Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти



страница1/20
Дата15.09.2017
Размер2.98 Mb.
#30240
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
Вилхелм Буш
Исус - наша съдба
Беседи от магнетофонни ленти
Издателска група

за християнска литература

112в София, п.к. 19

Christliche

Literatur-Verbreitung e.V.
Postfach 110135 . 4в00 Bielefeld 11
(c) на немското издание
Aussaat- und Schriftenmissions-Verlag GmbH,
Neukirchen Vluyn
(c) на българското издание 1992
CLH * Christliche Literatur-Verbreitung
Postfach 110135 * 4в00 Bielefeld 11
Превод от немски: Димитър Цицелков
Набор: ИГХЛ * Издателска група
за християнска литература * 112в София. п.к. 19
Типография: Еbner Ulm
ISBN 3-в9397-192-0
Исус - наша съдба
"Исус - наша съдба" беше главната тема на една

голяма серия от евангелски проповеди, които пастор

Буш изнесе през 193в г. в гр. Есен - ГФР.
Той работеше с голяма радост като младежки пас-

тор в Есен, но като страстен проповедник на Еван-

гелието, често пътуваше. Така, в безбройни беседи, в

градове и села, на изток и на запад, в Европа и по

целия свят той ни призоваваше към Исус.
Как се радваше той, когато хората се стичаха да

слушат неговите проповеди! Беше убеден, че Еванге-

лието на Исус е най-Вълнуващото послание на всички

времена.
Хиляди идваха и го слушаха. И той, загрижен за

душите им, говореше лично на всекиго. Това беше

особеното на неговите проповеди. Посредством то-

ва, което бе записано на магнетофонни ленти, и в

настоящата книга той ще продължи да говори лично

на хората като пратеник на Исус Христос, разпнатия

и възкръсналия.


"Исус - наша съдба" - това беше главната тема на

всички негови проповеди. Искате ли да чуете това

послание? Можете да го направите: застанете мис-

лено пред неговия амвон и скоро ще разберете, че

"Исус - наша съдба" е главната тема на света и на

нашия живот.


Карл-Хайнц Еринг
Съдържание

Бог - да, но защо Исус? ..........

За какво живея? ..............

Нямам време! ...............

Внимание! Опасно за живота! .......

Но какво трябва да направим? .......

Защо Бог мълчи? ..............

Нашето право на любов ..........

Можем ли да говорим с Бога? .......

Как да се справим с , живота,

ако не можем вече да вярваме? .......
Как да се справим с живота, ако грехът и пропуските постоянно ни следват? ....

Как да се справим с живота, ако другите ни ходят по нервите? .....


Всичко трябва да се промени, но Как? . . .

Без мен! ..................

Има ли сигурност в религиозните неща? . .

Личен въпрос ли е християнството? ....

Кога ще свърши светът? ..........
Но Какво печелим от един живот с Бога?
Бог - да, но защо Исус?
Ви?Кте, един стар пропоВедниК като мен, Който цял

ЖиВот е работил в големия град, с течение на годи-

ните започба да чуВа Все едни и същи упреци. Един от

тях е: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа?" Друг гласи:


"Каин и АВел бяха братя. Каин уби АВел. А от Къде

Каин Взе Жена си?" А един от най-любимите апост-

рофи е следният: "Господин пасторе. Вие Винаги

гоВорите за Исус. Но тоВа е фанатизъм! Няма ниКаК-

Во значение КаКВа религия има чоВеК, Важното е да

благогоВее пред Висшето, пред НеВидимото!"


ЗВучи убедително, нали? Същото го е Казал Вече и

моят ВелиК съотечественик Гьоте (и той е от

Франкфурт): ЧуВстВото е ВсичКо. Името е шум и

дим." Няма значение дали КазВаме Аллах, Буда, Съдба

или Висш Разум. Важното е изобщо да имаме Вяра. И

би било фанатично, аКо исКаме да я уточним. ТаКа

мислят поне 50% от Вас. нали таКа? Още Виждам пред

себе си старата дама. Която ми заяВи: "О, господин

пасторе. Вие с Вашите постоянни приКазКи за Исус!

