, ме помоли да отида с нея след училище. От първо се колебаех, защото мислех, че ще бъде загуба на време. Открих, че въобще не е така! През първият ми ден като доброволец се изненадах колко много деца живеят в една малка сграда. Чудих се как оцеляват, без да могат да нарекат някого “мамо” или “татко”. Тогава започнах да се интересувам от тази програма, защото исках да се опитам да им помогна. Затова реших да извикам приятелите си и всички да се включим. Хванахме се на работа! Учителките раздаваха най различни десерти и бонбони за сирачетата, докато аз и приятелите ми подарявахме книги и игри. Толкова се зарадваха децата! Отначало, общувахме само със срамежливи усмивки и любопитни погледи, но когато се опознахме не можехме да спрем да си говорим! Разбрах че, някои от децата са били изоставени а на други, родителите им са починали. Много е тъжно, опитвах се да ги утеша, за да не мислят за това. Всеки четвъртък отивах при малчуганите да се забавляваме и разказваме приказки! Аз и приятелките ми станахме част от тяхното семейство, като се грижихме един за друг! Когато вече трябваше да си тръгваме за лятната ваканция, не ни се искаше да се разделяме! Беше толкова забавно и едновременно с това научихме нови неща. Аз научих нещо много важно за доброволчеството: даже и да ти отнема от времето, на края се чувстваш добре, че си помогнал на някой и в същото време си накарал някой друг да се усмихне! Много съм доволна, че се включих в тази програма и бих препоръчала на всеки да се включва в подобни програми!
Енис Мюмюн,15 г.,поощрителна награда От годината в която Република България се присъедини в Европейския Съюз в нашата държава започнаха да се образуват много доброволчески кампании. Аз реших до участвам в една от тях: „Да почистим Европа за един ден“. И се присъединих. Аз помогнах като боядисах скамейките на центъра в моето родно село, изкосих градинките и парковете на селото и почистих детските площадки и т.н. Когато боядисвахме тротоарите по улиците минаваха туристи. Те ме попитаха „Какво правиш и защо?“. Аз им отговорих, че боядисвам тротоарите, за да помогна на моите съграждани от Е.С. да живеят на чисто място. Съветът ми е да бъдем доброволци и да разкажем своята история, за да помогнем на себе си живота ни да е по-добър. Всеки може да е доброволец и да помогне на съгражданите си за по-добър начин на живот.
Катя Ангелова, Жанет Николова,поощрителна награда На 22 април-Деня на Земята нашето училище организира след учебните занятия почистване на училището и покани всички ученици да се включат в различните дейности. Ние с моята приятелка Катя решихме да се включим в почистването на училищния двор, за да го превърнем в чисто, приветливо и подредено място за всички нас. Много ученици от първи до осми клас се включиха доброволно в почистването на училището. Ние, с моята приятелка Жанет донесохме метли и лопатки и заедно изметохме голяма част от футболното игрище, където протичат нашите часове по физическо възпитание. Децата от първи и втори и трети клас се почистиха площадката в двора на училището, а четвърти пети и шести класове чистиха игрището от боклуци и отпадъци. А седми и осми класове се включиха като почистиха и прекопаха градинките около училището. Нашата класна ни предложи да засадим едно дръвче в градинката пред училището и съвместно, целият клас да се грижим за него докато стане голямо и силно дърво. Ние с моята приятелка решихме да проявим собствена инициатива и в следващите няколко седмици ходихме редовно за да поливаме младото дръвче, за да може да се хване и да не изсъхне през горещите дни. Един ден, когато отидохме да полеем отново младото насаждение , видяхме, че са покарали нови, свежи, зелени листенца и ние разбрахме, че нашата мисия е изпълнена- дръвчето се е хванало и нашата помощ не е отишла напразно. Почувствахме огромна радост от това и я споделихме с целия клас. С този разказ бихме искали да дадем пример и на други ученици и да ги подтикнем да ни последват, защото вярваме, че дребните неща могат да бъдат от полза, когато много хора ги правят добронамерено и от сърце. Протегната ръкаНикола Стефанов, поощрителна награда Един ден с мама и тати разбрахме за благотворителна кампания, която събира пари за три болни от рак деца, като продава картини на художничката Роза Енгибарова. Решихме да се включим и ние. Веднага отидохме в изложбената зала на ул.”Шипка”6. там вече имаше събрани много хора. Видяхме, че повечето картини вече бяха купени . Всички картини бяха много красиви и ние се чудехме кой да изберем. Най- много ни харесаха 2 от тях с есенни пейзажи и тати ги купи. Аз тайничко се надявах всички картини да бъдат купени, за да се съберат много пари и всички деца да се излекуват. Да бъдат отново здрави, да си играят и да правят всичко, което искат. Когато си отидохме в апартамента, сложихме картините на стената в хола. Много се надявам моята мечта тези деца да оздравеят да се сбъдне.
„Бъди доброволец! Разкажи своята история!“Салиф Исмаил,15 г., поощрителна награда След 2007 година, когато се присъединихме в Европейския Съюз настъпиха много положителни промени в нашата страна и започнаха да се образуват много доброволчески мисии и кампании полезни за страната ни и Е.С. Имах желание да се включа в един от тях, и се включих в кампанията „Да почистим Европа за един ден“. Аз изкосих тревата на селските паркове в моето село, ремонтирах детските люлки боядисах бордюрите и всичко това, за да подкрепим Европа и да направим живота на хората по-хубав и лесен. Хората които минаваха по край мен постоянно ме питаха „Какъв е твоят стремеж и какво мъчиш да постигнеш с това?“ Аз отговорих, че моят стремеж беше да накарам хората да ми помогнат, за да си помогнат за подобряване в живота им. Аз искам да помогна на хората, да съм доброволец в още много такива кампании. Но най-много искам моето родно място и не само тук, а на всякъде, да е много чисто и затова помагам. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 76.16 Kb. Сподели с приятели:
|