Нима сам Исус не КазВа: "В дома на Моя Баща има

много Жилища". там за ВсичКи има място!" Приятели

мои. тоВа е една много голяма измама!


ВеднъЖ бях В Берлин на летище Темпелхоферфелд.

Преди да Влезем В самолета. трябВаше още ВеднъЖ да

минем през паспортна проВерКа. Пред мен стои един

много едър чоВеК, още го Виждам пред себе си: един

таКъВ дВуетаЖен, с голямо пътническо одеяло под

мишница и забързано подаВа паспорта си на служите-

ля. И тогаВа чиноВниКът КазВа: "ПочаКайте! СроКът

на Вашия паспорт е изтеКъл." А господинът отгоВаря:


"Хайде, не бъдете толКоВа дребнаВ. ВаЖното е, че

имам паспорт!" "Не-е." - КазВа чиноВниКът ясно и

разбрано - "Важното е да имате Валиден паспорт!"
Точно таКа е и с Вярата. Не е ВаЖно дали изобщо

имам Вяра, дали имам няКаКВа Вяра. ВсеКи има няКаКВа

Вяра. НасКоро един чоВеК ми Каза: "ВярВам, че от един

Килограм телешКо месо ще стане хубаВа супа." ТоВа е

също Вяра. маКар и по-елементарна, нали разбирате!

Не стаба дума да имате Въобще няКаКВа Вяра. СтаВа

дума да имате истинската Вяра, Вяра, с Която чоВеК

да моЖе да ЖиВее, даЖе Когато настъпи тъмнина.

Която да даВа опора и при големи изпитания. Вяра, с

Която чоВеК да може и да умре. Часът на смъртта е

голямо изпитание з

а истинността на нашата Вяра.


Има само една истинсКа Вяра, с Която чоВеК може

истинсКи да ЖиВее и истинсКи да умре: тоВа е Вярата

В Господа Исуса Христа. БоЖия син. Сам Исус Каза: "В

дома на Моя Баща има много жилища." Но има само

една Врата Към Божиите Жилища. "Аз съм тази Врата.

През Мен аКо Влезе няКой. ще бъде спасен."


Исус е Вратата! Аз зная: хората не обичат да чуВат

тоВа. За Бога моЖе с часоВе да се спори. Едни си Го

представят таКа. а други - иначе. Но Исус не моЖе да

бъде предмет на спороВе. И аз Ви КазВам: само Вярата

В Исус, Божия Син. е спасителна Вяра. Която ще Ви

напраВи блажени, и с Която чоВеК моЖе да ЖиВее и да

умре!
КолКо смешна им се струВа на хората тази Вяра,

поКазВа една случКа. на Която и Вие можете спокойно

да се посмеете. Та разхождах се аз. преди години, из

града Есен. ДВама души стояха на тротоара. очеВидно

бяха миньори. Когато минах поКрай тях, единият ме

поздраВи и Каза: "Добър ден, г-н пастор!" Обърнах се

Към него: "ПознаВаме ли се?" ТогаВа той се засмя и

обясни на другия: "ТоВа е пастор Буш. Много порядъ-

чен младеЖ!" "Благодаря!" - Казах, а той продължи:
"Само че за съжаление е малКо побърКан." Аз трепнах

Възмутен: "КаК таКа побърКан?" ТогаВа той отгоВори:


"Наистина, пасторът е съВсем приличен младоК, само

че Винаги гоВори за Исус." "ЧоВече!" - изВиКах му

зарадВан - "СъВсем не съм побърКан! След сто години

ще се преселите ВъВ Вечността. ТогаВа ВсичКо ще

заВиси от тоВа, дали сте познаВали Исус. От Него ще

заВиси дали ще се намерите В ада или на небето.

Кажете, познаВате ли Исус?" "Виждаш ли," - обърна

се той смеейКи се Към другия - "паК започВа с тоВа."


И сега аз исКам паК да започна с тоВа! В Библията

има един теКст. Който исКам да спомена още В

началото. Той е следният: "Който има Божия Син, той

има ЖиВота." Мо)Ке би В училище сте учили за Исус.

но Вие не Го притежавате. "Който има БоЖия Син,"

- чуйте тоВа: "има"! - "той има ЖиВота"- туК и ВъВ

Вечността! "Който няма БоЖия Син, няма този жи-

Вот." ТоВа са думите на Божието СлоВо! Вие знаете

погоВорКата: "Който има, има." Точно тоВа означаВа

и този библейски теКст. Аз исКам чисто и просто да

Ви придумам - ВъВ Ваша полза! - да приемете Исус и

да Му дадете

иВота си. Защото без Него тоВа е

един ЖалъК, оКаян ЖиВот.


А сега исКам да Ви кажа защо Исус е единстВен и е

ВсичКо, и защо Вярата В Исус е единствената истин-

сКа Вяра. Или позВолете ми по-добре да се изразя

съВсем лично: исКам да Ви КаЖа. защо трябВа аз да

имам В себе си Исус и да ВярВам В Него.
1. Исус е БоЖието откровение.
АКо няКой ми КаЖе: "ВярВам В Бога, но за КаКВо ми

е Исус?". тогаВа отгоВарям: "ТоВа са глупости! Бог е

неВидим! Без Исус няма да знаем нищо за Него!"
Хората могат да си измислят един бог - например

Дядо Господ, Който ниКога не изостаВя В беда честния

германец, аКо пие само по пет халби бира на ден. Но

тоВа не е Бог! Аллах, Буда - тоВа са проекциите на

нашите Желания. Но Бог? Без Исус няма да знаем нищо

за Бога. Исус е БоЖието отКроВение. Бог дойде при

нас В лицето на Исус.
ИсКам образно да Ви поясня тоВа: представете си

една плътна стена от мъгла. Зад тази стена от мъгла

е сКрит Бог. Хората не могат да ЖиВеят без Него. И

тогаВа те започВат да Го търсят. Те се опитВат да

проникнат В преградата от мъгла. ТоВа е стремежът

на религиите. ВсичКи те представляват едно търсене

на Бога от хората. И ВсичКи религии притеЖаВат едно
общо нещо: те са заблудени в мъглата и не са

намерили Бога.


Господ е един недостижим Бог. Това го е разбрал

един момък. наречен Исая, Който извикал от дъното на

душата си: "Господи, ние не можем да дойдем при Тебе.

Ах. да би разкъсал тази мъгла и да би дошъл при нас!"

И помислете си: Господ е чул този вик! Той е разкъсал

мъглата и е дошъл при нас - в лицето на Исус. И

Когато ангелите над ВитлеемсКото поле са пеели В

хо р: "Днес ви се роди Спасител! ...Слаба на Бога във Висините!" - тогаВа Бог е дошъл при нас. И сега Исус

КазВа: "Който е Видял Мене, Видял е Отца (Бога)."
Без Исус не бих знаел нищо за Бога. Той е единст-

веният, от Когото мога да получа сигурност за Бога.

КаК могат няКои да КазВат: "Аз мога да мина и без
Исус."?
ВсичКо тоВа дотуК го обясних само наКратКо и

трябВаше да пропусна много неща. ВъВ ВръзКа с този

Въпрос бих могъл да Ви разкажа много за Исус. Но сега

мога да Ви назоВа само най-Важните точКи по Въпроса

"За КаКВо ни е нужен Исус?"

2. Исус е спасителната БоЖия любоВ.


ТрябВа да Ви обясня тоВа. Преди изВестно Време ме

интерВюираше един журналист и по Време на разго-

Вора той ме запита: "Защо Всъщност изнасяте та-

КиВа беседи?" Аз му отгоВорих: "Изнасям ги, защото

се страхуВам. че хората ще отидат В ада." Той се

усмихна и отгоВори: "Но ад Въобще не същестВуВа."

ТогаВа му Казах: "Изчакайте! След сто години ще

узнаете Кой има праВо: Вие или Божието СлоВо.

Кажете." - запитах го аз - "страхували ли сте се

няКога от Бога?" "Не," - отгоВори той - "чоВеК не се

страхуВа от милостивия Бог." ТогаВа аз му обясних:
"Вие просто не разбирате. Да>Ке и този. Който има

само смътна предстаВа за Бога. трябВа да разбере, че

няма нищо по-страшно от Него. сВетия и спраВедлиВ

Бог, Съдията на нашите грехоВе. Вие гоВорите за


милостивия Бог. Библията не КазВа таКа. Библията

КазВа по-сКоро: "Страшно е да попадне чоВеК В ръцете

на

жиВия Бог."


Страхували ли сте се няКога от Бога? АКо не. то

Вие Въобще не сте започнали да Виждате цялата

действителност за сВетия Бог и за Вашия грехоВен

жиВот. Но аКо започнете да се страхувате от Бога,

тогаВа ще попитате: "КаК мога да устоя пред Него?"
ВярВам, че най-голямата глупост на нашето Време

е. че чоВеКът Вече не се страхуВа от Божия гняВ. Да,

и Когато един народ Вече не Взима насериозно жиВия

Бог и НегоВия гняВ за грехоВете ни, тоВа е знаК за

ужасно духоВно затъпяВане.
Проф. Карл Хайм разКазВаше. КаК при едно сВое

пътуВане В Китай посетил и ПеКин. ЗаВели го на една

планина. Където на най-ВисоКото място имало олтар.

наречен "небесен олтар". Обяснено му било, че В

нощта на "помирението", тази планина се изпълВала

със стотици хиляди хора, носещи фенери. ТогаВа

императорът се изКачВал горе (тогаВа Китай още е

бил упраВляВан от императори) и носел помирител-

ната клетВа за сВоя народ. И проф. Хайм продължи

разКаза си с думите: "Тези езичници са знаели нещо за

Божия гняВ и за тоВа, че чоВеКът се нуждае от

помирение."


А образованият средноеВропеец си мисли, че може

да гоВори за "милостивия Бог", Който би бил щаст-

лиВ, аКо Види, че хората послушно си плащат църКоВ-

ния данъК*. По-добре би било да започнем отноВо да

се страхуваме от Бога. Защото ние ВсичКи грешим!

Вие не? Разбира се, че да!


АКо отноВо се научим да се страхуваме от Бога,

тогаВа ще попитаме: "А Къде е спасението от Божия

гняВ? Къде е спасението?" И тогаВа ще ни стане ясно:
Исус е спасителната БоЖия любоВ! "Бог желае да се

спасят ВсичКи". Но Той не може да бъде неспраВедлиВ.


В Германия членовете на църковните организации плащат т.н. църковен данък - бел. ред.
Той не моЖе да премълчи греха. И затоВа Той ни даде

Своя Син - за нашето спасение, за помирение с Него.


Елате с мен да посетим Ерусалим. Там, пред града.

има един хълм. Виждаме хиляди хора. Над глаВите им

се издигат три Кръста. ЧоВеКът на леВия Кръст е Като

нас, един грешник. Този Вдясно - също. Но този В

средата? Погледнете Го. ЧоВеКа с трънения Венец.

Сина на жиВия Бог!


"СВята глаВа. ранена от зло безчестие,

с презрение Венчана, с КръВ от тръните..."


Защо Виси Той там? Този Кръст е Божият олтар, а

Исус е Божият агнец. Който носи греха на сВета и ни

примиряВа с Бога.
Вижте, доКато не намерите Исус, Вие ще останете

под БоЖия гняВ дака и да не забелязвате тоВа. дакаи Когато отричате тоВа. И само онзи. Който е дошъл

при Исус, е Вече В мир с Бога. "На Него дойде

наказанието. доКарВащо нашия мир."


ПозВолете ми да използВам един съВсем глупаВ

пример: през ПърВата сВетоВна Война бях артиле-

рист. Имахме оръдия с предпазни щитоВе. ВеднъЖ

бяхме без пехота пред нас. И тогаВа ни нападнаха

танКоВе. Куршумите удряха Като град Върху нашите

предпазни щитоВе. Но те бяха толКоВа дебели, че ние

бяхме В безопасност зад тях. И тогаВа неВолно си

помислих: само аКо си подам ръКата изВън предпазния

щит и тя ще бъде надупчена, ще бъда загубен. КръВта

ми ще изтече В болКи и страдание. Но зад щита съм

В безопасност.
И ВиЯопе: Исус стана за мен Като онзи щит. Аз зная,

без Исус съм изгубен пред Бо>Кия съд. Без Исус нямам

мир В душата си, КаКВото и да праВя. Без Исус не мога

да умра без смъртен страх. Без Исус ще Витая ВъВ

Вечна гибел. Има Вечна гибел, само я изчакайте! Но аКо

застана зад ИсусоВия Кръст, съм защитен. Като зад

предпазния щит. Там ще зная: Той е моят помирител!

Той е моят Спасител! Исус е спасителната Бо>Кия

любоВ!
Чуйте! "Бог исКа ВсичКи хора да се спасят." ЗатоВа

Той даде СВоя Син - за спасението им, за помирението

им. Също и за Вашето!
И сега не биВа да се успоКояВате, доКато не полу-

чите този Бо)Кий мир, доКато не бъдете спасени!


Защо ни е Исус?
3. Исус е единственият. Който ще реши най-го-

лемия проблем в ЖиВота ни.


Знаете ли Кой е най-големият проблем В ЖиВота

ни? Ах! По-старите от Вас мислят, естествено, за

?КлъчКата или за бъбреците си или за тоВа, Което В

момента ги боли. Големи проблеми! При по-младите

проблемът е "момичето" или "момчето". ТаКа че ВсеКи

си има сВоите проблеми. ПоВярВайте ми: най-голе-

мият проблем на нашия ЖиВот е нашата Вина пред

Бога.
ДесетКи години бях младоККи пастор. Винаги съм

търсил ноВи примери, за да поясня тоВа на младите

хора. ИсКам и туК да използВам един от тях. Казах

им: представете си, че по природа имам на Врата си

една Желязна гриВна. И ВсеКи път. Когато съгреша. Към

нея се прибаВя по една халКа от Верига. Имам няКаКВа

нечиста мисъл - една халКа; груб съм с майКа си - ноВа

халКа; гоВорил съм лошо за другите - халКа. Един ден

не съм се молил. Като че ли Бог не същестВуВа - една

халКа; нечестност. лъ>Ка - ноВа халКа.
Помислете си сега КолКо дълга ще е тази Верига.

Която ще Влачим след себе си. Разбирате ли - Веригата

на греха! ТаКа реална е Вината ни пред Бога да?Ке и

Когато не Виждаме тази Верига. Тя е и страшно дълга.

И ние я Влачим подире си. Често се питам защо хората

не могат да бъдат истинсКи радостни и щастлиВи.

ЖиВотът им е доста добър, но щастлиВи ли са? Те

не могат да бъдат щастлиВи. Не могат, защото

мъКнат със себе си Веригата на греха. И ниКаКъВ

сВещениК, пастор или ангел не мо>Ке да ги осВободи

от нея. И Бог също не моЖе да я махне, защото той
е спраВедлиб. "КаКВото посее чоВек. тоВа ще и да

поЖъне."
Но паК тук е Исус! Той е единственият. Който мо>ке

да се спраВи с най-големия проблем В ЖиВота ни. Той

е умрял заради моята Вина. Той я е платил със СВоя

ЖиВот. ЗатоВа Той моЖе да снеме от нас Веригата

на греха. Той е единственият. Който моЖе да напраВи

тоВа!
От опит мога да Ви КаЖа: тоВа е освобождение -

да зная. че имам прошение на грехоВете си. ТоВа е

най-голямото освобождение В ЖиВота, особено преди

смъртта. Вие. по-Възрастните, умирате, имайки про-

шение на грехоВете. Или пък отиВате ВъВ Вечността

и трябВа да Вземете със себе си ВсичКите си грехоВе!

УЖасно!
ПознаВам хора. Които през целия си ЖиВот си

казВат: "Аз съм добър. Аз съм праВеден." После уми-

рат, без да протегнат ръКа за прошКа, и отКриВат.

че Корабът на ЖиВота продълЖаВа да ВърВи В тъмно-

то течение на Вечността - Към Бога. Не са могли

нищо да Вземат със себе си: ни КъщичКа. ни банКоВа

сметКа. ни спестоВна КниЖКа - само грехоВете си. ТаКа

чоВеК застаВа пред Бога. ЗлоВещо! Но таКаВа е

смъртта на хората. И аКо и Вие КаЖете - "таКа

умират ВсичКи", значи и Вие ще умрете таКа! Но Вие

не трябВа да умирате таКа! Исус даВа прошение на

грехоВете! ТоВа наистина е най-голямото осВобоЖ-

дение, Което същестВуВа.
Аз бях 1в-годишен младеЖ, Когато отКрих КаКВо е

тоВа прошение на грехоВете. Веригата падна! Една

песен КазВа:
<ГрехоВете са простени!

ЖиВотВоряща дума за изстрадала душа,

дума - името Исус."
ПоЖелаВам Ви да изЖиВеете и Вие тоВа! Идете при

Исус! Днес! Той Ви чаКа! КаЖете Му: "Господи, ЖиВо-

тът ми е изцяло съсипан и пълен с Вина. Аз Винаги

съм премълчавал тоВа и си мислех, че съм бил добър.


Сега го слагам пред Теб. Сега исКам да ВярВам, че

ТВоята КръВ заличаВа моята Вина." ТоВа е нещо прек-

расно - прошКа на грехоВете!
През седемнадесетото столетие В Англия ЖиВял

един чоВеК на име ДЖон Бънян. Този Бънян дълги

години бил затВорниК заради Вярата си. ТаКоВа нещо

е имало през ВсичКи Времена. ЗатВорите. КаКто и

БоЖието СлоВо, са най-стабилните неща. Които при-

теЖаВа чоВечестВото. И там. В затВора. този Бънян

написал една чудна Книга. Която е аКтуална и В днешно

Време. Той описВа ЖиВота на един християнин Като

пътешествие. Книгата започВа горе долу таКа: един

чоВеК ЖиВее В града "СВят". ИзВеднъЖ той загубВа

сВоя Вътрешен мир. "Нещо при мен не е КаКто трябВа.

Нямам мир. нещастен съм. ТрябВа да се махна оттуК."

Той гоВори с Жена си. Тя му КазВа: "Ти си нерВен.

нуЖдаеш се от почиВКа." Но и тоВа не му помага.

Неспокойствието му остаВа. Един ден той решаВа:
"Нищо не помага. трябВа да изляза от този град." И

избягВа оттам. ВърВейКи по пътя. забелязВа. че Върху

гърба си има няКаКъВ тоВар, нещо Като гърбица. ИсКа

да се отърВе от него, но не моЖе. КолКото поВече

ВърВи, толКоВа поВече чуВстВа тоВара. А преди тоВа

не е знаел, че има тоВар. тоВа е било нормално за него.

И КолКото поВече се отдалечава от града "СВят".

толКоВа по-голям стаВа тоВарът. НаКрая Вече той

едВа се дВиЖи. ПътеКата се Вие В планината и той с

усилие се Катери нагоре. ПоВече не моЖе да ВърВи с

тази теЖест. Зад един заВой пред него се изпречВа

Кръст. Почти В безсъзнание, той се смъКВа пред

Кръста и дърЖейКи се за него поВдига поглед нагоре.

В същия момент усеща КаК тоВарът се отмахВа от

гърба му и шумно полита В пропастта под него.
Една чудна Картина за тоВа, Което чоВеК преЖиВяВа

при Кръста на Исус Христос.


"Исус е БоЖий агнец. Спасител мой и Цар.

Възлагам аз греха си - проклетия тоВар.

О. КаК Той съЖаляВа бедна ми душа

и ме осВобоЖдаВа от грях и от смъртта!


Исус е БоЯош агнец, за нас бе Той разпнат.

послушно Той понесе греха на целий свят.

О. чудна БоЖия милост: умрял е Той за мен!

Безгрешният - осъден, а грешникът - спасен."


Прошение на грехобете: Спасителят е платил за

мен. Моята Верига на Вината е отмахната от мен. Аз

съм отърВан от тоВара си. ТоВа само Исус мо>Ке да

го подари: прошение на грехоВете!


Защо ни е Исус? ТрябВа да Ви КаЖа още нещо. поради

което ВярВам В Исус:


4. Исус е добрият Пастир.
ВсичКи Вие Вече сте изпитали В ЖиВота си колко

безкрайно самотен мо>Ке да бъде чоВек и КолКо празен

е Все паК ЖиВотът. ИзВеднъЖ чуВстВате: "Нещо ми

липсВа! Но какВо?" Аз исКам да Ви го КаЖа: липсВа Ви

ЖиВият Спасител!
ТоКу-що Ви разказах, че Исус е умрял на тръста, за

да плати нашата Вина. Забележете израза: "На Него

дойде наказанието. доКарВащо нашия мир." И тогаВа

Го полагат В гроб, В един свален гроб. ОтърКулВат

теЖКа сКална плоча отпред. И за сигурност римският

наместник запечатВа гроба и постаВя страда - рим-

сКи легионери. ПредстаВям си тези забележителни

момчета пред гроба - момчета. Водили битКи по

ВсичКи Краища на земята: В Галия (днешна Франция),

В Германия, В Азия и АфриКа. Мъ>Ке. поКрити с белези.

Та значи, на третия ден. В сутрешния здрач, те стоят

там с щит В едната ръКа. с Копие В другата и шлем

на глаВата. Един римсКи легионер пази! На него мо)Ке

да се разчита. И изВеднъЖ стаВа сВетло Като ден.

Библията разКазВа: "И ангел от небето отВали Камъ-

Ка." - и Исус излиза от гроба! ТоВа е толКоВа порази-

телно. че тия Военни мъЖе падат В несВяст. НяКолКо

часа по-Късно Исус среща едно бедно момиче. Библи-

ята разКазВа, че В нея имало седем бяса. Които Исус

бил изгонил. ТоВа момиче плаче. ТогаВа Исус прибли-

ЖаВа Към нея. А момичето не припада, напротив -
радВа се. Когато познаВа Възкръсналия Господ Исус и

КазВа: "Учителю!" Тя е утешена, защото знае: "Исус.

добрият пастир е ЖиВ и е при мен!"
Та Виждате ли защо исКам да имам Исус: аз имам

нуЖда от няКого. чиято ръКа да мога да дърЖа!

ЖиВотът ме е блъсКал В тъмни дълбочини. Бил съм

затВарян заради Вярата си В нацистКи затВори. Има-

ше часоВе. В Които мислех: "Още една стъпКа и

тъмното царстВо на безумието започВа, отКъдето

Вече Връщане назад няма". И тогаВа идВаше Исус! И

ВсичКо се опраВжие! Само таКа мога да Ви го засВи-

детелстВам.
В затВора преЖиВях една Вечер. Когато напраВо

пъКълът се беше разВихрил. С един транзитен тран-

спорт бяха доКарали хора. Които трябВаше да бъдат

настанени В Концентрационен лагер, хора. Които Вече

нямаха ниКаКВа надежда. Една част бяха Криминални,

друга - неВинни хора. еВреи. Тази съботна Вечер ги бе

обхВанало отчаяние. И тогаВа ВсичКо Като че се

ВзриВи. ТоВа не моЖете да си го представите. Една

сграда с много Килии, пълни с отчаяние. Където ВсичКо




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница